Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АЛО, НАПРАВИХ КАТАСТРОФА...

Така започва изречението, заради което спецполицаят Живко Георгиев бе изгонен от МВР на 5 декември 2002 година. Обаждането е записано от дежурните в РПУ-Созопол на 28 септември 2002 г., а пълният текст гласи: Ало, направих катастрофа. Казвам се Живко Георгиев и съм колега от ДОИ - София... Днес, година и четири месеца по-късно, Живко Георгиев е подсъдим за смъртта на 33-годишния Валентин Стоев. Делото се гледа от Бургаския окръжен съд и на 1 декември 2003 г. му бе даден ход по същество. Според обвинителния акт, Георгиев трябва да бъде съден за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.б във връзка с чл.343, ал.1, б.в от Наказателния кодекс: Който при управляване на моторно превозно средство наруши правилата за движение и причини смърт другиму, когато деянието е извършено по непредпазливост, но деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до четири години.Трагедията се разиграла на 28 септември 2002 г. вечерта по пътя за Китен, където Живко Георгиев и приятелката му Севдалина Червенова (съдия в Софийския градски съд) били на почивка. През деня те ходили до Метро в Бургас, но окъснели и към 20 ч. тръгнали да се прибират. Средната скорост, с която Георгиев карал, била около 90 км в час, а заради тъмнината и липсата на крайпътно осветление фаровете му били включени на дълги. Участъкът преди кръстовището на разклона за с. Росен и Атия бил частично осветен и сигнализиран със съответните пътни знаци: N18 - за наличието на пешеходна пътека, и N26 - за кръстовище с път без предимство. Въпреки тъмнината и пътните знаци Георгиев продължил да се движи с 90-91 км в час - скорост, максимално допустима за този участък и несъобразена с конкретните пътни условия. Около 21 ч. той блъснал 31-годишния Валентин Стоев... Малко преди това пострадалият, брат му и техен приятел спрели авариралото си Рено върху банкета на срещуположното платно. Стоев тръгнал да пресича тичешком шосето и налетял на движещия се с 90 км в час Мерцедес 190 (рег. NС 74 34 ВР) на Георгиев.Полицаят спрял веднага след сблъсъка, излязъл от автомобила и се обадил по мобилния си телефон в РПУ-Созопол. В същото време приятелката му се обадила в Бърза помощ. Докато чакали линейката, братът на Валентин и аверът му настояли да качат ранения в мерцедеса и да го откарат в болница. Живко Георгиев обаче заявил, че тялото не трябва да се мърда. Въпреки това обаче малко по-късно тримата вдигнали Стоев от шосето и го натоварили на задната седалка в мерцедеса. Докато решат накъде да тръгнат - към Бургас или към Созопол, почти едновременно на местопроизшествието пристигнали две линейки - военна, повикана от постовия на база Атия, който от кабинката си чул писъка на спирачките и последвалия удар), и на Бърза помощ, повикана от приятелката на Георгиев. Лекарят и санитарите на Бърза помощ веднага поели случая в свои ръце и тръгнали да вадят тялото на Стоев от мерцедеса. Докато го местили от едната кола в другата обаче, те го... изтървали и главата на Валентин се ударила силно в асфалта. В бургаската болница лекарите констатирали смъртта на Стоев, а анализът на взетата кръвна проба доказал, че в кръвта му има 1.9 промила алкохол. Според съдебномедицинската експертиза, смъртта на Валентин Стоев е настъпила вследствие на мозъчни и гръбначни травми - счупване на черепа и контузии на мозъка, както и две прекъсвания на гръбначния стълб.Процесът срещу Живко Георгиев трябваше да започне на 13 септември 2003 г., но бе отложен. Бившият полицай не се яви в залата, а адвокатът му представи официален болничен лист. На 23 септември се случи точно обратното - Живко Георгиев дойде в съда, но адвокатът му го хвана липсата. Най-после на 1 декември всички се събраха, съдът даде ход на делото и работата тръгна... криво-ляво за държавното обвинение. Още в началото на заседанието защитата на експолицая поиска делото да бъде върнато за ново разследване или за изменение на обвинителния акт. Според адвоката на Живко Георгиев, от четивото на прокурора по делото изобщо не ставало ясно в какво точно е обвинен неговият клиент. Не било установено по категоричен начин и още нещо - дали смъртта на Валентин Стоев е настъпила от удара на колата, или за това е допринесло изпускането на тялото му от санитарите. Искането на адвоката бе удовлетворено моментално. Още в съдебната зала прокурорът по делото измени обвинението срещу Георгиев от смърт, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие в причиняване на тежка телесна повреда, последвана от смърт. На пръв поглед трансформацията изглежда несъществена, още повече че всички участници в процеса се съгласиха с нея. На практика обаче става дума за нещо много сериозно, което може да бъде обобщено по следния начин: внасяне на обвинителен акт, в който не всичко е изпипано веднъж и завинаги. Оказа се, че в хода на предварителното производство са направени общо три съдебномедицински експертизи. По първите две (единична и тройна) вещите лица не са постигнали единодушие около причината за катастрофата, както и за реакцията на шофьора, за поведението на жертвата и т. н. Ето защо прокурорът по делото е наредил да се извърши петорна съдебномедицинска експертиза, върху чиито резултати е изградил и обвинителния си акт. Според заключението на вещите лица, при движение на автомобила с 90-91 км в час опасната зона за спиране е 74 метра. Експертите смятат, че шофьорът е имал възможност да види пресичащия Стоев от 75 метра. Георгиев възприел пресичащия на разстояние 57 м, но вниманието му било отвлечено и той е реагирал на опасността на около 18 м и 0.72 сек. по-късно от нейното възникване. Предприел е спиране, от което скоростта е намалена до 55 км в час и тогава последвал ударът - се казва в заключението на експертите. Ако скоростта на колата е била 76 км в час или по-малка (а не с 90-91 км в час - бел. ред.) - при конкретните условия не би се стигнало до смъртен случай, категорични са вещите лица. Едновременно с несъобразената скорост на мерцедеса експертите отчитат още едно важно обстоятелство - че смъртта на Стоев е пряк резултат от неправилното му пресичане. Според съдебните експерти той е пресичал пътното със скорост от 10 км в час, бил е облечен с тъмни дрехи и трудно забележим... Това е едно случайно деяние и аз не нося отговорност, каза на 1 декември 2003 г. в съдебната зала Живко Георгиев. Бившият спецполицай заяви още пред бургаските магистрати, че има 15-годишен трудов стаж в системата на МВР, но в момента е безработен. Година преди инцидента той се е развел и оттогава живеел със съдия Севдалина Червенова.Делото срещу Живко Георгиев бе отложено за 19 февруари 2004 г., защото защитата на експолицая постави допълнителни задачи на вещите лица, участвали в съдебномедицинската експертиза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във