Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Атака от две страни срещу АПК в Конституционния съд

Съдия Стефка Стоева, чийто мандат в Конституционния съд (КС) изтича на 12 ноември тази година, ще е докладчик по делото за промените в Административно-процесуалния кодекс.

Във вторник  (18 септември) - в същия ден, в който измененията в закона бяха публикувани в "Държавен вестник", част от новите текстове в АПК бяха атакувани от две страни: от президента Румен Радев и от БСП. Така в КС бяха образувани не едно, а две дела, с които се иска обявяването на поправките в АПК за противоконституционни. Като и двете се паднаха на доклад на Стефка Стоева. Тепърва ще стане ясно дали двете дела ще се обединят в едно общо производство.

Да припомним, че промените в АПК бяха приети буквално в навечерието на лятната ваканция на депутатите и предвиждат драстични промени в реда за обжалване на административните актове. Като най-щекотливото изменение бе свързано с рязкото покачване на таксите за обжалване пред касационната съдебна инстанция. Най-вече заради липсата на каквото и да било разумно обяснение за това как са изчислени новите такси - така че да скочат 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридически лица с нестопанска цел. При това такова е увеличението само за делата без материален интерес - за тези, които имат такъв, законът за пръв път  в административното съдопроизводство  въведе пропорционална такса (по подобие на гражданския процес, в който се плащат 4% върху цената на иска).

Президентът наложи вето на промените в АПК, но то бе преодоляно от депутатите в началото на новия им работен сезон.

В хода на обсъждането в парламента лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че социалистите ще атакуват промените в закона пред Конституционния съд. Тя уточни, че вече са готови с мотивите и дори са събрали необходимите 48 подписа, с които да пратят искането си до съда.  За Румен Радев също се очакваше, че ще оспори АПК пред Конституционния съд. И това, в крайна сметка, се случи.

Какво се оспорва?

В голямата си част въпросите, които както президентът, така и БСП поставят пред Конституционния съд, съвпадат. Те са свързани с високите такси, отпадането на възможността за касационно обжалване на цял куп дела, с промените в подсъдността и въвеждането на "закрити заседания" пред Върховния административен съд.

Едно от по-малко коментираните изменения в АПК, което сега се извежда като конституционен проблем, е предвижданото драстично увеличаване на случаите, в които делата ще подлежат на разглеждане само от една съдебна инстанция и няма да стигат до касационен контрол пред ВАС въобще. Така например занапред ревизионни актове на данъчните в размер до 750 лв. за граждани и до 4000 лв. за юридически лица ще са "необжалваеми" пред касационната инстанция - т.е. те ще приключват на ниво административен съд и решението на този съд няма да подлежи на обжалване.

Ограничаване на достъпа до касационна инстанция се предвижда и за споровете за промяна на предназначението на земеделски земи, при обжалване на актове, свързани със социалното подпомагане на бременни, майки, бедни, за обезщетенията за безработица. Няма да се оспорват решенията на първоинстанционните съдилища и когато става дума за отказан достъп до обществена информация, както и отказите да бъде предоставен "безплатен адвокат" в производството, както и още много други...

"Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение  са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен държавен юридически акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права", се казва в искането на президента. Тезата на Радев е, че върху отношенията в тези системи следва да се оказва максимално прецизен контрол, включително и чрез касационна проверка върху законосъобразността на решенията на първия съд.

Друга промяна, срещу която юридическият екип на президента остро възразява в искането пред КС, е свързана с изменената родова подсъдност при оспорването на актовете на най-висшите хора във властта - премиер, министри, Министерски съвет. Новата родова подсъдност ще определя кои дела ще се гледат от обикновените административни съдилища като първа инстанция и кои - от Върховния административен съд (ВАС).

Според новите текстове на АПК  актовете на "големите" ще подлежат на атакуване пред ВАС само ако са издадени "при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление"  или ако специален закон предвижда това. Какво точно ще означава това "упражняване на конституционни правомощия" обаче гражданите ще трябва да си преценяват сами във всеки конкретен случай. При това в изключително кратките срокове за обжалване по АПК.

