Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БАВНО ВЪРВИМ, НО ВИНАГИ СТИГАМЕ

Испанският топсъдия Луис Мартинес де Салинас пред Параграф 22Луис Мартинес де Салинас е роден през 1955 година. Завършил е право. От 17 години е съдия в Аудиенсия насионал - Националния наказателен съд за тежки престъпления. Член е на Висшия съдебен съвет на Испания и е преподавател по национално право. Г-н Салинас, днес (15 юли - бел. ред.) дадохте ход на поредното дело за изпиране на пари от наркотрафик. Можете ли да ни разкажете нещо повече за него?- Процесът е много сложен, защото става въпрос за изпиране на пари чрез голяма мрежа от търговски дружества, в която са включени фирми от Испания, Андора и английската офшорна зона на о. Ман. Участниците в тази престъпна структура, според прокурора по делото, са се опитали да преперат около два милиона евро. С какво се е занимавал човекът, около когото е изградена тази мрежа? - Основният подсъдим е обвинен, че е инвестирал в изграждането на дискотеки, в които е продавал наркотици от Колумбия. Приходите му са били огромни, но за да може да ги вложи отново в бизнес с недвижими имоти и в изграждането на нови дискотеки, е било нужно те да бъдат изпрани. Именно затова той е изградил международната фирмена мрежа, чрез която наркопарите са напускали Испания, обикаляли са половин Европа, след което отново са били вкарвани в страната. Но... вече чисти и готови за инвестиране. Доколкото е известно, тази престъпна организация е разбита през 1993 г., но процесът стартира едва сега - единайсет години по-късно. По какви причини разследването е продължило толкова дълго? - Най-напред искам да кажа, че испанското правосъдие все още не е най-ефективното. То е сравнително мудно и често се допускат грешки, особено в досъдебната фаза на разследване. Случаят, за който говорим обаче, се проточи и поради още една причина: делото е изключително сложно от фактическа гледна точка. Наложи се да изпратим съдебни поръчки до няколко европейски държави, където също бяха проведени паралелни разследвания. Ето защо от получаването на първите данни за престъпната дейност на заподозрените до окончателното заключение на прокурора, че доказателствата ще издържат в съдебната зала, минаха доста години. Но, както ние тук обичаме да казваме - въпреки че вървим бавно, винаги стигаме. Твърдите, че испанското правосъдие е мудно, но имате над 70 издадени присъди за изпиране на пари. Какво тогава да кажем ние, когато в България нито едно подобно дело не е внесено в съда с обвинителен акт?- Вижте, Испания започна да мисли върху съдържанието на наказателния състав за изпирането на пари още през 1982-1983 г. и дълго време нещата се въртяха около вещоукривателството. Едва в началото на 90-те години на миналия век концепцията по въпроса започна да се избистря, но окончателният вариант на наказателния състав изпиране на пари се появи чак през 1995 г., когато влезе в сила новият наказателен кодекс на Испания. Въпреки това, проблемите продължиха, защото до преди няколко години у нас съществуваше следната практика: за да бъде осъден някой за изпиране на пари, най-напред трябва да бъде разкрито и доказано престъплението, благодарение на което са спечелени тези пари. И то - с осъдителна присъда. А когато това се случи (ако изобщо се случи), полицията и прокуратурата можеха да започнат разследването на схемите за изпирането на въпросните пари.Постепенно обаче философията на борбата срещу този вид престъпления започна да се променя, защото стана ясно, че този път не води доникъде. В края на 90-те години Европейският съюз възприе идеята, че ако организираната престъпност и терористичните групировки нямат чисти капитали, които могат да използват свободно, те просто... изчезват. Ето това е причината, поради която в Западна Европа вече се смята, че е по-важно отнемането на благата и имуществото на мафиотските структури, отколкото вкарването на престъпниците в затвора. Ще ви дам един пример. В Колумбия да речем ако в един град свърши дрогата, той просто потъва, защото всичко в него е изградено върху наркотрафика. Подобна икономика може и да е легална на хартия, но тя съществува единствено заради наркодоларите, които местният картел налива в нея. Така че борбата срещу изпирането на пари и срещу сивата икономика наистина е въпрос от първостепенно значение за западните демокрации. Г-н Салинас, ако правилно ви разбирам, значи в Испания вече не е необходимо един мафиот да бъде осъден най-напред за криминално престъпление, а след това и за пране на пари?- От края на 90-те години според испанското законодателство вече не е задължително един наркотрафикант да бъде осъден за трафик на дрога, а след това и за пране на пари. Ако можем да докажем, че той разполага с големи средства, за чийто произход няма логично и законово основание, присъдата му е сигурна. Казано на професионален жаргон, за да получи някой в Испания присъда за изпиране на пари, вече не е задължително да има присъда за предикатното (предшестващото) престъпление. В България има много хора, които притежават страшно скъпи имоти, къщи и коли, без да имат печеливш бизнес или да се водят на работа някъде. Въпреки това обаче, те са недосегаеми за ръката на закона. В Испания съществува ли подобен проблем? - Испанското законодателство дава възможност когато срещу едно лице започне наказателно