Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АМФЕТАМИН СРЕЩУ ХЕРОИН Е БИЛА БЪЛГАРСКА, А НЕ СРЪБСКА СДЕЛКА

Няма как. По стар народен обичай, според който публикациите в Параграф 22 най-безсрамно се преписват от някои по-сръчни колеги, отново ще трябва да изпълним упражнението Похвали се сам.
В края на миналата седмица медийното разследване на случая Куйович спря точно... под кривата круша, както е казал народът по друг повод. Абсолютно всички криминални репортери знаеха, че най-актуалният сръбски наркотрафикант е толкова могъщ, че е наследил бизнеса на трима души едновременно:
- на ливанеца Адел Абдо Саркис, който бе смятан за мозъка на аферата Опицвет от 1998 г. и който през 2002-а, след два неуспешни атентата, отлетя за Париж и изчезна яко дим;
- на Сретен Йосич, който през 2002 г. по случайност бе арестуван в София, екстрадиран в Холандия за няколко поръчкови убийства (включително и на един-двама полицаи) и който в момента е на свобода под парична гаранция, защото дори в Сърбия не успяха да съберат достатъчно доказателства за вината му;
- на Филип Найденов-Фатик, който - по данни на МВР - още от 1990-1991 г. е тартор на основните канали за трансграничен трафик на дрога, оръжие и крадени леки коли през България, а от средата на 90-те години на миналия век до разстрела му на 19 август 2003 г. е всепризнат бос на амфетаминовата мафия у нас.
Пак до края на миналата седмица електронните медии и всекидневниците бяха усърдно лъгани от добре информирани източници от МВР, че основният враг на Будимир Куйович в България се казва Бранимир Драшкович. А дезинформацията, разпространявана умишлено от куцо и сакато, стигна дотам, че според едни издания, радиа и телевизии казанлъшкият полицай, помогнал на Куйович да се сдобие със старозагорските си документи, се казва Васил Атанасов, а според други неговото име било Васил Стоев.
Същата е работата и с фалшивата самоличност, с която Куйович се връща и остава в България след изгонването му на 9 февруари 2005 г.: едни са убедени, че българското му име е Цветомир Захариев, а други са 200% сигурни, че иде реч за Цветослав Захариев.
Не по-различно е и положението с броя на разработките, отпочнати срещу сърбина през 2006 година. Според някои капацитети операцията е една, но с течение на времето тя се разклонява в четири-пет посоки - София, Пловдив, Хасково, Стара Загора и Разград. Други обаче са на мнение, че операциите са само две: една голяма - на ГДБОП, завършила с арестуването на Куйович и ортаците му (с около 60 кила чист хероин) на 29 декември 2007 г., и една малка (и много измислена) - в Разград, приключила с... пенсионирането на главен секретар на МВР Илия Илиев (на 28 ноември 2007-а).
Другото странно нещо в тази история е взаимодействието между т. нар. компетентни лица, което без никакво неудобство може да бъде наречено... смехотворно.
Официално в цялата галимация са взели участие няколко души, заемащи някакви ръководни длъжности в системата на МВР, държавното обвинение и Агенция Митници: бившият главен секретар на вътрешното ведомство Илия Илиев, бившият и. д. заместник-директор на ОДП-Разград - Тодор Димов, началник сектор Борба с организираната престъпност при ОДП-Стара Загора Алекси Алексиев и неговият колега от Пловдив - Калин Георгиев, заместник-окръжният прокурор на Стара Загора - Дичо Атанасов, и заместник началникът на Териториално митническо управление - гр. Свиленград - Георги Костадинов.
