Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЕЛИТЕ ЯКИЧКИ В BG-ПРОКУРАТУРАТА ПАК ОЦЕЛЯХА

Най-после българската държава спечели първата си истинска победа в битката срещу вредителите. На 5 септември (вторник), в навечерието на националния празник по случай 120-ата годишнина от Съединението на България, генералният директор на Националната служба за растителна защита д-р Венцислав Тодоров рапортува, че борбата с бялата американска пеперуда е приключила в цялата страна.
Колкото и смешно да звучи, ако хората на главния прокурор Борис Велчев искат България да се представи добре пред Брюксел, най-добре ще е да се поучат от челния опит на борците срещу бялата американска пеперуда и от начина, по който те информираха обществеността за значителния си успех:
До момента общо 25 260 дка са третирани с безвредния за хора и животни регистриран бактериален продукт Дипел 50 ВП - гласи съобщението на Националната служба за растителна защита. - От тях 18 600 дка са обработени с авиотехника, а 6360 дка - с наземна техника. Сред най-засегнатите области от бялата американска пеперуда са Бургас, където са третирани 14 360 дка, Пловдив - 4800 дка, Добрич - 1834 дка, Хасково - 1700 дка и други. Нападение на бяла американска пеперуда беше регистрирано през месец юли в 11 области на страната. Засегнати бяха главно дърветата в градските части, като според експертите причината за появата на пеперудата е от биологичен характер, се казва още в дописката.
Толкоз. Кратко и разбираемо дори за хората, които нямат никаква представа нито за въпросната бяла US-пеперуда, нито от растителната защита като такава.
За разлика от д-р Венцислав Тодоров обаче върховните прокурори, на които Борис Велчев е делегирал пълни права да се борят срещу корупцията в държавното обвинение и да информират целокупния български народ за постигнатите резултати, правят точно обратното: нито борят корупцията в държавното обвинение, нито обясняват на данъкоплатците за какво става дума.
На 1 септември (миналия петък) например заместник главният прокурор Камен Ситнилски обяви, че срещу заместник-ръководителя на Окръжната прокуратура в Русе Венелин Тодоров е образувано предварително производство за престъпление по служба.
Както Параграф 22 няколко пъти писа през последните два месеца, на 11 май 2004 г. Венелин Тодоров провали полицейската операция Котките срещу шефа на бившата СИК в Русе - Илиян Пенев-Мацола, и ортаците му в контрабандата на горива - Юлиян Василев Симеонов, Адриан Стефанов Милев и Валентин Дочев Гецов, който по онова време е единствената връзка на Мацола със съоснователя на СИК Младен Михалев-Маджо.
На 3 септември (неделя) заместник главният прокурор Камен Ситнилски обяви, че мегаревизията на дейността на районните, окръжните и апелативните прокуратури през последните пет години е приключила и в най-скоро време Борис Велчев ще внесе във Висшия съдебен съвет искане да бъдат снети четири магистратски имунитета: на споменатия Венелин Тодоров и на трима районни прокурори - от София, Лом и Кнежа, тъй като те трябва да бъдат разследвани за престъпления срещу правосъдието.
Все пак не искаме да бързаме, просто искаме всичко да дойде в оптималните срокове и след изясняването на всички обстоятелства, защото в крайна сметка и тези прокурори, и тези граждани, които евентуално могат да станат обвиняеми, имат своите права и ние сме длъжни да ги защитим, обясни заместник главният прокурор Камен Ситнилски, след което уточни какви точно са прегрешенията на четиримата: престъпно забавяне на дела, неправомерно изземане на дела от други прокурори, освобождаване на веществени доказателства и т. н.
Само два дни по-късно Малена Филипова, ръководителка на отдел Инспекторат към Върховната касационна прокуратура, побърза да опровергае своя пряк началник. И то по такъв начин, че ако България беше нормална държава, в момента шефката на ВКП-инспектората вече щеше да е... на трудова борса или пък да попълва заявление за вписване в Софийската адвокатска колегия.
В понеделник (4 септември) пресслужбата на прокуратурата най-изненадващо разпространи вестта, че срещу Вероника Димитрова - бивш районен прокурор на Лом, а сега редови обвинител в Районна прокуратура - гр. Белоградчик, е образувано наказателно производство. Според съобщението Димитрова е забравила да изпълни 26 влезли в сила присъди, не е приключила в законоустановения срок общо 1422 прокурорски преписки и затова трябва да отговаря пред закона за престъпления по чл.282, ал.2 от Наказателния кодекс (нарушаване на служебните задължения) и по чл. 295 от НК, който гласи: Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Във вторник (5 септември) откъм столичната Съдебна палата долетя още една гръмотевична вест: Станислав Гюров от Софийската районна прокуратура също ще бъде разследван, защото е постановил прекратяване на наказателно производство, без да обсъди престъпното деяние на един от съучастниците в престъпление по чл.251, вр. чл.20 от НК, който е укрил в самолет 215 000 щ. долара, с което е осуетил наказателното преследване срещу него, с цел да го избави от наказанието, което му се следва по закон.
