Параграф22 Weekly

Клиентите на КТБ

Без право на правосъдие

Отказ на правосъдие - така най-лесно може да се нарече стената, в която вече цяла година се блъскат вложителите в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, които дръзнаха да съдят БНБ и държавата. Движещият ги мотив е недоволството, че месеци наред са били оставени без достъп до собствените си пари, а също провалените сделки и договори, предизвикали здравословни проблеми, стрес и други несгоди.

Повече от година, откакто КТБ беше затворена, тези хора все още не са получили правосъдие и все още не знаят дали държавата изобщо ще им изплати обезщетения. Нещо повече - те дори не могат да разберат пред кой съд трябва да се оплачат. Защото различните инстанции и различните съдилища продължават да ги подмятат помежду си  като топки за пинг-понг. Ситуацията в никакъв случай не е основание България да бъде хактеризирана като "правова държава" - такава, каквато би трябвало да бъде според собствената си конституция.

Типичен пример е делото на Ася П. - една от вложителките в банката, чието име умишлено спестяваме. На 19 юни 2014 г. жената нарежда от собствената й сметка да бъде направен превод на 40 000 евро по сметка в друга банка - парите са й нужни, за да плати за лечението на сина си в Германия. Платежното нареждане е заверено в КТБ по обед,  регистрирано е в банковите системи и е насочено за изпълнение. Но ден по-късно банката е затворена - БНБ решава да я постави под специален надзор. А на 25 юни по разпореждане на двамата новоназначени квестори операцията по превода на Ася е анулирана и парите не са преведени. Ася е принудена да търси заеми, за да продължи лечението на детето си. И да чака - така, както са направили други стотици вложители. Пардон, не всички - има и изключения. Като например подуправителката на БНБ Нели Кордовска, чийто депозит, както вече стана ясно, е бил изплатен безпроблемно на каса в КТБ на същия този ден - 19 юни.

Сега Ася търси справедливост и обезщетение от БНБ - твърди, че заради шестмесечното бездействие на централната банка е била лишена от достъп до собствените си спестявания. Тя сочи, че е нарушена директива 94/19 на ЕО, според която БНБ е трябвало в 21-дневен срок да установи дали има неналични депозити и да разпореди изплащането на гарантираните от държавата суми на вложителите. А у нас това се случи след шест месеца - през декември 2014 година. Затова Ася иска 110 684 лв. - парите, които квесторите са отказали да й преведат, плюс лихвата за периода на незаконното, според нея, задържане на парите й и обезщетение за претърпения стрес заради проваленото лечение на детето й.

Опитът на Ася да осъди държавата обаче поне засега удря на камък. През февруари 2015 г. Върховният административен съд се е произнесъл по нейния иск, че заведеното от нея дело срещу БНБ по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) следва да бъде заведено пред Административния съд в София-град. След още няколко месеца чакане обаче, на 3 август тази година, насред лятната ваканция, съдия Деница Митрова от АССГ прекратява делото на Ася, без да се произнесе по същество. И го праща на смесен петчленен състав на ВАС и на ВКС, който да определи кой съд всъщност трябва да го разгледа - дали административен съд или "обикновен".

Съдия Митрова е повече от права да иска такова произнасяне. Защото в положението на Ася са още десетки други хора. А се оказва, че от няколко месеца насам въпросът кой съд трябва да разглежда делата на вложителите отново "виси" със страшна сила. А съдилищата бълват противоречиви решения, които допълнително влудяват вложителите в КТБ.

Спорът всъщност е какво представлява от правна гледна точка това шестмесечно бездействие, в което вложителите в КТБ обвиняват централната банка. Защото Законът за отговорността на държавата и на общините за вреди, по който се водят делата за обезщетения срещу БНБ, е приложим само за действия и актове, извършени при или по повод на изпълнение на административна дейност. А съдиите очевидно не са на едно мнение за това дали дейността на БНБ е административна, дали централната банка изобщо е административен орган или са налице гражданскоправни отношения, за които отговорност пак може да се търси, но по друг ред, по друг закон и най-вече пред друг съд.

За илюстрация могат да послужат две определения на Върховния административен съд, приети само за около месец. На 14 май тази година в определение номер 5468 съдиите Йордан Константинов, Фани Найденова, Светлозара Анчева, Бисер Цветков и Милена Славейкова от ВАС са категорични, че споровете на вложителите с БНБ не са подсъдни на общите съдилища - теза, която отстоява и БНБ при всички такива дела. "Дори без БНБ и нейните органи да са част от изпълнителната власт, мислимо е натоварването им със закон с властнически правомощия. С разпоредбите на чл.1 и чл.2 на Закона за БНБ са признати качествата й на юридическо лице и на централна банка и е предвидена компетентността й  да регулира и осъществява надзор над дейността на другите банки, с оглед поддържането на стабилността на банковата система. Всъщност регулирането и надзорът върху банките сочи БНБ като носител на империума. А дали в конкретния случай БНБ и нейните органи са имали властнически правомощия и са ги упражнили надлежно е въпрос на преценка по съществото на спора", пишат съдиите. Впрочем точно това определение сочи АССГ като компетентния да разглежда подобни дела.

