Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АМНИСТИЯТА ЗА РЕЦИДИВИСТИ Е ПОРОЧНА

ВИЗИТКА
Николай Павлов е роден на 7 ноември 1950 г. в гр. Тетевен. През 1974 г. завършва История и археология в СУ Св. Климент Охридски. Веднага след като се дипломира, влиза в казармата. Година и половина служи в Школата за запасни офицери във Враца. След като се уволнява, започва работа като преподавател по история в спортното училище на Левски, където остава в продължение на 18 месеца. През 1977 г. се прехвърля на работа в Държавния архив. Но година по-късно отново се връща към старото си поприще. Става преподавател по история в столичната гимназия Лазар Цанев.
През 1980 г. Павлов пак си сменя работата. Този път става началник на отряд Социална дейност в затворническото общежитие Казичене . Пет години по-късно е повишен в заместник-началник на режима по оперативна работа. За да стигне дотам, Павлов изкарва шестмесечно обучение за оперативни работници в Академията на МВР. От 1990 г. е началник на ЗО Казичене.

Г-н Павлов, честит празник (29 януари е обявен за Ден на надзирателя - бел.ред). Как се чувствате?
- Много добре, благодаря. От 27 години работя в ЗО Казичене и мога да кажа, че това е вторият ми дом.
Да поговорим малко по работа. Бихте ли обяснили по какви критерии се определя кои лица ще изтърпяват присъдите си в ЗО Казичене?
- Ще започна с малко предистория. Затворническото общежитие Казичене е създадено през 1978 година. Първоначално около 700 човека излежаваха присъдите си тук, а към 1986 г. бройката се увеличи на 1700 души. Голяма част от затворниците по онова време работеха по строителни обекти на МВР. Ето защо много сгради в кварталите Младост, Красна поляна, Факултета са изградени от пандизчиите от Казичене. В момента общежитието е разделено на два типа - открит и преходен.
Какво означава това?
- В открития тип излежават присъдите си лица, които са осъдени до пет години за умишлено престъпление и такива над пет години за неумишлено. А в закрития тип пък се намират лица, които са осъдени на повече от пет години затвор за умишлени престъпления, независимо дали е рецидив, или се случва за първи път на въпросния човек.
За да попаднат при нас обаче, осъдените трябва да отговарят на някои изисквания.
На какви?
- При нас могат да бъдат прехвърлени само онези хора, на които им остава най-много пет години до края на присъдата. Освен това те трябва да са пазили добро поведение в затворите, откъдето идват, не трябва да са нарушавали режима и да са имали рисково поведение в килията или на работното място.
Значи ЗО Казичене е нещо като затворнически рай?
- Да, абсолютно. Тук пандизчиите имат възможност да направят първата крачка към ресоциализацията. Тези хора идват от затвори, където нямат много свобода на действие. В Казичене обаче имат възможност да ходят на работа на външни обекти без охрана и да излизат в отпуск. Лицата, които са в отворения тип общежития, имат право на два дни отпуска месечно, а хората от преходния тип - ги награждаваме с почивки за заслуги.
Как следите дали няма да се укрият, излизайки навън?
- Не ги следим. Просто защото е изключено да избягат зад граница, тъй като граничният контрол е много затегнат. А и те нямат паспорти.
Този въпрос може да бъде уреден без проблеми с малко повече пари, дадени на точния човек.
- Да, така е. Ако се направи подобно нещо, наистина е възможно лицето да замине за чужбина съвсем легално и полицията да не го открие.
Има ли подобен случай в ЗО Казичене?
- Не, никога не е имало. Но има регистрирани случаи на затворници, които не са се завръщали от отпуск. Ако до месец-два от изтичане на почивката той не се е върнал, полицията го хваща.
Месец-два е много време. Толкова дълго ли го издирват?
- Не става дума за това. Проблемът е, че законодателят изобщо не е помислил точно за хората, които забравят да се върнат от отпуск. По принцип лишеният от свобода трябва да се прибере до 24 часа след изтичането на полагащата му се почивка. Ако това не стане, той се обявява за национално издирване и оттам нататък с него се заема полицията.
След като бъде доведен пак при нас, за наказание осъденият бива преместен от отворения тип общежитие в преходния. По този начин той автоматично губи своите привилегии - да работи извън затворническото общежитие без охрана и да има два дни задължителен месечен отпуск.
Какви дефекти намирате в тази процедура?
- За да бъде преместен провинил се затворник от открития в преходния тип общежитие, е необходимо съдебно разпореждане. А в повечето случаи то се протака и не може да приключи по-рано от два месеца след извършване на нарушението. И ние трябва да изчакаме. По-добре щеше да бъде, ако можехме да местим човека, без да има нужда от решение на съда. Доколкото знам обаче, е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията, който предвижда процедурата да бъде скъсена наполовина.
Къде работят лишените от свобода в ЗО Казичене?
- Хората от преходния тип се трудят в пределите на затворническото общежитие. Тези от отворения тип обаче са предимно на строителни обекти. Към ЗО Казичене има отдел Маркетинг, който ги свързва с частни фирми, техни представители идват тук и ги наемат. Ние от ръководството също им търсим подходящи места.
Работодателите остават ли доволни от вашите подчинени?
