Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЕЗ НАКАЗАТЕЛНА ДОКТРИНА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА Е ИМИТАЦИЯ

Борис Велчев е роден на 26 април 1962 г. в София. През 1981 г. завършва прословутата Първа английска гимназия в столицата, а през 1987 г. и Право в Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1988 до 1990 г. е съветник в отдел Правен на Министерския съвет, след което се отдава на научна и преподавателска дейност: асистент, старши асистент, главен асистент и доцент по наказателно право и международно наказателно право в Софийския университет; преподавател по наказателно право и международно наказателно право и ръководител на Катедрата по наказателноправни науки във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий.
Борис Велчев е член на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание, председател е на Правната секция на Съюза на учените в България (СУБ) и е член на Бюрото на СУБ. С встъпването си на президентския пост (22 януари 2001 г.) Георги Първанов кани Борис Велчев като юридически съветник в своя екип, а година по-късно го прави шеф на Правния отдел на институцията.
Борис Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати и е съавтор на президентската идея за създаването на специална агенция за борба с корупцията, лансирана преди три години.
На 19 януари 2006 г. Велчев бе избран от Висшия съдебен съвет за нов главен прокурор на България с невиждано дотогава единодушие (23 гласа за, един въздържал се и една недействителна бюлетина), а на 23 февруари встъпи официално в длъжност.

Г-н Велчев, ако трябва да спазим неписаното правило, първият ми въпрос трябва да изглежда така: Как върви работата на прокуратурата по т. нар. знакови дела? Но понеже Параграф 22 не робува на никакви шаблони, ще ви задам два малко по-различни въпроса: имате ли представа откъде се появи изразът знакови дела и какво, според вас, означава знаково дело?
- Понякога и аз се питам какво точно се крие зад това понятие. Най-вероятно става дума за онези дела, които доказват пред българското общество и партньорите ни от Европейския съюз, че имаме воля за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Не знам дали това понятие е най-правилното, но така или иначе то придоби гражданственост.
Питам ви, защото след като се разбрахме за интервюто аз порових малко из ИНТЕРНЕТ и установих нещо доста любопитно. До февруари 2006 г. навсякъде става дума за дела от голям обществен интерес, които са взети на специален отчет. След това обаче всички изведнъж взеха да говорят за знакови дела.
- Не знам кой е въвел това понятие, но дори и аз да съм го направил, със сигурност не е било съзнателно. Знам само, че ако го използвам понякога, то е заради съдържанието, което влагам в него.
И какво съдържание влагате вие?
- Става дума за дела, които предизвикват повече внимание и заради чиито резултати после ще ни съдят нас.
А защо само делата срещу Маргините и Митьо Очите да са знакови?
- Не бих казал, че списъкът с тъй наречените знакови дела се изчерпва само с тези два случая. Те обаче също са в тази категория, защото ако приключат с оправдателни присъди, това ще е знак за недоброто състояние на прокуратурата.
Защо смятате така? Нали не е задължително всеки съдебен процес да завършва с ефективна присъда?
- Аз също не съм привърженик на идеята, че всяко загубено или прекратено дело трябва да се приема като провал. Това се случва във всяка нормална държава и ако ние разчитаме, че всеки съдебен процес задължително трябва да завършва със затвор, със сигурност ще поставим под съмнение смисъла от самия съд. Все пак обаче става дума за дела, които показват не само волята на държавата да противодейства на организираната престъпност, но и способността й да го стори. И, ако воля има, но тя не е подплатена със способност да се намерят годни доказателства, изводът за прокуратурата няма да е благоприятен.
Добре, а защо тогава от Пловдив тръгна инициатива, че прокурорите с най-много загубени и прекратени дела трябва да бъдат санкционирани?
- Не знам какво точно имат предвид колегите от Пловдив, но от онова, което прочетох, останах с впечатлението, че не става дума за автоматично налагане на санкции след всяка оправдателна присъда. По-скоро става дума за преценка дали прокурорът е свършил всичко онова, което е зависело от него.
