Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Бежански поток през бодливата тел

Появата на 26 бежанци на брега край Каварна миналата седмица предизвика поредица от въпроси, свързани с опазването на синята граница, която се води външна за ЕС. В продължение на два дни след 11 септември се тиражираха версии как са се озовали чак там имигрантите, колко са и броят им непрекъснато се увеличаваше. Последните четирима бяха хванати на автогарата в Каварна, преди да се качат на автобус за София - явно така им е препоръчал този, който ги е стоварил на морския бряг. Първоначално край каварненското село Свети Никола бяха открити 23-ма бегълци от Сирия, Афганистан и Пакистан. Сред тях имаше и деца. Един от бежанците чрез преводач признал, че са платили по 2500 евро, за да ги прекарат с лодка, която ги е оставила между залива Болата и комплекс "Русалка". По-късно е открита и самата лодка, но от "превозвачите" трафиканти досега няма ни вест, ни кост.


Случаят можеше да мине в графата "екзотика", защото не всеки ден се случва на каварненски бряг да акостират пакистанци и сирийци. Тревожното е във факта, че групата се е озовала далече в северното крайбрежие, след като три дни нито са пили вода, нито са яли. Това означава, че едва ли са тръгнали с лодка от варненското пристанище, било е нейде много по-отдалеч.


В същото време се твърди, че българската част от черноморската акватория се охранява много надеждно с т. нар. система "Синя граница" за контрол. Тя е в действие от февруари 2011 г. - за нея бяха хвърлени 19 млн. евро. Договорът за възлагане на обществената поръчка бе сключен с международния консорциум "АТО", в който влизат един от световните лидери в електрониката "Атлас Електроник" от Германия, "Черно море" АД от Варна и "Оптикс"от Панагюрище.


Системата включва Регионален координационен център в Бургас и два локални координационни центъра - във варненския квартал "Галата" и в Созопол, 12 автоматизирани, необслужваеми и дистанционно управляеми поста за техническо наблюдение, както и техническо оборудване за гранично-полицейските катери, интегрирано с радарни системи. "Синя граница" включва 12 подсистеми, сред които най-важните са радарната, за видеонаблюдение, за термовизионно наблюдение, радиорелейната връзка и др. Проектът прави невъзможна нелегалната контрабанда и трафик на стоки и хора през черноморската ни граница, обявиха при откриването й изпълнителите.


Когато откри "Синя граница", тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обвини предишното управление, че е "усвоило нула лева по индикативните програми" . През 2009 г. кабинетът на Бойко Борисов на свой ред отчете, че е усвоил 26% от 140 млн. евро, отпуснати по индикативните програми, сред които и за охрана на външната граница на ЕС с Турция.


Очевидно в случая става въпрос за различен смисъл, влаган в термина "усвояване". Ако парите са отишли, за да повишат сигурността на синята граница, значи са похарчени по предназначение. Ако обаче границата пропуска бежанци, както дъното на стара баржа пропуска вода, тогава значи парите само са били "усвоени".


Подобни съмнения оставя и прословутата ограда по зелената граница с Турция. За нея се вдигна шум до небесата, че ще е панацеята срещу бежанския наплив, но уви реалността е друга. През дупките на оградата не църцори, а направо тече пълноводен поток от имигранти от Изтока и Африка. Изграждането й приключи в средата на юли тази година и бе повод за хвалби на кабинета на тройната коалиция. От Министерството на отбраната, което пое изграждането, обявиха, че оградата ще ограничи значително потока бежанци.


Когато МВР прие съоръжението, се оказа, че то ограничава достъпа минимално. Иначе самата ограда е внушителна - 3 м висока и 30 км дълга, снабдена с няколко реда бодлива тел, тип "Бруно". В оградата има 22 портала, през които спешно могат да бъдат пропускани имигранти в беда или бременни жени. Внушителна е и сумата, похарчена за съоръжението - 9 млн. лв., при стойност на проекта 5 милиона.