Само че на 16 юни 2015 г. друг състав на ВАС: Мариника Чернева, Галина Матейска и Светослав Славов решават точно обратното: БНБ не е административен орган и  няма административна дейност, следователно - "между вложителите и БНБ са възникнали договорни отношения, които имат гражданскоправен характер и защитата на евентуално накърнените права следва да се реализира по гражданскоправен път", отсича съставът. Това означава делото да започне отначало, но вече по друг закон и пред Софийския градски съд.

Това определение не подлежи на обжалване. Но още по-страшното е, че с него ВАС за пореден път удря шамар на вложителите с познатото: нямате правен интерес да водите такова дело. Защото "вложителите не са адресати на решенията на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, респективно за отнемане на лиценза й. В това си качество нямат пряк, личен и правен интерес да оспорват решенията на БНБ. Предвид на това вложителите нямат правен интерес да атакуват и бездействието на БНБ да издаде акт за установяване на неналичност на депозити в КТБ тъй като това бездействие не е по отношение на вложителите, а на банката...."

Така че дотук равносметката е следната:

- Вложителите нямат право да атакуват отнемането на лиценза на КТБ, защото нямат правен интерес - действията на БНБ не ги засягали пряко и лично. Точно по тази причина се оказа, че няма и работещ механизъм, по който да се провери дали отнемането на лиценза изобщо е извършено законосъобразно.

- Вложителите нямат правен интерес да съдят БНБ за бездействие, защото според ВАС и то не ги засяга пряко и лично.

- Вложителите не могат да оспорят обявяването на фалита на банката - те просто не могат да станат страна по едно такова дело, защото законът не е предвидил такава възможност.

- Вложителите в КТБ нямат право на мнение и в хода на делото за несъстоятелността на КТБ. Те практически нямат инструментариум, с който да защитят интересите си, ако синдиците предприемат действия, които да са неизгодни за масата на несъстоятелността. Защото за разлика от обичайното производство по несъстоятелност при редовите търговски дружества, при банковата несъстоятелност няма общо събрание на кредиторите, което да взима най-важните решения в производството и да държи синдиците под контрол.   

- За капак законодателят се е "погрижил" да опази БНБ и органите й от отговорност за вреди. Как ли? Ами с чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), според който "Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено". В най-оптимистичния за вложителите вариант, ако делата им изобщо някога стигнат до разглеждане по същество, може някой все пак да се сети да попита Конституционния съд дали този текст от ЗКИ не противоречи на конституцията. Според която "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица" - без уговорки за това дали тези евентуално незаконосъобразни действия са плод на умисъл, или на проста некадърност. Само че после току-виж отишла още година в чакане...

- Вложителите обаче имат право да платят.  Цялата сметка по убиването на банката и разграбването на активите й.

Правова държава ли?!

 

Съдебна практика

Само в рамките на последните няколко месеца в АССГ вече са приключени поне десетина подобни дела, с които вложители в КТБ съдят БНБ и искат обезщетения.  Резултатът от тях е един и същ: делата се прекратяват с мотива, че исковете са недопустими.

Защо? Защото съдът приема, че БНБ не принадлежи към системата на изпълнителната власт и следователно - не е административен орган. Освен това БНБ няма и функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. А отношенията й с другите банки, за които "отговаря", не могат да се приемат като административна дейност и съответно - не могат да послужат и като основание за търсене на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Съдиите от АССГ не приемат и  тезата, че БНБ е бездействала и е допуснала нарушение на директива 94/19 на ЕС, според която централната банка е трябвало да предприеме действия в 5-дневен срок, които да дадат възможност на вложителите да получат достъп до парите си. Издаването на административния акт,  с който се отнема лицензът на банката, не е ограничено със срок и зависи изцяло от проверките, които БНБ трябва да извърши, за да установи капиталовата адекватност и общото икономическо състояние на банката. Така че не може да се приеме, че е съществувало бездействие на БНБ, пишат съдиите. 

В мотивите на част от прекратените дела се дават указания на вложителите да опитат да си потърсят правата по гражданскоправен ред пред СГС, а в други няма и ред за това. А какво ще кажат съдиите от СГС ли? Ами ще видим - първите дела на вложители вече са образувани.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във