Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Бежанският рай и Глобалният пакт за миграцията

Президентът Плевнелиев беше екзалтиран след подписването на декларацията от Ню Йорк, която постави началото на глаболния пакт.
S 250 29acd562 a97a 4bac af42 456467981c70

България не е отказала официално да подпише Глобалния пакт за миграцията на ООН, който предизвика у нас оживени коментари, подобно на прословутата Истанбулска конвенция. В края на миналата седмица на поредното заседание на Европарламента стана ясно, че единствените, които твърдо са отказали да подпишат документа, засега са Унгария и Австрия. Както е известно, още по време на преговорите, САЩ и Австралия се оттеглиха и няма да парафират пакта. 

Засега никоя членка на ЕС не се е отказала официално да подпише документа, като резерви са изразили само Полша, Чехия и Хърватия. На заседанието евродепутатите включиха в числото на неподкрепящите пакта и страната ни, макар че се допуска и възможност за положително решение по въпроса. На практика правителството не е декларирало официално становище, въпреки че коалиционните партньори решиха на последния си съвет миналата седмица да не подкрепят пакта.

ЕС обаче ще продължи подкрепата си за Глобалния пакт за миграцията на ООН, изтъкна комисарят за хуманитарната помощ Христос Стилянидис. "Съжаляваме, че някои членки на ЕС решиха да не подкрепят Глобалния пакт за миграцията. Това си е тяхно национално решение, което не засяга позицията на Комисията" - заяви той миналата седмица в Страсбург. Еврокомисарят обясни, че комисията е участвала в изготвянето на текста на Пакта за безопасна, организирана и законна миграция и чрез мисията си към ООН е подпомагала страните-членки в преговорите, за да е сигурна, че "европейските приоритети са отразени в окончателния текст". "Текстът не е перфектен и страните от ЕС трябваше да направят компромиси по време на преговорите, но като цяло имаме основания да сме доволни от Глобалния пакт за миграцията", заяви Стилянидис.

От Европарламента уверяват, че пактът няма да има задължителни правни последици. Стилянидис опроверга твърдението, че документът е правно ангажиращ и ограничава националния суверенитет за вземане на решения и окуражава миграцията. Дори шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предположи, че страните, които имат възражения, може би не познават съдържанието на документа. Стилянидис обясни, че Пактът представя добри практики и политики, които няма да са задължителни за подкрепилите го държави.

От трите основни институции на ЕС (Европейска комисия, парламент и Съвет на ЕС) само първите две са излезли с категорична позиция по въпроса. Съветът все още няма обща позиция досега, тъй като по време на българското председателство, Унгария блокира даването на мандат за преговори на Европейската комисия. Когато пое председателството, през юли Австрия вкара за обсъждане проекта на пакта, но до обща позиция пак не се стигна. По тази причина на предстоящото заседание в Мароко на 10 декември всяка страна-членка сама ще преценява дали да даде политическа подкрепа за документа. Такава ще е и ситуацията през януари 2019 г., когато ще има гласуване на проекта на сесията на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк.

Каква ще е позицията на българското правителство тогава, едва ли някой може да каже. Преди две години например, България беше сред горещите поддръжници на идеята да се създаде световен регламент за миграцията. А най-ревностният радетел на тази идея беше тогавашният президент Росен Плевнелиев. През есента на 2016 г. той взе участие в годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, на която бе обсъден бежанския проблем. На този форум за първи път взеха участие и държавни и правителствени ръководители, сред които и Плевнелиев. Той направо преливаше от възторг след сесията. "Свидетели сме на исторически и знаков консенсус за съвместни действия по управлението на мигрантските и бежанските потоци. България е част от този консенсус", пламенно възкликна тогава той.

