Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ангел Симеонов: НЯКОЙ РЕДОВНО НИ ДАРЯВА ЖЕНСКИ ДРЕХИ И БЕЛЬО

ИЗПЕЧЕНИ КРАДЦИ СРИЧАТ И ШИЯТ СРЕД ФЛАМБИРАНИ БАНАНИ И ТЕЛЕШКО ЗАДУШЕНО
- Камила, оправи ли се с бешамела за филето?
- Още не съм се захващал, Ренде. Току-що ударих последния тегел на фрака...
Ето такива разговори в последните два месеца можеха да се чуят не някъде другаде, а зад стените на едно учреждение с мрачна слава, каквато може да има само Софийският централен затвор (СЦЗ).
Не на шега обаче в продължение на два месеца софийската пандела се превърна в царство на иглата, черпака и азбуката. А мнозина затворници научиха, че зад думите шев и кройка се крие нещо друго, а не например специфичните умения на Симо Прекрасната от 10-а килия...
В самия край на абитуриентския месец май тридесетина затворници получиха грамотите си от ръководството на Софийския централен затвор, след като успешно завършиха образователен курс и изкараха обучение за готвачи и шивачи.
По инициатива на началника Милети Орешарски от 5 март до 25 май 2007 г. СЦЗ приюти няколко професионални кулинари и специалисти в шивашката индустрия, както и една начална учителка от столицата, които се погрижиха да научат общо 30 пандизчии (по 15 души в курс) да готвят и да шият, а други деветима - да пишат и да четат. Проектът е разработен от ръководството на Софийския централен затвор, а външните специалисти са служители във фирми, които, чрез конкурс по Закона за обществените поръчки, са осигурили шевните машини, хранителните продукти и учебните помагала, необходими за успешното реализиране на проекта. А успешното приключване на начинанието бе отбелязано на 30 май със скромен коктейл, по време на който майстор готвачите демонстрираха кулинарни умения и естетически вкус, а храбрите шивачи показаха, че техните изделия по нищо не се различават както от оригиналите, така и от китайските ментета,
Всъщност, ръководството на СЦЗ не за първи път организира подобни нестандартни развлечения на своите питомци. На 23 ноември 2006-а например завърши първият национален турнир по шах за лишени от свобода, организиран със съдействието на Българската федерация по шахмат. Тогава лично министърът в оставка Георги Петканов награди победителите - пациентите на Варненския затвор, които грабнаха златните медали и в индивидуалната, и в отборната надпревара. Освен това Петканов подари на шампиона Любомир Стоянов и на неговите подгласници - Йордан Георгиев от Врачанския затвор и Румен Димитров от Старозагорския затвор, по един чисто нов телевизор.
Няколко минути, след като на 30 май първокласниците, майстор-готвачите и храбрите шивачи от Софийския централен затвор получиха грамотите си за успешно изкарани курсове, един от тях - Ангел Симеонов, даде специално за Параграф 22 първото интервю в живота си. Допреди два месеца той не е знаел какво е школо и само е чувал за какво точно служат вестниците и книгите, въпреки че по думите му произхожда от добро семейство. От декември 2004 г. Ангел Симеонов излежава четиригодишна присъда за кражба, но животът зад решетките въобще не му е чужд. Било защото от малък започва да живее с мисълта, че все някой ден ще бъде прибран на топло, било защото през лятото на 2001 г. наистина влиза зад решетките с едногодишно наказание за кражба.
Ти никога не си стъпвал в училище. Защо не се престраши да го направиш?
- Майка ми ме записа в първи клас преди доста години - в 75-о училище в квартал Красна поляна. Нито веднъж обаче не съм ходил. Просто нямах шанс да седна и да се науча да чета и да пиша.
Как така не си имал шанс?
- Мислех си за други работи. Имам добро семейство и е могло нищо да не ми липсва, но... нашите са виновни за всичко. Хем ме оставиха да се оправям без пари, хем изобщо не ги интересуваше какво става с мен. Затова започнах много да крада. Няколко пъти ме хващаха, но чак през 2001 г., след петата или шестата регистрация в Трето РПУ-София, ме осъдиха за първи път.
Явно много бързо ти е свършил късметът, защото имаш колеги с по двайсет-трийсет удара, които продължават да са на свобода...
- Нищо подобно, защото аз наистина много кражби съм направил - 50-60, че и нагоре даже.
А защо тогава те прибраха? С ортаците ли не се разбра, или пък си обрал апартамент, до който не е трябвало да припарваш?
- Не ми се мисли по тоя въпрос, но ще ти кажа. За да оцелее човек в нашия бизнес, му трябва чадър над главата. Аз познавах двама полицаи от Трето РПУ-София и те също знаеха кога и кого съм пребарал. Затова винаги ги черпех с бутилка уиски, водка или какъвто алкохол поискат, та да си траят и да не ме затварят.
Само с питиета ли си ги омилостивявал?
- Не, алкохолът е само за дребните удари. А когато открадна пари, например 10 000 лв, им давам по 1500 лв. на калпак. Горе-долу една трета се връзва...
Не е ли малко?
- Така е, но тази миза те я бяха определили. А пък аз редовно ги лъжех, че съм гепил по-малко и минавах по тънката лайсна.
Винаги ли минаваше този номер?
- Не! Само когато собствениците на апартаментите не пишеха в жалбите си колко пари са им изчезнали. Самите ченгета ми казаха, че ме засичат чрез жалбите за кражбите и ме бяха предупредили, че ако ме хванат да ги лъжа, ще ми се случи най-лошото - влизам зад решетките за дълго...
