Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАТ'БОЙКО ДА СИ ГЛЕДА БОКЛУКА И ПАРКИНГИТЕ

Колко му трябва на столичния градоначалник Бойко Борисов, за да забрави едновременно както мизерното настояще на София, така и нейното светло бъдеще? Нищо работа - две шепи гилзи, половин кофа с кръв, нежно облаче барутен дим и... неколцина криминални репортери, готови винаги да отделят на генерала толкова време и място, колкото му е необходимо в момента.
Ей го, в сряда (22 февруари) още не беше приключил първоначалният оглед на местопрестъплението, а бившият главен секретар на МВР вече беше направил пълна дисекция на зловещото събитие: кой е Иван Тодоров-Доктора, за какво се е борил през последните 15 години и защо се е наложило да бъде преселен в отвъдното по такъв зловещ начин.
За съжаление обаче емоциите от професионалното ликвидиране на Доктора изветряха изумително бързо. И в четвъртък сутринта, когато дойде времето на трезвия анализ на причините за кървавата екзекуция, г-н столичният градоначалник побърза да заеме до болка познатата поза на активен борец срещу корумпираната съдебна система. Казано накратко, от ефира на една национална телевизия той заблуди общественото мнение, че българският съд е вкарал Доктора в гроба, защото не го е вкарал в затвора.
МВР е направило всичко, свързано с Иван Тодоров-Доктора. От 2003 г. всички документи и доказателства - около 5000 страници - са внесени с обвинителен акт и е в сила петгодишна осъдителна присъда, която единствено Върховният касационен съд върна поради процедурна грешка и аз не знам за какво е върната (присъдата на Доктора - бел. ред.), след като е минала през толкова съдилища и прокурори, заяви г-н Бойко Борисов и обобщи, че правосъдната система е порочна, тъй като допуска човек като Доктора - с такива сериозни обвинения и доказателства срещу него - да се разхожда свободно.
Никак не е приятно човек да влиза в задочни полемики с любимци на народа като Бойко Борисов, но няма как - фактите са си факти. И те трябва да бъдат коментирани, а не изопачавани с повод и без повод. Казано накратко, в телевизионното си изявление бившият главен секретар на МВР ловко смеси две събития, разиграли се с участието на Иван Тодоров. Едното е делото за отвличането на софийския бизнесмен Милослав Кръстев, което е образувано още през април 1994 година. По това дело хасковските магистрати са си свършили работата още тогава, но в продължение на десет години обвинителният акт не е бил внасян в съда, защото... някакъв важен свидетел липсвал. Въпросното дело бе извадено от фризера в началото на май 2003 г. след цяла каскада от уникални събития.
Най-напред, на 18 април бронираният мерцедес на Иван Тодоров-Доктора бе взривен на столичния бул. Цариградско шосе. Ден по-късно се оказа, че от багажника му по чудодеен начин са изскочили няколко снимки, на които се вижда как през лятото на 2002 г. Доктора и неговият ортак Петър Петров-Пепи Амигоса (съсобственик на скандалноизвестната ФБК Амигос - 3) играят карти с двама жълти министри - Милен Велчев (на финансите) и Петър Петров (на транспорта), както и с жълтия депутат Мирослав Севлиевски.
На 20 април 2003 г. ген. Бойко Борисов обяви, че МВР ще връчи на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски богато илюстрован доклад за връзките на действащи политици и магистрати с мафията, след което замина на петдневно посещение в Москва.
На 22 април въпросните снимки от Монако бяха тиражирани от няколко всекидневника, а на следващия ден тогавашният министър на вътрешните работи - Георги Петканов, обяви, че МВР има не доклад за връзките на действащи политици и магистрати с мафията, а... докладна записка за контрабандата.
Политици във въпросната докладна записка естествено не присъстваха, но за сметка на това медиите тиражираха имената на двама магистрати - софийския апелативен прокурор Иван Петров и шефа на Софийската военноокръжна прокуратура Трендафил Трайков, които имали нещо общо, съответно - с Константин Димитров-Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора.
За да потуши скандалът със снимките, на 24 април премиерът Симеон Сакскобургготски създаде оперативен щаб за борба с организираната престъпност, в който влязоха той, главният прокурор Никола Филчев, вътрешният министър Георги Петканов и финансовият му колега Милен Велчев.
На 25 април ген. Бойко Борисов се върна от Москва, от летището отиде при Симеон Сакскобургготски и си подаде оставката в знак на протест, че докладът за връзките на политиците и магистратите с мафията е бил смачкан до обикновена докладна записка, а самият той не е бил включен в премиерския оперативен щаб за борба с организираната престъпност.