За разлика от колежката си Димитрова, Станислав Гюров ще бъде разследван за престъпление по чл.288 от НК, който гласи: Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
А в четвъртък (7 септември) шефката на отдел Инспекторат във ВКП Малена Филипова направо... изби рибата, както се казва по друг повод, тъй като огласи имената на още трима прокурори, запътили се към подсъдимата скамейка.
Безспорно, най-едрата риба, попаднала в мрежата на реформаторите, е заместник районният прокурор на София Петър Чалъмов, който ще бъде разследван за престъпление по чл.282, ал.2 от НК: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, от това са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
Според оскъдната официална информация, изтекла в публичното пространство на 7 септември, Петър Чалъмов ще бъде разследван, защото в периода юни 2005 г. - юли 2006 г. той неправомерно е изисквал и преразпределял на обвинителите от отдела за икономически престъпления в Софийската районна прокуратура (СРП) дела, които не са били от тяхната компетентност. Освен това като заместник-шеф на СРП Чалъмов е сменял едни наблюдаващи прокурори с други и се е произнасял по преписки, които незаконно е изземал от подчинените си.
Не по-малко безрадостна е съдбата и на другите двама прокурори, погнати от върховните инспектори на Борис Велчев. Става дума за варненските окръжни обвинители Карен Бейлерян и Тони Томов. По данни на ВКП, преди време (поне засега никой не уточнява кога точно двамата са нарушили законите) те са направили опит да склонят варненски адвокат да даде неверни показания пред Варненската военноокръжна прокуратура, която е проверявала работата на един дознател от РДВР-Варна (днес - Областна дирекция на полицията). Ето защо Карен Бейлерян и Тони Томов ще бъдат разследвани за престъпления по два текста на НК: по чл.294, ал.4 - опит за осуетяване на наказателно преследване, и по чл.143, ал.1 - опит за принуда.
За най-голямо съжаление оттук нататък ще трябва да забравим за кратко оптимизма, че в прокуратурата наистина е започнала сериозна гонка на корумпираните и некадърните.
Кой знае защо през последните пет-шест дни и заместник-главният прокурор Камен Ситнилски, и шефката на отдел Инспекторат във ВКП - Малена Филипова, някак случайно изкараха делата срещу шестимата прокурори - Венелин Тодоров (Русе), Вероника Димитрова (Лом и Белоградчик), Станислав Гюров и Петър Чалъмов (София) и Карен Бейлерян и Тони Томов (Варна), като резултат от успешно приключилата мега ревизия на държавното обвинение, разпоредена от Борис Велчев през месец март 2006-а. От данните, с които Параграф 22 разполага обаче, истината се оказва доста по-различна и доста по-тъжна.
Най-напред случката със заместник окръжния прокурор на Русе Венелин Тодоров няма нищо общо със споменатата мегаревизия. Проверката срещу него започна в средата на месец юли и е по повод на скандала с 16-те папки на ГДБОП (в тях са закопчани десетки телефонни разговори на Мацола със заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев и с бившия окръжен прокурор на Русе Люлин Матев), избухнал в средата на май.
Двамата варненски прокурори - Карен Бейлерян и Тони Томов, пък са погнати едва след като през юни Борис Велчев възложи на подчинените си във ВКП да ревизират действията на обвинението по т. нар. предварителни проверки, които в края на месец май 2003 г. 39-ото Народно събрание изхвърли от Наказателнопроцесуалния кодекс, но забрави да изхвърли от чл.119 на Закона за съдебната власт.
Не по-малко странен се оказва и казусът Вероника Димитрова. От 1993 г. до 2000 г. тя е била единственият обвинител в гр. Лом, макар че по щат в крайдунавкската районна прокуратура е трябвало да работят общо седем магистрати. Освен това до момента Димитрова (според думите й, тиражирани през седмицата във всекидневната преса) е дала обяснения само за една просрочена преписка. А сред 26-те присъди, които тя не е привела в изпълнение и по този начин е амнистирала куп бандити, не е имало нито една ефективна присъда лишаване от свобода - всички наказания били обществено порицание.
Безспорно обаче най-интересна е (мело) драмата, която се завъртя около Станислав Гюров от Софийската районна прокуратура. Както вече стана дума по-горе, той ще бъде разследван, защото е отказал да образува дело за незаконен износ на валута (215 000 щ. долара) и на практика е освободил от наказателна отговорност престъпниците. Проверка на Параграф 22 обаче показва, че по неизвестни засега причини Станислав Гюров просто е... набелязан за изкупителна жертва.