И ако този прокурор е свършил абсолютно всичко, но в залата не е успял да убеди съда в неоспоримостта на събраните доказателства?
- Аз лично не бих упрекнал такъв колега. Виж, ако оправдателната присъда се дължи на грешки, допуснати от наблюдаващия прокурор, не виждам нищо лошо в това те да бъдат анализирани и административният ръководител да го предложи за дисциплинарно наказание.
Смятате ли, че това начинание ще помогне за повишаване на професионализма в държавното обвинение?
- Не мога да дам категоричен отговор, защото инициативата е съвсем нова. Е, не съвсем, защото и във Върховната касационна прокуратура имаме такава практика: непрекъснато анализираме делата, които по някакви причини са прекратени или пък са върнати на прокуратурата за доработка на обвинителния акт, за да открием собствените си грешки.
И често ли ги откривате?
- В интерес на истината - да. Друг е въпросът, че правенето на грешки и намирането на грешки невинаги е основание за налагане на санкции.
Че кога тогава налагате наказания?
- Когато допускането на грешки се превърне в стил на работа, когато едни и същи прокурори имат зад гърбовете си повече от едно-две провалени дела, това вече е повод да се замислим дали мястото на тези магистрати е в системата.
А какво ще се случи, когато по време на тези анализи установите, че вината за даден провал е в дознанието?
- На прокурорите им е най-лесно да се оправдават с разследващите органи и със съда, защото ние сме по средата и винаги можем да кажем, че разследващите органи са ни подвели или пък, че съдът не е оценил брилянтно изработеното от нас дело. Аз обаче винаги бягам от такива изкушения и не насърчавам колегите да дават подобни обяснения. Според мен трябва да е ясно на всички прокурори, че не друг, а те носят цялата отговорност за качеството на досъдебното производство. И ако не се чувстват подготвени да пишат обвинителни актове, просто да изчакат до момента, когато необходимите им доказателства кацнат на бюрата им.
Но нали не е задължително всяко досъдебно производство да приключва с внасяне на обвинителен акт в съда?
- Ако доказателствата им са рехави и обвинителната им теза е несигурна, по-добре е да прекратят делото. Това е тяхно суверенно право и неслучайно те са магистрати, равни по статут със съдиите.
Вярно ли е, че наблюдаващият прокурор по делото срещу Митьо Очите - Светлозар Костов, е поискал удължаване на предварителното разследване с още шест месеца?
- Трудно ми е в момента да кажа, защото всекидневно подписвам поне по 50-60 такива искания. Ако на г-н Костов обаче му трябва подобно увеличаване на срока, аз със сигурност ще му разреша.
Защо?
- Защото за мен е важно не кога, а как ще приключи това дело.
И как искате то да приключи?
- С ефективни присъди, разбира се.
Значи смятате, че това, което се случва в Бургас, е нормално?
- Какво имате предвид?
Година и два месеца полицейска разработка, осем месеца предварително разследване, а накрая, когато всички очаквахме делото да бъде внесено в съда с обвинителен акт, изведнъж наблюдаващият прокурор иска бонус от още половин година...
- Не виждам нищо притеснително, защото в случая става дума за полицейска операция и досъдебно производство срещу организирана престъпна група. Подобен тип разследвания са изключително трудни и е нормално те да продължават по-дълго.
Добре де, но по време на разработката, продължила от февруари 2006 г. до края на март 2007 г., полицаите не са ли събирали доказателства?
- Сигурно са събирали, но вие би трябвало да разберете, че за да внесе делото в съда, наблюдаващият прокурор трябва да разполага с много сериозни доказателства. А тяхното събиране, особено когато става дума за организирана престъпна група, отнема много време.
