Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЕЛИ ФИРМИ СЪС СИВ ВНОС НИ ВРЪЩАТ В ЧЕРНИТЕ СПИСЪЦИ

Няколко дни преди България да подпише договора за присъединяване към Европейския съюз, борците с пиратството се размърдаха и напомниха за себе си. На 20 април в София се проведе кръгла маса, на която беше представена директивата на ЕС за опазване на интелектуалното и авторското право, която трябва да влезе в сила най-късно 19 месеца след официалното присъединяване на България в Евросъюза на 1 януари 2007 година. Според тази директива производителите на ментета щели да бъдат наказвани със затвор, а в по-леките случаи нарушителите щели да бъдат порицавани чрез т. нар. корективна реклама. С други думи - фалшификаторите ще бъдат изправяни пред съда на обществеността и публично ще обещават, че повече така няма да правят. Димитър Толев - заместник-директор на Агенция Митници, впечатли аудиторията, като обяви, че през 2004 г. митничарите са заловили ментета на стойност над 1 млн. лв., но нито един вносител на пиратски стоки не е бил санкциониран. Според него, най-предпочитани били дисковете с музика, филми и програмни продукти, следвани от ментетата на водещите спортни и модни фирми, алкохола, цигарите и козметиката.Етикетите не са това, което саВ началото на прехода, когато в България всички беше позволено, около подлезите и трамвайните спирки в София се наблюдаваше една и съща странна и смешна сцена: сополиви циганета увисваха по пешовете на чичковците и им предлагаха истински Сейко за лев и двайсет или два Ролекс-а за четири лева. Обратната процедура по откачането на търговците ставаше по два начина: или с един по-силен шамар, или с двайсет стотинки за баничка. Днес истинската търговия с ментета е далеч по-префинена, а в нея място за малки и големи роми няма. Тъкмо обратното: марковите дрехи, часовници, колани, обувки и техника се продават по магазините и някои от тях са дори по-скъпи от оригиналите. Като цяло обаче в момента не е никакъв проблем човек да си купи костюм Версаче за 100 лв., пуловер Том Тейлър за 20 лв. или два чифта обувки Гучи за 70 лева. Поне до момента са установени три схеми за внос на маркови ментета: Китай и останалите далекоизточни държави, от Турция и от... България. И понеже за нашенския бизнес отдавна нищо се е чувало, днес ще започнем отзад напред.Две са местата, където човек може да се сдобие с марков костюм - в лъскавите бутици из центъра на София и по-големите градове или чрез поръчка на определен телефон. Хватката е хитра и наистина работи безупречно. Веднъж или два пъти месечно група граждани отскачат до Рим или до Париж и купуват по 20 оригинални модела плюс необходимото количество оригинален плат. След това изделията и суровината се разпределят сред няколко шивашки ателиета, където майсторите на иглата и конеца произвеждат по пет 100-процентови копия от всеки модел. Простата аритметика показва, че ако оригиналните дрешки и платовете струват около 30 000 евро, в края на операцията предприемачите слагат в джобовете си по 100 000 лв., от които поне 35 бона е чистата печалба. Другата врътка е по-масова и тя се прави с т. нар. брак от работата на ишлеме за водещите западноевропейски фирми и модни къщи. Тук в схемата участват и собствениците на запазените марки, защото оригиналните платове, конци, копчета и хастари се оформят като временен внос, който се закрива едва след експедирането на съответната поръчка. От три години насам продажбата с бракувани бройки на водещите марки е толкова популярна, че ако и българските заводи и цехове действително даваха такъв брак, никой нямаше да им поръча да ушият дори чифт долни ватени гащи, камо ли костюми, вечерни рокли и джинси. Безспорно поне до момента Турция остава най-вярна на традиционното пиратство и там продължават да се произвеждат т. нар. истински ментета: дрехи, маратонки и електроуреди, които само наподобяват оригиналите. Далекоизточните икономически тигри се усъвършенстваха в този бизнес и залагат на тройна схема: свръхпроизводство на оригинални стоки, което се пласира на черния пазар; производство на качествени ментета по оригинална рецепта (т. е. всичко е прекопирано едно към едно, но - незаконно) и производство на откровени и евтини фалшификати. Безспорният лидер в това отношение е Китай, където наистина се произвежда абсолютно всичко, което човешкият ум може да роди: от карфици и щипки за пране, до цифрови стругове и самолетни двигатели. А всяка уважаваща себе си фирма или корпорация има свои дъщерни дружества или пък е отворило производствени мощности, за да се възползва от евтината работна ръка. Легендите разказват, че за последните няколко години един световен спортен концерн е инкасирал доста сериозни печалби, въпреки че покрай неговия завод в Китай са построени още... три: един за истински ментета, един за откровени ментета и един за производството на оригинални китайски маратонки. Но най-големият проблем с т. нар. сив внос е, че той си остава най-обикновена престъпна дейност, макар стоките да са с платени мита и да се продават насред София, примерно. Защото главоболията за потребителите идват едва тогава, когато оригиналното изделие сдаде багажа, а продавачът или фирмата вносител откаже да върне парите на клетника - клиент. Пациентът отвръща на удараНа пръв поглед човек да потроши няколко месеца в обикаляне насам-натам за един мобилен телефон е празна работа. Още повече че въпросният човек работи в сериозна западна компания и някакви си 500-600 лв. за него са нищо. Но когато става дума за самочувствието на самозабравил се фирмен президент, за когото дори заплахите с полиция и прокуратура са нищо и половина, тогава проблемът надхвърля мащабите на делничния битовизъм и обикновения инат.