След уникалната пресконференция на бившия главен секретар на МВР Илия Илиев (1 януари 2008 г.) и брифинга на 2 януари, на който вътрешният министър Румен Петков раздаде цяла камара наказания, изведнъж се оказа, че в епохалната битка срещу синтетичната дрога са взели участие още... половин автобус хора: директорът на ОДП-Разград Кръстьо Сотиров, началникът на тамошната паспортна служба Емилиян Иванов, неговият подчинен Продан Георгиев и редовото ченге Станимир Станев. Плюс един дълбоко законспириран нещатен сътрудник, поне един-двама агенти на американската Агенция за борба с наркотрафика (ДЕА), неколцина високопоставени ченгета от Анкара, Истанбул и Одрин и т. н.
А доколкото Параграф 22 успя да разбере, откакто за първи път е станало известно, че Будимир Куйович отново е стъпил на българска земя, с оперативните процедури по неговото разследване и използване в полза на родината и закона са се включили поне още... петнайсетина-двайсет души: бившият директор на ГДБОП Ваньо Танов и неговите бивши заместници, настоящият директор на ГДБОП Кирил Георгиев и сегашните му заместници, директорът на бившата вече Национална служба Сигурност Иван Драшков и неколцина негови подчинени, бившият шеф на Национална служба Полиция Валентин Петров и вътрешният министър Румен Петков, един-двама обвинители от Софийската градска прокуратура...
Плюс, разбира се, дознателят, районният прокурор и районният съдия от Свиленград, които през януари и февруари 2006 г. санкционираха Куйович, задето е преминал държавната граница с фалшиви документи за самоличност.

ИСТИНСКИ ЛЪЖИ
Един от най-странните елементи в историята са количествата наркотици, с които жонглират главните герои в тази история.
Отначало всички знаехме за около 160 кила дрога, заловени при две операции на МВР - на 26 ноември до софийското КПП Черната котка (100 кг амфетамин), и на 29 декември 2007 г. - на ГКПП-Капитан Андреево (59.350 килограма хероин).
А след това - някъде до към 7 януари, нещата така се разводниха и оплетоха, че днес едва ли има нормален човек, който със сигурност знае за какво точно става дума.
На 1 януари бившият главен секретар на МВР Илия Илиев буквално взриви публичното пространство, съобщавайки че през лятото на 2007 г. е благословил с подписа си разградската оперативна игра с Куйович, тъй като чрез нея тамошните ченгета щели да предотвратят предстоящото тогава транзитиране на 4 тона турски хероин от Турция през България за Западна Европа. И, за да изглежда всичко като истинско, той с достатъчно прочувствен глас обяви:
Всички се досещате, че поводът за пресконференцията е успешната реализация, която в навечерието на Нова година осъществиха колегите от Стара Загора и Пловдив със задържането на 60 кг хероин и арестуването на групата на Будимир Куйович. В тази връзка ние от доста време - може би от 7 месеца - работим доста сериозно по локализирането на групата и доказването на нейната престъпна дейност. За мен е удоволствие и вътрешно съм удовлетворен от успешната реализация на оперативната разработка, защото пресякохме един канал, който можеше да продължи да работи - заяви Илия Илиев пред умълчаните репортери. - Според мен тези 60 килограма са част от четирите тона, които трябваше да преминат от Турция през България за Западна Европа. Колкото до моята оставка, аз подписах документа за оперативната игра с ясното съзнание, че сме на път да задържим четири тона хероин. В продължение на два или три месеца обаче преминаването на този хероин не се състоя и аз реших, че трябва да понеса отговорността си за моя подпис под разработката, сподели още бившият главен секретар на МВР.
След това, без изобщо да обяснява хронологията на събитията около Будимир Куйович и ролята на този или онзи в тях, Илия Илиев изрази своята най-дълбока благодарност към полицаите от Стара Загора, Пловдив и Хасково, към обвинителите от Старозагорската окръжна прокуратура и от Софийската градска прокуратура, както и към... двама свои колеги: главен комисар Валентин Петров - бивш директор на Национална служба Полиция и настоящ и. д. главен секретар на МВР, и главен комисар Иван Драшков - бивш директор на бившата Национална служба Сигурност и настоящ заместник-директор на Държавна агенция Сигурност.
