Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АНОНИМЕН ИЗТОЧНИК РАЗКРИ ЗЛОВЕЩО УБИЙСТВО?

Открай време в публичното пространство се води един тежък спор: каква е ролята на добре информираните източници, пожелали анонимност, за установяването на истината и повишаването на общата информираност на народонаселението. Според повечето медийни теоретици и практици, помощта на тези информационни къртици е неоценима в журналистическата работа. Точно от другата страна на барикадата са стотиците партийци от различни цветова и най-високопоставени чиновници, за които информационните течове не са нищо друго освен най-обикновено предателство или шпионаж в полза на противника. Независимо дали ведомствените секрети са разсекретени за лични нужди, или за полза роду.Има обаче и трети вариант, който осмисля съществуването на анонимните бърборковци - възможността за тотално манипулиране на общественото мнение и отклоняване на вниманието от... каквото трябва: далавери, несвършена работа, междуведомствени интриги и т. н. Изтичането на информация от съдебната система не прави никакво изключение от общите правила с няколко дребни, но съществени отлики. По закон слугите на Темида са задължени да пазят следствената тайна като очите си, защото всяка излишна дума може да попречи за разкриването на дадено престъпление. Твърде често обаче анонимни източници, запознати с разследването, приказват с такова усърдие, с каквото не приказва дори и възпитателка в детска градина. И в повечето случаи разправят откровени измишльотини, целящи да замаскират нечия некадърност или просто желание следите около някое престъпление да бъдат добре замазани.Най-пресният пример в това отношение е отпреди десетина дни. Тогава в Труд в пространен текст под заглавие Три букви зад трупа на прокурора Колев се върна към екзекуцията на висшия магистрат Николай Колев, извършена на 28 декември 2002 година. Три букви се виждат, ако се вгледа човек във възможните мотиви за разстрела на Николай Колев - започва въпросното творение. Това обяви пред... магистрат от кръга на разследващите най-шокиращото покушение срещу представител на правораздаването в съвременна и демократична България. И поясни в отговор на настойчивите ни питания: Това е тънка игра на мутри.Верен на призванието да пази следствената тайна, нашият източник не каза нито да, нито не в отговор на въпроса кое точно трибуквено съчетание визира.Той разгада шарадата така: Тънката игра с мутрите, която години наред е играл прокурорът (за покойния Николай Колев става дума - бел. ред.), в един момент - към края на миналата година - става дебела. Доста хора свидетелстват, че в разговорите на Колев с някои яки момчета и техни босове прекалено често започнала да се повтаря думата дай...Това е началото на публикацията в Труд. Звучи епично, ако не се питате защо всъщност е написано. Формален информационен повод за връщане към темата няма. Разследването е там, откъдето започна точно преди шест месеца (на 28 декември 2002 г.). А по десетте версии, за които ген. Бойко Борисов спомена още на другия ден след убийството на прокурора, я продължават да работят двата-трима следователи и четирима-петима оперативни работници, я не. В този смисъл логичните мотиви за появата на въпросното журналистическо разследване е... желанието на добре информирания източник да каже нещо на някого или пък да прати широката публика за зелен хайвер. Тоест - да се занимава с всичко друго, но не и с актуалните проблеми на деня. Които могат да бъдат обобщени само с едно изречение: МВР, следствието и прокуратурата са безпомощни да разкрият поне едно от серията поръчкови убийства (и опити за убийства), започнала още през август 2002 година. Ето защо по-нататъшното съдържание на публикацията не е чак толкова интересно и може да бъде преразказано само с няколко изречения. Разстрелът на Николай Колев бил логичен завършек на неговия противоречив житейски и професионален път. Още в първата половина на 90-те години той бил съзрял възможността да бръкне в кацата с меда, като се заигравал с едни групировки за сметка на други. И, веднъж прозрял истината, той активно се намесил във войната между мутрите за контрол на бизнеса (във всичките му разновидности) във Варна и в региона. За да изглежда всичко като истинско, във въпросното журналистическо разследване има споменати едно-две имена, но десетина други са спестени съвсем умишлено. Примерно - през 1994-1995 г. покойният Колев се бил намесил в битката за преразпределение на охранителния бизнес в черноморската столица и прилежащите й курорти - Златни пясъци и Св. св. Константин и Елена. От едната страна на барикадата са поставени две фирми - Марс 92 и Марс 93, собственост на известния варненски борец Христо Асенов (Бацата). От другата страна обаче... няма никой. В смисъл такъв, че хората, с които Бацата е воювал тогава, са маркирани с безличното - неговите конкуренти. Неволен пропуск? Или небрежност, проявена от информирания източник? Малко вероятно. Повече прилича на най-обикновена манипулация, която дори не може да бъде наречена тънка. Вярно е, че по онова време (1993 - началото на 1995 г.) споменатият в разследването Христо Асенов (Бацата) е представител за Варна и региона на най-мощната силова групировка ВИС. Не е споменато обаче друго нещо - което е далеч по-интересно. Въпросният Христо Асенов е съотборник, приятел и кумец на покойния шеф на Мултигруп Илия Павлов. А конкурентите, с които той се бори за пазари и сфери на влияние, не са други борци или каратисти, а... две силови структури на бивши ченгета. Едната е търговищката Дервента, която не издържа на напрежението и навреме се оттегля от битката. Другата групировка обаче остава във Варна доста дълго. Става дума за охранителната фирма Инвайс, собственост на бившия шеф на националната полиция (от края на 80-те и началото на 90-те години) Христо Величков. За него е известно още, че по онова време е съдружник на бившия топкриминалист от СДВР Иван Иванов, а двамата заедно държат казино Севастопол в София. Това е люлката, в която бе зачената и отгледана силовата групировка на покойния Иво Карамански (от която по-късно се отделя Киро Японеца). Пак там отрасна и каратистката асоциация Защита (заради която бе разстрелян доц. Цветан Цветанов). Именно професионалното приятелството и вечната дружба на Величков и Иванов с някои други топкриминалисти и бивши полицаи бяха причината за касапниците в ж.к. Дружба и ж.к. Белите брези (на 11 и 14 януари 1994 г.). Истината за които така и не излезе на бял свят. И от когато всъщност неразкриването на поръчковите убийци се превърна в постоянна полицейска практика. В този смисъл е много важно да се направи уточнението, което за информирания източник (запознат изтънко с разследването на убийството на прокурора Колев) не е интересно, но си струва да се знае - на кои точно мутри е помагал тогава Николай Колев в битието си на варненски военен магистрат. Защото висаджиите бяха смачкани, а бизнесът им превзет подир кратък и съдържателен екшън.През лятото на 1994 г., след умишлено предизвикан скандал пред едно борческо кафене, Бацата и десетина от хората му бяха прибрани в полицията и жестоко пребити. Няколко месеца по-късно Бацата бе заподозрян в извършването на няколко тежки криминални престъпления, включително и две убийства, та се наложи да бяга чак в Унгария... (Дело за полицейско насилие тогава не беше образувано, а останалите следствия срещу Бацата бяха прекратени в мига, в който той сдаде бизнеса.) Толкоз с лиричните отклонения, защото дойде време за сензацията в разследването - към края на неговата първа част е разгадана и енигмата (по изумително деликатен начин), наречена Три букви зад трупа на прокурора Колев.Предисторията на сензацията е следната: на 20 юни 2001 г. Николай Колев е арестуван след операция на баретите по обвинение за незаконно притежаване на оръжие и за наркотици. Акцията се ръководи от прокурорите във Върховната касационна прокуратура Цеко Йорданов (шеф на отдел Следствен) и Петьо Петков (в момента шеф на отдела за борба с корупцията). При обиските у Колев - се казва в дописката - са намерени 36 пакетчета дрога - хероин и кокаин. Както и сабя с надпис С уважение на Николай Колев от ТИМ.Ето това е ключът от бараката, който според отлично информирания източник ще отвори дверите на истината пред обществеността, а тя тутакси ще разгадае мистериозното убийство. И понеже от процесуална гледна точка въпросното прозрение не струва и пет пари, остават две други интересни неща - кой е въпросният отлично информиран източник и по какви причини той избълва сензацията точно сега.По първия пункт място за съмнение няма - източникът е сред стотината обитатели на Върховната касационна прокуратура (ВКП). След малко по-силна мозъчна атака безпроблемно може да бъде и написано името му, но това едва ли е необходимо да става. Все пак българският читател е достатъчно интелигентен, за да сметне колко прави две плюс две. Още повече че има вече едно на ум - въпросната сабя не е изземана по делото за убийството на прокурора Колев и не фигурира сред веществените доказателства, приложени към него. Оттук нататък отговорът на втория въпрос - защо смъртта на прокурора Колев бе подхваната точно сега и точно от този ъгъл - звучи като древноримската сентенция, според която народът, като няма хляб за ядене, може да преживява и със... зрелища.От август 2002 г. досега в България бяха извършени най-малко 40 поръчкови убийства и опити за убийства. С пушки, пистолети, автомати и картечници, с фабрични и самоделни бомби. Всички те са съвършено мафиотски (т.е. са дело на организирани престъпни групировки) и в тях има замесени колосални икономически интереси. До момента МВР и следствието, под процесуалния надзор на прокуратурата, не са разкрили извършителите на нито едно от тях.Същото е положението и с останалите 600-700 (най-малко) гангстерски убийства, престрелки, взривове и умишлени палежи, обагрили в алено българския преход към демокрация и капитализъм. Като се започне от убийството на руснака Василий Силаруп в дискотека Златната ябълка на Слънчев бряг през 1992 г. та се стигне до онзиденшния екшън край столичния Парк-хотел Москва. Нито едно!

Facebook logo
Бъдете с нас и във