Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Арбитраж по български

Абонатите на едно от трите електроразпределителни дружества в страната (ЕРП) се оказват "клиенти" на арбитражен съд, за чието съществуване дори не подозират. В масовия случай те разбират, че го има едва когато на вратата им цъфне съдия-изпълнител и им развее изпълнителен лист за няколко хилядарки. С любезното обяснение, че няма пред кого да го обжалват.

Как става ли? Ами с два-три реда, написани с дребен шрифт в края на констативните протоколи, които служители на ЕРП-то съставят, когато проверяват електромерите. Благодарение на тях всички спорове на потребителите с дружеството по отношение на установеното измерване на потребената енергия се препращат за решаване към арбитражен съд.

Обикновено абонатите, ако въобще са си у дома по време на проверката, а не са на работа, подписват без дори да четат какво пише в протокола. Отгоре на това поне 90% от населението изобщо няма представа какво означава арбитражен съд и каква е разликата между него и обикновените съдилища. И не съзнават, че с подписа си всъщност "набързо" са учредили "арбитражна клауза". Страшното идва после - заедно с бирника.

За тази практика ни уведоми клиент на "Енерго Про" - дружеството, което снабдява с ток абонатите от Северна България, който ни изпрати своя констативен протокол. При това подписан вместо него от съседка, защото той по това време бил на работа. Не можем да твърдим, че тази неособено коректна към потребителите практика се прилага и от другите енергоразпределителни дружества. Но пък е факт, че тя се използва и от колекторски фирми, агенции за недвижими имоти, големи търговски дружества и ред още "юридически лица", с които контактуваме всеки ден. И чиито договори и документи подписваме, без дори да прочетем.

В "БАНКЕРЪ" многократно сме обръщали внимание върху проблемите, които се натрупаха покрай нароилите се като гъби след дъжд арбитражни съдилища, в които правораздават никому неизвестни съдии - без да е сигурно дори дали тези хора въобще са завършили право. Предупреждавали сме, че законодателната уредба на арбитражите у нас е повече от постна и не въвежда никакъв държавен контрол или изисквания - нито при създаването на тези "съдилища", нито към съдиите в тях. Сочили сме и факта, че в резултат на пълното безхаберие от страна на държавата съществуват "решения" на арбитражи, които откровено противоречат не само на българските закони, но и на всякаква представа за право, справедливост и морал. Но те влизат в сила и биват принудително изпълнявани. Посочвали сме и че  възможността такива решения да бъдат отменяни от Върховния касационен съд е по-скоро илюзорна. Особено ако "осъденият" не се усети навреме и изтърве сроковете да поиска отмяна на арбитражното решение. Или ако няма пари, за да наеме адвокат, защото в случая адвокатската защита му се явява задължителен разход. Но незнанието на закона или безпаричието не се приемат за оправдание вече от няколко века.

Темата е стара. Но тя напоследък отново придоби актуалност покрай заканите на новия омбудсман Мая Манолова да сложи ред в дейността на арбитражите, която вече буди наистина основателни страхове. Как смята Манолова да се справи с това, след като вече не разполага със законодателна инициатива и мнението й не задължава никого, освен нея самата, е друга тема. Но пък няма как да не й пожелаем успех - просто защото нуждата от законодателната намеса е очевадно наложителна. При това вече за всички, а не само за "БАНКЕРЪ".

 

ПОЗИЦИИ

Омбудсманът Мая Манолова:

"Потърпевши са огромен брой български граждани. По данни на най-големия арбитражен съд в България за миналата година, той е образувал 102 000 дела. За сравнение с Административен съд - София, делата гледани от магистратите в него са под 15 000 годишно. Хората в един момент получават обаждане от колекторска фирма със заплаха: "Плати или ще последват неприятни последствия за теб и за твоите близки." Гражданите звънят за справка в някакъв неизвестен за тях съд, който без да ги уведоми, вече ги е осъдил за определена сума, която в пъти надвишава дълга към мобилен оператор например. Освен това задължението е с изтекла давност, но тъй като колекторът го е изкупил, е с начисления", казва омбудсманът Манолова.

Намерението й е да предложи на депутатите да променят законодателството така, че занапред това да не може да се случва.

 

Контраудар

В същото време само този месец в Русе Районният съд потвърди няколко санкции, наложени още от ДКЕВР (сега КЕВР) срещу "Енерго Про". При това санкции в доста стряскащ размер -  за 20 000 лева всяка. А според местните съдии това съвсем не е всичко. Защото имали да решават още към 15-ина подобни дела.

Санкциите са все за едно и също нарушение: че фирмата не си е занесла електромерите (които впрочем са нейна собственост, а съответно - и отговорност) на задължителната периодична проверка. И е начислявала сметките на хората въз основа на показанията на уреди, за чиято техническа годност всъщност няма никаква гаранция.

