Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАБА ГИРГИНА ОСЪДИ БЪЛГАРИЯ В СТРАСБУРГ... ПОСМЪРТНО

Преди девет години Севлиевският районен съд осъди 68-годишната Гиргина Тотева на 11 месеца затвор условно, защото била ритнала и обидила един полицай. На 19 май 2004 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да изплати на жената 6500 евро обезщетение за полицейско насилие и отказ от правосъдие. Баба Гиргина обаче не дочака възмездието. На 30 август 2003 г. тя почина. КАРЕБаба Гиргина Тотева е родена на 6 май 1928 г. в севлиевското с. Кръвеник. След пенсионирането си тя и съпругът й Тодор заживели в къща в местността Севлиевски лозя, като се препитавали със земеделие и животновъдство. Двамата старци водели съвсем нормален живот, докато на 5 април 1995 г., в осем часа сутринта, пред къщата им спряла полицейска кола. В нея имало трима служители на реда - цивилният шофьор Петър Якимов и униформените Давид Димитров и Румен Райков. Те съобщили на бабата, че трябва да отиде с тях до РПУ-Севлиево. Повод за справката била жалбата на съседката Величка Цанкова, която се оплакала, че баба Гиргина я пребила с тояга предната вечер. Отначало Гиргина Тотева отказала да ходи където и да било, но след като двамата униформени я заплашили, че ще й сложат белезници и ще я глобят, жената тръгнала...ПобоятОколо 9 часа на 5 април 1995 г. баба Гиргина прекрачила прага на РПУ-Севлиево и веднага била заключена в предварителния арест. Полицаите й обяснили, че трябвало да изчака там пристигането на Величка Цанкова, след което между двете да бъде направена очна ставка. След като почакала доста време, баба Гиргина решила да търси правата си по единствения възможен начин: започнала да тропа по вратата и да вика, че трябва да я пуснат. Когато съвсем пресипнала, дежурен полицай я изкарал от ареста и я отвел до една стая, в която били Величка Цанкова и съпругът й Цанко. Вътре имало още трима полицаи - Давид Димитров, Иван Узунов и Румен Райков, който разследвал инцидента с Величка. Димитров попитал в прав текст бабата къде е скрила тоягата, с която е пребила съседката си, но Гергина Тотева отрекла да е посягала на някого и разказала своята версия за случая: На 4 април 1995 г. видях Величка да пасе овцете с неин познат. Двамата се караха. Пред мен с моторетка се движеше Драшко Нанков. Аз ги подминах, не сме разговаряли, не съм я била. После разбрах, че Драшко Нанков се е върнал при Величка и нейния познат. Когато бабата приключила с показанията си, полицаите Давид Димитров и Иван Узунов я извели от стаята и я вкарали в изолатора, където я... набили. Най-напред Узунов ударил възрастната жена, а после я хванал, за да може и Димитров да се позабавлява. Той й ударил няколко шамара (от които на бабата едва не й изхвърчало изкуственото чене, а от носа й шурнала кръв), а после порядъчно я наритал. След като двамата освободили напрежението, Иван Узунов завел жената до тоалетната, накарал я да изплакне кръвта от лицето си, после я върнал обратно в предварителния арест. Там, пред вратата на изолатора, ги чакал Давид Димитров, който със силен шут вкарал баба Гиргина в килията. От удара и инерцията жената паднала, ударила главата и кръста си в масата, която била вътре, и загубила съзнание. По-късно, когато протоколът от разпита бил готов, Румен Райков отворил вратата на изолатора и открил жената на пода. Била дошла в съзнание, но нямала сили да се изправи. Полицаят извел жената в коридора, сложил я да седне на един стол и й дал да подпише бумагата. После я отвел до чакалнята на полицейското управление и я оставил там. Баба Гиргина обаче тутакси се свлякла на земята и след като събрала малко силици, изпълзяла на четири крака от РПУ-то. На улицата тя видяла едно момче с велосипед и го помолила да й помогне. След това, подпряна на момчето и на колелото, тя се добрала по първата лека кола и била приета по спешност в Бърза помощ.