Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АНТИКОНСТИТУЦИОННИЯТ СПУСЪК НА МОБИЛНИЯ ТЕЛЕФОН

Ако Филип Марлоу живееше в наши дни, сигурно много рядко би се разхождал с насинено око или пък със сцепена вежда. Причината е, че днешният Марлоу изключително рядко щеше да се пъха лично между шамарите, защото щеше да си върши работа от разстояние. Например - да натиска копчето на камерата, вградена в мобилния му телефон, докато обяснява как се прави коктейл Гимлет. Или пък да записва разговорите на обектите си на GSM-диктофон, докато си поръчва храна за вкъщи. За съжаление въпросът дали последният писък в мобилните комуникации ще превърне симпатичния частен детектив в полезно изкопаемо е доста по-маловажен, отколкото сбъдването на кошмара, наречен в една от гениалните творби на миналия век - 1984 на Джордж Оруел, всевиждащото око на Големия брат. Наистина, между отегчената блондинка, която щрака минувачите около себе си с новия си Самсунг и небрежно елегантния бизнесмен, който забавлява сътрапезниците си с фотовъзможностите на своя Сони Ериксон, трудно могат да се открият някакви общи интереси. Притесненията обаче, породени от неограничените възможности на съвременните мобилни телефони за незаконно заснемане, подслушване и записване, постепенно заприличаха на параноя. При това - съвсем основателна. В заводите и офисите на Intel и Samsung например използването на фотоапарати и на мобилни телефони с вградени камери е забранено. В американските съдилища, в които по принцип не се допускат фоторепортери, вече не е разрешено и внасянето на всевиждащи мобилни телефони. Същото се отнася и до хиляди сауни, фитнесцентрове, салони за красота и болници в Европа, САЩ и Япония, където воайорите и папараците откриха истинското призвание на телефоните с камери. Колкото до българското притеснение, то е породено не толкова от възможността някой да бъде отснет с колежка в бар, докато жена му си мисли, че е на тридневен семинар на другия край на страната. По-лошото е, че за пореден път законодателят изостана от реалната действителност и в момента правната рамка, регламентираща масовото притежаване и използване на подобни технически екстри, е повече от неясна.В българското законодателство личната неприкосновеност е определена в три, съвсем общи, конституцонни разпоредби. Най-важната от тях - чл. 32, ал. 2, гласи: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Останалите два текста от основния закон са чл.33, ал.2, според който жилището е неприкосновено, и чл.34, ал.2, регламентиращ неприкосновеността и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. В същото време почти не съществува нормативен механизъм, който да позволи на човек да се опази от свръхлюбопитни очи и уши или пък да осъди нахалника. Вярно е, че на няколко места в конституцията могат да се намерят изречения от типа това право (става дума за неприкосновеността на личния живот - бел. ред.) не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Масова практика обаче е то да се прилага само тогава, когато става дума за критични публикации, извадили от равновесие високопоставен държавен служител, ведомство или група граждани, притежаващи определени интереси в дадена сфера.Единственото конкретно регламентиране на възможността да се използват или прилагат средства за заснимане и подслушване у нас е в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Според чл.3 от този закон, специалните разузнавателни средства (СРС) се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. А в чл.4 е допълнено, че прилагане на СРС е допустимо и тогава, когато става дума за дейности, свързани със защитата на националната сигурност. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за СРС, право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства имат националните служби в МВР (с изключение на Национална служба Пожарна и аварийна безопасност) и РДВР, службите Военна информация и Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване към министъра на отбраната; Националната разузнавателна служба; Националната следствена служба и окръжните следствия; главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури и окръжните държавни обвинения.