Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Бал с маски и съдебни заседатели

Изборът на съдебни заседатели за специализирания наказателен съд, приключил тази седмица, се оказа чудо за три дни, и то в най-критичния сектор - съдебната система. В нея обаче чудесата станаха сиво всекидневие, а съдебните заседатели бяха дотам обезличени, че станаха незабележими.


В началото на седмицата общото събрание на съдиите от Специализирания апелативен наказателен съд одобри 50 от предложените му от Столичния общински съвет(СОС)70 кандидати за съдебни заседатели в долната инстанция. Основните играчи в Столичната община постигнаха поразително единодушие при номинирането на хора, на които законът дава редица правомощия, равни на съдийските. Управляващи и опозиция в СОС си разпределиха съдебните заседатели в спецсъда така, както го направиха в Народното събрание, когато се проведе скандалният избор за съдебни инспектори. От 70-те номинирани съдебни заседатели ГЕРБ излъчи 39, БСП - 19, Синята коалиция - 12. Всичко е направено според процентите на политическо представителство в градския парламент. Общинските съветници гласували, без да обелят дума по списъка, представен им от председателя на Комисията по местно самоуправление и нормативни актове Искра Ангелова от ГЕРБ. Този списък бил утвърден предварително на председателски съвет, като представителите на управляващите били лично одобрени от освободения малко по-късно председател на СОС Андрей Иванов.


След избора стана ясно, че вотът на столичните общинари е проблематичен заради формулировката на Конституционния съд, че Висшият съдебен съвет (ВСС)няма право да издава подзаконови нормативни актове, каквито са наредбите. Общинарите са се позовали на процедурата за избор на съдебни заседатели в Наредба 'b91 на ВСС от февруари миналата година. Решението на конституционните съдии обхвана всички наредби на съвета, въпреки че повод за него станаха тези за съдебните конкурси. Тогава ВСС реши проблема набързо, като прекръсти наредбите за кадруването на правила, приемайки, че стореното до момента е валидно, защото основните правила са налице в Закона за съдебната власт(ЗСВ).


Заради пропуска на съвета да преименува всички свои наредби се появи ново издание на същия казус. Това е обаче най-малкият проблем при избора на съдебни заседатели. Освен Наредба 'b91 в решението на СОС са посочени и два закона - съдебният и Законът за местното самоуправление и местната администрация. Аргументите, че те не са достатъчно основание, тъй като уреждат правомощието на общинските съвети да предлагат съдебни заседатели, но не и процедурата за избора им, едва ли ще натежат. Пък и наредбата на ВСС е толкова постна, че не предлага почти нищо различно от разпоредбите в закона.


Големият проблем е странната тишина, в която протича изборът на съдебни заседатели. Това се случва не от вчера. Особеното сега е, че разправиите около спецсъда не може да не рефлектират върху подбора на тези хора, а те ще доминират в съдебните състави в съотношение 2:1 спрямо съдиите. Та на този фон и след ожесточената съпротива срещу въвеждането на специализирано наказателно правораздаване и при нестихващите кадрови скандали в съдебната власт това мълчание е крайно неприемливо. Още повече че квотният партиен принцип действа безотказно, но и незаконно, тъй като фигурата на съдебния заседател трябва да представлява не определена партия, а гражданството. Противниците на спецсъда сезираха Конституционния съд и за избора на съдебни заседатели в новите структури, но получиха логичния отговор, че този избор не е в разрез с основния закон, тъй като процедурата е същата като за другите съдилища.


Всъщност става дума за хора със съдийски функции и с дълъг петгодишен мандат. В много случаи той ще е и по-продължителен, тъй като всеки съдебен заседател трябва да довърши делата, които е разглеждал по време на мандата си в съответната инстанция. Ако към новите съдебни заседатели в спецсъда прибавим тези в софийските районен и градски съдилища, броят им е над 500 само в столицата. Тази година ще бъдат преизбрани повече от половината от тях, тъй като изтича мандатът на заседателите в Софийския градски съд. Отсега е ясно, че моделът за номинирането им ще е същият - определяне на квотите, липса на разисквания и гласуване по партийни групи. Странни са и разминаванията в данните, които предоставя общината. Първоначално Искра Ангелова каза, че кандидатите за спецсъда били малко и се наложило срокът за набирането им да бъде удължен. В края му мераклиите да раздават правосъдие над организираната престъпност се оказаха 540 души.


Как са ги пресявали в СОС не е ясно, но представители на спецсъда казаха за Параграф 22, че някои от предложените им кандидати не са отговаряли дори на елементарното законово изискване да са на възраст от 21 до 65 години. За да бъде избран един съдебен заседател, се иска още да е български гражданин, да не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, и да се ползва с добро име в обществото. Само за заседателите по дела срещу непълнолетни има професионални изисквания - да са учители или възпитатели.


Този подбор на тъмно действа вече близо две десетилетия. До 1994 г. уредбата бе далеч по-демократична - съдебните заседатели се избираха чрез равно, пряко и тайно гласуване от обществеността на всеки избирателен район. Освен да избират съдебните заседатели, гражданите са можели да им дават принципни указания за работата. С въвеждането на непряк избор от общинските съвети номинациите попадат изцяло в партийни ръце, а гражданството губи всякаква представа кои са неговите представители в съда.


Обезличаването на този институт е факт, признават го както в съдебните, така и в извънсъдебните среди. Критиките до голяма степен отразяват процесуалната роля на критикуващия, но лесно се стига до извода, че фигурата на съдебния заседател е регламентирана така, че и да не върши много работа, и да не пречи. Правилото, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите, е до голяма степен обезсмислено от куп различия в статута им. Основната разлика е в далеч по-голямата уязвимост и зависимост на съдебния заседател, който трябва добре да си направи сметката, преди да изрази различно мнение от това на председателя на състава.


