Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Андрей Радев, председател на Кюстендилски районен съд: АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА ЩЕ ОПРАЗНИ ДРУГИТЕ СЪДИЛИЩА

Визитка
Андрей Радев е роден на 1 април 1966 година. Завършва средното си образование в Кюстендил, а след това и Право в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работи последователно в поземлената комисия в с. Невестино, в частна фирма и като юрисконсулт на община Кюстендил, бил е и адвокат на свободна практика. От 1999 г. Андрей Радев е съдия в Районен съд - гр. Кюстендил, а от 2000 г. е негов председател.
Андрей Радев е женен и има две дъщери.

Г-н Радев, за реформа в административното правораздаване се говори поне от пет-шест години. Доколкото си спомням, тя трябваше да приключи още в началото на 2001-а, но по различни причини нейният пусков срок непрекъснато бе отлаган. Доколкото е известно, до края на 2006 г. в България трябва да започнат работа 28-те нови административни съдилища. Вие смятате ли, че това ще се случи?
- Би трябвало да се случи, но искам да ви поправя - административните съдилища трябва да заработят в началото на месец март 2007 година. Това означава, че до края на годината около изграждането на тези нови структури трябва всичко да е ясно - сгради, бюджет, персонал - магистрати и съдебна администрация, техника и т. н. Материалното обезпечаване е възложено на Министерския съвет и областните администрации, а осигуряването на кадрите е задължение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ръководителите на административните съдилища ще бъдат назначени от ВСС по предложение на г-н Константин Пенчев - председател на Върховния административен съд, (ВАС), а редовите съдии ще бъдат назначени чрез конкурси.

Имате ли представа колко магистрати трябва да работят в новите съдилища?
- По закон административното производство ще е двуинстанционно, т.е. на първа инстанция по тези дела ще се произнася по един съдия, а на втора (касационна) инстанция - съставите ще са тричленни. Това означава, че в бъдещия Кюстендилски административен съд трябва да бъдат назначени най-малко шестима магистрати и двайсетина души съдебна администрация. Дано да бъда лош пророк, но ми се струва, че разкриването на тази структура ще се отрази негативно върху дейността на районните съдилища в Кюстендил и в Дупница.

Защо смятате така?
- До участие в конкурсите за назначаване в административните съдилища ще бъдат допускани само опитни магистрати, които имат най-малко пет години трудов стаж като действащи съдии. А такива колеги има само в двете районни съдилища, както и в окръжния съд. Струва ми се, че същото нещо се получи и при окомплектоването на администрациите в новите звена. По закон длъжността съдебен администратор може да бъде заета от хора, които са поне с пет години стаж в съдебната система. Малко вероятно е ръководителите на административните съдилища да вземат на работа новобранци и за останалите ключови постове - главен счетоводител, административен секретар, секретар-протоколисти, деловодителки, разносвачи на книжа и призовки. И накрая - досега окръжният съд в Кюстендил, когато разглежда административни дела, засягащи общините Дупница, Бобов дол, Сапарева Баня, Рила, Кочериново и Бобошево, винаги е ползвал сградата на Дупнишкия районен съд. Смятам, че тази практика ще се запази, заради което на бъдещия съд ще са му необходими още лек автомобил и шофьор.

Сега остава да кажете, че новият административен съд ще бъде настанен в Кюстендилската съдебна палата...
- Ето това вече е невъзможно да се случи, защото при нас е като в дядовата ръкавичка: разполагаме общо с четири зали, въпреки че в районния съд има десет състава, а в окръжния - съставите са пет. Ако в новата структура работят шестима съдии, всеки от тях ще трябва да заседава най-малко по веднъж седмично. Така че на тях ще им трябва поне една зала, плюс още осем-десет кабинета, архив, адвокатска стая и т. н. А при нас в момента се намират и двете прокуратури в Кюстендил - районната и окръжната.

Имате ли варианти за изход от ситуацията?
- Единият вариант е Висшият съдебен съвет и главният прокурор да осигурят отделна сграда на кюстендилското държавно обвинение. Доколкото аз имам информация, в момента SG ЕКСПРЕСБАНК продава цял етаж от сградата срещу нас и би могло да се помисли за отпускането на средства и купуването на този имот. Другият вариант е правителството и областната управа, да осигурят на бъдещия административен съд отделна сграда. И в нея да има всичко необходимо, за нормалната работа на подобна структура.

И какво се получава в крайна сметка? От една страна работата ви ще стане повече, защото може да се разделите с част от магистратите и съдебните служители. А от друга - като нищо може да загубите и част от помещенията си, така ли?
- Ако се сбъднат най-мрачните ни прогнози, точно това ще ни споходи. Аз обаче съм оптимист и искрено се надявам, че държавата няма да ни остани сами да се оправяме с изграждането на новите съдилища. Колкото до задаващия се кадрови недоимък, през годините районният съд в Кюстендил не веднъж и два пъти е оставал със силно осакатен състав, но не сме допускали дела да се бавят заради нас. Така че, ако се наложи, ще се справим и с новото предизвикателство, въпреки че би било хубаво да не стигаме дотам.

Смятате ли, че два месеца са достатъчни за оценката на закон, какъвто е Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК)?
- Все още е рано да се говори в детайли за плюсовете и минусите в новия НПК, защото той влезе в сила едва на 28 април тази година. Факт обаче е, че полицейските дознатели нямат необходимата юридическа квалификация. А това означава, че е доста съмнително как те качествено ще разследват и ще разкриват 97% от престъпленията, които всяка година се извършват в страната.