Ох, ще ви задам въпроса по друг начин: какво, според вас, събират в момента полицията и прокуратурата в Бургас, след като Митьо Очите и хората му от осем месеца са зад решетките?
- Това е въпрос, на който днес може да ви отговори единствено наблюдаващият прокурор. Със сигурност обаче истината за качеството на доказателствата ще я научим едновременно с... произнасянето на присъдата.
Ами, ако тя е оправдателна?
- Ще анализираме решението на съда, неговите мотиви и събраните доказателства. И ако открием достатъчно основания, тя със сигурност ще бъде протестирана. Засега обаче ви предлагам да не гадаем повече какво ще се случи и какво няма да се случи по делото срещу Димитър Желязков...
Добре, да сменим темата. В момента народните представители обсъждат и гласуват на второ четене проектозакона за Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС). С окончателното приемане на този нормативен акт правомощията на следователите ще бъдат орязани за пореден път, защото делата по материали на ДАНС, престъпленията на хората с имунитет и престъпленията, извършени от българи зад граница, ще бъдат разследвани от прокурори. Преди време аз попитах председателя на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред - г-н Николай Свинаров, защо е необходимо това, а той знаете ли какво ми отговори?
- Не.
Че по този начин Народното събрание имало намерение да направи прокуратурата съпричастна към разследването на тежките престъпления, въпреки че това е нейно основно задължение. Всъщност вие имате ли капацитет да понесете и този удар?
- Честно да ви кажа, аз предпочитам да обсъждаме не проектозакона, а приетия и влязъл в сила нормативен акт. Иначе знам, че има подобно предложение и трябва да ви кажа, че то не променя кой знае колко съществуващото положение. И в момента прокурорът има универсална разследваща компетентност и може да разследва сам каквото си поиска престъпление. Макар тази практика да е съвсем нова, през 2006 г. над 1000 дела са разследвани само и единствено от прокурори.
Това много или малко е?
- Макар тази цифра да звучи повече от положително, аз смятам, че прокурорът трябва да разследва само и единствено по изключение. Той трябва да има тази възможност, трябва да се възползва от нея, но не бива да се опитва да замести всички разследващи органи. Това е амбиция, която прокуратурата няма и не може да има. А пък, ако се стигне до приемането на проектозакона за ДАНС в сегашния му вид, големият резултат ще е... по-пълноценното натоварване на следствието с дела, образувани по материали на агенцията. Или поне моето вътрешно убеждение е такова.
Г-н Велчев, какъв е интелектуалният и професионален капацитет на държавното обвинение в момента?
- О-о-о, карате ме да оценявам над 1600 прокурори, което е невъзможно. Така че ще ви отговоря по по-заобиколен начин: в прокуратурата работят много и различни хора. Едни от тях са професионално подготвени, други са почтени и честни люде, а на трети... - най-вероятно мястото им изобщо не е тук. Така че да се правят обобщения от такъв характер е винаги погрешно.
Добре, налага се отново да ви задам въпроса по друг начин. Според шефа на международния отдел във ВКП Камен Михов около 40 на сто от прокурорите не владеят западен език и не могат да контактуват с колегите си от Западна Европа и САЩ. Според мен обаче по-голямата беда е, че над 80% от вашите подчинени не познават компютрите и хал хабер си нямат от високите технологии. Така че питането ми е следното: по какъв начин тези магистрати ще разследват транснационални престъпления, извършени през ИНТЕРНЕТ и с помощта на високите технологии?
- Опряхме до един действително ключов проблем. Ако си спомням правилно, г-н Михов даже посочи много по-малък процент от хората в системата на държавното обвинение, които свободно могат да говорят поне един западен език. Не искам да правя някакви точни изчисления, но ми се струва, че в тази категория спадат около 10 процента от прокурорите, което прави международната ни дейност много трудна. А тя е ключова за българското правосъдие, защото много от т. нар. знакови дела имат международен елемент и по тях трябва да се поддържа активен и пряк контакт с нашите задгранични партньори. Не просто да напишем една молба за съдебна помощ и да чакаме с месеци и с години да бъде изпълнена, а да я напишем така, че тя да отговаря на европейските изисквания и да бъде адекватна на съответното национално законодателство. И месец-два след изтичането на сроковете да имаме очи да вдигнем телефона, да обясним на колегите за какво става дума и да ги помолим да ускорят работата си.
