Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Без Кушлев - по кушлевски в комисията по конфискация

Комисията по конфискация на имущества, придобити от престъпна дейност, пое твърд курс към кушлевизация, макар и без фамозния си първи председател Стоян Кушлев. В средата на месеца се появи информация в медиите, че дейността й е блокирана заради липсата на председател, който да подписва исканията за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане на имущество. Параграф 22 научи от свои източници, че се прави скандално преструктуриране на специализирания орган чрез промяна на устройствения му правилник. Промените позволяват провеждане на чистка, занижаване на контрола и възцаряване на колективна безотговорност в работата на комисията.


Незнайно защо


прекрояването на правилника

се прави паралелно с обсъждането на новия закон за гражданска конфискация, който управляващите мислят да приемат окончателно до Великден. Без излишен шум текстът на правилника е изготвен и гласуван след напускането на бившия председател на комисията Тодор Коларов от останалите четирима членове - Антоанета Цонкова, Красимир Тодоров, Николай Желев и Стоянка Николакова. Новият устройствен документ вече е в редакцията на Държавен вестник, но публикуването му се забавило, защото бил върнат веднъж за грешки в придружителното писмо.


На основата на новия регламент се закриват дирекциите Инспекторат и Информационни технологии. Редови служители предупредиха, че практиката от времето на Кушлев в комисията да се назначават познати и приятели се завръща след оставката на Коларов. Хора, близки до дейността на комисията, говорят, че инспекторатът е взет на мушка, след като назначените в него двама опитни инспектори открили при планова проверка куп нарушения в регионалната структура в Благоевград. Те констатирали както пропуски в процедурите по установяване и обезпечаване на имущества, така и разхищение на средства. Срещу тамошния директор Димитър Пешев било образувано дисциплинарно производство, но човекът се оказал със здрав гръб - вместо да бъде наказан и въпреки че не му достига стаж, след напускането на Коларов останалите членове на комисията го назначили за главен секретар в началото на март. Двамата инспектори са се оплакали, че им се оказва натиск за потулване на резултатите от проверката.


По информация в медиите Пешев, който е прокурорски син и още не е навършил 30 години, си заплюл централата в София още при управлението на Кушлев. Той даже оглавил за шест месеца столичната структура, прибирайки допълнително близо 2000 лв. към заплатата си под формата на командировъчни. Новоназначеният главен юрисконсулт на комисията Кирил Габеров пък работи в нея едва от около година и също е от Благоевград. И за неговото назначение се говори, че е политическо и че поддръжниците му са от редиците на ГЕРБ.


Крайно подозрително е и закриването на звеното Информационни технологии, което разработва и поддържа връзката на комисията с други държавни органи. Още през септември миналата година Тодор Коларов заяви, че то има ключова роля за бързината и ефективността на нейните действия. Сключени бяха споразумения за електронен достъп до системите на прокуратурата, на следствието и ГРАО. Електронното деловодство пък позволява инспекторатът да следи дистанционно работата на регионалните структури, за които имаше сигнали, че бавят образуването на преписки. Предстоеше комисията да получи разрешение за достъп до регистрите на КАТ, а Коларов увери, че правата на гражданите са гарантирани чрез специален регистър, в който се записва кой, кога и с каква цел е правил справка.


Промените в устройствения правилник според редица юристи и експерти водели и до


размиване на отговорността

на комисията. С мотива за колективност на нейните решения и действия се обезсмисляла представителната, организационната, контролната и дисциплинарната власт на председателя. Всъщност Тодор Коларов си отиде точно заради претенциите на останалите четирима членове, че са му равни и той няма право да им налага свои решения. Конфликтът избухна, след като Красимир Тодоров и Николай Желев отказаха да се съобразят с решението на Коларов да се правят икономии от заплати, от надбавки и командировъчни, от представителни разходи и от издръжката на служебни автомобили. Коларов се похвали, че все пак ги е свалил от лимузините, но според нашите източници тази седмица е сложен край на това неудобство - и четирите луксозни автомобила Пежо 607 са пуснати отново в движение. Те вървят само с най-скъпия бензин А-98, а един от тях всеки ден возел новия главен секретар от Благоевград до София и обратно.


Според служители в комисията нищо не излязло от опита на четиримата й сегашни членове да си отмъстят на Коларов , като го натопят за нередности. В продължение на две-три седмици, откакто той напусна в края на февруари, те търсили нарушения, но не открили такива и дори били нахокани в Народното събрание, че не са успели. Преди това недоволните се оплакаха от председателя й Коларов в парламентарната Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред, чийто председател Анастас Анастасов минава за близък с Антоанета Цонкова. Четиримата недоволни поискаха да бъдат изслушани от парламентаристите, но не стана ясно дали са ходили при тях, нито комисията излезе с някакво становище по сигнала.


