Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Археолози и прокурори на нож заради иманярството

Вече втора седмица прокуратурата и археолозите си разменят словесни залпове.
Ябълката на раздора за пореден път се оказва трафикът на антики. Миналата седмица - на пръв поглед без конкретен повод, прокурорът от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Николай Соларов заяви в радиоефира, че известни български археолози подпомагат иманярството и трафика на антики. Историците работели на два фронта. По думите на висшия магистрат, който от години оглавява звеното за борба срещу контрабандата на културни ценности, имало не един и двама археолози, които били засечени чрез специални разузнавателни средства (СРС) да разговарят с трафиканти на културни ценности и при това „сред тях има и известни имена. Соларов не се поколеба да спомене и разследващите. По думите му има и прокурори, и полицаи на територията на цялата страна, които участват в трафика, и голяма част от тях са наказани! Не стана ясно обаче нито кои са засечените прокурори, нито кои са наказаните обвинители и ченгета.
Учените реагираха на обвиненията
веднага.
В отговор на хвърлените от прокуратурата упреци председателят на Асоциацията на българските археолози доц. Тотьо Стоянов заяви, че „никоя гилдия не е застрахована от черни овце. Той добави, че от асоциацията не толерират подобни изяви и призова разследващите органи да си свършат работата и да уличат заподозрените, още повече след като са записани уличаващи ги разговори. Ред е да видим дали след като е казала а, прокуратурата ще каже и б.
Всеизвестно е, че иманярите, които ровят из историческите места в търсене на съкровища, са свързани с прекупвачи или дилъри, както и с хора на по-високо ниво, които достигат до големите колекционери у нас и в чужбина. Редом с всичко това текат огромни пари и печалби. Което означава, че тази задача ще е доста трудна. Корупцията действа и тук, както и във всички нива на обществото. Тук трябва да припомним, че доскоро МВР и държавното обвинение имаха проблеми при използването на СРС в подобни случаи. Често се оказваше, че не е спазен точно регламентът и по тази причина добитите сведения не можеха да се използват като доказателство в съда.
Дано сега - с промените в НПК, според които при наличие на приложено СРС и по показанията на защитен свидетел може да се повдигне обвинение да се подобри ефективността на досъдебното производство.
Престрелката между двете страни бе подновена неслучайно. Поводът бе съобщението за огромно количество антики, изровени в нашите земи, но открити чак за чак в Канада. И пълното неведение на властите как са пренесени през Океана.
Пратката
конфискувана на митница в Монреал, съдържала над 21 000 предмета, основно монети с античен произход, а също амулети, оръжия, християнски и отомански артефакти, и т.н. Експерт от „Роял Мюзиъм в Онтарио е изследвал голяма част от монетите и другите предмети и е направил заключение, че са автентични и произхождат от земите на днешна България или от други балкански страни.
Стойността им засега не е известна, но според шефа на отдела за международна правна помощ във Върховната касационна прокуратура (ВКП) Камен Михов стойността им надхвърля 100 000 евро.
Канадските власти вече са заявили желание да съдействат за връщането им в нашата страна. МВР е получило албум, качен на диск със снимки на антиките. При откриването на старинните предмети на специалистите в Канада им направило впечатление безобразното състояние, в което се намирали - непочистени от пръстта и завити в амбалажна хартия като зарзават.
Предстои да бъде подготвена съдебна поръчка, за да получим от канадските власти документите по случая - протоколите за изземване, протоколи от разпити, ако такива са провеждани, информация от кои конкретни лица ли са иззети вещите и пр. Тогава ще се прави анализ - кои са тези лица, а на тази основа - какви са каналите, откъде минават те, кои са замесени в тях, има ли възможност да бъдат повдигнати обвинения срещу конкретни лица.