Ритна ме по кокалчето и ме нарече келешОще в деня на инцидента с баба Гиргина (5 април 1995 г.) полицаят Давид Димитров подава рапорт за случилото се. В него той признава, че след като възрастната жена му ударила шамар и го ритнала, насила я вкарал в изолатора. По случая е образувана полицейска преписка, която е възложена на инспектор Румен Райков. Той я приключва със скоростта на светлината и на 7 април 1995 г. изпраща до началника на РПУ-Севлиево заключението се, което гласи: Севлиевската районна прокуратура да образува предварително производство срещу Гиргина Тотева за обида и за нанасяне на лека телесна повреда. На 13 април 1995 г. по случая Гиргина Тотева е образувано дознание, възложено на Севлиевското окръжно следствие. Ден по-късно - на 14 април, помощник-следователят (по онова време дознанието беше към следствието, а не към МВР) издава постановление за принудително довеждане на баба Гиргина в следствието, тъй като тя се укривала. Казано в прав текст - съдържанието на въпросното постановление е... чиста лъжа. По онова време (от 5 до 14 април 1995 г.) Гиргина Тотева е била в болница, не е била привличана като обвиняема и в материалите по дознанието не е приложена нито една върната призовка, доказваща твърденията на помощник-следователя. Обвиненията срещу нея са били повдигнати едва на 20 април, но пак в нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс: тя е била на легло в тежко здравословно състояние, а обвиненията са й били повдигнати в отсъствието на адвокат. Всъщност, ако севлиевският помощник-следовател си беше направил труда да потърси обективната истина, той просто щеше да прескочи до Бърза помощ и за отрицателно време да научи, че Гиргина Тотева се укрива в местната болница. Според епикризата й, на 5 април тя е приета в Бърза помощ със силно главоболие и виене на свят. Прегледана е от д-р Найден Сардъмов, който установява, че жената има подвижен хематом зад и над лявото ухо и множество подкожни кръвонасядания в дясната половина на гърдите. Той веднага изпраща баба Гиргина при невролог, който стига до следното заключение: Касае се за болна, която е бита на 5 април 1995 г. около 10 ч., когато е ударила главата си; говори, че е загубила съзнание за неопределено време; в момента се оплаква от главоболие, причерняване пред очите, гадене без повръщане и болка в гърдите и краката. Диагнозата, поставена от невролога, е мозъчно сътресение, а мнението му е, че жената трябва да бъде хоспитализирана. На 6 април 1995 г. баба Гиргина е настанена в Общинска болница - Севлиево, откъдето е изписана на 14 април. На 8 май тя отива на преглед, защото продължава да има силен световъртеж, главоболие, гадене и повръщане. Диагнозата е комоцио, но лекарите отказват да я оставят в болницата. На 16 юни Гиргина Тотева отново отива на преглед (пак със същите оплаквания) и този път щастието й се усмихва, защото остава на легло до 17 юли 1995 година.Двойното дъно на пагона Още на 6 април 1995 г., ден след настаняването на Гиргина Тотева в общинската болница, нейната дъщеря Светла Мартинова подава жалба срещу полицаите Давид Димитров и Иван Узунов в Севлиевската районна прокуратура. На 26 април севлиевският районен прокурор Милчо Генжов изпраща жалбата на Мартинова в РПУ-Севлиево с указание по случая да бъде извършена проверка. Кой знае защо обаче началникът на РПУ-то възлага разследването на полицай Румен Райков - същия, който двайсет дни по-рано вече е преценил, че баба Гиргина трябва да бъде съдена за обида и за нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице. За разлика от предишния път сега Румен Райков изобщо не си дава труда да бърза, въпреки че прекрасно знае кое как е. Едва на 5 май 1995 г. той изпраща рапорта си на началника на РПУ-то, а становището му е, че Давид Димитров и Иван Узунов не са извършили нищо нередно и срещу тях не трябва да бъде образувано предварително производство. От своя страна шефът на РПУ-Севлиево също прави