Обнадеждаващото е, че две трети от младите попълнения владеят поне по един западен език. А що се отнася до високите технологии... Уви - и тук сте прав, въпреки че не виждам никакъв проблем по-възрастните магистрати да усвоят компютъра поне дотолкова, че сами да си пишат обвинителните актове и постановленията. Поне във ВКП аз съм предприел сериозни мерки машинописките непрекъснато да намаляват. Е, след време ще оставим няколко - просто така, за цвят, но като цяло тенденцията е прокурорите сами да се справят със задълженията си по писане.
Това по принцип е хубаво, но аз говорех за друго: за киберпрестъпленията, за използването на високите технологии при източването на банкови сметки и т. н.
- Ако това е бил смисълът на въпроса ви... да, специалисти, които да разследват този тип престъпна дейност, има. Вярно е, че те все още не са много. Броят им обаче постепенно се увеличава, защото колеги непрекъснато ходят на обучение в Западна Европа и САЩ, а други - с финансовата помощ на Европейския съюз и САЩ, се обучават тук.
Г-н Велчев, имате вече представа какво е професионалното ниво на дознанието?
- Пак обобщаващ въпрос... Няма ниво на дознанието, а ниво на конкретния дознател. Има дознатели, които работят прекрасно, но има и такива - досущ като в прокуратурата и в следствието и в съдилищата, които са много далеч дори от смътните представи за професионализма. Разбира се, дознанието е в процес на формиране. Там има не малък брой свободни щатни места. Тепърва дознанието трябва да се утвърждава като една относително независима част от полицията. Предстои окончателно да се еманципира от влиянието на полицейските началници. Дознанието задължително трябва да се специализира и по направления, защото не може човек да бъде еднакво компетентен да разследва всякакви престъпления. И ако трябва да обобщя с едно изречение, през двете години на своето съществуване дознанието не се провали. Просто твърде много работа остава, за да бъде изградено докрай.
За прокуратурата кой е по-добрият вариант - съществуването на специализиран дознателски апарат или всеки полицай да има разследващи функции?
- В никакъв случай не бива всички полицаи да разследват всички престъпления, защото разкриването и доказването на различните престъпления изисква различна специализация, която пък изисква специално обучение. Аз обаче се питам: нужно ли е всички дознатели непременно да са юристи?
Какво имате предвид?
- Кратко и ясно: нима един икономист е по-неспособен да разследва икономически престъпления от един юрист? Нима е лошо, ако специалист по двигатели с вътрешно горене и автомобилостроене разследва пътнотранспортни произшествия? Може да прозвучи еретично, но аз смятам, че трябва да има дознатели инженери, дознатели с дипломи по финанси и счетоводство, дознатели икономисти, които са минали допълнителен курс по правно обучение и криминалистика.
Логично звучи, но едва ли някой ще ви чуе. Всъщност, като стана въпрос за чуваемост, нека ви попитам нещо друго: смятате ли, че идеята за разработването на нова наказателна доктрина и нови наказателни закони, която неотдавна лансирахте с новия председател на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, ще бъде възприета правилно от правителството и управляващото парламентарно мнозинство?
- Аз мисля, че тя няма алтернатива. Но не защото е моя идея...
Е, чак да няма алтернатива... От 18 години тази тема периодично бива предлагана за обществен дебат, но очевидно за някои среди животът без наказателна доктрина е далеч по-прекрасен...
