Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАРЕТИТЕ ИМ ЧЕРВЕНИ, УСТИТЕ НИ ГОЛЕМИ

Краят на лятната съдебна ваканция предвещава гореща съдебно-криминална есен. Кръв, куршуми, трупове, виещи полицейски коли, масирани хайки на маскирани спецченгета - нещата бяха толкова истински, че дори и да се събуди човек, пак ще обърка София с Ню Йорк. Или с Холивуд. И, за да бъде картинката съвсем като по филмите - медиите бяха превърнати в полигон за стрелба по движещи се мишени. С дребното уточнение, че и куршумите, и мишените си бяха съвсем истински. На места дори стрелците се попрестараха и смело прекрачиха границите. Колкото и парадоксално да звучи, късното лято на 2002-ра заприлича на позабравените 1990-1992 години. Тогава българският политически елит до такава степен се беше опил от ролята си на Исус Христос Месията, че чак изпадна в състояние на ступор. И досущ като някой исихаст беше впил поглед в собствения си пъп, очаквайки оттам да изскочат демокрацията и пазарната икономика. Все още има достатъчно живи и паметливи журналисти, които помнят какво беше тогава. С две думи - за да ти обърне внимание някой току-що произведен титан на държавността (или гений от политическата сила, която го е обявила за такъв), най-напред трябва да го наругаеш на бивше ченге, доносник на ДС или педераст и едва тогава да му обясниш на човешки език къде точно е сбъркал и как може да поправи грешката си. Независимо дали става дума за връщане на земята в реални граници, за национална сигурност или здравеопазване. Светлите примери в историята от онзи период са достатъчно много и едва ли ще ни стигне мястото да маркираме поне десетина от тях. Ситуацията изглеждаше горе-долу така: всеки воюваше срещу всеки (главно с непозволени средства), а всички едновременно дърпаха чергата в своята си посока. Какво остана от нея след напъните е видно сега.Днес ситуацията е същата. Колкото и да е неприятно човек да признае такова нещо. Дребната разлика е, че днес изразните средства на воюващите станаха малко по-префинени. Едната причина е, че участниците в съвременните медийни сражения понаучиха това-онова от белия свят и се поошлайфаха. Втората причина е, че днес те разполагат с далеч по-богат арсенал подръчни средства от типа на кадрови досиета, достоверна информация от неназован източник и т.н., които напълно обезсмислиха по-нататъшната употреба на каруцарската терминология. И, ако цитираме легендарния гангстер Ал Капоне, схемата, по която се води днешната медийна война между институциите, изглежда така: С добра дума и пистолет се върши повече работа, отколкото само с добра дума!.Един софийски съдия (в рамките само на 100 машинописни реда) успя да наплюе всичко живо около себе си, което все още може да мърда. Започна от министър-председателя, мина набързо през шефа на МВР и правосъдния министър, отърка се за малко в Бойко Борисов и се спря в един-двама районни прокурори. Вярно е, че за въпросния съдия подобен ход е единственият, с който той, в края на кариерата си, може да се измъкне от дълбините на професионалната тъма. Но дали пък всички трябва да го разглеждаме вече близо месец под микроскоп? Толкова внимателно, сякаш е ген, обречен да промени развитието на човешката физиология? Едва ли.За ген. Бойко Борисов в петата на Темида няма забит друг трън, освен съдебната система. Съдиите били такива, прокурорите онакива, а следователите - еди какви си. А какво правят неговите хора от полицията и оперативните служби не е важно. Генералът им вярва. И никак не ще да направи една-единствена елементарна проверка. С която да установи дали доказателствата за престъпленията на Мазола (Вампира или Тапира), с които го зареждат преди всеки медиен залп, са онези същите доказателства, дето генералските хора са длъжни да предоставят на следствието и прокуратурата. За да стигне делото до съд или Мазола (Вампира или Тапира) да останат зад решетките с мярка за неотклонение Задържане под стража. Не по-различно е и поведението на правосъдния министър Антон Станков. По нечии странни хрумвания още преди година той се прибра в окопа на съдебната реформа, зае кръгова отбрана и само от време на време показва по някой и друг остър зъб. Колкото да маркира присъствие на бойното поле и да видят вразите, че и той може да хапе. Онзи ден той отново доказа, че няма никакво намерение да спре да копае лехата на законодателните промени, която подкара в началото на мандата си. Сякаш като я изкара докрай, в нея няма да поникнат същите стари и до болка познати бурени и плевели. Приказката за новия бардак няма да я употребяваме, защото е банална. В интервю за в.Сега, публикувано на 3 септември, министър Станков отби поредния генералски удар с думите: От съгрешилите магистрати трябва да се търси персонална отговорност. Промяната в Закона за съдебната власт, според която 1/5 от членовете му могат да искат и да снемат имунитета на съдия, следовател и прокурор, е достатъчна гаранция... Ех, де да беше така!Вярно е, че тази поправка е крачка напред за прочистване на съдебната система, но никак не е достатъчна. Защото, ако Висшият съдебен съвет е метлата, Инспекторатът на правосъдното министерство е дръжката, която министърът все още не е хванал. А крайно време е да я хване, защото има най-малко 150 000 дела, които спешно се нуждаят от много внимателен страничен прочит. Независимо от това дали са минали през съдебна зала, или все още клечат на прага й. Защото именно в тези дела са скрити онези бримки, които могат да разплетат целия чорап, наричан неефективна съдебна система. Стига те да бъдат подръпнати с необходимата сериозност. Защото е абсурдно магистрати, които през годините не са свършили за пет пари работа в съдебните си окръзи, да са членове на Висшия съдебен съвет. Било заради изкуствено създадения им ореол на топпрофесионали, било поради други причини. И да се очаква, че именно те ще станат знаменосците на съдебната реформа, сънувана от министър Станков и обществото. Е, те знаменосци ще станат, но какъв точно ще бъде байрякът, който ще веят... Каква е връзката със заглавието на това четиво - Баретите им червени, устите ни големи и актуалната тема на изминалите три седмици - т.