Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАНКОВАТА ТАЙНА НЕ ТРЯБВА ДА Е ПРОБЛЕМ ЗА ОБВИНЕНИЕТО

Най-известният прокурор в Испания Хавиер Сарагоса пред Параграф 22Хавиер Сарагоса е роден през 1955 година. Завършил е право и има зад гърба си над 25-годишен стаж като прокурор. В момента е заместник главен обвинител на специализираната прокуратура Антидрога и е член на Висшия съдебен съвет на Испания. Г-н Сарагоса, вашето име е легенда не само в Испания, защото вие пръв въвеждате принципа косвено доказателство, благодарение на който стана възможно осъждането за изпиране на пари. Тежка ли беше битката ви?- Благодаря за комплимента, но заслугата е на всички колеги от специализираната прокуратура Антидрога, с които започнахме да прилагаме косвеното доказателство при разследването на случаи за изпирането на пари. По принцип наказателен състав за подобен тип финансови престъпления съществува още от края на 80-те години на миналия век. Съдилищата обаче предпочитаха в работата си да се опират единствено на преките доказателства, което правеше почти невъзможно осъждането за изпиране на пари. Както сигурно е известно, по тази схема най-напред трябваше да се разкрие предикатното престъпление, от което произхождат мръсните пари. След това трябваше неговите извършители да бъдат осъдени ефективно на лишаване от свобода, а накрая - трябваше да бъде доказана и връзката между споменатото престъпление и парите, за които се предполагаше, че са изпрани. През втората половина на 90-те години стана ясно, че по-нататъшното робуване на тази практика обрича на неуспех всички разследвания за пране на пари. След дълги разговори и дискусии с колегите от Антидрога стигнахме до извода, че чрез принципа косвено доказателство е напълно реално събирането на достатъчно данни, елементи и факти за очертаването на дадена престъпна дейност. При това - без да е задължително тя да бъде обхваната от друго предварително производство или да бъде описана в осъдителна присъда. Това ни позволи да тълкуваме и да прилагаме наказателните текстове за изпирането на пари по доста по-разкрепостен начин, а Върховният съд прие много добре нашата инициатива. Какво означава това?- Принципът косвено доказателство сработва при наличието на три задължителни елемента - увеличено имотно състояние; липса на законна дейност, която да оправдае забогатяването; установяване на връзка с престъпна дейност, без да е необходимо доказването на конкретни престъпления. Въвеждането на този принцип позволи на полицейските органи също да заработят по нов начин и резултатите не закъсняха. За последните шест-седем години бяха издадени 70 осъдителни присъди за изпиране на пари, което е изключително добро постижение.Как се стигна до идеята за създаване на специализирани съдебни органи?- Прокуратурата и разследващите органи са институциите, които първи се изправиха срещу най-сериозните престъпни феномени - тероризма, наркотрафика, корупцията и изпирането на пари. В нашата правна система специализацията на съдебните органи, т. е. - на съдилищата и на прокуратурата, е с десетилетна история. Горе-долу от началото на 60-те години на миналия век ние заживяхме с бремето на тероризма. Това ни задължи да променим възгледите си за устройството на съдебната система и да започнем създаването на различни специализирани съдебни органи (съдилища и прокуратури). По същата схема започна и преструктурирането на полицейските служби. Преди няколко години в Испания се заговори за създаване на профилирани съдебни и разследващи органи и по отношение на наркотрафика, корупцията и изпирането на пари. Аз мисля, че специализацията на съдиите, прокурорите и полицаите е изключително важно условие за повишаване на ефективността на борбата срещу мафията и тероризма. Престъпленията, за които говорим, са изключително тежки и никога не протичат на територията на една държава или един регион. Съвременната организирана престъпност е абсолютно глобализирана, разполага с огромни капитали и перфектни професионалисти. Ето защо борбата срещу нея трябва да се води от висококвалифицирани магистрати и полицаи, при това - в международен мащаб. Поне от седем години една от най-коментираните теми в България е за правомощията на прокуратурата. В Испания води ли се такъв дебат?