Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АКО ИМАШЕ ФИЛМ МАГИСТРАТИ В ЧЕКМЕДЖЕ, ЩЯХ ДА ИГРАЯ ГЛАВНАТА РОЛЯ

ВИЗИТКА
Иван Колев е роден на 5 октомври 1952 г. в гр. Дряново. Има две дипломи за висше образование - от Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и от Висшия финансов и счетоводен институт Д. А. Ценов в Свищов, където завършва Счетоводство и контрол.
От 1978 до 1987 г. Иван Колев е следовател във Велико Търново, след което се прехвърля в Плевен и започва работа в Плевенския военноокръжен съд. На 1 февруари 1991 г. той отново сменя професията си и става ревизор в Инспектората към Министерството на правосъдието. На тази длъжност той се задържа само десет месеца, защото на 1 октомври 1991 г. отново облича съдийската тога, но като магистрат във Върховния съд.
На 2 юни 1998 г. Иван Колев за пореден път сменя професионалното си поприще, защото напуска съдебната система. В продължение на четири години, пет месеца и две седмици той работи като адвокат на свободна практика, вписан в Софийската адвокатска колегия, а на 17 ноември 2004 г. е избран от Висшия съдебен съвет за председател на Софийския районен съд.

Г-н Колев, от десетилетие и половина е известно, че Софийският районен съд е най-голямото поделение на съдебната система, но е натъпкан в един от най-маломерните храмове на Темида. Също от десетилетие и половина е известно, че по всяко време някой някъде мисли за вашия сграден проблем, който все повече и повече се превръща в правораздавателен такъв. Бихте ли споделил как се чувствате днес, когато до влизането ни в Европейския съюз - и то без предпазни клаузи, остават по-малко от два месеца?
- Софийският районен съд наистина е най-голямото съдилище в страната, защото тук работят 125 наказателни и граждански съдии, 41 съдия-изпълнители, 17 съдии по вписванията и 380 съдебни служители. През ръцете на колегите ми годишно минават над 70 000 дела, като на всеки магистрат се падат между 300 и 360 дела. Така че какво да ви кажа - чувствам се като ръководител на средно голямо предприятие, на което непрекъснато му възлагат все повече и повече работа, но го оставят в един единствен цех. При това - хем стар, хем пред рухване.

Добре, но нали всяко предприятие, за да бъде преместено в нови и просторни халета, трябва да си го заслужи? А тъкмо по въпроса с качеството и бързината, с която се решават делата, СРС търпи най-големи критики?
- Вижте, делата наистина се движат много бавно, но за това си има и обективни, и субективни причини. В първата група бих поставил условията на труд, които, меко казано, са ненормални. Магистратите работят по четирима-петима в стая, а много от служителите са дори и по-нагъсто. Поради липса на зали тук наказателните съдии имат право да заседават най-много по два пъти седмично, докато съдиите от гражданската колегия - само по един път. Всеки може сам да пресметне при такива условия с колко присъди и решения би могъл да приключи 2006 г. един съдия, при положение че я е започнал с... 300 или с 360 дела. Едва ли са много хората, които знаят, но графиците при нас са такива, че ако днес едно дело бъде отложено поради липса на свободна зала, следващото заседание може да бъде насрочено чак за след... пет или шест месеца.
Освен това, според нашите наблюдения, за нормалното приключване на едно наказателно дело с подсъдим и четирима-петима свидетели е необходим един пълен работен ден. Масовата практика за съжаление е подсъдимите да са поне един-двама, да има десетина свидетели и поне три вещи лица. И тук вече стигаме до втория голям проблем - призоваването на страните в процеса.
Издирването на свидетели и подсъдими продължава ли да опъва нервите на съдебните органи?