Защо смятате, че дознателите няма да се справят? Нали никой не се е родил научен?
- В МВР дознателите са основно сержанти, които тепърва ще изпитват сериозни затруднения при разкриването и разследването на престъпления. Част от проблемите преди време бяха огласени от председателя на Върховния касационен съд - Иван Григоров, и аз напълно ги споделям. Хората, които подготвяха промените в НПК не събраха достатъчно смелост, за да премахнат напълно следствието. И се получи така, че днес следствието е ликвидирано, но не съвсем. А цялата тежест би трябвало да падне изцяло върху дознателите, но пък те не са готови да я понесат.

Можете ли да подкрепите тези свои думи с конкретни примери?
- Преди година и нещо, когато дознанието разследваше около 70% от престъпленията, се появи една справка. Според нея много голям брой дела, поради тяхната фактическа и правна сложност, са били преобразувани от дознания в следствия. Тоест прокуратурата е признала, че полицейските дознатели не могат да се справят с работата и затова тя е била възложена на следствието. А сега, съгласно новия НПК, некачествено свършените производства ще трябва да се връщат на дознателите, които са ги провалили.

Но нали в МВР работят и дознатели с висше юридическо образование?
- Вярно е, но точно тук се появява друг проблем. На местна почва тези дознатели с висше юридическо образование се ползват главно за... скъпоплатени машинописки.

Какво искате да кажете?
- Точно това, което казвам. Когато не са ангажирани пряко с разследване, основните задължения на тези хора се свеждат до следното: те оформят протоколите за разпит на свидетели и обвиняеми или пък пишат постановленията на колегите си.

Това ли е основната слабост на новия НПК?
- Смятам, че все още е рано да говорим за дефектите на новия Наказателнопроцесуален кодекс. Според мен реалният дебат за слабостите може и трябва да се проведе чак след седем-осем месеца, когато се натрупа достатъчно практика и могат да бъдат систематизирани някакви тенденции. Това обаче не означава, че в новия НПК няма и хубави неща.

Например?
- Производството по гл. 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие пред първа инстанция, което позволява едно дело да приключи много бързо, за седем дни.

Но нали точно това е един от съставите, който предизвика най-ожесточени дискусии?
- Аз говоря за онези случаи, при които в хода на полицейското производство не са допуснати никакви пропуски. Тоест тогава, когато самопризнанието на обвиняемия подкрепя доказателствата, събрани в досъдебната фаза, и няма никакво съмнение, че може да става въпрос за непочтена сделка.

Г-н Радев, една от точките на т. нар. екшън план на правителството за отстраняване на недостатъците, включени в последния доклад на Европейската комисия, задължава Висшият съдебен съвет да въведе повсеместно системата за разпределението на делата по случаен признак. При вас такъв проблем съществува ли?
- В Правилника за работа на съдилищата е казано, че делата се разпределят по докладчици, според поредноста на тяхното образуване и според списъка на съдиите по състави и отделения, съставен по азбучен ред. Преди време от Висшия съдебен съвет получих дискета с програмата Случаен избор, която лично аз проверих, изпробвах и... не пожелах да въведа в практиката на съда.

Защо?
- В Районен съд - гр. Кюстендил, а положението е същото и във всички районни съдилища, има профилиране на колегите по материя. При нас в момента гражданските колегии са четири на брой - вещна облигационна, трудова и брачна, където се разглеждат исковете за издръжка и и производствата по Закона за закрила на детето. Във всяка колегия един съдия работи минимум две години - за да придобие необходимите практически умения и опит в дадената материя, след което се прехвърля в друга колегия.

Какво общо има това със случайното разпределение на делата?
- Много просто. Когато постъпи молба за решаването на вещен спор, тя не е необходимо да минава през компютъра, защото при нас с тази материя се занимава само един съдия. Естествено, ако този магистрат няма възможност да гледа делото или пък си направи отвод, молбата се вкарва в компютъра и се разпределя на някой от останалите съдии. Това обаче също крие своите рискове, защото колегата може и да е работил вече с тази материя, но може и да не е гледал никога подобни дела. Освен това, по закон, разглеждането на редица дела е вменено на дежурни съдии. И на мен никак не ми се струва разумно, казуси, които трябва да бъдат разгледани веднага, да се вкарват тепърва в компютъра. Смятам, че това е излишен лукс, тъй като магистратите дават дежурства точно с такава цел - да разглеждат т. нар. спешни дела.

А как разпределяте наказателните дела?
- При нас има четири наказателни състава и до известна степен случайният избор е оправдан.

Защо до известна степен?
- При нас този тип дела не са чак толкова много, че да се налага отварянето и на пети наказателен състав. Но, дори и да създадем такова нещо, разполагаме само четири зали, така че той просто няма къде да заседава. И накрая, единия от наказателните ни съдии е млад колега, който до неотдавна не бе гледал самостоятелно нито едно по-сложно дело.

И как се преборихте със... себе си?
- От 1 май 2006 г. случайният принцип при разпределението на делата в наказателната колегия е въведен, като се разбрахме да помагаме на младока.

А как разпределяте делата между съдиите от останалите колегии?
- Ако някой смята, че трябва да нося отговорност, ще си я понеса...

Facebook logo
Бъдете с нас и във