В пресата се появиха теории, според които канадският канал, който завършвал в Ню Йорк, е част от канала на Ангел Филчев Борисов, брата на бившия прокурор Никола Филчев, който от сума време е спряган за трафикант на антики. „Не бих се ангажирал да правя изявление, тъй като нямам никаква информация по въпроса, обясни прокурор Михов.
Междувременно археолозите свикаха специална пресконференция във вторник (17 август), на която заявиха своето мнение за борбата с трафика на културно-исторически ценности.
До този момент у нас
няма ефективно наказание
срещу този порок - иманярството, каза доцент Маргарита Ваклинова - директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Според нея иманярите значително превъзхождат по брой българските археолози, които са не повече от двеста души. Нашенските копачи на антики обаче вече не се вписват в архаичната представа за иманяра, като романтик, търсещ скрити съкровища по карти и знаци. Шефът на музея определи сегашните златотърсачи като голяма банда, срещу която трябва да се бори цялото ни общество. Те събират и дребни неща, и не ровичкат само за злато. Ваклинова защити колегите си от нападките на прокуратурата, като заяви, че за своята 48-годишна професионална дейност не е срещала случай археолози да работят заедно с иманярите. Има разлика между понятията иманяр, дилър и колекционер на антични предмети, тъй като колекционерите развиват своята дейност под контрол на закона, обясни заместник-директорът на Националния исторически музей Иван Христов. По думите му, докато не бъдат хванати дилърите, изкупуващи антики на безценица от иманярите, няма да се спре порочната им дейност, тъй като тя е последица от и социалните проблеми в дадени населени места. Христов призова да бъдат хванат петимата дилъри, които дават хляб на 2000 иманяри в страната. Съюзът на частните колекционери пък призова държавата да направи анализ колко са иманярите в страната. Дали за слабата резултатност в борбата с иманярската инвазия са виновни прокурорите, или археолозите, които работели на два фронта, не е много ясно. Вероятно истината е някъде по средата.
Иначе констатациите, че до момента няма ефективно наказание за иманярство, са верни. Има само един случай на осъдени условно археолози (но само на първа инстанция, т.е. неокончателно, и то по дело по дело за контрабанда за наркотици), който бе описан подробно на страниците на Параграф22.
През януари 2009 г. бившият заместник директор на Националния археологически институт и музей към БАН Дочка Аладжова и Фионера Филипова, директор на Видинския исторически музей, получиха по една година затвор условно за това, че като експерти са дали многократно занижени оценки - с над един милион лева, на 5000 старинни предмета. Те обаче в момента обжалват присъдата. Контрабандните антики вече са изложени в НИМ, а делото за тях е от 2006 година. Тогава предметите бяха заловени на ГКПП Връшка чука при опит да бъдат изнесени извън страната в камиона на Николай Николов и Иво Илиев, които са баща и син. Миналата година съдът постанови три години и шест месеца ефективна присъда и 7000 лв. глоба на сина Иво и две години условна присъда и 5000 лв. глоба за бащата - Николай Николов, който бе определен като съучастник в контрабандата. Но и те обжалват присъдата, така че и нейната окончателна съдба още не е известна.
Като прекрасна илюстрация на ефективността в борбата с иманярството може да послужи и един нашумял наскоро случай, при който съдът осъди на пробация семейство мъж и жена от Кнежа. Преди няколко години те бяха заловени от карабинери да продават незаконно придобити монети на изложение във Верона. Монетите бяха върнати миналата година в България след официална церемония в Рим. Съдът осъди двамата съпрузи на пробация, тъй като не било доказано, че именно те са прехвърлили антиките през граница... На фона на казаното може само да се досещаме какъв ще е крайният изход от разследването на канадската връзка. Дано не е подобен. Пък и ако изобщо хванат дирята на контрабандистите, либерализираният наскоро закон за културното наследство намалява възможностите те да бъдат наказани.

Санкции в Наказателния кодекс (НК) за иманярство
Чл. 278. (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.
(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал.1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал.1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.
(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6.
(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.
(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във