Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АФЕРАТА САПИО: МНОГО ПУШЕК, МАЛКО ОГЪН

Ако някой все още се чуди защо българската съдебна система трябва да бъде срината из основи, а след това изградена по съвършено различен начин, с различни хора и, най-важното - въоръжена с различна философия, да престане да умува. В началото на седмицата като на тепсия му бяха поднесени няколко блестящи примера за това, че следствието, прокуратурата и съдът отдавна са си изпели песента и трябва моментално да бъдат пратени към дело. Един от тях обаче грее с особена светлина - аферата Сапио. Съвсем изненадващо, във вторник сутринта (10 февруари), в Софийския градски съд започна делото срещу изпълнителния директор на скандалната едноименна фондация Ясен Златков. Той е бивш син депутат от Великото народно събрание, бивш безсрочно гладуващ срещу приемането на конституцията през 1991 г. (заедно с още 38 свои тогавашни колеги) и... настоящ сиромах, на когото съдът назначи служебен защитник. Поради липса на средства, разбира се.Колкото и странно да звучи, обединените усилия на съдебно-криминалните репортери да разберат кога точно е образувано делото Сапио, в коя следствена служба е разследвано то и кога е внесено в прокуратурата с мнение Златков да бъде изправен пред съда се увенчаха с пълен неуспех. В още по-гъста мъгла обаче бяха обвити няколко други, далеч по-важни неща: Какво е конкретното престъпление, извършено от Ясен Златков? Разжалваният Командир на демокрацията Иван Костов фигурира ли сред свидетелите (поне)? Каква е връзката между сегашното дело Сапио и скандала, избухнал още през 1993 година? Част от тези въпроси получиха някакъв отговор още в началото на съдебното заседание. Изпълнителният директор на фондация Сапио Ясен Златков ще бъде съден за присвояване в размер на 26 млн. стари лева, извършено в периода 1991-1995 година. Парите са отпуснати на фондацията като кредит от ДСК още през 1991 г., но освен първите две погасителни вноски до момента банката не е получила нито стотинка. Според държавното обвинение случаят е особено тежък и ако вината на Златков бъде доказана, той може като нищо да отнесе и максималната присъда, предвидена в Наказателния кодекс - трийсет години лишаване от свобода.На заседанието във вторник бяха разпитани само четирима свидетели - всички служители на ДСК по времето, когато Сапио е получила кредита. Интерес обаче заслужават единствено показанията на Веселин Петрушков, който през 1991 г. е бил директор на ДСК-София. Пред съда той заяви, че е подписал договора за банков кредит между ДСК и фондация Сапио, защото по онова време стоковите кредити са били обезпечавани с бъдещите покупки (на професионален жаргон - със стоково-материални ценности). В съдебната зала подсъдимият Ясен Златков мълча, но след края на заседанието се оказа доста словоохотлив събеседник. Идеята беше с този кредит да се купят пет контейнера цигари Марлборо, заяви той, след което отговори на въпроса, който всички репортери се опитваха да му зададат едновременно: каква е връзката на тогавашния финансов министър Иван Костов със сегашния процес? Никога срещу мен не е повдигано обвинение във връзка с разрешението на Иван Костов за безмитен внос на стоки, дадено на фондация Сапио през март 1992 година. Всеки български гражданин или организация имат право да напишат каквото и да е писмо и да го отнесат към Министерството на финансите, заяви Ясен Златков, след което изнесе на журналистите открит урок по... масови фалити в условията инфлация.На въпрос защо кредитът към ДСК не е бил погасяван въобще, Златков отговори, че виновни за това били непосилно високите лихви - около 60-70% годишно. Именно това е причината около 70% от кредитите, дадени от българските банки по онова време, да са... лоши кредити - допълни той. - Високите лихвени нива са причината много от българските фирми по това време да фалират, въпреки че в периода, в който е било в сила Постановление N133 на Министерския съвет, не е имало нито една стока, внесена легално в страната и с платени задължения към държавата, каза още Златков. Бившият труженик на неправителствения фронт има предвид правителството постановление, с което преди четиринайсет години тогавашният премиер Андрей Луканов на практика благослови масовата контрабанда и зачеването на организираната престъпност в България. Текстът на въпросното ПМС е маломерен, но последиците от него, за съжаление, ще носим още десетилетия наред:Постановление N133 от 14 декември 1990 г. за осигуряване на условия за развитието и функционирането на фондациите.