- Разбира се. Може да се каже, че открай време ЗО Казичене е познат като люпилня на качествена работна ръка. Затова все повече фирми наемат осъдени още от ранна пролет чак до късна есен, когато времето е по-добро и има добри условия за работа. Даже има толкова много бизнесмени, които искат да наемат затворници, че понякога се налага да им откажем, защото нямаме свободни хора.
Колко души излежават присъдите си тук?
- Около 500 човека. Това означава, че работят около 480, от които 50 са на външни обекти. Те и нощуват навън. Имаме и много работници, които помагат за ремонта на Съдебната палата. Чистят, метат, поправят разни неща там.
Но в такъв случай затворниците буквално излежават присъдите си не в с. Казичене, а в Съдебната палата, така ли?
- Да, така е. Те постоянно са там, имат си специални стаи, в които са настанени.
На други места наети ли са работници за постоянно?
- Разбира се. Някъде 4-5 човека са изпратени в МВР-болница. На конната база на вътрешното министерство и около стадион Георги Аспарухов също има хора. Затворници има и на много други обекти, включително и на държавни.
Както става ясно в с. Казичене са настанени лица, осъдени за различни видове престъпления. Не трябва ли да има в затворите специални подразделения по категории? Например наркоманите да бъдат затваряни отделно.
- Не само че трябва, но е задължително. Такива трябва да има не само за наркоманите, но и за психичноболните. Така те ще могат да се лекуват от специализирани медици и психолози по съответните програми. Според мен има около 1000 наркозависими във всички затвори в България. Ако се излекуват 100 от тях, пак ще бъде успех. Преди няколко дни поставих именно този въпрос пред министъра на правосъдието Георги Петканов.
Министър Петканов ангажира ли се с решаването на този проблем?
- Той кратко и ясно ми отговори, че няма пари за затворите. Спомням си много добре как хиляди левове, все средства от еврофондове, бяха дадени за изграждането на наркокомуни. Въпреки това ефектът от тях е почти нулев. Момчетата вътре продължават да се друсат, да се пребиват един друг и да правят оргии.
Вместо тези пари да отиват за реално неработещи комуни, по-добре беше да се вложат в изграждането на специализираните отделения към затворите, където ще се лекуват други наркозависими хора. В Румъния са построени шест нови затвора. Това говори за активност от страна на държавата. Някои ще кажат, че е по-лесно да направим амнистия и да опразним затворите, отколкото тепърва да почнем да строим. А има и друг проблем - от икономическа гледна точка държавата не е готова да посрещне хората, когато излязат навън. Аз съм сигурен, че поне 80% от тях дори няма да могат да си намерят работа.
Можете ли да дадете конкретен пример.
- Да. Аз съм на 56 години. Питам аз един мой набор, осъден за кражба на желязо, защо се излага на тия години да краде, а той ми казва: Шефе, някога имаше работа, а сега няма. Ако намеря, ми казват или че съм стар, или че съм ром. В такъв случай аз какво мога да направя, освен да започна с кражби да изхранвам семейството си?.
Какво е мнението ви за готвения закон за амнистията?
- Идеята е добра, но пак ще повторя - обществото не е готово да ги посрещне навън. Народът е твърдо против амнистията, поне такива коментари стигат до мен. Иначе за по-леките престъпления по непредпазливост съм съгласен да има амнистия. За дребна кражба на касетофон от някой автомобил или за кражба на овца и три агнета, какъвто случай имаме в Казичене, няма проблем. Но не знам какъв е смисълът да пускат рецидивист, който има поне 4-5 престъпления зад гърба си. Тогава всичко се опорочава.
Да се върнем на въпроса за специалните заведения за наркозависими. Успяват ли затворниците да си внасят дрога тук?
- Да, за съжаление. Но проблемът не е само в Казичене, а във всички затворнически общежития. Наркотиците се внасят най-вече от рецидивистите, които са затворени в преходния тип. Лошото е, че те зарибиха с дрога и останалите затворници.
Как се снабдяват с нея?
- Когато отидат на работа на строителния обект, предварително се уговарят с техни колеги и познати да им донесат дозата. Надрусват се и така се прибират вечер в общежитието.
Когато се прибират от работа, не ги ли проверяват дали не носят нещо със себе си?
- Да. Някои от тях ги и ловят. Но, повярвайте ми, няма как да забележиш малко топче хероин например, скрито в най-потайните места на човешкото тяло. Намирали сме ги къде ли не. Затова е невъзможно всички да бъдат хванати.
А вие знаете ли кои са наркозависимите в Казичене?
- Да, те са някъде около 15-20 човека.
Опитвате ли се да ги излекувате?
- Естествено. Психолог и социален работник работят по специална програма, включваща и музикотерапия.
Какво представлява тази терапия? Да не им пускате Бах или Моцарт?
- Не. Музикален специалист пуска на наркозависимите тематични песни, в които се пее за лошите последици от тях. Текстът говори за пропиления живот, изгубеното щастие и т.н. Подобно парче е Спасение на групата БТР. След като песните свършат, специалисти и затворници коментират ситуацията и песните и после се правят съответните изводи.
Значи пипате наркозависимите с кадифени ръкавици, така да се каже?
- Аз съм на принципа, че силовият метод ражда още по-силен отпор и изобщо не би помогнал. Затова се опитваме да им влияем на психиката, а не да налагаме безполезни наказания.
А регистрирате ли успех с музикалния метод?
- Засега не. Но ако от тези 15-20 наркомани в ЗО Казичене успеем поне един да излекуваме, ще сме постигнали голям успех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във