Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Алтернатива на алтернативата Страсбург?!

Осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България са на път да вкарат управляващите в гъста законотворческа каша. След заседанието на Министерския съвет на 25 май премиерът Бойко Борисов заръча на правосъдния министър Маргарита Попова много бързо и много спешно да подготви и да внесе нещо във връзка с тези решения. Три дни по-късно тя обяви пред медиите какво мисли да прави. Попова метна на масата неупотребявано досега асо: че се разработва проект за създаването на независим административен орган, който ще разглежда жалбите на граждани, пострадали от мудно, неефективно или необективно правораздаване. И се разчита той да ограничи нарастващия брой на осъжданията, по които държавата трябва да плаща обезщетения за нарушени основни човешки права и свободи.
Правосъдният министър обясни, че проект за такава структура се подготвя от края на миналата година и намерението е тя да започне работа от началото на 2012 година. Идеята е да се създаде държавен фонд, който да изплаща обезщетения за нарушени човешки права, преди да се стигне до дело в Страсбург. А ако пострадалият не е удовлетворен от решението на новия орган, ще може да го обжалва пред административен съд.
Някои детайли в казаното от Попова веднага издадоха
нежеланието й да говори
по темата.Българите най-често се жалват в съда в Страсбург, но не сме най-осъжданата държава там, заяви Попова. И не пропусна да припомни, че по-голямата част от жалбите там изобщо не се допускат до разглеждане по същество. Иначе казано - осем или девет от всеки десет жалби биват отхвърляни като недопустими, въпреки че в много от тях се сочат безобразия на държавните ни органи.
България наистина не е първа по осъждания, но по данни на Съвета на Европа е твърдо в челната тройка. Преди по-малко от месец съдът в Страсбург даде на страната ни едногодишен срок да реши проблема с безкрайните съдебни процеси. Ултимативното искане се основава на извода, че имаме системен проблем с продължителността на наказателните, гражданските и административните дела у нас. За решаването му чрез създаване на подходящ законов механизъм съдът определи споменатия 12-месечен срок, който ще започне да тече от влизане в сила на две пилотни решения по дела срещу България. Сред препоръките в областта на наказателното производство са въвеждане на законови мерки за ускоряване на процеса и уреждане на възможност за компенсации на пострадалите от неговото забавяне. Съдът напомни, че Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приканил неотдавна българските власти да не бавят с години изплащането на присъдените в Страсбург обезщетения и да въведат възможно най-скоро планираната мярка за обезщетяване на вредите от прекомерната продължителност на съдебното производство.
Нервността, с която кабинетът посреща всеки нов разход
по тези осъдителни решения стана особено силна на въпросното заседание на кабинета миналата седмица. Там е казано, че само за последните два месеца правителството било принудено да приеме решения за изплащане на обезщетения с общ размер 180 хиляди евро. За капак държавата беше осъдена да изплати 7000 евро обезщетение за прекалено дълъг процес и за унизително отношение даже на Иво Кашавелов, осъден за убийството на трима полицаи. Делото срещу него продължи от 1996-а до 2004 г. и приключи с най-тежката присъда - доживотен затвор без право на замяна. По време на досъдебното и на съдебното производство, както и при изтърпяване на наказанието Кашавелов бил извеждан от килията на разходки неизменно с белезници, въпреки че никога не е правил опити за бягство и не е проявявал агресия срещу надзирателите.
Та на това заседание доста хора от кабинета кипнали. За това помогнала едната от заместничките на отсъстващата Попова - Даниела Машева. Тя заявила, че според нея делото срещу Кашавелов е приключило в нормални срокове. Пръв скочил вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той предложил Маргарита Попова да представи доклад за дейността на процесуалните представители в ЕСПЧ, за да станат ясни причините за загубата на дела в Страсбург. Цветанов явно е имал предвид т.нар. апарат на правителствените агенти към правосъдното министерство, който осигурява представителството на държавата по тези дела, макар че редом с тях понякога биват наемани и адвокати.
