Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АНОНИМНИЯТ СВИДЕТЕЛ Е ПОВЕЧЕ ОТ ИЗВЕСТЕН

Изглежда, България ще си има доста главоболия. Въпреки приповдигнатите пози на жълтите министри подписаният договор за присъединяване към Европейския съюзи и наглед оптимистичните намигвания на българското лоби в Брюксел, реформата в правосъдието продължава да тъпче в необраното лозе на междуличностните и междуинституционалните конфликти. Колкото до обяснението, че непрекъснатите фаловете на нашите правозащитни и правоохранителни органи са следствие на персонални грешки и амбиции на високопоставени магистрати и полицаи, то е само половината от картинката. Другата половина е откъм сенчестата страна на правосъдието, която доста по-рядко попада в полезрението на медиите: състоянието на законовата уредба. И колкото по-тайнствен става обещаният от Антон Станков нов проект за НПК, толкова по-сериозни са съмненията, че пак ще се окажем в някакъв капан след приемането му, когато и да се случи това. Причината е, че в наказателното производство непрекъснато възникват проблеми, чието решаване не може да мине без задълбочен обществен и професионален дебат. Един от тези невралгични, но като че ли подценявани въпроси, е за доказването на обвинението и по-специално за ролята на т. нар. анонимни свидетели.Проблемът с анонимните свидетели се изостри покрай поредния емоционален изблик на главсека на МВР ген. Бойко Борисов. Малко след стрелбата срещу Киро Японеца от 9 април той заяви, че очевидците на събитието тайнствено и епидемично се разболяват от амнезия. Бъдещият водач на две от жълтите листи дори връчи на премиера Сакскобургготски специален доклад с данни за случаите, при които е бил упражняван натиск върху анонимните свидетели. Този път мишената бяха не съдиите, а адвокатите. Е, всъщност най-високопоставеният полицейски шеф в последния момент дипломатично отклони огъня по посока на политиците. Хем, за да не разгневи фатално адвокатското съсловие, хем за да добави още някоя точка към предизборния си рейтинг, удряйки - по изпитаната рецепта, некадърните и злонамерени законотворци. Точните му думи бяха: Адвокатите не са виновни. При добро заплащане няма причина да не кажат на своите клиенти кои са анонимните свидетели срещу тях. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му е поправил закона, така че да може да изяде цялата баница, докато ние тичаме като гламави по улиците. Така от един реален проблем главсекът на МВР си спретна поредното PR-мероприятие. Но проблемът нито беше обсъден като хората, нито беше очертано някакво решение по него.Виновни ли са адвокатитече издават самоличността на анонимните свидетели? Или пък вината е у депутатите заради последните промени (б.а. - в края на 2004 г.) на Закона за достъп до класифицираната информация и на НПК? И въобще що е то анонимен свидетел в една малка държавица като нашата, в която всички са братовчеди и всеки знае всичко за другите?Анонимният свидетел е елемент от една по-значима тема - тази за защита на свидетеля. Едни от най-важните актове в областта на защитата на свидетелите са Рамковото решение на Съвета на Европа за положението на жертвата в наказателното производство (от 15.03.2001 г.), както и Препоръка R (97) 13 относно заплахите срещу свидетелите и правата на защитата. Тази препоръка е особено важна, защото освен всичко друго дава дефиниции и на понятията свидетел, сътрудник на правосъдието, заплаха и анонимност. Тя утвърждава принципите за защита на свидетеля като основополагащи при общата международна политика в борбата с престъпността. При определянето на мерките се държи сметка както за видовете престъпления, така и за особеностите на свидетеля - възраст, пол, социална среда и др. Мерките в областта на наказателнопроцесуалното право трябва да са насочени към запазване на анонимността на свидетеля, използването на аудиовизуална техника и др. Препоръката отчита също и възможността за последваща интеграция на свидетеля в обществото чрез промяна на неговия живот вд резултат на дадените от него свидетелски показания. Ето защо като допълнителни и алтернативни мерки за защита се регламентират промяната на личността на свидетеля, преместването му в друго населено място, осигуряване на охрана или друга физическа защита, правна, психологическа и социална помощ, нова работа и друга финансова помощ.На института за защита на свидетелите е посветена и Резолюцията за защита на свидетелите в борбата срещу международната организирана престъпност. Съгласно Резолюцията свидетел е лице, което притежава сведения или информация, интересуващи компетентния орган, и което е поставено в опасност. Резолюцията предвижда предоставянето на защита на лица, участващи в наказателното производство - в качеството на свидетели, за които съществува реална опасност, в случай че бъдат разкрити. Регламентирани са и субектите на защита, видовете защитни мерки и особеностите при разпит на защитен свидетел.Това обаче, което ни интересува тук, е мярката запазване на самоличността на свидетеля в тайна. Някои страни не допускат подобна мярка. Така е например в Исландия, където подсъдимият е свободен да присъства на съдебните заседания и да задават въпроси на свидетелите. Всички свидетелски показания се третират еднакво и затова там не е възможно запазването на самоличността на свидетелите в тайна.