- Премахването на адресната регистрация и домовите книги не само продължава да е проблем, но вече е много голям проблем, който задълго блокира работата ни. Знаете, че от десетина години населението на София се увеличава, при това - безконтролно. За съжаление в момента органите на МВР нямат никаква представа къде и при кого живеят стотици хиляди столичани. Днес тези хора са на един адрес, утре са на друг, а вдругиден - на трети или на четвърти. И понеже не можем да им връчим призовките по реда, описан в процесуалните закони, трябва непрекъснато да отлагаме делата им, както казах, и да ги насрочваме в най-добрия случай за след пет-шест месеца.
А в най-лошия случай?
- В най-лошия случай отлагането е с година-година и половина.
Как, според вас, може да бъде решен този проблем?
- Единствено със законодателни промени, каквито, поне за момента, никой не предвижда да извърши.
Какво имате предвид?
- На първо място призовкарите трябва да бъдат преназначени като служители в специално звено на Главна дирекция Съдебна охрана (т. нар. Съдебна полиция - бел. ред.) към Министерството на правосъдието, която има подразделения в цялата страна. След това тези хора трябва да имат специални униформи, а в правомощията им да бъде записано, че могат да проверяват личните карти (и да записват данните от тях) на всички лица, на които връчват призовки. И накрая - на тях трябва да им бъде осигурена възможността да издирват лицата за призоваване на всички възможни или евентуални адреси - по адресна регистрация, по местоживеене, по месторабота и т.н.
Значи вашите хора сега не могат да връчат призовка на някого, ако не го открият на посочения от него адрес, така ли?
- Не, не могат.
Дори и ако знаят примерно къде работи?
- Точно така.
Защо?
- В момента ние имаме 78 призовкари, които не разполагат с униформи и със служебни карти. Освен това те нямат право да изискват личните карти и така да удостоверяват самоличността на хората, на които трябва да връчат призовки. И понякога (между другото - доста често) се получава следният парадокс. Лице, което се е подписало на призовката си, впоследствие заявява, че не се е явило на делото, защото не е получавало никаква призовка и е било в чужбина или пък в командировка из страната. И ние, като институция, по никакъв начин не можем да докажем, че този човек лъже.
Значи един от изходите е призовкарите да искат лични карти, така ли?
- И не само това. Според мен в нормативната уредба изрично трябва да бъдат предвидени санкции за хората, които пречат на призовкарите да си вършат работата.
Да не би и те като инкасаторите на енергото и топлофикацията от време на време да ядат бой?
- Чак дотам не се е стигало, но имаме доста призовкари, които са се връщали сериозно нахапани от свирепи домашни любимци. А веднъж една от нашите служителки за малко не беше изнасилена...
Вие не говорите сериозно...
- Напротив. Жената звъннала на вратата, силно развеселеният домакин я поканил да влезе. А там я посрещнала... цяла пияна компания, която започнала да я дърпа към вътрешността на апартамента. За щастие жената успяла да се отскубне от мъжкарите и да избяга по стълбището. И моето мнение е, че тези инциденти ще продължат, докато гражданите не разберат веднъж завинаги, че призовкарите са длъжностни лица и не обикалят от врата на врата за собствено удоволствие. А това може да стане само по един начин: чрез униформи, служебни карти и специални правомощия.
И кои нормативни актове трябва да бъдат променени, според вас?
- Наказателнопроцесуалният кодекс, Гражданскопроцесуалният кодекс и Законът за съдебната власт.
Като количество работа, която трябва да отхвърли Народното събрание, това не е много. Смятате ли обаче, че с това всички проблеми около бързината на делата ще бъдат изчистени?
- Бих искал да е така, но за съжаление действителността е много по-тъжна. В Софийския районен съд например работят 41 съдия-изпълнители, които продължават да тракат на пишещи машини, защото нито един от тях няма персонален компютър. Същото е положението и в деловодството на Наказателната колегия, където има техника, но тя е съвсем недостатъчна.
Колко компютъра трябват на районния съд?