производство, неговото имущество и финанси да бъдат поставени под особен надзор. Това означава, че официалните власти ги стопанисват до влизането на присъдата в сила. Ако лицето бъде оправдано, имуществото и парите му се връщат. Но, ако присъдата е осъдителна - те се отнемат в полза на държавата. За да стане ясно обаче какво имам предвид, ще ви дам един пример. У нас съществува институция, която се казва Национален план срещу наркотиците. Когато испанските съдилища осъдят някого за трафик на дрога или за изпиране на пари, конфискуваните средства и имущества не стават просто държавна собственост, а се предоставят именно на Националния план срещу наркотиците. Това е независима държавна структура, чието единствено задължение е да се бори срещу трафика и разпространението на дрога - чрез специализирани програми за обучение, чрез медийни кампании срещу наркотиците, чрез лечение на наркоманите. Вашият Национален наказателен съд също ли конфискува имущество, придобито по престъпен начин?Да, разбира се. Преди време ние конфискувахме един огромен дворец в Галиция, стотици хектари лозя и винарна, собственост на много известен наркотрафикант. Докато траеше процесът срещу него, ние създадохме специална администрация, която пое грижата работата там да не спира, а приходите да се управляват рационално и по закон. След като наркотрафикантът беше осъден, цялото му имущество отиде в Националния план срещу наркотиците, ведно с реализираните печалби, докато траеше разследването и съдебният процес срещу него. Аудиенсия насионал ли се занимава с най-тежките видове организирана престъпност?- Да. Ние наистина разглеждаме най-тежките и най-заплетени престъпления, извършвани от мафията. Например, когато от Колумбия пращат кораби с по един-два тона кокаин, когато идват големи пратки хероин от Турция или хашиш от Мароко. За съжаление Испания е предпочитана като база за преразпределение на дрогата за Европа и всяка година оттук минават огромни количества наркотици.А имали ли сте дела с подсъдими българи? - В Аудиенсия насионал досега не е имало нито едно дело, свързано с българска организирана престъпна групировка. Имало е обаче ваши сънародници, които са залавяни тук, в Испания, след което ние сме ги връщали във вашата страна. Съгласно испанското законодателство, Националният съд за тежки престъпления (Аудиенсия насионал - бел. ред.) е институцията, която разглежда всички случаи за пасивна екстрадиция.Какво означава това?- Става дума за престъпления, които са извършени в Русия, Южна Африка или България. Извършителите обаче са успели да избягат, обявени са за международно издирване и са заловени в Испания, без да са сторили нищо нередно. От наша гледа точка това е пасивна екстрадиция, защото ние само задържаме и предаваме престъпниците на държавите, в които те са нарушили законите. Въпреки че Испания има огромен опит в борбата с тероризма, през март тази година преживяхте изключително кърваво нападение, при което загинаха над 20 души, а стотици бяха ранени. Този зловещ акт промени ли по някакъв начин вашия подход за противодействие на тероризма?- Националният съд за тежки престъпления е единствената институция в Испания, която има правомощия да разглежда дела за тероризъм. За съжаление ние повече се занимавахме с дейността на домашните терористи от баската сепаратистка групировка ЕТА. След 11 март 2004 г. обаче ние започнахме да гледаме много по-сериозно на ислямския тероризъм, който е на изключително високо равнище и е страхотно силен. Първата ни реакция след кървавия атентат бе да започне спешно обучение - на полицейско и на съдебно ниво, по въпросите на ислямския тероризъм. В прокуратурата на Аудиенсия насионал вече има прокурори, които специализират и които в бъдеще ще повдигат обвиненията за този тип престъпна дейност. Неотдавна България също се сблъска лице в лице с безсмислената жестокост на терористите. Става дума за двамата български шофьори, които бяха отвлечени и обезглавени от Ал Заркауи. Смятате ли, че съвременната цивилизация е способна да се пребори с ислямистите и как би трябвало да се реагира в подобни ситуации?- От много време се знае, че основният инструмент в борбата срещу тези престъпления е международното сътрудничество и информационният обмен във всичките му разновидности - на правителствено ниво, между полицейските и специалните служби. Именно навременната и пълна информираност би позволила на една държава или на международна общност като Европейския съюз да реагира и да вземе необходимите мерки навреме. Колкото до наказателните правораздавателни органи, за съжаление ние винаги се намесваме, когато инцидентът вече се е случил. Практиката обаче е тъжна, защото осъдителните присъди, колкото и да са тежки, не предотвратяват терористичните актове. И накрая - може ли да ви задам един личен въпрос?- Разбира се.При условие, че се занимавате само с тежки дела, свързани с изпиране на пари, наркотрафик и тероризъм, не ви ли е страх?- Не бих говорил за страх, а по-скоро за риск, който аз приемам. Съжителствам постоянно с екип от специалните служби, който живее до моята къща, и се движа само с блиндирани автомобили. Същото се отнася и до останалите двайсет колеги, които работят в Аудиенсия насионал. Никак не е комфортно, но все някой трябва да защитава правовата държава, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във