Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ахмет Гомоглу и Шенгенското надграждане

Ахмет Гомоглу, дур машина, стоп машина, кептън!
Това не е реплика от турския сериал Забраненият плод, макар че в случая става въпрос за забранени неща. Всъщност това е команда, която призовава Ахмет да спре машината.
Ахмет също не е някой мустакат тип от популярен сериал, а е името на гемия, станала трагичен герой в турско-румънски екшън. За повече мерудия сюжетът му се развива в родните териториални морски води. А е трагичен герой, защото потъва някъде на север от Дуранкулак и никога вече не се появява в кадър.
Такъв екшън действително има и е заснет от ТV Marutime. bg морски информационен сайт. Прелюбопитните кадри проследяват последните минути на турската риболовна гемия, която явно е прекосила цялото Черно море, за да лови риба някъде около Констанца. За нещастие на кептъна, румънските гранични власти моментално засичат корабчето и започва преследване.
Бързо настигат Ахмет Гомоглу
Следват няколко подканяния на турски и английски да спре за гранична проверка. Няма реакция. Стига се до предупреждения за стрелба. Турският екипаж отново не реагира. Румънците обаче не си поплюват и откриват предупредителна стрелба. Тъй като отново няма ответ, насочват изстрелите към двигателя на гемията. Логично той пламва, лодката спира. Следва евакуация на екипажа, а риболовният съд поема към дъното на Черно море.
Действието се развива на 29 май тази година - точно десет дни преди заседанието на Съвета на вътрешните министри на страните членки на ЕС по въпроса за присъединяването ни към Шенген. Румънските гранични полицаи изстрелват, без да им мигне окото, 60 картечни куршума, за да спрат нарушителя на морската им граница. Но гемията потъва в наши води, които много преди това е прекосила безметежно, без да се намери някой да й каже гел бурда, бе аркадаш, да те видим накъде си тръгнал.
Както вече е известно, на заседанието на вътрешните министри в Люксембург влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство бе отложено за неопределено време. Колегите на Цветан Цветанов бяха повече от ясни - ще изчакат междинния доклад от юли за резултатите от борбата с корупцията и организираната престъпност и какви допълнителни мерки предприемаме за засилване на контрола по границите ни с Турция, Сърбия, Гърция.
Отсега можем да бъдем сигурни, че ако изводите в доклада не са оптимистични, по традиция контрата ще отиде в съдебната система. Макар че Софийският градски съд - най-големият в страната, където се водят повечето от делата срещу мафиотски групи - вече е в ръцете на кръга Цветанов. Важното е МВР да продължи да стои на сцената в бял костюм.
Но ако по темата за ефективната борба с мафията ролята на вътрешното министерство подлежи на дебат, не така стоят нещата с въпроса готови ли сме за Шенген? В ЕС все още се съмняват в това, въпреки клетвите на МВР-шефа Цветанов, че сме изпълнили техническите критерии.
Историята с гемията Ахмет Гомоглу е достатъчно отрезвяваща. Въпреки всеобщия ентусиазъм и надеждата, че мотивите за спирането ни от Шенген са политически и скоро ще отпаднат. Най-лошото е, че управляващите и най-вече МВР просто са скрили, че случаят е обикновен рецидив. Да припомним, че
от години турски гемии щъкат на воля из териториалните ни води
а компетентните органи се държат като ущипани госпожици - в единствения случай, когато Гранична полиция се опита да действа като румънските си колеги, патрулът беше пратен на съд. През април 2008 г. граничен полицай Михаил Цонков в схватка с турски бракониери застреля един от тях, а на 19 юни същата година Военната прокуратура го обвини по чл.123 от Наказателния кодекс за причиняване на смърт по непредпазливост. Полицаят се влачи из съдилищата цяла година, въпреки обяснението му, че инцидентът е станал при охрана на границата на България, която е и външна граница на ЕС.
През март тази година гръмна друг скандал - под носа на морските ни граничари от Варна духна турски кораб нарушител. Той беше задържан там в края на февруари, след като нанесъл щети на тръбопровод на компанията Петреко, свързващ газодобивна платформа около Каварна с хранилището край нос Галата. Четиридесеттонната гемия, регистрирана в турското пристанище Ермак, близо до Бандерма, дори аварирала при инцидента. Това обаче не й попречи да се измъкне и да напусне териториалните ни води безнаказано. Корабът отплавал без опознавателни светлини, сподирен от катер на Гранична полиция, който го преследвал до навлизането му в открито море. Но не употребил сила и гемията спокойно отплавала.
Скандалът достигна дори до парламента и даде повод за питане към вътрешния министър (на 15 април тази година) защо граничните ни катери не са стреляли, за да задържат беглеца. Реакцията е в законоустановения срок не може да бъде спрян корабът с упражняване на сила, гласеше мъглявото обяснение на МВР-шефа. Този инцидент няма да се отрази на присъединяването ни към Шенген, беше убеден той.