Чл.1. Фондациите, които са учредени и извършват дейност съгласни чл.149-152 от Закона за лицата и семейството, се освобождават от държавни и местни данъци, такси и мита.Чл.2. Предоставените средства като дарения и завещания на фондациите от български юридически и физически лица се освобождават от държавни и местни данъци и такси.Чл.3. За стопанската дейност, извършвана от фирми на фондациите, се прилага действащото данъчно законодателство.Заключителна разпоредба, параграф единствен: Това постановление влиза в сила от 1 януари 1991 г. и се прилага за всички фондации, учредени съгласно чл.149-152 от Закона за лицата и семейството.Председател на Министерския съвет: Андрей Луканов. Това постановление е обнародвано в Държавен вестник, бр. 103 от 25 декември 1990 г. и само за няколко месеца броят на фондациите в България вече надхвърля цифрата... деветстотин. На 26 февруари 1992 г. Министерският съвет, начело с Филип Димитров, приема две постановления, с които обработва почвата за бъдещия скандал: N35 - за приемане на нова Митническа тарифа за облагане на стоките, внасяни от юридически лица и еднолични търговци, и N36 - за изменение на цитираното вече ПМС N133. Документът, който ни интересува, е още по-лаконичен: чл.1 и чл.3 се отменят, а чл.2 придобива следния вид:(1) Даренията и завещанията в полза на фондациите, извършени от юридически и физически лица, се освобождават от данъци и такси.(2) Когато имущество, придобито по реда на ал.1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраните данъци и такси се внасят в пълен размер, освен ако се докаже, че прехвърлянето е свързано с изпълнението на преките цели на фондациите.Тези постановления са обнародвани в Държавен вестник, бр. 20 от 10 март 1992 г., и предизвикват истински шок. Но по това време Ясен Златков вече си е опекъл работата. На 19 февруари 1992 г. - една седмица преди правителството да отмени благородното Постановление N133 и цял месец, преди въпросната отмяна да бъде обнародвана в Държавен вестник - той пише многократно дъвканото в пресата писмо до финансовия (тогава) министър Иван Костов. В него шефът на фондацията моли за неколкодневно удължаване на действието на 133-ото постановление, въпреки че то още е в сила. По причини, които никой до този момент не се е и опитал да изясни, Костов удовлетворява молбата на Златков чак на 24 март: По изключение от 24 до 31 март 1992 година. През тази една седмица Ясен Златков и хората му правят буквално невъзможното: без мита и акцизи са внесени толкова кафе, шоколад, фъстъци, цигари, марков алкохол, черна и бяла техника, че... здравият разум въобще не може да си представи мащабите на операцията. Истината за сътвореното от Ясен Златков и компания излиза наяве едва през 1994 г., когато Временна анкетна комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната и изпълнителната власт към 36-ото Народно събрание приключва работата си по случая. В нейния доклад се казва, че през 1992 г. фондация Сапио е останала задължена към държавата, както следва:- мита и импортни такси - 74 млн. лева;- данък върху оборота - 7.33 млн. лева;- акцизи - 237.551 млн. лева;- данък върху печалбата - 15.191 млн. лева;- вноски за общинските съвети - 3.297 млн. лева;- фонд Мелиорация - 650 000 лева;- допълнително разкрити и начислени (явно задължения - бел. ред.) - 476 022 лева.