Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

BG-СРАСТВАНЕ = МУТРИ + ВЛАСТ

Случилото се през последната драматична десетдневка в София за сетен път доказа, че българската държава няма никакво намерение да се пребори с престъпността. По някакви неизвестни причини (сякаш се случват за първи път) убийството на Евгени Стефанов-Женята (на 5 ноември), огнестрелният екшън в дискотека Ескейп (на 7 ноември през нощта) и взривът в офиса на Визаж (на 8 ноември призори) накараха оторизираните представители на т. нар. компетентни органи да се държат като истеризирали комшийки в спор за черджето пред общото мазе. И съвсем да забравят, че все още имат претенциите да са мъжете (в парламента, правителството и МВР) единствено годни да занесат българския кръст до прага на Европа.Пръв, както винаги, изплака главният секретар на МВР. Който, като взе думата след екзекуцията на Женята в сряда, не я пусна чак до неделя по обяд, когато напусна студиото на В десетката на Би Ти Ви. После, също според досегашната процедура, се изказаха почти всички бивши секретари и заместник-министри на МВР от последните две петилетки, както и някои видни столични общественици. В понеделник министърът на вътрешните работи Георги Петканов коментира последните събития с изречението: Моля ви, не ме безпокойте, макар цялото му същество да крещеше: Питайте, настоявайте, искайте.... Единствен председателят на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев (НДСВ) изневери на обичайното и за пръв път извика на висок глас Царят е гол!. В смисъл такъв, че не законодателството, а полицията е виновна за вихрещата се престъпност. Тук едва ли е необходимо да бъдат рецитирани всички клетви, заклинания и обиди, които си размениха участниците в дискусията. И то не защото звучаха до болка познато, а поради друга причина. Ораторите говореха с такъв тон и с такива изражения на лицата, сякаш най-после бяха осъзнали очевидното - държавата отдавна няма никакви шансове някога да пребори организираната престъпност. Ето защо хората не обърнаха изобщо внимание на съобщенията, че полицията имала заподозрян за взрива във Визаж, а лицензът на охранителната фирма Сага Секюрити (нейни бяха бодигардовете, допуснали побоя и стрелбите в Ескейп) бил отнет. Всеобщият песимизъм бе породен от факта, че за всички цялата ситуация е някакво нескончаемо и кърваво дежавю (нещо преживяно) и те искаха да чуят отговор на един-единствен въпрос: Докога? За разлика от друг път, главсекът на МВР ген. Бойко Борисов като че ли бе най-близо до истината в словесния маратон през последните десетина дни. Макар че той не изневери на себе си и пак я откри в... правилната посока. Вярно е, че неговото наследство е най-тежко, но за това не са му виновни нито нежеланието на депутатите от 39-ото Народно събрание да приемат драконовски закони по тертипа на МВР, нито формата на държавно управление. Защото, дори в Наказателния кодекс да има само един текст - Лице, което погледне служител на МВР в очите, се наказва с лишаване от свобода за срок от петнайсет години - все тая (по-късно ще стане ясно каква е причината). И за друго е прав ген. Борисов: нашенската мафия наистина не е като останалите си посестрими в развитите демокрации. Той обаче бърка отличителните белези. Според него българската мафия била нефелна, тъй като се осветявала, биейки се по заведения. На Запад бандитите също се маризят по кръчмите, но от това не произтича национална драма. Полицията идва, арестува ги и, в най-лошия случай (за държавата), побойниците плащат изключително солени глоби. Българският модел е малко по-друг, защото, за разлика от западните мафии, нашенската бе зачената в МВР и Държавна сигурност и отрасна под благия и насърчаващ поглед на всички управляващи от 1989 г. насам. Които се отнасяха с отрочето досущ като с възпитаница в пансион за благородни девици: ха е кривнало момето от правия път, ха са го накарали да каже 200 пъти Отче наш.... Навремето народът е казал: Каквото човек сам си направи и Господ после не може да му помогне. Генерал Борисовият случай е точно такъв. Преди две години и половина той нахлу в публичното пространство като фурия, обеща цял куп неизпълними неща и зареди народа и началниците му с очакване за... два века напред. В името на собственото си утвърждаване на най-високия професионален пост в МВР (а и за превръщането на собствената си персона в темел на съвременната българска демокрация) той за три-четири месеца разви такава дейност, каквато не е развивана нито по времето на партизанската съпротива (1941-1944 г.), нито по времето на преизпълнението на петилетките за година-две.Само за периода септември 2001 г. (когато встъпи в длъжност) - май 2002 г. (когато свирна първия отбой) той удари:- Киро Японеца и организираната престъпност (17 септември 2001 г.);- крадците на черни и цветни метали;- крадците на автомобили;- футболните хулигани;- перачите на пари;- наркопласьорите;- контрабандистите на алкохол и цигари;- собствениците на увеселителни заведения, в които пият и пушат малолетни и непълнолетни;- магистралните банди;- незаконното оръжие...Какво се случи след всичко това всички знаем: нито един осъден, нито един отстранен от играта за петилетка-две по законен начин. Едновременно с това ген. Бойко Борисов допусна още три катастрофални (за българина, разбира се) грешки. Най-напред той скара МВР със съда, следствието и прокуратурата така, че неговият предшественик ген. Богомил Бонев (управлявал МВР през 1997-1999 г.) може само да си мечтае. Случаите тук са стотици и няма смисъл да ги изброяваме подробно.