Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

BG-MEN IN BLACK

Някак мило и драго му стана на българина тия дни. Душата му се изпълни с едни толкова топли спомени за бурното време в началото на 90-те години, че чак краката му омекнаха. Тогава, както много добре знаем, държавната власт беше абстрактно понятие, а за съдебната да не говорим - хич я нямаше. Всеки правеше каквото си иска и си разпределяше каквото му хареса - я завод, я кредит от стотина-двеста милиона долара, я кокетна почивна станцийка в задграничен курорт. А истинската мъжественост се доказваше по един-единствен начин - рано сутрин, на опашките за мляко и хляб. Точно в ония смутни, но истински времена на бурен демократичен кипеж тогавашният държавен глава Желю Желев въведе една уникална за световния управленски модел практика: да говори в странство каквото му е на душата и сърцето, а като се прибере в родината - надълго и нашироко да обяснява какво точно е искал да каже и как хората оттатък не го били разбрали. Именно тогава се случи и още нещо - на политико-полицейския хоризонт изгря звездата на Богомил Бонев, който за отрицателно време въплъти в себе си народните въжделения за народния закрилник. Онзи левент, който само с един орлов поглед реже главите на народните потисници. Вярно е, че работата, свършена от Бонев по време на двата му мандата в МВР (като главен секретар през 1991-1992 г. и като министър през 1997-1999 г.), не струва и пет пари. Но друго е още по-вярно и още по-важно: за краткото си пребиваване във властта той се окичи със заветните генералски пагони, натрупа власт и влияние, основа си партия и дори се включи в кандидатпрезидентската кампания. По онова време всяка критика към управленците се приемаше като лична обида и зловеща конспирация, а дълго рекламираният демонтаж на тоталитарната машина в МВР и съдебната система може да се обобщи с едно изречение: умишлена съсипия и зле прикривана нормотворческа импотентност. Днес е същото, въпреки че краят на 800-те дни на Симеон Сакскобургготски вече се вижда, а жълтите се скъсват от хвалби, че били направили живота ни по-хубав от песен дори. Особено по отношение на борбата с престъпността и корупцията, съдебната реформа и изравняването на всички граждани пред конституцията и закона. Нещо повече - усърдието, с което НДСВ категорично не желае да облекчи делника на Темида, все повече и повече заприличва на умишлено създаден хаос, от който трябва да се въздигне някаква си тяхна система за правораздаване. Или (в най-лошия случай) да бъде възстановена добрата стара практика, когато всичко ставаше така, както е казал чичко милиционер.Никак не е необходимо да се изреждат всички неизпълнени обещания, с които жълтите спечелиха парламентарните избори преди година, защото ще се наложи да утроим обема на вестника. Ето защо ще маркираме само няколко от тях:- безпощадна война с организираната престъпност;- изправяне на всички бандити на подсъдимата скамейка;- изкореняване на корупцията;- правосъдие за всички;- осигуряване на такива условия за работа, в които съдиите, следователите и прокурорите да се почувстват като бели хора;- разчистване на залежалите следствени дела и ускоряване на наказателния процес.Какво е положението днес? Същото, каквото и преди три-четири години, примерно. Организираната престъпност си е все тъй жива и здрава, а дружбата й с властта продължава да укрепва с всеки изминал ден. Селските и градските мутри не само не слязоха от лимузините си и не се изпокриха в миши дупки след страховите закани на главния секретар на МВР (по повод на затъмнените стъкла, разговорите с мобилни телефони по време на движение, доказването на произхода на парите, с които са купени лимузините, свеждането на личните бодигардове до един брой и т.н.), ами сякаш напук си накупиха още по-нови коли и джипове. Бомбените атентати и поръчковите убийства ни станаха всекидневие, а за контрабандата и сивата икономика е по-добре човек да не отваря приказка - според оценките на финансовото министерство, преките щети за държавата само в тези две сфери на дейност от началото на годината са около един милиард лева. На всичко отгоре МВР и прокуратурата отново се оказаха единствените, които денонощно бдят над спокойствието на обикновения човек. Те могат и знаят много, но нямат достатъчно власт, за да претворят всичките си умения в дела. Освен това съдиите непрекъснато пущат арестуваните бандити, тъй като са или некомпетентни, или корумпирани. Този път тъжното обобщение не е на малкия, но сплотен колектив на Параграф 22, а на американския посланик у нас Джеймс Пардю, който никак не може да бъде упрекнат, че не знае какво точно приказва. Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде организирана и това се знае от българските институции - заяви американският дипломат в събота (30 ноември) на международната конференция Икономика на престъпността: сив сектор, контрабанда и корупция. Според г-н Пардю, най-голямата опасност за България в момента е патронажът на организираната престъпност над законно съществуващите организации и политиците. Другото име, с което може да се нарече онова, за което говори посланикът на САЩ, е мафия. Тоест - срастване на организираната престъпност с изпълнителната и законодателната власт с цел влияние върху икономиката на една държава. Какво се случи през следващите няколко дни? Нищо съществено, с което да покажем поне, че смразяващата оценка на Джеймс Пардю ни е направила някакво впечатление. В понеделник (2 декември) правосъдното министерство организира нарочна дискусия в резиденция Бояна, посветена на съдебната реформа. Малко след началото й скуката налегна по-голяма част от участниците, защото разговорите се завъртяха около нафталинения спор за мястото на следствието и прокуратурата. Според представителката на СДС Екатерина Михайлова, следствието трябва да е в МВР, а на прокуратурата да се гарантира частична независимост. Какво точно означава това обаче така и не стана ясно. Също в понеделник вътрешният министър Георги Петканов и финансовият му колега Милен Велчев подписаха споразумение за общи действия срещу данъчните престъпления. С този акт те за пореден път доказаха пред света, че мястото ни изобщо не е в цивилизована Европа. Събитието е толкова абсурдно, че на човек просто му е бедна фантазията да намери подходящите думи: при наличието на Наказателен кодекс, Данъчно-процесуален кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, Закон за борба с прането на пари, Закон за МВР и т.н. - да има нужда и от споразумение за съвместна дейност между две министерства... Всъщност какво ли има да се чудим, след като преди няколко месеца подобно споразумение бе подписано и между МВР и Националната следствена служба? Във вторник обаче Н.В. Симеон Сакскобургготски надхвърли всичките ни очаквания. В интервю за италианския Кориере дела сера той в прав текст заяви, че българските съдии са от различни епохи и от различни политически системи, а българските медии са черногледи и имали трайно отрицателно отношение към управляващите от НДСВ.Вярно е, че след завръщането си в родината премиерът Сакскобургготски направи опит да влезе в ролята на бившия президент Желев и да обясни какво всъщност е искал да каже, но съвсем дооцапа пейзажа.Случката с италианското интервю на министър-председателя ни е показателна и в още едно отношение: с мнението си за съдиите и медиите Н.В. Сакскобургготски отново потвърди подозренията, че жълтите си търсят трескаво виновник. Защото същите думи вече сме ги чували и от други едни усти. Преди две-три седмици в Германия вицепремиерът Василев осведоми любезните си домакини, че съдебната система е единственият икономически проблем в България. А малко след като бе избран за Мъж на годината, вездесъщият главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов заяви пред столичен всекиднневник, че критиците му са все комплексирани люде, които нищо не са постигнали в живота си и затова му завиждали. Разпознавайки сред тази журналистическа сган (това не са думи на ген. Борисов) и себе си, малкият но сплотен колектив на Параграф 22 иска да попита Мъжът на годината следното: Откакто г-н Борисов стана главен секретар на МВР, с коя точно мафия успя да се пребори повереното му ведомство? Може би с автомобилната? Или с крадците на черни и цветни метали? Или пък озапти футболните хулигани, наркопласьорите и организираната проституция?Отговорите на всички тези въпроси ще бъдат публикувани в някой от следващите броеве. Със сигурност те няма да принадлежат на ген. Бойко Борисов, но за сметка на това ще бъдат съвсем истинскки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във