От делата става ясно, че проверките са правени по сигнали на граждани в началото на 2014 година. Тогава от ДКЕВР са разпоредили одит, който е приключил с масово налагане на санкции. Защо чак сега се стига до наказателните постановления, налагането на глобите и обжалването им е друга тема - в крайна сметка очевидно за чиновниците времето не е от съществено значение, включително и когато става дума за нарушение на правата на гражданите.

Така или иначе обаче, фактът си е факт: от  "Енерго Про" са отнесли цяла камара санкции заради нарушение на задължението си според лиценза да поддържа средствата за измерване според изискванията на закона.

Доколко са безспорни начислените от тези непроверени уреди сметки обаче е друг въпрос. Който всеки от гражданите ще трябва да поставя самостоятелно пред съда - ако му се занимава, разбира се.

Един (не) частен случай

Клиент на "Енерго Про" ни изпрати протокол, от който става ясно, че абонатите на това дружество се препращат за правосъдие към Арбитражен съд - Варна. Бързаме да уточним, че това всъщност не е съд - това е неправителствена организация, сдружение, което си е решило, че ще се занимава с това - ще правораздава като истински съд. В това няма нищо незаконно - поне според сега съществуващите правила. За да отвориш такъв съд, не се изисква никакво разрешение от никого. Също така никой не контролира професионалната пригодност на арбитрите, които правораздават. Нито пък някой знае колко са, къде са и чии са арбитражните съдилища, които вече поникнаха из всяко село и паланка в страната.

Уредбата на арбитражните структури е изложена в Закона за международния търговски арбитраж - закон, който е писан специално за отношенията между търговски дружества. Само че поради липса на друг норматив се прилага за всички случаи на живота, за всички останали отношения, включително и между редови потребители и предприятия монополисти. Допълнителна уредба се създава от самите арбитражи - на всеки от тях си пише собствен правилник и има свои правила, по които работи. Впрочем и върху това няма никакъв контрол.

Законът поставя условие: до арбитраж да се прибягва само ако за това има съгласие между страните и това съгласие трябва да е писмено изразено - под формата на арбитражно споразумение или клауза в договора. Условие, което изглежда ясно. Ама май не е съвсем така. Защото има и уловки. Както в закона, така и в правилниците на различните арбитражи.

Така например в правилника на варненския арбитраж, към който се зачисляват абонатите на "Енерго Про", съгласието е налице и когато то "се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор". Нещо повече, смята се, че абонатът е съгласен да го съди арбитър и когато при заведен иск "ответникът не оспори в срока за отговор компетентността на Арбитражния съд".

Срокът за отговор впрочем е 14-дневен и тече от уведомяването на ответника. Ако обаче абонатът изобщо бъде уведомен, че срещу него е подаден иск - а жалби срещу решения по дела, за които ответниците въобще не са знаели, има десетки.

Това пък става, защото адресът, на който гражданинът трябва да бъде призован, се сочи от ищеца (в нашия случай - енергодружеството). Уредбата по връчването на книжата и призовките на пръв поглед почти копира правилата за призоваване от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Само че има една тънка разлика: арбитражният съд не може да провери дали един адрес е актуален, или не в базата данни на населението, както това може да направи обикновеният (държавен) съд. Просто защото арбитражът не е съд, а обикновено НПО. А нито едно обикновено НПО няма право на достъп до тези бази с данни.

Вярно е, че всеки абонат на енергодружествата е длъжен да уведоми за адреса си, както е длъжен да уведоми и за прехвърлянето на имота, за който му се начислява сметка. И че това задължение масово не се спазва. Но е факт и друго: че дори и най-изрядният клиент не е "вързан" за адреса си 24 часа в денонощието и 365 дни в годината - хората ходят на почивки, гостуват на приятели в чужбина, влизат в болници и изобщо - случва им се какво ли не. И не са длъжни да чакат призовкари от съд, за чието съществуване дори не са и чували. Но ако не бъдат открити - залепват им съобщение на вратата и им се дава едноседмичен срок, след който ще се смятат за редовно призовани. После делото може да започне и без тях - търсили са те, нямало те, и толкоз.

 

Оплакване - само пред арменския поп

Процедурата по налагане на "корекции" на сметки и искането на бомбастични допълнителни суми със задна дата от потребителите сама по себе си е спорна и предизвиква лавина от недоволство у гражданите. Но когато тя идва в комбинация с арбитража, при това "избран" по този начин -  тя вече може да изглежда опасно.

Точно заради това омбудсманът на Шумен Иван Капралов прави опит още през 2014 г. да намекне дипломатично на "Енерго Про" да преосмисли практиката си относно "привързването" на абонатите към арбитражен съд с констативни протоколи от проверка на електромерите.