- Не по-малко от 180, при това - наведнъж. След това Висшият съдебен съвет трябва да осигури на Софийския районен съд всички необходими помещения за нормална работа - заседателни зали, кабинети, хранилища, библиотека, адвокатски стаи, арестантски помещения и т. н.. И, едва когато всичко това се случи, трябва да седнем и да започнем да мислим как да отстраним субективните фактори, които спъват нашата работа.
Доколкото си спомням, през май 2005 г. правителството на Симеон Сакскобургготски и Висшият съдебен съвет се споразумяха вие и Софийската районна прокуратура да се нанесете в сградата на бившето Главно управление на строителни войски (ГУСВ). Докъде стигна реконструкцията на новата ви къща?
- За да може тази сграда да се превърне в истински храм на Темида, в който спокойно да работят над 360 магистрати (по последни данни в Софийската районна прокуратура вече са назначени 180 държавни обвинители - бел. ред.) и два пъти повече съдебни служители, са необходими инвестиции в размер на над 50 млн. лева. На пръв поглед това са изключително много пари. От друга страна обаче, става дума за двете най-големи и най-натоварени магистратури в България, които обработват над една четвърт от всички дела, които всяка година се образуват в България.
Въпреки това 50 млн. лв. са страшно много пари, които държавата трудно може да ви даде в обозримо бъдеще.
- Искрено се надявам да се окажете лош пророк. Личното ми мнение обаче е, че на фона на отговорността, с която са натоварени Софийският районен съд и Софийската районна прокуратура, тези пари би трябвало да бъдат намерени без никакви проблеми и така както е предвидено - на 1 септември 2009 г. столичани да се сдобият с още една европейска съдебна палата.
Г-н Колев, нека отново стъпим на земята. При положение че през следващите две-три години вие и колегите ви ще продължите да работите в досегашните условия, как смятате да се справите с процесуалните срокове, които са ви вменени от новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК)?
- В нашето състояние това е невъзможно. Новият НПК изисква от нас да насрочваме всяко новопостъпило дело за след два месеца, а най-дългият срок на отлагане, и то в изключителни случаи, не трябва да надхвърля три месеца. А, както вече казах, нашите съдии могат да ползват заседателна зала по два пъти седмично, въпреки че всеки от тях годишно гледа между 300 и 360 дела. Така че, откъдето и да я погледне човек, ситуацията е повече от абсурдна и, най-елементарно, тя може да бъде описана така: със 104 влизания в зала един районен съдия в София е длъжен да реши... 300 дела. И то в най-добрия случай!
А не смятате ли, че на много ваши колеги - заемащи различни постове в отделните звена на съдебната система, това положение може би им харесва?
- Кое положение?
Сегашното. При което четирима магистрати седят на три стола, имат едно бюро, работят на две пишещи машини и никой от тях не знае какъв закон ще трябва да приложи утре?
- А защо трябва да им харесва?
Нали единствено от тях зависи кое дело ще бъде придвижено бързо и по кое дело те няма си мръднат и пръста дори? Иначе казано - не смятате ли, че мизерните условия, в които сте принудени да работите, са удобен параван за корумпиране на магистратите?
- Какво е положението в останалите магистратури не мога да коментирам, но в Софийския районен съд положението не е такова. Поради хроничен недостиг на зали и непрекъснато увеличаващия се приток на дела нашите съдии изобщо не могат да си позволят лукса да пресмятат кои случаи да разтеглят във времето и кои случаи да решават светкавично. Тъкмо обратното - те гледат да разчистват преписките си колкото могат по-бързо, защото всеки ден в съда влизат нови и нови. А всеки магистрат - пак ще повторя - постоянно има на производство най-малко 300 дела.
Защо тогава непрекъснато се говори, че една от причините за бавенето на делата е корупцията в съдебната система?