После даде ясен знак, че за него политическото ръководство на вътрешното ведомство (министърът, заместник-министрите, шефът на пресцентъра и парламентарният секретар на МВР) нищо не означава, защото Той е професионалист, назначен от Царя. И накрая - ген. Борисов не пожела (или не посмя) да отстрани от МВР всички онези, които през последното десетилетие направиха всичко, за да има в България не организирана престъпност, а мафия. Прочистването на собствената къщичка засегна (и продължава да засяга) само най-сбутаните кьошета на избата. Докато в хола и останалите помещения по горните етажи на МВР почистването се правеше по познатия начин - боклукът пъргаво се смита или под килимите, или под дивана и леглата.В този смисъл ген. Бойко Борисов трябваше да се появи в В десетката на Би Ти Ви (неделя, 9 ноември), но да говори за съвсем други неща. А не да ругае съдебната система, депутатите и парламентарната република (не че те си нямат кусури) по... принцип.Той можеш примерно да попита какво са направили по въпроса с борбата срещу организираната престъпност заместник-министърът на вътрешните работи Румен Стоилов и директорът на Националната служба за сигурност ген. Иван Чобанов преди десет години. Онова, което щеше да научи, е повече от достатъчно Борисов или да поиска оставките им, или самият той да си скъса пагоните. Защото през 1993-1994 г. двамата бяха секретари на МВР и много добре знаят следните няколко неща:- кой и защо потули погрома в Дескрим (на 17 ноември 1993 г.), при който 50 борци пребиха каратистите на Слави Бинев, а него самия едва не претрепаха с арматурни железа и шомполи край София. Погром, в който половината от героите от екшъна в Ескейп взеха дейно участие;- кой и защо потули побоя в ресторант Градина (през декември 1993 г.), когато борци, участвали в битката в Дескрим, се сбиха с действащи барети, викнати на помощ като частна охранителна гвардия; - кой и защо потули касапницата в ж.к. Дружба (11 януари 1994 г.), след която останаха общо четири трупа - три на място и един във Военномедицинска академия. Тогава хората от Дескрим, преродили се малко по-късно като хора на Иво Карамански, се сбиха и се стреляха с пазарджишките борци на Иван Ангелов (Кобрата), кой прати да гръмнат... Йордан Гиздов (също издирван заради побоя в Ескейп); - кой и защо потули престрелката пред казино Севастопол (12 януари 1994 г.), в която беше ранен един от основателите на бившата вече СИК Младен Михалев-Маджо;- кой и защо направи така, че истинските виновници за братоубийствената касапница в ж.к. Белите брези (на 14 януари 1994 г.) да останат на свобода, че и на отговорна работа. Тогава, както все още помни народът, действащи барети се гърмяха с ченгета от отряда за Борба с масовите безредици, а на площадката пред апартамента на бившия полицай Иван Иванов останаха да лежат труповете на командосите Марин Чанев и Георги Георгиев. По всички тези теми обаче ген. Борисов не трябва да пита само бившите секретари на МВР - заместник-министър Румен Стоилов и директора на НСС Иван Чобанов. Много е хубаво да зададе няколко въпроса както на своя личен съветник о. з. полк. Ботьо Ботев, така и на съветника на главния прокурор Никола Филчев - бившия топследовател и все още член на Висшия съдебен съвет Богдан Карайотов. В продължение на всички 14 години на демокрация те оглавяваха отделите за тежки убийства в Дирекцията на националната полиция и в Националната следствена служба. И през ръцете им са минали де-що има поръчкови убийства и бомбени атентати. Какво биха му казали те е повече от ясно, защото всъщност нито една мокра поръчка не е разкрита и нито един килър или поръчител не е осъден. За сметка на това Ботев и Карайотов перфектно знаят (друг любим генералски израз) кой и защо отърва биячите и тарторите на борците и каратистите от решетките през смутната зима на 1993-1994 г., както и кой нареди Карамански да бъде арестуван по измислено обвинение (като нямаше друго за какво, на него му измислиха някакъв грабеж в т.нар. казино Бедни-богати, което е по-малко и по-мърляво дори от селски хоремаг).Безспорно е, че в периода 1995-2001 г. броят на извършените престъпления закова на приемливото словосъчетание средногодишно се регистрират около 220 000 престъпления. И как не, след като само през 1993 г. престъпленията са над 300 хиляди? В същото време обаче е безспорно и друго - държавата (в лицето на МВР, следствието, прокуратурата и съда) има най-малка заслуга за това. Просто мутрите престанаха да бъдат мутри и се преродиха в бизнесмени от нов тип. Те завършиха своята силова метаморфоза през пролетта на 1997 г. и държавата, в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи (в служебното правителство на Стефан Софиянски) ген. Богомил Бонев, им... протегна ръка. Под формата на среща за договаряне на гражданския мир във връзка с предстоящите парламентарни избори. Знаменателното събитие се случи през април 1997 г. и на него присъстваха отново най-изтъкнатата част от участниците в онзиденшния екшън в Ескейп - Красимир Маринов (Големия Маргин) и Дмитрий Минев (Димата Руснака). Плюс Румен Николов (Пашата) - основател на бившата СИК и бивш съдружник на Бойко Борисов, плюс бившата барета Алексей Петров, когото едва не убиха на 14 август 2002 година...А когато СДС за втори път взе властта, се случи нещо още по-странно: стана известно, че от 1996 г. заместник-председател на СДС-Бургас е един от най-известните местни висаджии и представител на групировката за Бургас и Южното Черноморие - Венци Чамурджиев. Именно на този факт се дължи възходът на звездата на друг един герой от Ескейп - Косьо Самоковеца, на него е възложено да отговаря за т.нар. турско карго. Тоест - да контролира всичко, което влиза от южната ни съседка (независимо откъде идва) и е предназначено за кооперативните пазари, битаците, тържищата (от типа на Димитровградския пазар) и базарите из родината.

Facebook logo
Бъдете с нас и във