На практика петгодишният мандат на заседателите може да им донесе ползи, ако са послушни и гледат на работата си като на сладка синекура. За разлика от съдиите те не придобиват статут на несменяемост и поради напредналата си възраст повечето не се тресат от манията за кариерно развитие - да речем, да преминат от районен в окръжен съд. Възнаграждението им също е далеч от това на съдиите - не само защото ги свикват за участие в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, но и защото дневната им надница е половината от тази на съдиите, и то не спрямо брутната, а спрямо основната заплата на съдията. Не им се полагат нито пари за облекло, нито премии, нито осигуровки.


Не е сигурно обаче дали съдебният заседател ще бъде ангажиран за максималния срок. За разлика от съдиите, правилото за разпределяне на делата на случаен принцип за заседателите не важи. Законът казва само, че за всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели. Онези, които съставът харесва, биват викани далеч по-често. Има и оплаквания, че в някои съдебни райони резервните заседатели са прекалено много и някои от титулярите изобщо не стигат до съдебната зала.


Контролът над съдебните заседатели е много по-пряк от този над съдиите. Те не могат да разчитат на дисциплинарна процедура пред Висшия съдебен съвет и са в ръцете на съдиите от съда, в който правораздават. Председателят му може да им налага глоби от 50 до 500 лв. за неизпълнение на задълженията - все пак след като им предостави възможност да дадат обяснения. Наказаният съдебен заседател може да обжалва санкцията пред председателя на по-горния съд, но както може да се предполага - шансовете му да успее са илюзорни. В добавка заседателят може да бъде освободен предсрочно по всяко време. Законовите условия за това са безспорни - по лично желание, при поставяне под запрещение, при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си или ако ги наруши тежко. Основание са и действия, уронващи престижа на съдебната власт. Проблемът е в начина на освобождаването - от общото събрание на съда по предложение на неговия председател. Органът, които е излъчил и проверил съдебния заседател (съответният общински съвет),няма думата.


Тези несгоди за съдебния заседател са компенсирани с предимства, които пак водят до послушание и конформизъм. За разлика от магистратите и от съдебната администрация, заседателите не подават декларации за конфликт на интереси и имотни декларации. Отдавна се критикува и възможността съдебни заседатели да имат достъп до секретни материали, включени в делата, без да са преминали проверка за достъп до класифицирана информация.


Формалният подбор на заседателите поражда разнопосочни мнения за недъзите на този институт. Съдиите оправдават стремежа си да работят само с определени заседатели с личните им качества - старателни са, имат професионален опит в определена материя, а другите не полагат усилия да вникнат в процеса и нямат елементарна представа от правораздаване. Предпочитаните заседатели застават на същата позиция и настояват да бъдат правно ограмотявани и да им се дава повече време за предварително запознаване с делата. Някои от тях дори смятат, че законът им дава повече правомощия, отколкото могат да поемат, и предлагат да се възприеме принципът в американското жури, което се произнася единствено по въпроса за вината, но не и относно вида и размера на наказанието. Чуват се дори гласове съдът да участва в първоначалния подбор на заседателите, а бившите магистрати и юристите да се ползват с предимство.


В съдебните среди обаче е известно и възмущението на много съдебни заседатели от начина, по който някои дела биват оправяни. В повечето случаи заседателите прекланят глава, а после изливат яда си пред познати и близки. Някои от редките случаи, в които те са на различно мнение от съдията, пък предизвикват гнева на адвокатите, които окачествяват поведението им като терор на заседателите над магистратите. Показателно е обаче, че шумни корупционни скандали със съдебни заседатели няма. Обяснението изглежда елементарно - склонността на заседателите да оправдават и да наказват подсъдимите с по-леки присъди е по-малка от тази на съдиите. В случаите на единодушие е логично да се предполага, че е купен целият съдебен състав и недоволни няма.


nbsp;


nbsp;


Американският вариант на англосаксонската правна система изповядва принципа: Можеш да подкупиш съдията, но не и журито. Журито във Федералния съд на САЩ е от шест до осем души, а в щатския съд - 12 души. Правилото е, че тези шест, осем или 12 глави мислят по-добре от една, и колкото повече хора са заети с решаване на делото, толкова по-справедливо е то. Почти няма случай някой от цялата тази група да не забележи нещо, което други са пропуснали. Да бъдеш член на жури в САЩ е граждански дълг на всеки и не вървят оправдания, че работодателят не те освобождава или те плаши с уволнение. Американската правна доктрина отдавна признава, че основната роля на журито е да запази честността на разглежданото дело от корумпирани съдии, които се поддават на натиск от политически партии и бизнес кръгове. Подборът на журито за всяко дело става измежду няколко пъти повече хора. Членовете получават инструкции от съдията за правилата на процеса и за техните правомощия, но те се съвещават отделно при решаването на въпроса за вината. Ролята на журито е толкова важна, че покрай него се е развил цял юридически клон - на съдебните консултанти. Те разработват съвместно с екипи от адвокатите т. нар. изкуствени съдебни процеси, които са нещо средно между социологически изследвание и процесуални модели на предстоящо конкретно дело. С помощта на компютърни програми се подбират хора, които имат сходни данни с членовете на журито - пол, раса, образование, социален и семеен статус и др. Срещу заплащане от 150-250 долара на ден те влизат в ролята на жури и се произнасят по вината. Консултантите са стигнали до заключението, че в над 95% от случаите мненията на истинското и симулиращото жури съвпадат. Американците отчитат много силен интерес към въвеждането на жури при произнасянето по тежки криминални случаи в Западна Европа, Русия, Южна Корея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във