- Защото така е по-удобно. Аз лично смятам, че темата за корупцията в съдебната система неслучайно е преекспонирана. Тя беше повдигната от нашите политици, които трябваше да обяснят пред Европа по какви причини българската държава все не успява да изпълни условията на Брюксел за пълноправно членство в ЕС. И понеже на никого не му се разказваше истината за генезиса на организираната престъпност, за непоследователната законодателна политика (не само в сферата на наказателното правораздаване) и за плавното срастване на сенчестия и криминалния бизнес с легалната икономика и някои структури на държавната власт, борбата с престъпността бе изведена като най-големият проблем на България, а съдебната система бе нарочена за единствения виновник. Тези твърдения обаче са съвсем несъстоятелни, тъй като само 30% от общия брой на делата са наказателни. А от тези 30% наказателни производства далеч не всички са за умишлени престъпления или са свързани с организирана престъпна дейност.
Г-н Колев, нека ви задам един по-особен въпрос. Кой е най-странния казус, който е трябвало да решавате като председател на Софийския районен съд?
- Бъркате в много дълбока рана...
Защо смятате така?
- Защото странните случаи при нас са толкова много, че у мен постепенно се оформи една еретична мисъл.
Бихте ли я споделили на висок глас?
- Имам чувството, че единствено съдебните сгради предлагат безплатно през лятото освежителна хладина, а през зимата - живителна топлина. И поради тази причина десетки граждани си измислят какви ли не поводи, само и само да седят тук по цели дни.
И нямате право да им забраните да влизат в сградата без работа?
- По принцип имаме, но никой не е в състояние да прецени дали един човек прекрачва прага на съда, защото има дело, или защото няма къде другаде да отиде. А когато се опитваме да ги изкараме навън, тези хора почти задължително изпадат в истерия и вдигат люти скандали. А останалите граждани, които не знаят за какво става дума, веднага започват да ги защитават и да ни ругаят, че гоним хората като империалисти, че вместо да раздаваме правосъдие, подлагаме хората на полицейски тормоз и тъй нататък. Но най-лошото е друго: след като поседят час-два на тротоара или пък направят една обиколка на пазара Римската стена, тези граждани отново се връщат на топло или на хладно - в зависимост от сезона - и всичко започва отначало.
Представям си тогава какъв ще е най-странният ви случай...
- Не можете да си представите, затова ще ви го опиша накратко. Има една жена, която от няколко години твърди, че, за да я тормозят, комунистите са прокарали някакъв кабел под прозорците й и я облъчват денонощно. Какво ли не съм направил, за да й обясня, че дори ако такъв кабел съществува, не е институцията Софийският районен съд, която трябва да разследва кой го е прокарал. Жената обаче, след като изпрати няколко сигнала до МВР и прокуратурата, отново се връща тук и се записва за среща в приемния ми ден. Далеч по-опасни обаче са един друг тип наши клиенти. Те непрекъснато пускат жалби срещу конкретни личности и по този начин затлачват съда с безсмислени и абсурдни преписки и дела.
Сред тези конкретни личности има ли политици?
- Има всякакви - политици, магистрати, държавни чиновници, предприемачи, звезди от шоу бизнеса и тъй нататък. Има дори най-обикновени хора, които някога сигурно са погледнали някого накриво, след което са станали обект на нескончаеми съдебни атаки.
А вие, магистрат с 28-годишен стаж, който прекрасно познава съдебната система, защо решихте да станете председател на Софийския районен съд?
- Стана случайно, почти на шега. Преди време, като адвокат търсих едно дело в Софийския районен съд, а деловодителките цели три дни ме препращаха ту към един или друг съдия, ту към Софийската районна прокуратура. Накрая не издържах и споделих с едни приятели какво точно мисля за организацията на работа в съда. Вместо обаче да срещна съчувствието им, те ме посъветваха следното: Като толкова много знаеш, отиди и го оправи. После у мен заговори амбицията и така се стигна до 17 ноември 2004 г., когато Висшият съдебен съвет одобри кандидатурата ми за председател на Софийския районен съд.
И какво мислите днес, две години по-късно, справяте ли се с поставената задача?
- На прав път сме, но оценките в никакъв случай не трябва аз да ги давам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във