- Моделът на нашата наказателна система е взаимстван от Франция. Първо, ние имаме съдия-следователи, които са т. нар. господари на разследването. Прокурорите имат по-различни функции - те помагат на съдия-следователите да контролират работата на разследващите органи и да следят за спазване на законността. От няколко години обаче идеята за промяна на досъдебното производство печели все повече привърженици. Става дума за увеличаване на разследващите правомощия на прокурорите, като съдия-следователите поемат контролните функции в разследването и станат гаранти за опазването на гражданските правата и личните свободи на лицата, срещу които се води разследването. И все пак какво е вашето участие в досъдебната фаза на наказателното производство?- Въпреки че прокурорът в Испания не е господар на разследването, той има право да събира информация от данъчните служби, банките, финансовите институции и т. н. Тоест - прокурорът има достъп до информация, която изрично е защитена от закона.А банковата и данъчната тайна проблем ли са за испанските прокурори?- Не. Ние имаме право да събираме тази информация без съдебно разрешение. Банковата и данъчната тайна се смятат за част от личния, интимния живот на гражданите. Тази тайна обаче не пада задължително, когато разпореждането е издадено от прокурори или съдия. Вижте, първите разследвания по сигнали за изпиране на пари бяха започнати от специализираната прокуратура Антидрога. Благодарение на правомощията си и със съдействието на полицейските служби и на финансовото разузнаване успяхме да натрупаме достатъчно финансова, данъчна и банкова информация, при това без разследваните изобщо да знаят. И когато започнахме да образуваме предварителните следствия срещу заподозрените, ние вече бяхме свършили две трети от работата си. Логиката е елементарна: когато става въпрос за разкриването на тежки и сложни престъпления, извършвани от транснационални криминални структури, снемането на банковата и на данъчната тайна е съществен фактор за успеха на разследването.Не ви ли обвиняват, че разполагате с прекалено големи правомощия? И докъде, според вас, могат да бъдат ограничавани човешките права и свободи в полза на обществото?- Аз мисля, че всяко разследване за изпиране на пари започва по конкретен повод - извършено престъпление или пък появили се данни, че ще бъдат предприети престъпни действия. По време на такова разследване винаги се използват специални разузнавателни средства, а това предполага ограничаване на част от правата на лицето, което бива разследвано. Задължение на съдебната система е да балансира две цели: да изпълни задълженията си по закон и да не накърнява излишно правата на разследвания. В същото време обаче трябва да е ясно и нещо друго. Една от най-важните задачи на наказателната система във всяка правова държава е превенцията на престъпленията. А за да можеш да пресечеш дадено престъпление още в зародиш, ти си длъжен да ограничиш правата на замесените в него. И все пак всеки човек би трябвало да има свой, личен периметър, в който да не надничат чужди очи. Не е ли така?- Отделните нива на ограничаване на правата трябва да бъдат разглеждани изключително внимателно. Какво например означава интимен, личен живот? Това е съвкупност от много и различни права, всяко от които може да бъде ограничено за известно време и в различна степен. В Испания вече съществува солидна доктрина за твърдото ядро, около което е изграден личният, интимният живот на всеки човек: семейството, къщата, социалните контакти. Това ядро се нуждае от специална защита и нарушаването на неговата неприкосновеност може да става само със съдебно разрешение. Всички останали права, доизграждащи понятието личен живот, могат да бъдат ограничавани за нуждите на разследването от други институции, различни от съдиите - в рамките на закона и само тогава, когато законът дава основания за това. Единственото, което мога да допълня, още е, че използването на специални разузнавателни средства става при изключително строг съдебен контрол. А кой разрешава прилагането на специалните разузнавателни средства?- Ако става дума за контролирани доставки и за внедряване на агенти под прикритие за нуждите на предварителното производство, разрешенията се издават от съдия или от прокурор. По принцип съдията е този, които гарантира спазването на правата на гражданина и контролира действията на останалите институции, участващи в наказателния процес. Но в нашата съдебна система прокурорът също е натоварен с подобни функции и се ръководи от онези принципи, от които се ръководи и съдията. Тоест - уважение към закона, обективност, безпристрастност, зачитане на правата на гражданите и личната им неприкосновеност. В крайна сметка прокуратурата е държавна институция, а не средство за защита на лични интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във