В повечето държави обаче наказателните закони допускат анонимен свидетел да участва в съдебното производство. В законодателството на САЩ запазването на самоличността на свидетеля в тайна съществува като мярка за защита както на федерално, така и на щатско ниво. При разпита на анонимен свидетел е предвидена поредица от мерки , които да предотвратят разгласяването на имена, адреси и други подробности, свързани със свидетеля. Подобна е уредбата и в Германия, Швейцария, Франция, Белгия. Частичното или пълно запазване в тайна на самоличността е предвидено като защитна мярка в Римския статут на Международния наказателен съд и правилниците на действащите aд хок международни наказателни съдилища за бивша Югославия и Руанда. В Русия може да бъде наложена забрана върху даването на информация за защитеното лице от държавните и други, свързани с тях институции. Съответният орган може да разпореди промяна на телефонния номер на защитеното лице и държавните регистрационни знаци на неговите транспортни средства. В Румъния е предвидено съдебните органи да могат да изслушват свидетел, представен им с фалшива самоличност, с променен външен вид или с променен глас. Среща се и съчетаването на двата подхода, като запазването на самоличността в тайна е възможно само пред някои лица. Такова е законодателството в Швеция, където обвиняемото лице и неговите защитници имат право да получат достъп само до информация за пълното име и годината на раждане на пострадалия и свидетелите. Шведското законодателство обаче не разрешава анонимни показания, така че нито пострадалият, нито свидетелите могат да участват в процеса анонимно. Засиленото внимание към сигурността на ключови за обвинението свидетели обуславя и специалните правила за техния разпит. Така разпитът на защитен свидетел в САЩ съдържа редица особености, като възможност за използване на апарати, променящи звука и образа, маскиране на свидетеля и др. В Германия например при разпит на свидетел с участието на прокурор, обвиняем и защитник, когато съществува непосредствена опасност от тежки последици за свидетеля и тя не може да бъде избегната по друг начин, председателят на съдебния състав може да проведе разпита отделно от оправомощените да присъстват. Съдът може да определи дали това да стане на място, различно от съдебната зала.Накратко, усложнените форми на съвременната престъпност налагат все по-сложни мерки за защита на свидетелите. Как се справят българските правозащитни органи?Според Приложение №1, раздел II към Закона за класифицираната информация сведения, получени чрез оперативно-издирвателна и оперативно-разузнавателна дейност на службите за сигурност и обществен ред, данни за лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и за обществен ред, както и информация, относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства, са защитени от закона. До средата на миналата година адвокатите на задържаните или обвинените нямаха право на достъп до свидетелски показания, получени по този ред, което сериозно подкопаваше правото на защита на обвиняемите. А това влизаше с противоречие и с чл.5, т.2 от Европейската конвенция за правата на човека, която гласи: На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват. След измененията на чл.39, ал.1, т.7 от Закона за класифицираната информация от миналата година, адвокатите бяха включени между лицата, за които не се прави проучване за надеждност, наред със съдиите, прокурорите и следователите. Така те получиха правото да четат засекретените показания на анонимните свидетели с всички, произтичащи от това последствия. Нещо повече. Пак през миналата година в закона беше включен един нов член, 39а, със следния текст: ал.1 Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита. И ал.2 Лицата по ал.1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа необходимост да се знае. Целият проблем тук е, че в опита да се осигури правото на защита на обвиняемите, анонимните свидетели, чиито показания по правило са най-съществени за изясняване на обстоятелствата, се превърнаха в мишени за отстрел. Няма никакво значение, че под тези показания очевидците не са се подписали с истинското си име, защото по изнесените в тях обстоятелства лесно може да се установи кои са личностите, дръзнали да се разприказват. А при подобни условия човек трябва да е или мазохист, или с психически отклонения, за да се съгласи да свидетелства, след като вече е осветен. Така на практика чл.97а от НПК, озаглавен Защита на свидетеля се обезсмисля, ако не изцяло, то в значителна степен. Което пък води до рязко увеличаване на опасността обвинението да не издържи в съда, още повече че у нас в подобни случаи става дума за босове на организираната престъпност със значителни финансови и силови ресурси. Всъщност, това показва колко лесно е дамата с превръзката - Темида, да се окаже безпомощна. В момента темата за анонимния свидетел в малка страна като нашата и при сегашното състояние на наказателно ни право е наистина в примката на параграф 22. От една страна, ако се спазват стриктно правата на обвиняемите, анонимните свидетели неизбежно се превръщат в мишени с всички, произтичащи от това последствия. Ако пък на обвиняемите и техните защитници бъде отказан достъп до свидетелските показания, вероятността те да атакуват присъдите в Страсбург и да спечелят поради нарушеното им право за защита е почти стопроцентова. Какъв е изходът? Очевидно в преосмисляне на правилата на адвокатската професия и точното конкретизиране: докъде се простира правото на защитника, служейки на своя клиент, да изложи на риск здравето и живота на свидетелите. Но това вече е друга тема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във