Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АКО Р. ОВЧ. Е ГОСПОДАР НА ДЪРЖАВАТА, МАДЖО Е ПЪРВИЯТ МУ МИНИСТЪР

Ако досега се говореше, че МВР означава Маджо Вика Румен (има се предвид вътрешният министър Петков), средата на седмицата към въпросната абревиатура би трябвало да се добави още една -РДМ, която означава Румен Дундурка Маджо.
В сряда (16 май) насред София се разигра такъв грозен спектакъл, какъвто не се беше разигравал от епохата на развития социализъм, когато Народната милиция и Държавна сигурност биеха и пребиваха всеки жизнерадостен българин, дръзнал да се втурне към другаря Тодор Живков извън протокола и да му засвидетелства безрезервната си преданост.
В общи линии случката е известна. След едногодишни подигравки със съда и с българската държавност една от най-зловещите мутри в най-новата ни история - Младен Михалев-Маджо, най-сетне благоволи да обърне внимание на Темида. Кога и на кого той е свел до знанието, че има намерение да се яви в Софийския градски съд като свидетел по делото за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле, засега не е известно. Факт обаче е, че поне няколко дни преди Негово Величество Сикаджията да се избръсне, да си измие зъбите и да се отправи към столичния храм на Темида, цели две министерства бяха вдигнати на бойна нога в името на живота и сигурността на безценния ни съгражданин.
Много им се иска на заместник правосъдния министър Димитър Бонгалов и на вътрешния министър Румен Петков някой да повярва на приказките, които взеха да ръсят от сряда на обед, когато неколцина ченгета от Охранителна полиция към СДП нарушиха де-що има закони в България, пребиха фоторепортера на в. Експрес Емил Иванов и го насилиха да изтрие всички кадри в дигиталния си апарат.
Първоначалната реакция на т. нар. компетентни инстанции в МВР за полицейското насилие над колегата Иванов бе повече от... първосигнална: такова нещо не е имало, ние не разполагаме с данни за подобна проява и т. н. Последвалото обяснение на министър Румен Петков също не доказа на обществеността, че униформените простаци, пребили Емил Иванов, ще си понесат заслуженото. Тоест ще бъдат уволнени дисциплинарно от полицията и ще бъдат изправени на подсъдимата скамейка за превишаване на правомощията, за злоупотреба с власт, за престъпление по служба или за... - няма значение за какво.
Тъкмо обратното. В типично негов стил Румен Петков обеща да бъде безкомпромисен до бруталност, но след като научи резултатите от проверката, която щяла да приключи до една седмица.
Нещо повече. В четвъртък сутринта шефът на МВР се срещна с пребития фоторепортер Емил Иванов и с главния редактор на в. Експрес Данка Василева, но резултатите от сгледата направо... хвърлят нормалния човек в музиката, както се казва по друг повод.
Министър Румен Петков обеща, че ще разследва случая и резултатът ще бъде готов в сряда (т.е. на 23 май, когато цялата държава излиза в четиридневна ваканция по случай Деня на славянската писменост и българската култура - бел. ред.). Тримата най-виновни, според мен, вероятно ще бъдат уволнени, но имаше и други, които стояха отстрани и смееха. Министър Петков не е подлагал под съмнение думите ми, но мисля, че си стиснахме ръцете, защото той се чудеше как да уволни по-малко хора, разказа по-късно на колегите си фоторепортерът на Експрес Емил Иванов, който уточни, че няма белези по лицето, защото е удрян от професионалисти.
По думите на Данка Василева, Румен Петков е обещал, че ако се докаже какво точно се е случило, виновните ще бъдат дадени на прокуратурата. Но... при едно абсурдно условие: ако журналистите откриели свидетели на случилото се, готови да дадат показания под клетва.