нар. разгром на фабриката за убийства, основана от неизвестен брой бивши барети? Много пряка и много видима. Особено с професионалното битие на ген. Борисов и министър Станков. През май 1993 г. шест действащи барети предприемат цяла каскада от рекетьорски акции край Свиленград. Стига се дори до стрелба на месо. Баретите са уволнени и срещу тях са повдигнати обвинения за рекет на сутеньори. Магистралното дело е пратено в правосъдното небитие, защото свидетелите се били отказали от показанията си. Следствие за това кой и защо е принудил тези свидетели да се отметнат от думите си няма.През ноември 1993 г. в столичния ресторант Градина става бой между барета и охранител от тогавашната ВИС 1. Двамата викат подкрепления, които откликват на зова за помощ моментално. Баретите съвсем логично пребиват мутрите и превръщат ресторанта в руина. Следствие по случая няма, макар част от борчетата да са пристигнали с ладата, с която няколко дни по-рано (след борческия погром над спортния център Дескрим) е отвлечен тогавашният тартор на каратистите Слави Бинев. Номерът на ладата е бил даден на полицията от свидетели на погрома, но явно това не е впечатлило органите на реда. На 14 януари 1994 г. се разиграва касапницата в ж.к. Белите брези, в която загиват две барети, а трети командос е ранен. Тогава бушува истинска гангстерска война, но това не пречи на министъра на вътрешните работи по онова време Виктор Михайлов да си вземе шапката точно в 17.10 ч. същия ден (петък) и да замине на лов в Плевенско. Разследването е възложено на Националната следствена служба. То стига до едно определено място и... толкоз. Парламентът приема спешна поправка в Наказателнопроцесуалния кодекс, предложена от правителството на Любен Беров, която гласи: Инциденти с участието на офицери и сержанти от МВР се разследват от военното следствие и военната прокуратура. Резултатите са известни - истинските виновници за касапницата продължават да са на свобода. И да се борят с организираната престъпност. Ноември 1995 г. - група действащи барети вилнее из цяла София и смила на пестил де-що види мутра срещу себе си. Пребити са общо 23 висаджии, сред които и покойният вече Димитър Димитров (Маймуняка). Следствие може и да е имало, но никой не е чувал то да е стигнало до края си.Тези няколко случки доказват, че държавната машина никога досега не е разкрила какво представлява Съюзът на бившите барети, с каква легална дейност неговите членове направиха огромните кинти, с които разполагат, както и колко фирми имат бившите командоси и кои са съдружниците им. Нищо сериозно не се прави и днес, макар от устата на ген. Бойко Борисов да се отрони едно име - Васил Божков (с прякор Черепа). В смисъл такъв, че арестуваните екскомандоси от групата на Бай Добри до неотдавна работели при него като охрана. От холдинга на Божков отрекоха, но това мина под линия. И не е толкова важно. Дори да са работили, какво да се прави - всеки трябва да си вади хляба някъде, нали? Ей го, и ген. Бойко Борисов е бил съдружник (в предишното си битие на охранител), на един-двама сикаджии и на прясно гърмяната ексбарета Алексей Петров, но дори и виновните за всички неволи в държавата медии не направиха от това кой знае какъв капитал. А на читателя и през ум не му минава, че пръст в имиджа му имат и хубавките репортерки, усукващи се около генерала. Има две неща обаче, които смущават най-много. Едното е, че сред водопада от разкрития и откровения за сетен път се даде път на манипулацията: Държавата трябва да увеличи много заплатите на командосите, за да не ставали те след пенсия бандити. Вярно е, че действащите барети не трябва да се притесняват за старините си. Но също така е вярно, че колкото и хиляди долари да им направят заплатите, организираната престъпност винаги ще намери 10-15 бона в излишък (на човек, разбира се), за да наклони везните в своя полза. Стига човекът отсреща да е склонен да насочи уменията си в съответната посока.Второто нещо е малко по-професионално. Приемаме, че всички високопарни приказки за арестуваните бивши барети са верни. Те са суперпрофесионални килъри и наистина са вдигнали мерника на Алексей Петров или Димитър Джамов по поръчка на някого или по някаква друга причина. Дали тогава двамата щяха да са още живи? И дали саморазправата с тях щеше да бъде осъществена по възможно най-аматьорския начин? Така че нападателите им да бъдат заловени по бели гащи броени дни след неуспешно изпълнената поръчка? Малко вероятно е!Дали пък след тези сензанционни разкрития не сме свидетели на поредното пренареждане на пластовете в подземния свят? Досущ като през 1993 г., когато подставени лица на службите, като Иво Карамански, и някои охранителни фирми с двойно дъно създадоха асоциация Защита и я повериха в ръцете на застреляния година по-късно доц. Цветан Цветанов и тогавашния ДПС-депутат Иван Палчев? Или пък в преструктурирането на легалния охранителен пазар, след като бяха създадени две асоциации на частни охранителни фирми, сред структурите на които няма бивши барети. Но пък има фирми на хора, близки до хора в сегашната власт?Ами, що ли не размислим и върху още нещо? Като например, че групата на Бай Добри наистина е фабрика за убийства, но е била предназначена да изпълнява мокри поръчки единствено зад граница? Далеч по-доходно е да елиминираш обект в чужбина, отколкото в София или Пловдив. Разликата понякога се измерва със стотици хиляди долари, а и операцията е далеч по-безопасна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във