Към Цветанов се присъединил незабавно и външният министър Николай Младенов, свидетелствува протоколът от него: Много е важно да се види къде са дупките в законодателството, заради които ние ежемесечно, на всяко заседание приемаме решение да изплащаме обезщетение. Трябва да ги затворим и това е много важен анализ, който сега трябва да се приключи. Младенов е настоял за предприемане на мерки и два месеца по-рано на подобно заседание. Тогава той предложил външното и правосъдното да изготвят съвместен доклад. Според протоколите Попова обаче го срязала: Това нещо е направено. Има и концепции, така че не е нужно да се повтарят нещата. Въпросът е правоприлагането да бъде такова, че жалбите да бъдат по-малко и нещата да са редуцирани. Те идват кампанийно, понякога доста на брой дела, защото първо няма чак толкова пари, и второ, преводите се бавят и т. н. Но дори и през ум не може да ни мине, че правителството, държавата не трябва да плаща тези пари. Това са хора, които са пострадали и трябва да си получат парите.
От сегашната заръка на премиера обаче не става ясно какво точно иска от Попова, освен много бързо и много спешно да подготви и да внесе нещо. Настояването на Цветанов за доклад за работата на юристите, които представляват държавата в Страсбург, предполага, че според него те не се справят добре. А исканото от Младенов запушване на дупките в законодателството е далеч по-сериозна тема - там отговорността не може да се хвърли върху няколко чиновници, тъй като за правенето на закони са отговорни най-вече министрите и депутатите.
Впрочем от импулсивното включване на Борисов и Цветанов по темата в обсъжданията не става ясно те знаят ли изобщо за съществуването на т. нар. Концепция за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ срещу Република България и за решаване на проблемите, произтичащи от тях. Тя беше приета още по времето на тройната коалиция, но по-късно екипът на Маргарита Попова никога не е я е подлагал на критика или съмнение. Но не се е и ангажирал, че ще изпълнява написаното в нея. В крайна сметка заради усещането, че по въпроса не се прави нищо, Борисов поиска спешно да се направи нещо. А три дни по-късно Попова поднесе отдавна изстиналата гозба за национален орган за обезщетяване на граждани с нарушени човешки права.
Създаването му обаче не е шега работа. То веднага бе посрещнато на нож, тъй като поражда много въпроси от чисто правно естество. И силни подозрения в почтеността на намеренията. Да си правим дубльор на съда в Страсбург е на пръв поглед абсурдно, тъй като той самият е алтернатива на безхаберието, което допускат вътрешните държавни органи. Какво замислят и пишат хората на Попова не е ясно, но никаква вътрешна структура не може да пречи на човек да се жали в Страсбург. Не го допускат нито конвенцията, по която работи съдът, нито Договорът за ЕС. Но пък изискването на конвенцията той да разглежда жалби само ако са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита би направило заобикалянето на тази национална структура невъзможно.
От обясненията на Попова става ясно, че въпросният независим национален орган ще работи
по правилата на административното правораздаване
Пострадалите ще пишат жалби до него, а актовете му ще се обжалват по съдебен ред пред окръжните административни съдилища. А понеже съдебно-административният процес е поначало двуинстанционен, очевидно ще има и касационно обжалване пред Върховния административен съд.
Така въпреки привидно добрите намерения жалбоподателят ще бъде вкаран в нов лабиринт. Вместо претенцията му да бъде разглеждана направо от наднационален съд, той ще затъне в тресавището на родното правораздаване, от което именно търси спасение и възмездие. При това няма дори да се обръща директно към пълноправни български съд, а ще трябва първо да търси съчувствие от група чиновници. Като част от изпълнителната власт те ще бъдат добре платени, но лесно натискани да отхвърлят жалбите или ще определят възможно най-ниските обезщетения, за да пазят бюджета. Омагьосан кръг, в който пострадалият ще губи пари и нерви. И преди евентуално да стигне до обезщетение, голяма част от него ще е потънала в джобовете на адвокати и съдии. Самият независим национален орган също ще гълта милиони за издръжка на поредната порция роднинска администрация. Друг парадокс е, че чиновниците в тази структура ще трябва да се произнасят върху съдебни актове, което е в разрез с конституцията. Съдиите, които разглеждат актовете й, пък ще трябва да преценяват и действията на държавни органи, и действията на свои колеги. При това в много случаи - с по-висок ранг, тъй като в повечето казуси жалбоподателите са стигнали до върховните съдилища, докато се убедят окончателно, че държавата нехае за правата им.