- Наистина 18 години трупахме горчив опит, така че е крайно време да си кажем: Сега ни е необходим нов Наказателен кодекс! Но най-голямата грешка ще бъде, ако някой седне и напише нов наказателен кодекс просто така, без концепция за наказателната политика на държава. Народното събрание, на две, три или десет страници, трябва да определи насоките на тази наказателна политика.
И какво трябва да съдържа въпросната концепция?
- Най-общо казано, дали ще има деление на престъпленията на няколко вида, ще има ли различни процедури за тяхното разследване и наказване, каква ще бъде политиката по отношение на санкциите. И когато тези принципни, политически, ако щете, въпроси бъдат решени, експертите могат сравнително бързо да напишат един нов наказателен кодекс.
Но нали преди около две години екип, начело с професора по право Момяна Гунева - декан на Юридическия факултет в Бургаския свободен университет и преподавател по наказателно право и процес, разработи проект за нов кодекс? Той бе наполовина по-тънък от сегашния, но Народното събрание го отхвърли, след което всички... забравиха за случая.
- Аз мисля, че една от причините за злощастната съдба на този законопроект е именно липсата на законодателна политика. Никой не беше определил рамката на новия Наказателен кодекс. Никой не беше формулирал и целите, които държавата иска да постигне с неговото приемане. Това, образно казано, беше импровизация на авторите...
Импровизация ли? Нима проф. Гунева и колегите й от работната група не са седнали да пишат проекта по задание на правителството, което им е било спуснато чрез Министерството на правосъдието...
- Нямам представа кой им е дал заданието. Сигурно обаче е, че Народното събрание не е приемало решение, с което да определи наказателната доктрина или концепция за наказателната политика на държавата. И докато нямаме подобно решение, както и да се казват експертите, ползите от техния труд винаги ще са малко.
Това е някакъв абсурд, защото работата по този проект започна по времето на правосъдния министър Антон Станков (2001-2005 г.) и приключи по времето на неговия наследник Георги Петканов (2005-2007 година). Имаше си официално сформирана работна група, в която участваха не само учени, но и действащи магистрати и членове на Висшия съдебен съвет.
- Сигурно сте прав. Но, г-н Рачев, не бива да забравяме, че наказателната политика на държавата се определя от Народното събрание. Това е органът, който трябва да зададе параметрите, в които трябва да действа законът. Оттук нататък процедурата е следната: експертите написват проекта съобразно тези параметри, а после депутатите го усъвършенстват, влагат елемент на политика, което е неизбежно, и го приемат.
Вижте, ако не греша, не е нормално Наказателният кодекс да влезе в сила през 1968 г. и досега да е променян най-малко 50 пъти. Не е нормално в него да има мъртви текстове, разпоредби, които влизат в противоречие с други разпоредби, както и текстове, създаващи много сериозни проблеми за практиката. Крайно време е, колкото и трудна да е тази задача, да седнем и да изработим нов Наказателен кодекс.
Според хорските приказки в момента президентските хора на върха в съдебната власт сте двама - вие и председателят на ВКС проф. Лазар Груев. Не може ли да отидете при държавния глава и да му обясните в прав текст за какво става дума? Пък после... дори той да бъде обявен за баща на идеята за нова наказателна доктрина, нали работата ще е свършена?
- Опазил ни Господ да се гордеем с проф. Груев, че ние сме автори на тази идея. Поне от едно десетилетие за нова наказателна доктрина говорят и теоретици, и практици, и социолози, и медии. Просто ние използваме възможността, че думите ни звучат малко по-силно и могат да достигнат до ушите на хората, от които зависи решаването на този проблем. Колкото до господин президента, боя се, че и той няма особени възможности за въздействие в тази посока.
Защо?
- Защото и той има точно толкова право на законодателна инициатива, колкото и ние с г-н Груев - никакво.
Разговора води Иван Рачев
Продължава в следващия брой

Facebook logo
Бъдете с нас и във