Вариантите, при които се допуска прилагането на СРС, са два. Единият е, чрез предварително искане и получаване на писмено разрешение от председател на окръжен съд. Вторият вариант е когато СРС-тата се прилагат по спешност. В този случай резултатите от СРС-тата трябва задължително да бъдат одобрени от съответния председател на окръжен съд, но не по-късно от 24 часа от тяхното прилагане. Колкото и да изглежда странно, мобилните телефони с вградени камери и записващи устройства по никакъв начин не се вписват в разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства. Съгласно чл.24., съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на СРС, се записва върху материален носител, а всички последващи процедури са описани в разпоредбите на чл.25-31 от ЗСРС. Сред тях са съхраняването на информацията, добита чрез СРС, нейното използване и унищожаване. В Закона за специалните разузнавателни средства са описани и механизмите, които не би трябвало да позволяват на ченгета, следователи и прокурори да спекулират с информацията, добита чрез СРС. Но онова, което наистина прави мобилните телефони с вградени фотокамери или диктофони недосегаеми от закона, е друго. В България имат право да подслушват и снимат само Дирекция Оперативно-техническа информация в МВР, нейната посестрима в Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба (НРС). Но дори и те не могат да контролират виждащите и чуващите мобилни телефони на своите служители, нито пък да изискват от останалите униформени притежатели на подобни апарати всеки ден да изпразват съдържанието им в служебните компютри. На всичко отгоре съдържанието в паметта на въпросните мобилни телефони е защитено от конституцията, защото те са лични, и поради тази причина - неприкосновени. Независимо от това, дали човекът е говорил по време на операция, или е изпратил няколко кратки съобщения. Истински обаче въображението се разпалва, когато човек надникне и в други няколко нормативни акта, които нямат нищо общо с МВР, борбата с мафията и международния тероризъм. В чл.186 от Закона за далекосъобщенията (обнародван в бр.88 на Държавен вестник от 7 октомври 2003 г.) например е записано, че обществените оператори са задължени да осигуряват възможност за прихващане на далекосъобщения в реално време, както и възможност за непрекъснато наблюдение и достъп в реално време по данни, свързани с дадено повикване.Още при обсъждането на този текст се появиха съмнения, че с него се създава възможност за незаконно подслушване на абонатите на БТК, на МобилТел, на Глобул и на Мобиком. Подозрение, което се засилва от съдържанието на следващия чл.187, ал.1 от Закона за далекосъобщенията, според който обществените оператори предоставят за своя сметка един или няколко прихващащи интерфейса, от които прихванатите далекосъобщения могат да бъдат предадени към съоръженията на специализираното звено по чл.122 от Закона за МВР. Иначе казано - към спомената вече Дирекция Оперативно-техническа информация (ДОТИ), която единствена в МВР има право да подслушва, снима, фотографира и чете чужда кореспонденция.И още един смущаващ факт има в тази посока: за граждански контрол върху БТК, МобилТел, Глобул и Мобиком, както и върху дейността на ДОТИ изобщо не може да се говори. Така наречените оператори са търговски дружества, в които чужди очи не се допускат да надничат, а ДОТИ е една от най-секретните служби в МВР, която е подчинена единствено на вътрешния министър.Много сериозни критики търпи действащото законодателство и по отношение на възможността за използване на мобилните комуникации за престъпни цели. Ако се проследят криминалните хроники през последните две години - от атентата пред Шесто училище на ул. Шишман в столица, при който загина аптекарката Христомира Атанасова (9 октомври 2002 г.), през взривения мерцедес на Иван Тодоров-Доктора на бул. Цариградско шосе (на 18 април 2003 г.) и се стигне до адската машина във входа на радиоводещия Боби Цанков (на 2 юни 2004 г.), почти неизбежно присъства хипотезата взривното устройство е задействано чрез GSM. Другото, което засега остава встрани от погледа на правоохранителните и правозащитните органи, е възможността чрез клетъчната безжична комуникация да се локализира местоположението на потенциалната мишена с точност до 15-20 метра. При това за отрицателно време и с техника, която не струва кой знае колко много пари (от гледна точка на организираната престъпност, разбира се). Засега официалното успокоение е, че с подобни съоръжения разполагат само мобилните оператори. Като нищо обаче в най-скоро време на черния пазар може да се появи и услуга, която засега можем да наречен с условното име Кажи ми кой ти трябва, за да ти кажа с кого и къде е на една маса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във