Отделно с подложка и/или шрифт

Концепцията за преодоляване на причините за осъдителните решения на ЕСПЧ срещу Република България... е крайно ограничена, объркана и показва по-скоро липсата на концепция. В нея се говори само за нарушения, свързани с бавно правораздаване, въпреки че правото на справедлив съдебен процес може да бъде нарушено по много други начини. След констатацията, че съществуващите законови възможности за ускоряване на процеса са неефективни, се отхвърля вариантът, при който обезщетение се търси в контекста на общото исково производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Причината е, че, че той не отговаря на изискванията на конвенцията за защита на правата на човека, тъй като логиката на ЗОДОВ е, че макар да са държавни, правораздавателните органи не осъществяват административна дейност и затова от тях не може да се търси отговорност по него. Оттук и невъзможността ответник по такъв иск да бъде органът на съдебната власт, причинил вредата. По ЗОДОВ за гафовете на съд, прокуратура, следствие и дознание отговаря държавата, и то в ограничен брой случаи. А от магистрат може да се търси регресна отговорност само ако действието му бъде признато за престъпление по съдебен ред. В добавка ЗОДОВ обхваща предимно нарушения в областта на наказателното правораздаване и съдебните безобразия по граждански и търговски дела с голям материален интерес са извън обхвата му. При все това делата за вреди, причинени от магистрати, стават все повече и съдебната власт дължи няколко милиона от бюджета си за обезщетения по тях. Преди дни пък членът на ВСС Георги Гатев каза пред медиите, че съветът обсъжда варианти за обвързване на тези осъждания с кариерното развитие на магистратите, станали причина за тях.
В същото време концепцията твърди, че да се бърка в бюджета на съдебната власт не е някак си редно: Във всички страни, където е приета такава съдебна процедура, ответник по иска за обезщетение е Министерството на правосъдието и/или Министерството на финансите на съответната страна. Този подход е задължителен, тъй като алтернативното решение - ответник да бъдат органите на съдебната власт, под чиято юрисдикция е станало забавянето, води до сериозен проблем с институционалната безпристрастност на съда при присъждане на обезщетение от средствата на бюджета на съдебната власт. Не е без значение и фактът, че в много случаи забавянето се дължи на обективни причини, на свръхнатовареност на съда, на недостатъчни човешки и материални ресурси. При това положение налагането на имуществена отговорност на съда само ще влоши проблема. Но пък и приемането на радикално изменение на ЗОДОВ с въвеждането на отговорност на Министерството на правосъдието или на Министерството на финансите за дейност, извършвана от съдебната власт, ще влезе в противоречие с основополагащи принципи на този закон и с вътрешната му логика.
В крайна сметка се стига до извода, че по-подходящо е процедурата по обезщетение за забавено правосъдие да бъде изградена като административно производство, в което държавен орган въз основа на сигнал от страна на засегнатата страна да извърши преценка за наличието на нарушение на правото на правосъдие в разумен срок и да присъди обезщетение в съответствие със стандартите, приети от ЕСПЧ. Авторите на концепцията обаче се колебаят какъв да е този държавен орган - да бъде създаден специално за целта или с оглед на ефективното използване на съществуващите ресурси тези правомощия да бъдат предоставени на съществуващ държавен орган със сходна компетентност, какъвто е Инспекторатът на ВСС. Дали пък съдебният инспекторат ще се наеме да върши тази работа, без да поиска толкова служители и пари, колкото ще глътне и независимият орган?!
След правилната констатация отбелязване, че трябва да се въведат критерии за преценка на неразумни срокове на произнасяне, както и за размера на приемливите обезщетения за забави, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, следват нови гафове. Предлага се съдебната процедура да е едноинстанционна, а обезщетенията да бъдат изплащани от самостоятелен фонд, за да се избегне ефектът на пряка институционална заинтересованост на съда, компетентен да се произнесе по жалбите срещу решенията на овластения да разглежда оплакванията несъдебен орган. Ще рече обезщетенията за безобразията на държавните, включително на съдебните органи, да идват от джоба на данъкоплатеца. Понеже ако идвали от бюджета на съдебната власт, съдиите нямало да ги присъждат.
Колкото е логично за нашата действителност - двойно по-цинично е това твърдение. За регресни искове към виновниците, за институционална или за персонална отговорност - нито дума. Нищо че още при обсъждането на концепцията предишният правосъден министър Миглена Тачева се обяви поне за търсене на дисциплинарна отговорност от магистратите, включително уволнение от съдебната система, но само ако се докаже умишлено неспазване на конвенцията за човешките права. Не че такова нещо може да се докаже, но поне звучи обещаващо. А от обещания глава не боли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във