"Компаниите от групата на "Енерго про" оперират на база на одобрени с решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и публично обявени правила. По-конкретно това са Общи условия за продажба на електрическа енергия. Според тези предварително определени правила ясно се вижда, че в случаите на спор между страните въпросът се отнася за решаване от компетентния съд. В Гражданскопроцесуалния кодекс ясно е разписано кой би бил компетентният съд при възникнал спор между дружеството и неговите клиенти. В чл.19 от ГПК е предоставена и допълнителната възможност за страните по договора да уговорят решаването на евентуален имуществен спор между тях и пред арбитражен съд. Доколкото обаче това е само една допълнителна възможност императивното посочване на Арбитражен съд - Варна във всички нови бланки за кореспонденция на "Енерго Про" с неговите клиенти, електронни фактури, декларации и констативни протоколи, и то като единствен и безалтернативен орган за решаване на възникналите спорове, представлява неправомерно ограничаване на правата на потребителите и стеснително тълкуване на публично обявените общи условия. Свободата на договаряне и равнопоставеността на страните е допълнително нарушена от малкия шрифт, използван за това съобщение, както и вмъкването му във второстепенни документи, разменящи се между дружеството и потребителите. Това създава нови предпоставки за заблуждение на клиентите", пише омбудсманът. И подчертава, че въведената практика за решаване на възникнали спорове с клиенти на компанията може да бъде квалифицирана като допълнително договаряне на "неравноправна клауза", което от своя страна представлява нарушение на европейска директива и родния Закон за защита на потребителите.

Да, ама не. Защото за разлика от омбудсмана на Шумен, който има роля само и единствено на "арменски поп" и "отдушник" на недоволството на потребителите, Върховният касационен съд не е съгласен, че клаузата е неравпоправна. Нито пък че има противоречие със закона или с общите условия на енергодружеството.

Това става ясно например от решение 75 от 27 април 2015 г. на съдиите Дария Проданова, Емил Марков и Ирина Петрова. Те отхвърлят молбата за отмяна на арбитражно решение, с което гражданин е осъден да плати 2388 лв. "коригирана" сметка, барабар с разноските по делото. И приемат, че арбитражната клауза, учредена с подписа му върху именно такъв констативен протокол, не е нито недействителна, нито неравноправна. "Констативният протокол за техническа проверка, подписан лично от ответника, не е оспорен от него и съдържа клауза с текст, че всички спорове, породени от този протокол или отнасящи се до него, ще бъдат решавани от арбитражен съд. Неоснователно е искането за отмяна на арбитражното решение. Съдържащата се в текста на констативния протокол арбитражна клауза, след която следва подписът на абоната, не е неравноправна. В молбата за отмяна на арбитражното решение позоваването на неравноправност на уговорката за арбитраж е формално, без да е обосновано защо тя е във вреда на конституирания в арбитражното производство ответник, по какъв начин е препятствала правото му на защита, или е ограничила средствата му за доказване на твърдените факти и обстоятелства. Фактът на включването й в бланка на констативен протокол не я прави неравноправна, нито уговорката предвижда обръщане на арбитраж, който не е предвиден в закон. Арбитражното споразумение не е недействително и поради това, че не е предвидено в Общите условия на дружествата. Съгласно действалите към датата на съставяне на констативния протокол Общи условия, споровете между дружеството и потребителите се решават по пътя на преговори, а при неуреждане на спора, случаят може да бъде отнесен за решаване от компетентния съд. А компетентен орган е съответен национален или местен орган на държавна власт или управление, агенция, съвет, съд, регулаторен орган или комисия, арбитражен съд или всеки арбитър имащ власт да задължи дадено лице, съобразно закона".

Горе-долу същото е становището и на друг състав на ВКС: на съдиите Радостина Караколева, Мариана Костова и Костадинка Недкова, които по дело 2051/2014 г. също отхвърлят искане  за отмяна на арбитражно решение, последвало след проверка на електромер и подписването на фаталния констативен протокол. Тук интересното обаче е друго: че освен арбитражното дело, паралелно е заведено и още едно - по общия ред в обикновен граждански съд. А по този повод ВКС казва: "Арбитражната клауза не е дерогирана (отменена - бел. ред.) с оглед междувременно заведен отрицателен установителен иск. И към арбитражното производство, и към настоящия момент има само данни за започнато производство пред съд. Но няма данни за произнасяне от съда или приключване на съдебното производство, а съгласно чл.8 ал.2 ЗМТА арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд..."

Шах и мат. С две думи: да са чели абонатите какво подписват...

Четете още

Банкеръ Weekly

Преметнаха ни с поръчки за 2 милиарда

В четирите работни дни преди 15 април чиновниците са успели да пуснат 1476 конкурса и още 714 публични покани
Докато премиерът Бойко Борисов спираше поръчки с обяснението, че е по-добре да се пуснат пак, когато влязат в сила новите, по-прозрачни и добри правила, подчинените му... Още »
Параграф22 Weekly

Нов удар срещу адвокатските пари

Районен съдия изпрати по незначинелен повод преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз нарушават ли свободната конкуренция минималните размери на адвокатските... Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във