Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАНКЕР РАЗПОЗНАВА ГАНГСТЕР В ГРАДСКАТА БАНЯ

ОБИРИ, РЕКЕТ, УБИЙСТВА И РАЗБОЙНИЧЕСКИ БАНДИ СА КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИЦАИ ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК София. Пред една от централните банки в града цари обичайното оживление, така както е през всеки работен ден от седмицата. Група от четирима мъже, облечени в поизносени костюми и с нахлупени широкополи шапки, влизат в сградата, преминават през централното фоайе и се насочват към офиса на един от съдружниците в банката. Двама отварят вратата, останалите остават отвън, оглеждайки гишетата. Към тях се приближава униформен, който сякаш има желание да им помогне. Мъжете с шапки обаче разтварят саката си и изваждат револвери. Полицаят също изважда оръжието си и стреля. При звука от изстрела от стаята на банкера изскачат останалите от групата, а зад гърба им се показва пребледнял самият банкер. Откривайки огън, групата се изнизва през вратата, пресича тичешком улицата и след миг всички се разпръсват. От четиримата нападатели не остава и следа. Тази случка бързо става достояние на журналистите от столичните издания, които много скоро се озовават на мястото. Пристигат и цял куп отговорни полицейски служители, които моментално хлътват в банката. Любопитните зяпачи и пишещите братя остават отвън, тъй като районът е отцепен. Историята е отразена нашироко във вестниците, а отговорните служители от полицията произнасят тежката си дума: осуетен е опит за обир на банката, разбойниците ще бъдат хванати скоро. Нападението в банка Бенарой става през 1921 година... Опитът за грабеж е извършен посред бял ден и е едно от най-коментираните криминални събития в онези години. За любителите на аналогиите ще е любопитно да научат, че разследването на случая стига до под кривата круша, въпреки обещанията на отговорните полицаи за бързо разкриване на бандитите. Едва след двегодишно събиране на прах в полицейските чекмеджета този случай намира своята щастлива и любопитна развръзка. В онези години дори и маститите банкери, сред тях и съсобственикът на банка Бенарой, с радост посещавали Централната софийска баня. Там те се оставяли в ръцете на препасани с кърпи теляци и след здравото жулене с коравата кесия бързо забравяли за всякакви баланси, активи и пасиви. Точно такива блажени мигове един прекрасен ден преживявал и споменатият банкер, когато внезапен спомен хвърлил тъмна сянка върху изпотеното му от щастие лице. Причина бил друг клиент на банята, който безгрижно потраквал с налъмите си наоколо. Клиентът поразително напомнял на банкера за един от мъжете с широкополите шапки, които го нападнали преди две години. Стреснатият банкер се отскубнал от здравата хватка на теляка, отърчал при пазача в съблекалнята и му разказал набързо за отколешния инцидент. След което го помолил да доведе стражари.Пръв се отзовал (съвсем естествено) полицаят, който охранявал банята. Той също бил запознат със случая и веднага преминал към действие. Поради неопитността си обаче изтървал златния шанс да арестува заподозрения така, както си е бил - по налъми и с кърпа около бедрата. Той оставил бандита спокойно да влезе в съблекалнята и продължил да дебне. За разлика от униформения обаче, бандитът имал достатъчно стаж зад гърба си и забелязал, че го наблюдават. Облякъл се, успял незабелязано от околните да пъхне револвера във вътрешния джоб на сакото си и излязъл навън. Стражарят уставно поискал от него да се легитимира и вместо документ видял срещу себе си зловещото дуло. Последвал незабавен изстрел и полицаят се свлякъл на пода ранен. Бандитът убил още един човек от персонала на банята и се измъкнал от сградата. В градинката пред банята открил безразборна стрелба и ранил още няколко души. При опита да побегне по една от съседните улици бандитът бил задържан. Полицията установила, че лицето е издирваният анархист Петър Милев и много скоро след това са арестувани и останалите членове на бандата, опитала се да ограби банка Бенарой. Ровенето в пожълтелите страници на полицейските архиви от годините след Освобождението, когато вече са изградени институциите на МВР и полицията, разкрива, че животът в ония години също е бил динамичен и интересен. Както подобава на всяко модерно общество, и тогава са издигани призиви за... широк фронт срещу престъпниците. Необходими са всички научно-практически способи при борбата с днешните рафинирани престъпници, пише например в служебния бюлетин Полицейски лист. Бандитите от онова време наистина са били рафинирани - те са извършвали банкови обири, отвличания, рекет, бомбени атентати, фалшификации на пари, измами, убийства и всякакви други криминални деяния, досущ като престъпленията, описани в съвременните черни вестникарски хроники. Логично в онези далечни години в столицата са служели най-вещите полицаи и тайни агенти. Един от тях е младши полицейския стражар Иван Иванов от Пловдив, който преди това изкарал тежка служба по границата. След уволнението си през 1927 г. той постъпил в столичната полиция. Основната му задача била да гони разбойническите банди в околията. Той се справял толкова успешно със задачата си, че скоро оглавил специална група за унищожаване на бандити. През ноември 1927 г. той и хората му са командировани в Ловешко, където вилнее бандата на Васил Попов (Героя). Иванов разположил щабквартирата си в с. Абланица със задача да дебне ятаците на разбойническата банда. Според полицейските донесения, един от вероятните помагачи на Героя бил Тотю Минков от същото село. Полицаят се настанил на квартира в къщата срещу дома на Минков, представяйки се за търговец. Самият Тотю не се мяркал често и на полицейската мушка попаднала дъщеря му, която се превърнала в основна фигура в плана на полицая. Момичето здраво хлътнало по чаровния търговец, който свалил в краката й всички звезди над Абланица. Именно от нея ченгето научило къде е и кошарата, в която баща й укривал хората на Васил Героя. Ден след разкритието полицаят Иванов пратил депеша до Ловеч, за да информира за находката си и събрал двайсетина доброволци за хайката, наричани по онова време милиционери. Иванов разделил хората си на три групи и тръгнали към скривалището. Там обаче разбойниците успели да пленят една от милиционерските групи и след солиден бой научили намеренията на столичния издирвач. Бандитите устроили клопката в кошарата на ятака Минков - част от тях останали навън в засада, а пленниците били заставени да седнат край огъня, да пеят, да танцуват и да вдигат шум. Замисълът на Васил Героя дал резултат - преследвачите видели пируващите милиционери, влезли в двора, без да вземат предпазни мерки и... станало страшно: полицаят Иванов бил убит на място, а милиционерите били направо попилени от кръстосания огъня на бандитите. Денят бил 18 ноември 1927 година. В донесението по случая се споменава, че оръжието, снаряжението, часовникът, парите и документите на убития полицай Иванов са взети от Дочо Узунов (дясната ръка на Васил Героя), а разбойниците са избягали. Семейството на убития Иван Иванов получава компенсация 20 000 лв. от Министерство на вътрешните работи и народното здраве (колкото и невероятно да звучи днес, по онова време здравеопазването и вътрешните работи са били под обща шапка), 15 000 лв. от община Абланица и 50 000 лв. осигуровка по специална таблица за полицаи от застрахователно дружество Балкан. Бандата на Васил Попов (Героя) е ликвидирана половин година по-късно - на 5 април 1928 г., след неуспешен опит за обир на Българска земеделска банка в Троян. Героят и съучастникът му Михаил Костов са убити на място след преследване и престрелка извън града.

Facebook logo
Бъдете с нас и във