Около седмица по-късно, т. е. след Великденските празници, Симеон Сакскобургготски хвърли оставката на Борисов в кошчето и всички забравиха за... всичко. А в началото на май 2003 г. пловдивският апелативен прокурор Росен Димов разпореди на подчинените си държавни обвинители в шестте съдебни района, за които отговаря - Пловдив, Стара Загора, Смолян, Кърджали, Хасково и Пазарджик, да извадят всички залежали дела, в които се споменават имената на героите от докладната записка за контрабандата: Иван Тодоров-Доктора, Косьо Самоковеца, Методи Методиев-Мето Илиенски, Цветан Василев-Цецо Хафти и т. н. А първото дело, което бе внесено в съда с обвинителен акт, се оказа докторското дело за отвличането на Милослав Кръстев.
По какъв начин се разви съдебният процес срещу Иван Тодоров от август 2003 до декември 2004 г. вече е известно: Хасковският окръжен съд осъди Доктора на пет години затвор за отвличането на Кръстев, а Пловдивският апелативен съд потвърди тази присъда.
Не по-малко пресни са и спомените за скандалите, избухнали покрай това дело и приключили в средата на декември 2004 г. със скоропостижното пенсиониране на тогавашния заместник-директор на НСБОП - полк. Венелин Великов. Те започнаха през април 2004 г. с изявлението на Кръстев, че за Доктора работи цял екип от висши ченгета и магистрати, начело с вече бившия главен прокурор Никола Филчев и неговия заместник - Христо Манчев, и приключиха през декември 2004 г. с прословутата бележка на НСБОП, според която антимафиотите не разполагали с данни за организираната престъпна дейност на Иван Тодоров-Доктора.
Колкото до петте хиляди страници с материали срещу Иван Тодоров-Доктора, за които софийският кмет Бойко Борисов спомена в четвъртък (23 февруари), те са събрани по съвсем друго предварително производство, за което също е писано и говорено прекалено много.
Става дума за делото, образувано в края на 2004 г. срещу Доктора, съсобствениците на ФБК Амигос - 3 - Петър Петров-Пепи Амигоса и братята Дойчин и Димитър Мирянови, както и срещу тяхната служителка Цвета Манавска. Петимата са обвинени в организирането на престъпна група, контрабанда и пране на мръсни пари чрез фалшиви документи. Според обвинителният акт в периода 1997-2003 г. Кръгът Амигос е заработил от нелегален внос и износ 99 млн. лв., които впоследствие е изпрал чрез фиктивни договори с несъществуващи чуждестранни фирми.
Малко известно обаче е, че в материалите от полицейската разработка срещу Доктора и неговите ортаци се споменават съвсем други суми, които звучат зашеметяващо. На 17 февруари 2005 г. например, по време на годишния отчет на НСБОП висш служител на МВР заяви за Параграф 22, че за периода 1997-2003 г. групата на Иван Тодоров е заработила и изпрала над... 800 млн. евро. Още същия ден Доктора бе привлечен като обвиняем по делото, но за изпирането само на 53 млн. евро, които по-късно бяха сведени до 99 млн. лева.
Всъщност делото срещу Кръга Амигос бе образувано от Върховната касационна прокуратура (ВКП) на 1 октомври 2003 г., когато антимафиоти от НСБОП и следователи от Националната следствена служба задържаха Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови. Тогава стана известно, че срещу служителката на амигосите - Цвета Манавска, се водят още две предварителни производства - за износ на 90 млн. долара с фалшиви документи. Работата по тях обаче временно била спряна, защото Манавска изчезнала зад граница през 2000 г. и никой не знаел къде се намира тя.
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, ако не беше неуспешният бомбен атентат срещу доктора на 18 април 2003 г. и последвалият яхтен скандал, най-вероятно Иван Тодоров все още щеше да си е жив и здрав. Било защото Милослав Кръстев едва ли щеше да се сети за застопореното дело за отвличането му, било защото МВР и прокуратурата щяха да продължат да разследват изчезналата Цвета Манавска, но без да закачат Петър Петров и братята Мирянови, които между другото са бивши ченгета. Основанията за този извод се крият както в трудовата биография на Доктора, така и в непоклатимите бизнес позиции на ФБК Амигос - 3 и нейното дъщерно дружество Източни финанси, в което Пепи Амигоса, братята Мирянови и Иван Тодоров-Доктора са съдружници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във