Тоест - колкото Емил Иванов ще си получи обратно унищожените дигитални снимки, толкова и министър Петков ще стигне до крайност в преследването на униформените мутри. Първо, защото Емил Иванов е бил бит далеч от хорски очи - в един от вътрешните дворове на Съдебната палата, зад висока желязна порта. И второ, защото ако имаше подобно намерение, шефът на МВР още в сряда следобед щеше да привика на червеното килимче шефа на Столичната дирекция на полицията - главен комисар Руен Стоянов. След това да му нареди да извика хората си, които по предварителния план на операцията са били поставени на пост пред железните порти на задния двор на Съдебната палата. А накрая да покани Емил Иванов, който в присъствието на министъра, шефа на СДП и адвоката на в. Експрес да разпознае униформените биячи.
Всъщност, колкото и неколегиално да звучи, в случая побоят на фоторепортера не е най-големият проблем на министър Петков. По-важното е защо в сряда сикаджията Младен Михалев-Маджо, вместо да бъде задържан и глобен за неуважение към съда и за умишлено размотаване на процеса за убийството на Бай Миле, бе посрещнат и охраняван като персона, без която управляващата коалиция ще се разпадне, а в България ще настъпи гражданска война.
Широката общественост сигурно не знае, но в операцията по опазването на Маджо освен ченгета от Охранителна полиция към СДП и служители от Съдебна охрана бяха включени още полицаи от специализираното подразделение Сигма и спецченгета от най-специалната служба в МВР - Дирекция Оперативно издирване (ДОИ), разставени из храма на Темида и съдебната зала като пациенти на Темида и случайно преминаващи любопитни граждани.
На всичко отгоре, пак в нарушение на всички действащи нормативни актове, Съдебната палата и съдебната зала бяха задръстени от два-три автобуса мускулести бодигардове, призвани да вдъхнат у мирните граждани респект към живота и личността на Младен Михалев-Маджо.
Според заместник-министър Бонгалов нормативната уредба не забранявала на никого да влиза в Съдебната палата и това наистина е така. В същото време обаче никъде в нормативната уредба не пише, че призованите свидетели трябва да влачат след себе си цели легиони от телохранители, забили безизразни погледи в пространството като току-що надрусани хероиномани или като културисти, праснали си по една-две конски дози анаболни стероиди за кураж. И, разбира се, очакващи със зле прикрито нетърпение онзи нахалник, който ще се престраши да пресече пътя на техния идол или пък ще се осмели да го погледне накриво.
Оправданието, с което заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов и министър Румен Петков направиха опит да се измъкнат от позорната ситуация, звучи повече от нелепо: три-четири дни по-рано (т.е. между 12 и 15 май) в правосъдното министерство бил получен оперативен сигнал, че от 16 до 18 май в Съдебната палата щяло да има терористичен акт. За да бъде предотвратено кръвопролитието, Бонгалов поискал от Петков подкрепление и го получил в уречения ден и час: сряда (16 май), около 6.00 часа.
Унизително е отговорни държавни служители, които на всичкото отгоре имат и претенции да разбират от занаята си, да правят хората на маймуни с подобни евтини номера.
Първо, в правосъдното министерство няма нито една полицейска или специална служба, която чрез оперативни способи да получи информация за предстоящ терористичен акт. Така че, ако при Бонгалов и хората му е стигнало нещо, то най-вероятно е анонимен донос или анонимно обаждане по телефона.
Второ, ако Параграф 22 греши, значи МВР и правосъдното министерство са пълни с некадърници, защото при оперативен сигнал за терористичен акт Съдебната палата трябваше да бъде затворена и запечатана още на 15 май (вторник) и да бъде отворена най-малко седмица по-късно.
Трето, ако в правосъдното министерство наистина е получен оперативен сигнал или донос в най-напечения момент - появата на Негово Превъзходителство Сикаджията в съдебната зала, около него нямаше да има кьораво ченге?
Четвърто, по силата на каква логика, след като Маджо бе изпроводен да си ходи през парадния вход на Съдебната палата, при това - лично от председателя на Софийския апелативен съд Евгений Стайков, през чиито коридори се стига до заветните стълби между двата лъва, всички видове ченгета тутакси се ометоха и зарязаха храма и слугите на Темида на произвола на... терористите?