Есенната сесия на Общото събрание завърши с приемането на документ, наречен "Нюйоркска декларация". В нея е описано как 193-те страни членки на организацията смятат да подходят към бежанската криза. Подписалите я черно на бяло обещаха пред света да се защитят човешките права на всички бежанци и мигранти без оглед на статута им, както и че всички деца бежанци и мигранти ще бъдат включени в образование до няколко месеца след пристигането им в Европа. Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди обясни, че притокът на бежанци от Сирия към Европа е създал "разбиране, осъзнаване, че нещата трябва да се променят, че трябва да има нов начин да се реагира - по-предсказуем, по-дългосрочен, по-съществен". А генералният секретар на ООН Бан Ки-мун с възторга на Плевнелиев нарече срещата "пробив на нашите колективни усилия да посрещнем предизвикателствата на човешката мобилност".

Декларацията от Ню Йорк положи основите за Глобалния пакт за миграцията, макар че идеята за дългосрочен подход към този проблем в текста беше формулирана твърде неясно: "Установяване на цялостен отговор на бежанските потоци, основан върху нова рамка, включваща отговорността на страните членки, гражданските социални партньори и системата на ООН, винаги когато има мащабно движение на бежанци или проточила се бежанска ситуация".

Документът от 24 страници обаче беше подписан с консенсус. Ето какви бяха основните му опорни точки, които по-късно залегнаха и в пакта:

 -  защитата на човешките права включва правата на жените и момичетата и на тяхното пълно, равноправно и значимо участие в намирането на решения;

 - предотвратяване и реакция на всяко сексуално и сексистко насилие;

-  подкрепа за страните, които спасяват, посрещат и настаняват голям брой бежанци и мигранти;

- усилия да се прекрати задържането на деца с цел определяне на техния миграционен статут;

-  категорично осъждане на ксенофобията против бежанците и мигрантите и подкрепа за световна кампания против нея;

- укрепване на положителния принос на бежанците и мигрантите в икономическото и социалното развитие на страните, които са ги приели;

-  нови домове за всички бежанци, които Върховният комисариат на ООН е идентифицирал като нуждаещи се от настаняване;

-  укрепване на глобалното управление на миграцията чрез включване на Международната организация за миграцията в системата на ООН.

Предвиждаха се и конкретни стъпки до 2018 година. Една от тях посочваше започването на преговори за международна конференция и подготвяне на глобален пакт за безопасна и уредена миграция. И през март т.г. Съветът на ЕС реши да упълномощи Еврокомисията да одобри от името на съюза Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция в областта на имиграционната политика.

Самият пакт регламентира мерките във връзка с условията за влизане и пребиваване, правилата за издаване от държавите членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, включително с цел събиране на семейства; определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки; незаконната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица и борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца.  
Пактът се позовава и на чл. 79, § 4 от Договора за функционирането на ЕС, според който трябва да се предприемат мерки за поощряване и подкрепа на действията на страните-членки за насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, пребиваващи законно на тяхна територия. Съветът на ЕС вече излезе с препоръка, че е от първостепенно значение съюзът да запази единна позиция и да одобри Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция.

 

"Против" пакта

Наскоро в статия във френския "Фигаро" почетният професор в Университета Париж II Пантеон-Асас Жан-Луи Аруел предупреди, че препоръките на пакта ще бъдат средство за натиск върху правителствените политики в сферата на имиграцията. Документът формира основата за по-нататъшно развитие на задължителни норми, е позицията на професора. Според него пактът налага като единствено правилна тезата, че миграцията по дефиниция е благоприятна за всички заинтересовани страни. Пактът препоръчва също и финансови санкции за медии, които публикуват материали с ксенофобско или нетолерантно съдържание. Страните-членки ще спират субсидиите за подобни медии, които прокламират срещу "неизбежно благоприятния характер на миграцията". Очевидно пактът ще затвори устата за всяка критика на миграцията, сочи проф. Жан-Луи Аруел. Идеологията на свободната миграция разрушава собствеността на западните народи. Суверенитетът на един народ се основава на собствеността на този народ над самия себе си, над неговата съдба, идентичност, земя, материално и духовно наследство, пише той.

<!--[if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във