необходимото и връща преписката на Севлиевската районна прокуратура чак на 1 юни 1995 година. За да докаже, че нищо случайно не е случайно, жалбата на Светла Мартинова за побоя над майка й веднага потъва в нечие чекмедже... завинаги. Право седи, криво съдиПроцесът срещу Гиргина Тотева в Севлиевския районен съд трябва да започне на 28 септември 1995 г., но съдия Валерия Аврамова го прекратява и връща делото за доразследване. Според нея, в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение: баба Гиргина е разпитана, докато е била на легло, и никой не си е направил труда да изясни дали психическото и физическото й здраве са позволявали тя да бъде привлечена като обвиняема и да дава обяснения. За да установи обективната истина, съдия Аврамова назначава съдебномедицинска експертиза, а вещите лица приключват работата си на 4 април 1996 година. Тринайсет дни по-късно (на 17 април) съдия Валерия Аврамова признава баба Гиргина за виновна по двете обвинения и я осъжда на 11 месеца затвор условно за обида и нанасяне на лека телесна повреда на полицая Димитров. Адвокатката на Гиргина Тотева Йорданка Вандова веднага обжалва присъдата пред Габровския окръжен съд. Второинстанционното дело е насрочено за 3 юли 1996 г. и само 15 дни по-късно окръжните магистрати потвърждават решението на Севлиевския районен съд. Година по-късно Върховният касационен съд отхвърля молбата на адвокат Вандова за преглед на делото по реда на надзора (по онова време триинстанционното съдопроизводство още не съществуваше) и на 25 юли 1997 г. баба Гиргина Тотева се оказа осъдена за две неща, които никога не е извършвала.ТРИУМФЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТАЗа разлика от десетки и стотици други български случаи казусът Гиргина Тотева веднага прави впечатление на Европейския съд по правата на човека и на 17 юни 1998 г. магистратите в Страсбург регистрират 20-страничната жалба на баба Гиргина срещу България. Според нейните адвокати Йорданка Вандова и Васил Василев, по време на наказателното производство срещу Тотева е нарушена Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).По неизвестни причини обаче Европейският съд по правата на човека уведомява българското правителство за жалбата на Гиргина Тотева почти четири години след допускането й за разглеждане по същество. Молбата, с която от Страсбург искат Министерският съвет да изпрати становището си по случая, е изпратена на 24 януари 2002 година.Обратният отговор излита от България чак на 10 октомври същата година, като неговото съдържание е повече от очаквано: Г-жа Тотева е пресилила оплакванията си, защото не е съществувала необходимост от хирургическа обработка, а подкожното кръвонасядане в областта на дясната лопатка би могло да е резултат от самонараняване. Тоест - твърденията на баба Гиргина за полицейско насилие са недостоверни и голословни.Европейският съд по правата на човека се произнася по случая на 19 май 2004 година. В решението се казва, че жалбоподателката е била арестувана в добро здравословно състояние, но е напуснала сградата на полицията с мозъчно сътресение, хематоми под дясната лопатка и по лявото слепоочие. Съдът, като обръща внимание на напредналата възраст на жалбоподателката - 67 години към момента на инцидента - приема, че тези наранявания са били достатъчно сериозни, за да бъдат смятани за малтретиране по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека - се казва в мотивите на съда в Страсбург. - Прокуратурата не е събрала медицински доказателства за нараняванията на жалбоподателката, въпреки че това не е представлявало трудност. След предварителната проверка властите осем години не са предприели никакви други действия. Обезщетението, което България трябва да изплати на Гиргина Тонева, е в размер на 6500 евро, но победата е пирова: на 30 август 2003 г. Гиргина Тотева умира, без да дочака възмездието на Темида.

Facebook logo
Бъдете с нас и във