Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

АНТИКОРУПЦИОННАТА ИНИЦИАТИВА НА ПРЕЗИДЕНТА

(Възможностите за контрол върху висшите ешелони на властта и специалните служби)Всяко усилие в борбата с корупцията е необходимо. Всяка идея има своето място дори и ако е само интелектуален продукт. Проблемът в случая е само един - възможно ли е практическо приложение на идеята и дали то няма да доведе до нещо съвсем различно - също съзнателно търсено, макар и добре прикривано.В борбата с корупцията се очертават две главни направления: създаване на независими инспекторски звена във всички институции на държавната и икономическата администрация или създаване на общодържавно специализирано независимо звено (комисия) с най-широки правомощия за действия на всички нива на администрацията. Първият подход е широко разпространен и фактически единствен в практиката на развитите демокрации, независимо дали прилагат англосаксонската, или континенталната правозащитна система. Главните му предимства са свързани с добрата специализация на звената за противодействие на корупцията, предполага бързина на реакцията им, съдържа възможности за прилагане на ефективни мерки за опазване на самите звена от корупционни действия и може би най-важното - с невъзможността да се концентрира огромно количество гореща информация и произтичащите от това възможности за оказване на скрито влияние върху една или друга институция или физическо лице и дори за обединяване на политически, отраслови, картелни и пр. интереси на базата на разкриване или прикриване на корупционни действия. Развитите демокрации не си позволяват и най-малки волности в това направление, като не допускат подобни действия дори само по презумпция.Точно тези предимства, които всъщност съставляват недостатъци на другия подход, мотивират въздържането да се създават общонационални комисии за антикорупционно противодействие. Подобни комисии съществуват (в Хонконг, Сингапур и др.), но тук трябва да се отбележи и още нещо много съществено - тези звена са натоварени с функциите да анализират, разкриват и разследват корупционни действия, т.е. съчетават в себе си правомощия на полицейски, следствени и прокурорски органи, което принципно допуска най-вече англосаксонската правозащитна система. Там всички тези органи са в състава на изпълнителната власт и не представлява особена институционална трудност част от тях да се групират и специализират в определена област. Комисия за борба с корупцията има и в италианския парламент, но тя е нещо много различно от институционализираните комисии на държавната власт, чиито задачи разглеждаме. Преди всичко тя се занимава само със сигнали за корупция, засягащи депутати и министри, използва информация от специалните и полицейските органи, възлага им задачи и когато се убеди в безспорността на доказателствата, предава случаите на прокуратурата. Комисията не е разследващо-обвинителен орган и италианските полицейски служби и прокуратура не са лишени от възможности по своя инициатива да разследват корупцията във висшите властови ешелони. По италианския пример бе направен опит да се създаде подобна постоянно действаща комисия и в българския парламент, но поне засега опитът е неуспешен. Освен това след политическия колапс в Италия в началото на 90-те години на миналия век там също започнаха да си създават антикорупционни звена в различните сфери, което, допълнено със съвместната работа с полиция и прокуратура, се смята за много ефективен подход.Инициативата на президента Първанов за специализираната антикорупционна комисия, така както беше представена пред обществото, очевидно бе в доста суров вид, но независимо от това нейната конструкция прозира. В тази конструкция са видими няколко неща:- Става дума за създаване на специализирана служба за борба с корупцията, което означава служба с оперативно-полицейски функции. Без оперативни способи наличието на корупция не може да се докаже, нито да се потвърждават или отхвърлят съмнения за нея. Това от своя страна означава, че се дава напълно отрицателна оценка за досегашната работа на оперативните звена в МВР и се пристъпва към създаване на дублиращи звена, което в административно-управленски план ще доведе до абсолютен хаос при осъществяване на правомощията. Освен това тази нова специална служба ще си служи със същите методи и средства, както съществуващите оперативни звена на МВР, и следователно нищо ново и по-ефективно не може да се очаква от гледна точка на функционирането й. Други методи и средства просто няма, а резултатите от дейността си службата ще трябва да предоставя на следствието и прокуратурата, тъй като тя самата не може да съчетава в себе си оперативни, следствени и обвинителни функции. Правозащитната ни система не позволява такова съчетание.- В службата да се назначават млади, необвързани и свободни от всякакви зависимости хора. Това съвсем недвусмислено означава, че сегашните служители в оперативните звена на МВР са зависими от различни интереси и не притежават необходимата лоялност към закона - една истина, разбирана и от президента Първанов. За съжаление в предложението няма никаква идея как да се подберат и предпазят служителите в тази служба от заразите. Младостта не е никаква гаранция за това, тя е единствено белег за липса на жизнен опит и професионално майсторство. А без тях борбата с корупцията е просто невъзможна и би била само една бутафория, особено когато става въпрос за корупция във висшите ешелони на властта.