Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАНДАТА НА ЧЕТИРИМАТА ПРОДЪЛЖАВА ДА Е НА СВОБОДА

Преди три години и половина Параграф 22 пръв писа за процеса срещу т. нар. банда на педофилите (бр. 31 от 10 август 2002 г.) и изрази плахата надежда, че този път слугите на Темида ще свършат работата си хем по закон, хем по съвест. Тогавашната ни публикация бе озаглавена Малко храна, много водка и пуловер и завършваше по следния начин: Общото между жертвите е, че всички са израснали по интернати и са попаднали в мрежата на Джуджето и Мелницата неслучайно. Едва ли това дело ще приключи някога по начина, по който обществото би искало. Основните свидетели на обвинението са деца, които са се продавали заради една баничка, пуловер и чаша алкохол. Деца, които не виждат опора дори у собствените си родители. За разбиране и съчувствие да не говорим. И не е трудно да предположим, че тези деца не биха се изправили в съдебната зала и не биха свидетелствали срещу онези, които доскоро са приемали като свои благодетели....
Година и четири месеца по-късно - на 26 ноември 2004 г., Софийският районен съд осъди двама от педофилите - Славе Тодоров-Джуджето и Николай Николов-Мелницата, на по две и половина години затвор. Другите две главни действащи лица в педофилската организация - Бойко Бозуков-Пъпеша и Пламен Колев-Журналиста, бяха оправдани поради липса на доказателства.
В обвинителния акт по делото се казва, че на неустановени дати през периода 1997-2001 г. Славе Тодоров, Николай Николов, Бойко Бозуков и Пламен Колев са извършили множество сексуални посегателства над малолетни и непълнолетни и затова трябва да бъдат съдени за хомосексуални действия с лица под 16 години при използване на положение на зависимост (чл.157, ал. 2 от Наказателния кодекс).
Мотивите на Софийския районен съд за оправдаването на Пъпеша и Журналиста и за скромните присъди на Джуджето и Мелницата изглеждат логично: доказателствата са рехави, две от жертвите - Симеон Новаков и Георги Величков, са оттеглили показанията, дадени по време на предварителното разследване, а Народното събрание е свалило долната граница за блудство с непълнолетни в Наказателния кодекс от 16 на 14 години.
Колкото и достоверно обаче да звучи тезата, че съдът е длъжен да спазва законите, които други хора пишат и приемат, в случая с педофилската група истината е малко по-друга. Най-напред, дори от рехавите доказателства по делото си личи, че става дума за добре организирана структура за издирване и зарибяване на малолетни и непълнолетни момчета, които след това се предават от ръка на ръка. Събрани са били и достатъчно данни, че педофилите са въртели и търговия с момчешки порноснимки - на ръка или чрез ИНТЕРНЕТ. Явно обаче за прокурорите от Софийската районна прокуратура това не е било достатъчно, защото четиримата не са били обвинени в създаването на организирана престъпна група, а са изправени пред съда като механичен сбор от индивиди с по-особена сексуална нагласа.
И наистина - хронологията на съдебните събития около бандата на четиримата доказа, че песимизмът на Параграф 22 от лятото на 2002 г., макар и изразен в по-умерена форма, е бил съвсем основателен.
На 16 септември 2002 г. Софийската районна прокуратура внася обвинителния акт срещу педофилите в Софийския районен съд, който насрочва първото заседание по процеса за 18 декември същата година. Всички опити на съдебния състав да даде ход на делото пропадат заради дежурните вече причини - болни подсъдими, нередовно призовани свидетели и прекалено заети адвокати.
На 21 април 2003 г. единият от подсъдимите - Бойко Бозуков, е арестуван по две нови полицейски дознания, образувани срещу него в СДВР за... хомосексуални действия с непълнолетни. Той е открит и задържан в психодиспансера на Четвърти километър, където е приет два дни по-рано, за да бъде освидетелстван като невменяем и по този начин да избегне наказателна отговорност.
Оттук нататък събитията (не) се развиват в следния хронологичен ред:
На 22 май 2003 г. Софийският районен съд не дава ход на делото, защото в залата присъстват двама души, които се казват Николай Николов - единият от подсъдимите (Мелницата) и един свидетел.
На 11 септември 2003 г. процесът не стартира поради липсата на свидетели. На следващото заседание, проведено на 13 ноември, отново нищо не се случва, тъй като адвокатите на Бойко Бозуков и на Славе Тодоров са тежкоболни.
В началото на декември 2003 г. съдът отново не дава ход на делото, а от СДВР обявяват, че едно от двете полицейски дознания срещу Бойко Бозуков (заради които той бе арестуван през април същата година) е прекратено от Софийската районна прокуратура.
На 30 януари 2004 г. Софийският районен съд отново не дава ход на делото, защото адвокатът на Бойко Бозуков представя болничен лист от Пирогов, според който подсъдимият е получил хипертонична криза ден по-рано - на 29 януари. Магистратите веднага разпореждат на МВР да докара Бозуков принудително в съдебната зала и той е обявен за общонационално издирване. До 26 ноември 2004 г. (т.е. близо 11 месеца), когато Софийският районен съд оправда Бозуков, обявата за националното му издирване така и не се появява в ИНТЕРНЕТ страниците на ДНСП и СДВР.
А на 22 декември 2004 г., под вх. № 26 00-4499, в Столичната община е заведена молба от Бойко Бозуков, управител на Косатка-БС ЕООД, в която се казва: Уважаеми г-н Софиянски, от януари 1999 г. сме наематели на общински имот - частна общинска собственост в м. Лозенец, площад Велчова завера № 2 с площ 765 кв. метра, върху който сме изградили, изцяло с наши средства, бензиностанция с постоянен статут. Вече шеста година сме изрядни платци и не сме имали никакви противоречия със Столичната община. През изтеклия период сме направили изключително сериозни финансови инвестиции по обекта и предстои да бъдат направени още такива. През целия период сме поддържали и съседния общински имот, представляващ зелени площи. Предвид на това ви молим действието на договора със Столичната община да бъде продължено, тъй като настоящия изтича през месец януари 2005 година....
Съвсем естествено договорът между Бойко Бозуков и Столичната община е удължен и в това няма нищо случайно. Така, както няма нищо случайно в милостивите ефективни присъди на двамата редови педофили (Славе Тодоров-Джуджето и Николай Николов-Мелницата), в оправдателните присъди на двамата им съпроцесници (Бойко Бозуков-Пъпеша и Пламен Колев-Журналиста) и във факта, че до момента в София няма нито един осъден сутеньор, сводник или трафикант на проститутки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във