Веднага след приключване на пресконференцията в БТА Илия Илиев бе сгащен насаме във фоайето на агенцията и пред репортер на Параграф 22 още веднъж категорично заяви, че е поставил подписа си под план за оперативна игра, в който е ставало дума само и единствено за четири тона хероин. И никога не е разрешавал на когото и да било да издава разградски документи за самоличност на Будимир Куйович.
На 2 януари, явно достатъчно превъзбуден от медийния гастрол на Илия Илиев, вътрешният министър Румен Петков реши да сложи точка на публичния дебат по темата. На светкавично организиран брифинг той обяви кои разградски ченгета са наказани по повод оперативното заиграване с Будимир Куйович, след което заяви буквално следното:
Констатирано е дисциплинарно нарушение на генерал Илия Илиев. В определена степен той е превишил своите правомощия като е подведен от заместник-директора на ОДП-Разград (за Тодор Димов става дума - бел. ред.) за положителна резолюция на документ, по който главният секретар няма правомощия. Не мога да кажа дали умишлено е подведен генерал Илиев, но отстраняването от длъжност и дисциплинарното производство е най-малкото, което можеше да му се случи. Генерал Илиев е подведен да резюлира издаването на документа за самоличност и той на мен нищо не ми е казвал. Повече от четири месеца по-късно бях информиран, и то по друг ред, но няма да споделя с вас кой ме е информирал. Аз не съм убеден, че идеята в Разград има нещо общо с реализацията в Стара Загора. В общи линии искам да кажа, че двете разработки са различни: едната си е на ОДП-Разград, а другата - на ОДП-Стара Загора, обобщи вътрешният министър.
На 3 януари в сутрешния блок на една частна национална телевизия бившият главен секретар на МВР Илия Илиев отново взе думата, но вместо да обясни на обикновен български език какво е подписвал и с каква цел, той... окончателно се оплете като пате в кълчища:
Подписал съм разрешение върху документ за провеждане на оперативна комбинация, в която влиза и издаването на паспорт, но това не е документ, според мен, за самоличност или за даване на такава. Това за мен е документ, който би трябвало да допринесе - и той допринесе - да бъде успокоена групата, в която работи Будимир Куйович - най-после призна Илиев. - Това се случи по време на моята обиколка из страната. В Разград имах среща с ръководния състав и в рамките на двайсет-трийсет минути заместник-директорът на ОДП (Тодор Димов - бел. ред.) ми обясни, че предстои в близките два или три дни да преминат четири тона хероин, за което те имаха образувано дело по обекти, във връзка с които беше и обектът (Будимир Куйович - бел. ред.), за който говорим. В тая посока трябваше да се разреши извършването на такава оперативна комбинация, за да може, първо, обектът да бъде по-спокоен, и, второ - да стигнем до крайната цел. Но пак казвам, че това нещо вече изисква и други неща, които трябва да бъдат извършени от самата областна дирекция. И това, което каза министър Петков вчера (2 януари - бел. ред.), че има наложени дисциплинарни наказания на колегите, това е точно в тази посока, че не са си свършили работата дотам, доколкото това, което те трябва да довършат до края....
Ако някой е успял да разбере какво точно е искал да съобщи на своите зрители бившият главен секретар на МВР, нека се обади в редакцията на Параграф 22, за да ни обясни и да си получи наградата. А докато това се случи, ние продължаваме с газенето на мътните води около случая Куйович, които - за съжаление - стават все по-дълбоки и по-дълбоки.

ПОЛЕТ НАД МЕВЕРЕЙСКО ГНЕЗДО
За да могат читателите на Параграф 22 да осъзнаят колко дълбоко е падението на днешното МВР в историята с Будимир Куйович, наложително е да си припомним финалните изречения, с които сложихме... многоточие на материала в предишния брой, публикуван под заглавието Скандалът Илиев, прерасна в аферата Куйович:
От свои приятели Параграф 22 научи в четвъртък вечерта (3 януари), че сделката между сърбина (за Будимир Куйович става дума - бел. ред.) и ГДБОП се разсъхнала някъде през април-май 2007 г., след което антимафиотите предложили на колегите си от бившата вече Национална служба за сигурност да поемат Куйович и да го завербуват като нещатен сътрудник за общо ползване.