- Службата е равноотдалечена от всички държавни и обществени институции. Използването тук на термина равноотдалечена съвсем не е случайно. Президентът Първанов не говори за независима служба, защото очевидно такава държавна институция в България на този етап е невъзможна поне в смисъла, в който се възприема от развитите демокрации. Терминът равноотдалечена не означава нищо друго освен равнозависима от възможни влияния на другите институции. Да се установи равноотдалеченост точно в този единствено допустим смисъл обаче е практически невъзможно. Примерно на квотен принцип ли ще се реализира равноотдалеченост (както са изградени комисиите в НС или в Съвета за електронни медии), и ако е така, кой и как ще предлага квотите и т.н. Дори да се реализира някаква привидна равноотдалеченост, то очевиден остава простият факт, че службата ще е зависима, при това по генезиса си. Точно поради тази причина подобни идеи са принципно неприемливи. Опитът на развитите страни показва, че решенията се търсят във формиране и реализиране на ясни критерии за независимост на подобен род държавни институции, а не в контролиране на техните зависимости. Последното е категорично отречено като принципно погрешно схващане.- Службата противодейства на корупцията във висшите ешелони на властта. С това президентът Първанов признава две видими за цялото общество неща: съществува корупция във висшите властови етажи и срещу тази корупция не се работи, независимо че няма законови пречки за това. Целият въпрос е какво ново ще направи службата, след като и досега няма законови пречки за антикорупционни дейности във висшите етажи. Ако пък има такива пречки, съвсем естествено е най-напред да бъдат отстранени те, а не да се създава нова институция, която ще се сблъска със същите тези пречки. Не е ясно освен това кои са причините да не се посяга към горните етажи и как тези причини ще престанат да действат за новата служба. Анализът може да продължи, но и дотук един извод се налага по безспорен начин: по същностните си характеристики предложението на президента не представлява нищо принципно ново и няма никакви причини да се смята, че то ще активизира борбата с корупцията в държавата. Нещо повече, евентуалната му реализация би довела до невероятни управленски трудности и до почти пълен хаос в правозащитната система. Истинско изкушение е да се постави въпросът дали този резултат не се търси съзнателно. Този въпрос има почти еднозначен отговор. Но още по-интересни са други три принципни въпроса, които предложението на президента поставя и които сами за себе си говорят, че то съвсем не е така наивно-привлекателно, както изглежда на пръв поглед:Първият от тях е: кой и по какъв начин ще осъществява контрола върху новата служба? Тя ще се занимава с корупция във висшата управленска администрация, т.е. в президентството, между министрите, депутатите, магистратите, партийните лидери и пр. Извън тях няма кой да контролира службата и следователно те ще контролират контрола върху себе си. А не можем да изключим възможността за контрол върху службата, тъй като тогава предложението за нейното създаване е най-опасното посегателство върху демокрацията, което би могло да хрумне някому.Вторият въпрос е: каква ще бъде технологията на работа на службата? Тя, занимавайки се с висшите управленски нива, следва да използва всички оперативни способи и средства за техния контрол (подслушване, проследяване, заснемане, следене на кореспонденция и пр.) и на практика да ги постави под пълна своя зависимост. Но само може да се гадае до какви висоти и необясними обрати биха стигнали действията на висшата администрация, когато механизмите за вземане на решения ще останат надеждно скрити и далеч от нормалния обществен контрол, но непрекъснато следени от зоркото око на службата.Третият въпрос е: какви информационни канали, източници и фондове ще използва службата, за да реализира целите си? Очевидно има два възможни отговора - изземва тези източници и фондове от специалните и полицейски звена (вкл. и агентурни позиции) или изцяло започва да ги използва, като ги преподчинява на себе си. Това означава само едно - службата поставя под свой контрол тези специални и полицейски звена на държавата, защото без тях тя просто не може да изпълни задачите си. С един замах ще бъдат заобиколени и критериите, и изискванията, на НАТО, защото над хората, покрили тези изисквания ще бди службата.Това са въпроси, които имат съвсем еднозначни отговори. Те оформят втория съществен извод: под благовидния предлог за борба с корупцията се създава възможност за контрол на висшите нива на държавната власт и специалните структури на страната, т.е. за контрол на обществото и демократичните принципи на управление. В предложението на президента Първанов няма нищо наивно.В заключение нека не забравяме, че точно такива бяха замислите за създаване на 6-и отдел на 6-о у-ние на ДС в началото на 70-те години, а преди известно време неговият бивш дългогодишен началник Димитър Иванов обяви пред медиите идеята за създаване на подобно звено в днешната ни държава, заявявайки съвсем открито, че единствените хора, които могат да се справят с корупцията в страната, са неговите бивши колеги.Изглежда, Оруел се повтаря и десетилетия по-късно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във