Паралелно с оградата в района се изгражда и система за видеонаблюдение на границата с Турция. Част от нея с дължина около 58 км бе въведена в действие през есента на 2012 г. от вътрешния министър Цветан Цветанов в участъка между ГКПП Капитан Андреево и Лесово. Системата, която е разработена от консорциум "Ериксон Словакия-България", трябваше да ни брани от нелегално преминаващите границата граждани на държави извън Евросъюза. Тя е изградена от сензори и инфрачервени камери, които са разположени по границата. Сигналите от тях се наблюдават от стационарни постове. Оттам информацията се изпраща в реално време на служителите в координационните центрове. До 2015 г. България трябва да инсталира интегрирана система за видеонаблюдение на границата с Турция от Лесово до река Резовска. Тези над 100 км ще струват още 38 млн. евро и също ще бъдат отпуснати от ЕС, за който границата между България и Турция е външна. Изграждането на системата е едно от условията за влизането ни в шенгенското пространство.


Комбинацията между ограда и система за видеонаблюдение засега не дава желания ефект. Бежанският наплив според статистиката се е увеличил 3.6 пъти в сравнение с миналата година. През 2014 г. оттук са преминали близо 2700 бежанци, други 10 800 не са били допуснати, а колко са прекосили зелената граница, без никой да ги усети, не се знае. В Турция дебнат около 1 200 000 бегълци, които чакат удобно време да се промушат през оградата, невидими и за системата за видеонаблюдение. В МВР прогнозират увеличение на бежанския натиск и вече са наясно, че оградата от 30 км не може да ни спаси от приливната вълна.


През август служебният министър Йордан Бакалов заговори за необходимостта от опасване на цялата зелена граница с Турция с телени заграждения. И главният секретар на ведомството Светлозар Лазаров е на мнение, че много по-изгодно за държавата ще бъде по цялото протежение на границата ни с Турция да бъде изградено спиращо съоръжение. Опасването на цялата полоса от Капитан Андреево до Резово с още 131 км бодлива тел по предварителни разчети ще струва към 40 млн. лева. В момента около 800 униформени от страната и още 500 гранични полицаи са командировани на българо-турската граница. Насищането на района с жива сила обаче не е решение на въпроса, тъй като така се оголва от полицейски кадри вътрешността на страната.


Така, щем не щем, се доближваме до позицията на ООН, която още при огласяването на идеята за оградата предупреди, че това не е приемливото решение за справянето с бежанския проблем. Тя ще ограничи притока временно, но бегълците ще намерят друг начин да влязат в България, предупредиха експертите от ООН.


Каварненският случай е поредното доказателство, че световната организация е права в мнението си. Въпреки това идеята да се опънат телени заграждения по цялата граница все още се обсъжда. Служебният премиер в началото бе ентусиазиран това да започне веднага, но скоро би отбой. Решението за изграждане на защитно съоръжение по цялата сухопътна граница ще вземе следващият кабинет, заяви вътрешният министър Йордан Бакалов след посещение на граничен пункт "Лесово" в края на август.


 


ЕС пуска безпилотни самолети за охрана и наблюдение


Евросъюзът въвежда собствена система за наблюдение на границата. Става дума за "Евросур" (Еuropean Border Surveillance System). Тя ще свързва националните гранични служби в единна система и ще организира наблюдението със сателити и разузнавателни безпилотни самолети. За тази цел през следващите девет години са предназначени 340 млн. евро. Мотивите за въвеждането на системата изтъкват и слабостите на националните средства за наблюдение и контрол, включително и нашите. Поради технически ограничения, свързани с възможностите на радарите, с ограничена наличност и разделителна способност на сателитните снимки - зоните, които се наблюдават, са сведени до някои равнинни или брегови райони. Това е било отчетено в ЕС още през 2008 г. - тогава се ражда идеята за система, която да намери технически решения за неспособността да се откриват и проследяват нарушители, включително и малки плавателни съдове, използвани за трафик на хора и наркотици в ЕС. В основата й ще залегне информация в реално време, придобивана от сателити и безпилотни летателни апарати. Според стартовата маса безпилотните апарати варират от микросамолети с тегло 5 кг до такива с тегло 1000 kилограма. Продължителността на полета им също варира - от 1 час до 24 часа и повече, в зависимост от зареждането, при височина на полета от 1 до над 20 километра. Въвеждането на системата "Евросур" със сателитно наблюдение и контрол от безмоторни самолети трябваше да стане факт от 1 декември 2013 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във