Дали хората на Иван Драшков са прегърнали тази идея, никой не може да знае, защото няма кой да му каже. Факт обаче е, че точно по това време Будимир Куйович изведнъж усеща, че е употребен и захвърлен в буквалния смисъл на думата. Старозагорските му документи за самоличност са иззети по свиленградското дело и той се движи из България само с временно удостоверение. Провалена е и идеята за гръмотевичното му връщане в бизнеса, защото покровителите на върлия му враг Драгомир Райкович (а не Бранимир Драшкович, както някой любезно заблуждаваше медиите цяла седмица - бел. ред.) се оказват доста по-силни от ръководството ГДБОП.
Ето защо той решава да си потърси нови партньори и ги открива в началото на юли в лицето на един дълбоко законспириран информатор на главен инспектор Тодор Димов, и. д. заместник-директор на ОДП-Разград. Този човек не е агент на американската Агенция за борба с наркотиците (ДЕА), нито пък четирите тона турски хероин, заради които изгоряха пагоните на Илия Илиев, са били предназначени за Драгомир Райкович.
Още по-голяма неистина е, че Тодор Димов бил подвел грозно бившия главен секретар на МВР да разпише плана за разградската операция.
А най-невярното нещо в цялата тази история е, че никой от ръководството на МВР, Национална служба Полиция и ГДБОП не е знаел за операцията. Напротив - поне един човек е бил запознат със случая още през август и поради тази причина разработката е била провалена....
Оттук нататък, при това - в съвсем схематичен вид, ситуацията придобива следния вид:
- Министър Румен Петков е прав, че разградската оперативна игра, разрешена от Илия Илиев, няма нищо общо със старозагорската акция, при която Будимир Куйович бе арестуван в самия край на миналата година. От декември 2006 г. до декември 2007 г. Бранимир Куйович е бил разработван последователно от три структурни звена на МВР. Отначало с него работят антимафиотите от ГДБОП. През май-юни 2007-а те го прехвърлят на колегите си от НСС. В средата на ноември контраразузнаването уведомява ръководствата на ГДБОП и ОДП-Стара Загора, че сърбинът и трима негови ортаци разработват схема за внос на хероин от Турция, който трябва да бъде прибран на сигурно място в Казанлък. Колкото до намесата на ОДП-Разград в цялата галимация, то по-скоро е случайно и е плод на оперативна информация, която бившият й заместник-директор Тодор Димов получава през август от свой дългогодишен информатор.
- Оправданието на бившия главен секретар на МВР, че е бил грозно подведен за разградската оперативна игра (част от която е било издаването на лична карта на Куйович), не отговаря на истината. Първо, защото никой никога не му е давал 100-процентови гаранции, че споменатата оперативна информация е вярна. Второ, защото човек, успял да израсне до най-високия професионален пост в системата на МВР, трудно може да бъде подведен от първия срещнат (едва ли не) свой подчинен. И трето - ако в оправданието на бившия главсек на МВР имаше дори една вярна дума, той никога нямаше да повтори поне десетина-петнайсет пъти (в периода 1-3 януари 2008 г.), че винаги и по всяко време е готов да разреши провеждането на една такава оперативна игра, завършила (уж) с разбиването на организирана престъпна група, задържането на 60 кила хероин и арестуването на Будимир Куйович.
- Бившият главен секретар на МВР е прав, когато твърди, че разрешението за издаването на фалшивите документи на сърбина не подлежи на съдебен контрол, защото Куйович не е включен в т. нар. Програмата за защита на свидетелите и не е агент под прикритие. Тоест - неговата разградска лична карта не може да се смята за специално разузнавателно средство, тъй като от издаването й не произтичат абсолютно никакви правни и процесуални последици. Иначе казано, Илия Илиев не е извършил административно нарушение или престъпление по служба, защото казусът му идеално се вписва в разпоредбата на чл.140, ал.1, т.13 от Закона за МВР, според която ченгетата могат да извършват оперативно-издирвателната си дейност и чрез... оперативни експерименти.