Или общо - без следващите се лихви - 338.498 млн. лева. В доклада на Временната комисия се казва още, че данъчнооблагателните актове на Министерството на финансите, връчени на Ясен Златков след избухването на скандала в средата на 1992 г., са обжалвани безуспешно от фондация Сапио - още същата година те са потвърдени от Софийския градски съд (СГС) и от Върховния съд, а фондацията е закрита. Всичко това изобщо не притеснява великия депутат, защото още преди скандалът да избухне сериозно, той вече е създал стройна верига от десет ООД-та близнаци, които имат само една задача - да довършат започнатото от фондацията майка. С други думи - да приключат с продажбата на всичко внесено през онази мартенска седмица, след което да разхвърлят парите така, че никой никога да не ги намери. Дружествата са Сапио новини, Сапио спорт, Сапио здраве Сапио забава, Сапио изследвания, Сапио училище, Сапио къщи, Сапио магазини, Сапио съобщения и Сапио Аргос. Всички, с изключене на Сапио новини, са регистрирани на един и същи адрес - община Лозенец, бул. Черни връх 31А, но този факт не събужда ничие любопитство. Нито тогава, нито сега. В началото на 1993 г., когато Ясен Златков отдавна вече е забравил за случая, а Иван Костов е редови син депутат, Главна прокуратура влиза в играта. По случая е образувана предварителна проверка, която на 10 февруари същата година е прекратена поради липса на извършено престъпление от финансовия министър Иван Костов. Странното тук е, че в хода на тази проверка не е разпитван нито Янко Златков, нито митничарите, през които са минали стоките на фондацията. Пет години по-късно прокуратурата се обръща на 180 градуса, защото през лятото на 1998 г. главният прокурор Иван Татарчев разлюбва министър-председателя Иван Костов. Проверката е възобновена по данни, предоставени от анонимни граждани от Дупница и на тогавашния депутат от левицата Велко Вълканов, предоставени му от бившия отец на демокрацията Христофор Събев - човека, който през 1992 г. е приклещил Иван Костов в един от ъглите на Министерския съвет и е издействал изключението за Ясен Златков. Този път прокурорската проверката установява, че Иван Костов е извършил престъпление, разрешавайки безмитния внос за фондация Сапио. За всеки случай обаче Татарчев решава да подсигури тила си и праща преписката за становище в Националната следствена служба. На 1 октомври 1998 г. следователят Румен Киров връща обратно материалите с мнение за прекратяване на проверката поради липса на престъпление. Татарчев обаче не се отказва и на 22 октомври съобщава чрез медиите на българския народ, че Главната прокуратура е разпоредила на Националната следствена служба да продължи проверката. Този път материалите са връчени на друг следовател - Георги Бояджиев, който произнася дългоочакваната фраза: по случая са събрани достатъчно данни за образуване на следствено дело. Това се случва в края на януари 1999 г., броени дни преди седемгодишният мандат на Татарчев да изтече. Въпреки че има достатъчно време, за да разпише постановлението за образуване на предварителното производство, главният прокурор си замълчава и на 12 февруари 1999 г. сдава на Никола Филчев и поста, и горещия картоф Сапио. Десет дни след встъпването си в длъжност, на 22 февруари, Никола Филчев обявява, че проверката е прекратена, защото Иван Костов не е извършил престъпление... На заседанието си тази седмица (10 февруари) съдът отложи делото срещу Ясен Златков за март, тъй като куп свидетели не се явиха. Според трезвомислещи юристи от цялата тази работа най-вероятно нищо няма да излезе, защото от извършването на деянието са минали цели 13 години. Освен това е почти невъзможно присвояването, в което е обвинен Златков, да бъде доказано по неоспорим начин. Той си има перфектна извинителна бележка, която никой не е в състояние да опровергае: ако не бяха съсипали умишлено фондация Сапио, щях да върна кредита с лихвите. Дали това е щяло да се случи - дори самият Господ не може да каже. Факт е обаче, че ако следствието за този кредит е било образувано още през 1993-1994 г., ДСК пак нямаше да си получи парите, но поне част от мистерията Сапио щеше да бъде разбулена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във