Не можа ли да сключиш споразумение с прокуратурата? Ти казваш кои са ти закрилниците в Трето РПУ, а в замяна на това получаваш по-лека или условна присъда?
- Да бе, а после? Айде, скандалът ще мине и ще замине, но как ще опазя живота и семейството си, като изляза?
Къде тогава сгафи, след като си имал стабилен гръб в полицията?
- Никъде, просто моите ченгета ги повишиха в районното управление и на тяхно място дойдоха нови полицаи. Те веднага разбраха как стоят нещата, но аз не исках да плащам и на тях, така че през 2004 г. пак попаднах в затвора.
След като излезе на свобода през 2002 г., не се ли опита да си намериш работа и да промениш живота си?
- О, да. За двете години извън затвора бях строителен работник, бачках и в чистотата. Но по едно време старата страст си каза думата и пак започнах да крада.
Как влезе втория път зад решетките?
- След като излязох от затвора през 2002 г., полицаите започнаха непрекъснато да ме тормозят. Станеше ли някоя кражба или друго престъпление в квартала, те веднага идваха вкъщи и ме отвеждаха в районното управление. Накрая издебнаха момента, в който беше откраднат касетофон от една кола в квартала. Не бях аз, но ченгетата отново ме прибраха и, този път се възползваха от това, че съм наркоман и се друсам с хероин.
Какво, да не са те държали на сухо, за да си признаеш?
- Точно така. Като остана повече от 24 часа без хероин, аз съм като болен. Движенията ми стават по-бавни, а тогава ченгетата само това и чакаха, за да започнат с малтретирането.
Много бой ли изяде?
- Не ти дават дори да дишаш. Слагат ти противогаз на лицето, за да не си поемам въздух и да не мога да викам. После вадят бухалките започва бой, за който никой нормален човек не може да си помисли, че се случва в България. Още помня дървото, което тогава изядох...
Не направи ли опит да си извадиш медицинско?
- Няма как. За да остана по-дълго в ареста, задължително трябва да мина на преглед в МВР-болницата, а това е изключено. Със синини и отоци никой няма да те приеме в ареста, защото, ако умреш там, той ще носи последствията. Та затова мен ме държаха едно денонощие в Трето РПУ, следващото изкарах в Девето РПУ, а третото - в Шесто РПУ. И така... докато синините се заличат от само себе си и стана годен за медицински преглед.
В затвора как се оправяш с дрогата? Още ли си на хероин, или мина на нещо по-леко?
- Не, тук не можеш да намериш дрога никъде. Само първата седмица се чувствах зле, гадеше ми се. После обаче се оправих и сега съм чист...
Преди известно време обвиниха твоя колега Янко Ваташки-Лудия за извращения с друг затворник с прякор Цигулката. След този скандал затегнаха ли режима ви, или продължавате да си устройвате подобни забавления?
- Цялата история около Ваташки и Цигулката е работа на журналистите. Пълна глупост е да се говори, че е имало бой и някой е принуждавал някого да прави нещо такова насила, защото единият е циганин, а пък другият е българин. Много често Цигулката му казваше: Бате Янко, айде да ме снимаш как ти пея Доко, Доко на оная работа и... Ваташки вадеше телефона и го снимаше. Никога Лудия няма да отиде при Цигулката и да му каже: Айде, Цезаре, почвай да лаеш! Няма такова нещо. Ваташки изобщо не знаеше, че ще се стигне дотам. Изпращаше клипчето само на свои приятели и скандалът взе, че дойде ей така - на майтап. Иначе да, от време на време си организираме някакви забавления, защото, ако не си отвличаме вниманието, направо ще полудеем...
Какви други забавления си спретвате зад решетките?
- Ами като пристигнат някакви дрешки, които са дарения, си избираме сутиени, бикини и други женски дрехи. След това настава голяма веселба, но така и нямаме представа кой и защо непрекъснато ни разпределя рокли и женско бельо... Освен това играем карти, табла и най-различни други игри. А като ни омръзне - започваме да си погаждаме някакви номера.
А как ти протича един обикновен ден в затвора?
- Напоследък адски трудно. От една година насам ми говорят, че има възможност да ме преместят в затворническото общежитие в Казичене. Казват ми, че няма проблеми, че ще мога да работя извън пандиза и ще се чувствам много по-добре. Но, като ме държат в постоянно напрежение, направо ми съсипват психиката и ми объркват целия живот. Още чакам да ми дадат нов шанс.
Фамилията идва ли ти на свиждане?
- Фамилията силно казано, но жена ми и шестгодишният ми син всяка седмица и това ме крепи.
И как те приема детето?
- Жена ми го лъже, че съм в зандана на работа. Уж съм служител тук и затова не се прибирам вкъщи. За радост детето вярва и не може да осъзнае как точно стоят нещата. Ще караме така още година и половина, пък после ще мислим как да му обясним истината...
Като излезеш оттук, знаеш ли какво ще правиш?
- Да. Шефът на Главна дирекция Изпълнения на наказанията към Министерството на правосъдието Петър Василев ми даде визитката си. Разбрахме се да му звънна, като ми изтече присъдата, и той ще ми намери някаква работа. Дано наистина да стане така.
Ами, ако старата страст пак се обади?
- Отдавна съм решил - никакви кражби повече. Започвам нов живот...

Facebook logo
Бъдете с нас и във