- Четирите тона хероин, заради които Илия Илиев е подписал оперативната игра с Куйович, не е трябвало да минат през България и да заминат за Западна Европа през следващите два-три дни, а издаването на личната му карта не е трябвало да успокоява групата, с която работи сърбина. Според добре информирани източници на Параграф 22, чиито имена и длъжности в МВР засега няма да бъдат огласени, в случая става дума за дългосрочен бартер, който е договорен по следната схема: български мафиоти произвеждат и изнасят в Турция амфетамин, срещу който получават от тамошните си колеги адекватни количества турски или афганистански хероин. Подобен тип сделки се въртят поне от четири-пет години, но за първи път става дума за такива количества дрога, от които само чистата печалба е... около 400 млн. лева.
- Не отговаря на истината твърдението, че на 9 февруари 2005 г. Будимир Куйович е бил екстрадиран в Сърбия като заплаха за националната сигурност. Най-напред той е изгонен със заповед на тогавашния директор на НСБОП Валентин Петров, а не със заповед на бившия шеф на контраразузнаването Иван Чобанов. След това, по онова време Куйович въобще не е бил воден на оперативен отчет в МВР, нито пък срещу него е имало образувано наказателно или полицейско производство. И накрая, според споменатите вече източници на Параграф 22, в дебелите деловодни книги на МВР, през 2005 г. под един и същ изходящ номер са изведени... две заповеди: първата е за награждаването на един полицай, а втората - за екстрадирането на Куйович.

ДА РАЗЛАЕШ... ДЪРЖАВАТА
В буквален превод заглавието на култовия филм Wаg the dogs с Дъстин Хофман и Робърт де Ниро (1997 г.), предсказал кризата в Косово две години преди нейното избухване, означава следното: да хванеш едно куче за опашката, да го вдигнеш над главата си и да го въртиш с всички сили поне минута-две.
Горе-долу същото нещо е на път да се случи и с нашата история.
След като бившият главен секретар на МВР Илия Илиев разписва на коляно оперативна игра, целяща (по думите му, разбира се) залавянето на уникалните за България четири тона хероин, още на другия ден той до такава степен е погълнат от всекидневните си занимания, че... забравя за няколко месеца с каква цел е положил подписа си в Разград.
След като получава благословията на най-висшия професионален шеф в системата на вътрешното министерство, и. д. заместник-директора на ОДП-Разград до такава степен е обзет от параноята, че Будимир Куйович се ползва с много високи МВР-протекции, че уведомява за комбинацията шефа на ГДБОП Кирил Георгиев (той бе назначен на този пост на 1 август 2007 г.), чак когато е късно за каквото и да било. С други думи - тогава, когато българските мафиоти с амфетамина и техните турски колеги с хероина са разбрали, че някой им диша във вратовете и е на път да осуети сделката им.
След като научава радостната вест от антимафиот № 1, тогавашният шеф на Национална служба Полиция Валентин Петров се вдига един прекрасен есенен уикенд и лично отива до Разград, за да прибере съответните документи. Връщайки се в София обаче, той разказва на вътрешния министър случката едва тогава, когато е необходимо. Тоест - след приемането на Закона за Държавна агенция Национална сигурност, преди началото на старозагорската операция по арестуването на Будимир Куйович и докато... Илия Илиев е на работно посещение в Турция.
На 28 ноември, само няколко минути след като разписа оставката на Илия Илиев, вътрешният министър Румен Петков обяви официално, че назначава Валентин Петров за и. д. главен секретар на МВР, а Веселин Петров (дотогавашен директор на ОДП-Варна и заместник-директор на Национална служба Полиция) - за шеф на националната полиция, защото техните номинации вече били одобрени от премиера Сергей Станишев.