Началото на историята се губи в далечната вече 1999 г., когато през ноември или декември служители на Митническо бюро Аерогара София откриват в един самолет забравен пакет, в който има 215 000 долара. Материалите по случая са изпратени на Софийската районна прокуратура (СРП) с мнение за образуване на предварително производство, но подобно нещо не се случва. Причината е, че от СРП връщат преписката в тогавашното Главно управление Митници със становището, че съгласно действащия по онова време Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (неговият наследник - Валутния закон, влиза в сила на 1 януари 2000 г.) по случая трябва да бъде образувано административнонаказателно производство, а това е задължение на митническата администрация.
Юристите на Главно управление Митници веднага обжалват постановлението на СРП пред Софийската градска прокуратура, защото според тях би трябвало да се приложи разпоредбата на чл.251 от НК, който от 1995 г. гласи все едно и също: Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
По никому неизвестни причини размотаването на преписката продължава цели шест години, като поне два пъти тя е стигала и до Върховната касационна прокуратура. Резултатът обаче винаги е един и същ: държавното обвинение категорично отказва да образува предварително производство, а митническата администрация не може да конфискува доларите, защото собствениците им не са открити и не са осъдени.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, в заплитането на историята са участвали най-малко четирима-петима обвинители. И затова е доста странно по силата на каква логика шефката на отдел Инспекторат към ВКП - Малена Филипова, обяви онзи ден (5 септември, вторник), че... единствено Станислав Гюров трябва да опере пешкира за шестгодишния отказ от правосъдие, демонстриран масово по случая с 215-те хиляди долара. По принцип това е правилно. Ако не е един малък детайл: че Гюров е започнал работа като прокурор едва на... 20 януари 2006 година.
Колкото до последния обвинител, срещу когото е образувано предварително производство - заместник-шефа на Софийската районна прокуратура (СРП) Пламен Чалъмов, неговият случай също трудно може да се впише в графата единствен виновник.
За никого не е тайна, че с идването си в София в средата на 90-те години на миналия век бившият районен прокурор на столицата - Славчо Кържев, превърна СРП в машина, способна да извършва главно две действия: образуване и прекратяване на наказателни производства по заявка на клиента. За целта, според бивши и настоящи прокурори в СРП, Славчо Кържев създава такава стройна система за контрол, че без неговата благословия нито едно по-важно дело не напуска повереното му ведомство, а безропотно верните прокурори са обречени на дълъг и щастлив професионален живот.
През петте години на своето съществуване Параграф 22 неведнъж е писал за процесуалните безобразия в Софийската районна прокуратура, сътворени под вещото ръководство на бившия й началник Славчо Кържев, който от три месеца работи в кантората на адвокат Тодор Батков. Като се започне от делото срещу покойния Илия Павлов, който през 1999 г. - като президент и собственик на ЦСКА, бил измамил Селтик, продавайки му Стилян Петров, и се стигне до чадъра, отворен от Кържев над един негов подчинен, който преди година и половина бе уличен, че в периода 2000-2005 г. умишлено е забавил над... 3000 преписки, следствени дела и полицейски дознания.
За съжаление част от тази порочна практика бе съхранена и след месец май 2005 г., когато Славчо Кържев напусна съдебната система, за да участва в изборите за 40-то Народно събрание в листата на коалиция Български народен съюз. Още на 27 юли същата година неговият наследник Вичо Вичев издава Заповед № 320, в която се казва:
Споразуменията за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.414ж от НПК следва да бъдат сключвани между наблюдаващия досъдебното производство прокурор при СРП и защитника на обвиняемото или уличеното лице, след съгласуването им със заместник районния прокурор при СРП - Петър Чалъмов.
Споразуменията за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.414к от НПК следва да бъдат сключвани между участващия в съдебното заседание прокурор при СРП и защитника на подсъдимия, след съгласуването им със заместник районния прокурор при СРП - Валентин Кирилов...
Съгласно действащата нормативна уредба, българските прокурори са длъжни да се подчиняват единствено на закона и на вътрешното си убеждение, формирано единствено въз основа на събраните по дадено дело доказателства. Ето защо току-що цитираната заповед на Вичо Вичев, който от месец май тази година е шеф на Софийската градска прокуратура, е толкова незаконна, колкото и странен е фактът, че споменатото протеже на Славчо Кържев със забавените над 3000 преписки и дела продължава да работи в Софийската районна прокуратура.
Така че - лека й пръст на бялата US-пеперуда. Борбата срещу белите якички в BG-прокуратурата продължава. По старому и с... пълен неуспех.

Facebook logo
Бъдете с нас и във