Въпреки липсата на председател до края на март трябва да бъде внесен в Народното събрание и годишният доклад за дейността на комисията. Възможно е премиерът Бойко Борисов да побърза да назначи приемник на Коларов преди този момент и този акт да бъде съчетан с приемането на ремонтирания закон за имуществата. Според сегашния текст влизането му в сила става шест месеца след окончателния вот на парламента, което означава, че с всеки ден без председател комисията дава възможност на проверяваните лица да прехвърлят, разпродават и укриват имущество, добито по престъпен начин.


Каквото и да става в комисията, ръководството й мълчи. Поредният ни опит да се свържем с някого от членовете за коментар удари на камък. Секретарката обясни, че комисията е в процедура по избор на служител за връзки с обществеността, който щял да излезе с прессъобщение веднага след като бъде избран и назначен. Предишният пиар Ива Тончева напусна веднага, след като оставката на Тодор Коларов беше приета от премиера.


nbsp;


Отказите на окръжните съдилища в цялата страна да приемат искания за запори и отнемане, които не са подписани от председателя на комисията, предизвикват все повече подозрения, че назначението му се бави умишлено. По закон комисията взима решенията да се образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и да се внесе в съда мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. Самите искания обаче трябва да носят подписа на председателя, който представлява комисията или оправомощава други членове да я представляват. Тодор Коларов не е правил това, пък и да го е правил, подобно делегиране на права е било валидно само докато той бил на този пост. След напускането на Коларов повечето председатели на окръжни съдилища му се обадили и му обяснили, че отказват да изпълнят исканията, подписани от заместник-председателя на комисията Антоанета Цонкова , по принципни съображения. Основният им аргумент е, че както бе казано, законът изисква подписа на председателя, а липсата му може да доведе до искове за големи обезщетения срещу държавата, включително и до осъдителни решения в Съда за защита на човешките права в Страсбург. Ето защо съдиите се консултирали помежду си и възприели такова поведение.


nbsp;


Дейността на комисията е основна тема в разговорите на управляващите с администрацията в Брюксел. След като я похвали в последния си мониторингов доклад и приветства приемането на по-ефективен закон, Европейската комисия предупреди, че въвеждането на ефективно отнемане на имущества ще е едно от ключовите условия за по-позитивен доклад през юли. Съдържанието на Юлския доклад за постигнатия напредък в съдебната реформа не е предрешено и само от България зависи какво ще бъде то, заяви в края на миналата седмица генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей на среща с президентската двойка Росен Плевнелиев - Маргарита Попова.


На свой ред министрите на вътрешните работи и на правосъдието Цветан Цветанов и Диана Ковачева декларираха, че сред основните мерки във връзка с юлския доклад са приемането на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, измененията в Закона за съдебната власт и анализ на практиките по разследване и правораздаване по знакови дела. На семинар в Брюксел, посветен на усъвършенстването на наказателното правосъдие в Европа, Попова каза, че е горда, че България и Ирландия са мотивирали Европейската комисия да предложи директивата за отнемане на незаконно придобито имущество. Българската вицепрезидентка припомни, че преди две тя (още като министър) и ирландският й колега са поставили въпроса в Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи, а в началото на март тази година еврокомисарят по правосъдието и вътрешния ред Сесилия Малмстрьом представи съответния проект за евродиректива за конфискацията на незаконно придобитото имущество. С нея се утвърждават четири от първоначално предложените осем хипотези, в които имущество се отнема без наличие на влязла в сила присъда. Такива постановки има и в българския проект.


Попова преувеличи, разбира се, и то много. Освен че нареди България редом със страна (Ирландия) пионер в гражданската конфискация, която я прилага ефективно от дълги години, а не спомена и други такива страни членки, тя изненада участниците в семинара с твърдението, че идеята за създаването на европейския електронен портал по въпросите на правосъдието била българска. Иначе Маргарита Попова е права, че ефективността на наказателното правораздаване изисква обединени усилия в Европейския съюз, както и сътрудничество с напредналите държави отвъд Океана. Права е и в констатацията си, че общите усилия на човечеството са важни за постигането на ефективни наказателни инструменти.


Проблемът е, че докато ние твърдим, че сме открили Америка, нещата у нас буксуват. Проектите, с които се хвалим, може и да са подсетили Европейската комисия да предложи съответната директива, но у нас те не стават действащи закони вече трета година. Електронният портал може и да е наша идея, но в България правим точно обратното - електронната информационна система за противодействие на престъпността се бави второ десетилетие, а системата в комисията по конфискация се закрива преди още да е довършена. И не на последно място - вече похваленият в последния мониторингов доклад председател на комисията Тодор Коларов хвърли оставка, преди да изкара и година на поста с обяснението, че не усеща подкрепа нито в Народното събрание, нито в президентството, нито другаде. Което води до заключението, че в България липсва политическа воля за борба с организираната престъпност.


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във