В края на миналата седмица (4 януари), т.е. два дни след като вътрешният министър огласи резултатите от вътрешното разследване по случая Илия Илиев и наказанията на разградските ченгета, в деловодството на Върховната касационна прокуратура не бе постъпил дори един лист хартия от тематичната МВР-проверка.
На 7 януари сутринта, няколко часа след края на големия купон по случай Богоявление (Йордановден) и половин работен ден преди началото на всенародното веселие по случай Ивановден, най-одумваният полицай през 2008 г. - бившият и. д. заместник-директор на ОДП-Разград - комисар Тодор Димов, реши да разкаже своята истина за разправията около Илия Илиев и Будимир Куйович. Истина, според която бившият директор на Национална служба Полиция и настоящ и. д. главен секретар на МВР Валентин Петров е проявил толкова нездрав интерес към оперативната игра с Будимир Куйович, че накрая лично пристигнал в Разград и отнесъл със себе си всички материали.
Също на 7 януари, но в ранния следобед, Валентин Петров реши да отвърне на удара с удар. На светкавично организиран брифинг той сподели с криминалните репортери, че наистина е прибрал преписката Куйович, но... за да не стане фал с разработката и сърбинът отново да избере свободата, вместо да бъде прибран на топло.
След това и. д. главния секретар на МВР обяви, че няма да говори повече по тази тема, защото е изпратил писмо до Софийската военна прокуратура, с което настоява държавното обвинение да установи дали в обвиненията на Тодор Димов има дори грам истина.
На 8 януари сутринта (вторник) Атанас Атанасов - бивш шеф на контраразузнаването (1997-2001 г.) и настоящ депутат от ДСБ, обяви (пак от телевизора), че е крайно време 40-ото Народно събрание да се заеме със случая.
А малко по-късно, след приключване на поредното заседание на Изпълнителното бюро на БСП, стана известно, че червената столетница за първи път е на път да се вслуша в гласа на смъртния си враг:
Ние заявихме своето безпокойство от публично огласените и представени оперативни способи и комбинации, използвани от МВР в случай на борба и противодействие на тежки престъпления и борба с организираната престъпност - заяви Ангел Найденов след приключване на поредното заседание на Изпълнителното бюро на БСП. - В тази връзка ще предложим сформиране на временна парламентарна комисия, която да провери действията на отделни структури и звена в МВР по случая Будимир Куйович. Със създаването й се цели, от една страна - да се даде колкото е възможна за случая прозрачност, а от друга - да се покаже, че в една правова държава правоохранителните органи не могат да си позволят да нарушават закона, обясни още Найденов.
Ако депутатите от сегашното управляващо мнозинство решат да робуват на традицията, ще се случи онова, което винаги се е случвало по времето на т. нар. преход към демокрация и развито гражданско общество, когато се роди поговорката: Ако искаш една афера да бъде потулена, създай временна парламентарна комисия.
Ако депутатите от сегашното управляващо мнозинство обаче решат да бъдат истински обитатели на истинско гражданско общество, те просто трябва да изискат материалите от няколко мно-о-ого странични МВР-разработки. И да си отговорят на три въпроса:
- кой и защо е разпоредил на контраразузнаването да разследва бившия шеф на Главна дирекция Борба с организираната престъпност (ГДБОП) Ваньо Танов за връзки с Будимир Куюович;
- кой и защо е разпоредил на Сектор Корупция в ГДБОП да бройка бившия шеф на Национална служба Полиция Валентин Петров, за връзки с Будимир Куйович;
- кой и защо е прикрил от държавното обвинение разработката, установила сключването на професионално примирие между тартора на дупнишката Банда на офицерите - Пламен Галев, и нарочения от МВР за наркобарон № 1 на България - Златомир Иванов-Златко Баретата;
Всичко останало е въздух под налягане.
Иван Рачев

Facebook logo
Бъдете с нас и във