На 7 юли 2004 г. гражданинът Хикс си купува от магазин на Мобил свят телефон бижу: Сони Ериксон Z 200. При това на приличната цена от около 500 лв. и с гаранция за 12 месеца. Една-две седмици по-късно бижуто издава последен стон и издъхва в ръката на собственика си, докато той се опитва да изкрещи името си на своя събеседник.Притеснен от случилото се, човекът моментално отърчава в най-близкия магазин на Мобил свят, защото тази фирма, според гаранционната карта, е длъжна да поправи телефона му. След още няколко дни пишман стопанинът на бижуто научава, че спецовете на фирмата са абсолютно безпомощни да вдъхнат нов живот на изделието и му предлагат последния възможен вариант: преинсталиране на софтуера. Този опит обаче също се увенчава с пълен неуспех, след което започва втората част от одисеята на злополучния човечец: да научи истината, да си върне парите и да си отмъсти.Първите две фази от тази война завършват през октомври 2004 г., когато гражданинът Хикс, след оживена кореспонденция, разбира няколко неща. Първо, че телефонът му - Сони Ериксон Z 200, е менте, защото нито в сервиза на Мобил свят, нито някъде другаде могат да вдъхват втори живот да бездиханния му телефон. Нещо повече - той получава от Германос бележка, в която се казва: Неремонтируем. Не може да бъде обслужен гаранционно (сив внос). Онова обаче, което окончателно изнервя човечеца, е категоричният отказ на Мобил свят да му върне парите. След дълго умуване гражданинън Хикс запретва ръкави, обявява битка на живот и смърт на фирмата вносител и я приключва в един рунд: съобщава на едноличния собственик и управител на Мобил свят Калин Русев, че ако не му върне парите в определен срок, ще му иде на тежко гости с няколко столични медии. Заплахата изиграва своята роля и сумата, похарчена за ментето, му е възстановена, но... някъде към края на януари - началото на февруари 2005 година. И тогава идва ред на най-сладкото - отмъщението. Според простичките сметки на човека, от неговия случая Мобил свят е спечелил чисто около 400 лв., с които е внесъл най-малко 4 азиатски телефона, като от всеки апарат е спечелил по 300-400 лева. Мълчанието на гузнитеСпоред международните стандартни, сив внос означава, че официалните власти в дадена държава нямат представа откъде и по какъв начин определена стока се е появила на вътрешния пазар, въпреки че е обзаведена с най-различни документи за произход и платени мита. За разлика от чистата контрабанда, сивият внос се установява едва когато някой изпищи от непоправим дефект или пък загине от най-обикновена пластмасова ютия например. Именно тези сивички подробности от пейзажа обаче дават основание на компетентните власти в развитите демокрации да тръгнат от нищото и да разбият един-два трансгранични контрабандни канала, по които, освен ментета, плуват още дрога, оръжия, проститутки и какво ли не още. В България обаче подобни работи не се случват. Тъкмо обратното. Пред Параграф 22 Аристотелис Асамакис Фотилас, член на директорския борд на Германос Телеком-България АД, заяви, че нямал нищо против да си поговорим за различни неща, но по въпроса с телефона менте на гражданина Хикс предпочитал да си мълчи, защото политиката на компанията не предполагала раздумки на подобни теми. Не по-различно бе и поведението на Калин Русев, едноличния собственик на Мобил свят. За разлика от г-н Фотилас обаче, той с доста изнервен тон обясни, че си спомнял за случая, но нямало какво повече да коментира. Аз престанах да се занимавам с него (със случая и с гражданина Хикс - бел. ред.), защото клиентът използва по-груби мерки за решаването на проблема, отсече Калин Русев. После той уточни, че според сив внос означава само две неща: Германос и Мобил свят са върли конкуренти и за представителите на Германос е изгодно да създават проблеми чрез подобна информация. А това че апаратът не е произведен в България, изобщо не означава, че е внесен контрабандно. За разлика от търговците корифеи в представителството на Сони Ериксон бяха далеч по-любезни. Пред Параграф 22 любезна служителка обясни, че те са запознати със случая, но не могат да помогнат с нищо на гражданина Хикс. Според тях дефектният апарат е произведен в Сингапур, бил е предназначен за... Тайланд, но по какъв начин се е озовал в софийски магазин те нямали ни най-малка представа. Лошото е, че в същото неведение са и всички т. нар. компетентни органи в България - митническото и полицейското дознание, службите в МВР, следствието и прокуратурата, данъчните и Комисията за защита на конкуренцията, финансовото разузнаване. Което по никакъв начин не се вписва в европейските представи за защита на интелектуалната собственост.По данни на пресцентъра на Агенция Митници, през 2003 г. са регистрирани общо 12 случая на митнически нарушения, свързани с внос на 2435 мобилни телефона. През следващата година обаче броят на пресечените опити за нерегламентиран внос на мобилки е 18, при които са заловени 3070 апарата. Почти половината от това количество е реализирано само от два удара. На 30 април 2004 г. на автомагистрала Хемус служители от Криминална полиция разкриват в багажника на Ауди с варненска регистрация 408 мобилни телефона Нокия и Сони Ериксон. А на 10 октомври същата година митнически инспектори на ГКПП-Кулата поредотвратяват опит за контрабанден внос на 732 мобилни телефона, чиято пазарна цена е над 20 000 лева. Апаратите - все последни модели на Сони Ериксон, Самсунг, Нокия и Панасоник - са открити в багажното отделение на гръцки автобус, пътуващ за България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във