И пето, след като цялата тази дандания е организирана само и единствено заради Негово Превъзходителство Сикаджията, премиерът Сергей Станишев най-сетне е длъжен да прогледне за случващото се в МВР и около него и още на следващото правителствено заседание да задължи Румен Петков да възстанови в републиканския бюджет парите, похарчени за салтанатите по тридневното меверейско дундуркане на Маджо.
Другият вариант е тези средства да бъдат възстановени от Маджо, но това едва ли ще се случи, тъй като най-вероятно той отдавна си е платил. Не само сегашните салтанати по посрещането и изпращането му, ами по принцип.

ПРЕД СЪДА СИКАДЖИЯ № 1 КАЗА... НИЩО И ПОЛОВИНА
Досега съдебните репортери не са виждали по-нагъл свидетел от Младен Михалев-Маджо и по-благосклонно отношение на съд към свидетел. Маджо беше призован в сряда (16 май) за 9.30 ч., за да бъде разпитан във връзка с убийството на бившия си съдружник Милчо Бонев-бай Миле и още петима души, застреляни на 30 юли 2004 година.
На подсъдимата скамейка за касапницата са Анатолий Мънков-Плъха, Стилян Георгиев-Мишока, Тихомир Дочев-Мравката и Георги Стефанов.
Видният СИК-аджия обаче се яви едва към обяд. Първото впечатление, което остави е, че костюмът му хич не е по мярка. След вглеждане обаче всички присъстващи в залата ахнаха - Маджо имаше бронежилетка под ризата и заради това сакото му стоеше ужасно.
Председателят на съдебния състав Петя Крънчева го попита защо е закъснял, а Маджо се оправда със софийските задръствания и със служебното си време. Той отказа да посочи и точен адрес, на който може да бъде намерен, за да получава призовки. Заяви, че преди четири години се изнесъл да живее в Европа. Не назова даже и държавата. И това му се размина. Съдът не пожела поне да го скастри. Прие отговора му, след което Петя Крънчева се обърна към всички журналисти в залата и с назидателен и висок тон им каза, че според Наказателнопроцесуалния кодекс не може да му наложи глоба, защото е закъснял за разпита. Санкционирал се само свидетел, който не се явява по неуважителни причини. Нещо, което съдебните репортери пределно добре знаят.
След това разяснение започна и същинската част на разпита. Но всички присъстващи останаха много разочаровани, защото Маджо всъщност... не каза нищо смислено.
Видимо той беше притеснен. Заяви, че за първи път свидетелства и всеки свой отговор започваше с Уважаема госпожа съдия или Уважаема госпожо председател.
Познавах Милчо Бонев, бяхме в добри бизнес отношения. В началото на деветдесетте години се запознахме, а малко по-късно станахме съдружници в Интергруп енд партнерс. Партньори ни бяха още Красимир Маринов, Дмитрий Минев, Стоил Славов, Румен Николов и Венцислав Стефанов. Отношенията между всички нас бяха приятелски. Срещите ми с Бонев бяха предимно по работа. Някои от тези хора вече са мъртви, каза в началото Маджо.
После допълни, че няколко часа преди да го убият, бай Миле се видял с него и разговаряли за футбол, за Славия (защото Бонев искал клубът да стане шампион), за селекцията на играчите, екипировката и лагерите на тима. Това била и последната им среща.
След края на разпита съдия Крънчева му каза: Не помогнахте на съда. Дори не изказахте вашето становище за смъртта му. А би трябвало да имате, след като в някои версии за убийството в пресата се споменава и вашето име. Параграф 22 само ще напомни на съдийката, че тя и прокуратурата са тези, които трябва притиснат свидетеля в ъгъла и да изстискат всички възможни отговори от него, а не да го галят с перо и да му прощават наглото поведение. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във