Според президента в закона просто е "копнат" диспозитивът на решението на КС отпреди няколко месеца, който бе сезиран по искане на съдиите от ВАС, за да каже всички ли актове на министри следва да се атакуват само пред върховните магистрати, или може да са само някои от тях. И КС обяви точно това: че задължително пред ВАС трябва да се обжалват само актовете, свързани с държавното управление. Това абстрактно тълкуване на КС не върши работа като норма, която да е ясна и разбираема за всички, смята обаче президентът. Според него формулировката не дава  ясно и точно разпределение на компетентността между различните съдилища,  поради което също нарушава конституцията.

Най-горещият въпрос: таксите

"В редица свои решения Конституционният съд се е произнасял по същността на таксите като финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Съдебните такси обаче, за разлика от другите, имат определена специфика - тя се състои в това, че видът и размерът им  са част от гаранциите за достъп до правосъдие и за пълноценно реализиране на правото на защита. В този смисъл значението на чл.60 ал.1 от конституцията за съобразеност с доходите и имуществото на гражданите следва да е доминиращо при определянето на съдебните такси, за да не се превърнат те в пречка за упражняването на правото на съдебна защита", казва президентът. Според него размерът на новите такси за касационно обжалване  не е съобразен с доходите на гражданите и не съответства на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. Таксите ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и упражняването на конституционно прогласеното право на защита.

Юридическият екип на президента изважда и още един аргумент, който досега сякаш бе останал встрани от вниманието на медиите: че "облекчението" да плащат простата такса от 70 лв. - такса за обжалване пред касационната инстанция, освен за гражданите  ще важи и за държавните органи, едноличните търговци и... доставчиците на обществени услуги. А в списъка на последните са всички монополни дружества, за които може да се сетите - топлофикации, ВиК, телефонни компании и други - поне според определението за обществена услуга, което е дадено в Закона за администрацията. Високата такса от 370 лв. за обжалване практически остава да се плаща само от "обикновените" търговски дружества и... неправителствените организации.

Според президента обаче това разрешение в закона нарушава принципа на равното третиране на субектите. А въвеждането на пропорционалните такси според президента  въобще не държи сметка за спецификата на административните дела, защото в административното правосъдие на преден план не е материалният интерес, а защитата на нарушената законност при осъществяването на държавното управление. Освен това липсата на легална дефиниция на това що е определяем материален интерес ще доведе до непредсказуемост и правна несигурност, предупреждава Румен Радев. И дава пример, който изглежда абсурдно: въвеждането на пропорционална такса върху материалния интерес при обжалването на екооценка. А всъщност околната среда като благо от най-висш порядък няма как да бъде остойностено....

В становището на БСП пък се казва, че това, което законодателят е направил с решението си да вдигне таксите толкова много, е "несъразмерно, непропорционално и несправедливо свръхувеличение, което по своята същност представлява законодателен произвол", създаващ пречка пред конституционно установеното право на защита. 

На ход са конституционалистите

Сега спорът с управляващите вече е на бюрата на конституционните съдии. Четирима от тях обаче ще си тръгнат най-вероятно преди да бъде взето решението по конституционните дела № 13/2018 г. и № 13/2018 г., включително и докладчикът Стефка Стоева.

И понеже картофът е "горещ", а съдиите в КС стават все по-видимо зависими от политическата гарнитура в държавата, не трябва да бъде забравян и още един вариант за развитие на спора пред КС: той да приключи, без съдиите да стигнат до общо решение (т.е. без да може да се постигне мнозинство от 7 гласа в защитата на която и да било от двете тези - "за" и "против" конституционносъобразността на промените в АПК)...

Междувременно - докато КС се произнесе по делото,  АПК ще бъде действащ закон и ще се прилага. А една от най-важните промени в него - промяната в подсъдността на данъчните дела, вече е в сила. Занапред те ще се разглеждат не само в пет съдилища в страната, а там, където е седалището или постоянният адрес на длъжника.

Facebook logo
Бъдете с нас и във