Случаят даде повод на опозицията да упражни чувството си за хумор, като Петър Мутафчиев от БСП предположи, че подобно нещо може да се случи само в Карибски пирати. Историята с гемията беглец обаче беше реална. Доста близка до тази край Дуранкулак. Но румънските полицаи бяха по-решителни, та изтриха срама от лицето на ЕС.
Но вътрешният ни министър продължава да повтаря като мантра, че последното решение на Съвета на министрите за готовността на страната за Шенген останало на заден план у нас, а на преден били изтикани политически послания. Министърът има предвид обвиненията на опозицията срещу него след решението на Съвета в Люксембург. Изявлението си той направи на международната конференция във вторник (14 юни) на тема Членството на България и Румъния в Шенген: между техническите критерии и промените в европейския и международния контекст.
Според данните на МВР в момента у нас се намират около 4000 души, които не трябва да бъдат допускани в Шенгенското пространство. Вътрешното министерство обаче не може да направи нищо по въпроса за уреждането на статута им, тъй като все още не е член на тази зона. Няма законови мерки, които биха могли да се приложат към тези хора и те не могат да бъдат спрени по границите ни, обяви Цветанов. Според него това ще се случи, когато след няколко месеца България и Румъния станат част от Шенген. Надеждата му е юлският доклад на Европейската комисия за напредъка ни да допринесе за по-бързо взимане на окончателно решение страната ни да влезе в зоната.
За да се случи това, все пак тя трябва да предприеме допълнителни мерки за контрол по границите, особено срещу контрабандата. Подобрява се взаимодействието между Гранична полиция и митницата в тази посока, отчете вътрешният министър Цветан Цветанов.
В същото време експертите от Центъра за изследване на демокрацията твърдят, че България попада в групата на страните членки, в които нивото на
сътрудничество между митниците и Гранична полиция е най-ограничено
и често се характеризира с недоверие и конкуренция. При обмена на информация между двете институции често възниква проблем с поверителността, със защитата на данните, с конфиденциалността на търговската информация. Отделно обменът страда и от несъвместимостта на техническите средства за комуникация между МВР и митниците.
Друг извод от изследването на ЦИД е, че България, Полша и Гърция са страните, в които политическото влияние върху дейността на граничните служби се усеща най-ясно. В тези страни политическите назначения са редовна практика. Такова политическо влияние генерира два типа предизвикателства пред сътрудничеството - политическата лоялност на митниците към Министерството на финансите и на Гранична полиция към МВР, което поражда недоверие в сътрудничеството, се казва в доклада. Като добавим и факта, че инструкцията за взаимодействие между Гранична полиция и Агенция Митници е още от 2006 г., разбирателството между двете институции наистина се очертава като проблемно, въпреки изявленията на вътрешния министър.
По стар обичай МВР ще направи опит да замаже очите на проверяващите от ЕС, само и само да повярват, че наистина сме решили всички посочени от съвета проблеми. Това пролича и във вторник (14 юни), когато делегация от холандски парламентаристи, водени от Н.Пр.Карел ван Кестерен, посланик на Кралство Нидерландия у нас, посети Локалния координационен център Галата - Варна, по опазване на синята граница. Домакините пуснаха на холандските гости лъскаво филмче за дейността на Граничния координационно-информационен център в Бургас, демонстрирана им бе и интегрираната система за наблюдение на морската граница. Центърът е в денонощен режим на работа съгласно шенгенските критерии. Друго предимство на интегрираната система е, че при преустановяване на работата на един сървър функциите му незабавно се поемат от друг, с което се гарантира непрекъснато наблюдение на 12-те й поста.
Домакините от Гранична полиция обясниха на холандските депутати, че системата функционира от края на 2010 г. и гарантира сигурността на външната ни черноморска граница чрез възможността за наблюдение в реално време на цялата обстановка от координационните центрове. Беше подчертано, че наличието на тази система не е задължително изискване, но е сред най-добрите практики, надграждаща мярка, която допълва задължителните критерии в Шенгенския каталог.
Какво надгражда това съоръжение е любопитен въпрос. Хубавото е, че дневният ред на холандската делегация е бил достатъчно напрегнат и сгъстен, та да не им остане време например да се забавляват със сърфиране из виртуалното пространство. Защото изненадата им е гарантирана, ако пуснат на чичко Гугъл задачка да търси материали, отнасящи се до инциденти с турски гемии в български води. В листата на заглавията излиза и филмчето на ТV Marutime. bg за гемията Ахмет Гомоглу. И в цвят, звук и детайли става ясно каква е шенгенската ни база и какво сме надстроили върху нея...

Facebook logo
Бъдете с нас и във