Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИЯЧ НА ЧОРАТА Е РАЗСЛЕДВАН ЗА ТРАФИК НА ПРОСТИТУТКИ

Открай време борбата срещу корупцията в МВР върви по една неписана процедура: разкриване на престъплението - дисциплинарно уволнение - образуване на предварително производство - тотална амнезия или оневиняване. Никой не е в състояние да каже колко точно са сержантите и офицерите, които през последните 15 години са били изхвърлени от вътрешното ведомство за далавери, подкупи или обслужване на организираната престъпност. Със сигурност обаче всеки нормален пълнолетен българин веднага ще заяви, че не си спомня продажно ченге да е облякло раираната пижама с влязла в сила ефективна присъда, въпреки изобилието от доказателства и свидетелски показания.
Последният пример за необяснимата (уж) парализа, която сковава изведнъж цялата съдебна система, стане ли дума за служител на МВР, е отпреди десетина дни.
На 31 март пресцентърът на финансовото министерство се похвали, че е приключила четвъртата съвместна операция срещу нелегалния внос на акцизни стоки. В съобщението, разпратено същия ден до медиите, се казва, че акцията е проведена на граничните пунктове Калотина и Капитан Андреево, а в нея са участвали Агенция Митници, Националната агенция за приходите (НАП), НСБОП и Краун Ейджънтс.
Ограничаването на нелегалния внос на акцизни стоки от безмитните магазини по ГКПП е осъществено чрез проверки на преминаващите границата и непрекъснато наблюдение на безмитните магазини - се казва още в съобщението на финансовото министерство. - Мобилните групи на Агенция Митници и екипи на НАП извършваха денонощни проверки и наблюдение на безмитните магазини по граничните пунктове. Конфискувани са 80 100 къса цигари, а оборотите на безмитните магазини на Калотина по време на операцията са се понижили значително, лаконични са в оценките си експертите на министър Пламен Орешарски.
Именно по време на тази операция на 27 март в ръцете на проверяващите пада и началникът на дежурната смяна - подполковник Васил Станимиров от Гранична полиция, който е задържан със 120 стека контрабандни цигари. За инцидента веднага е сезирана Софийската военноокръжна прокуратура, която образува проверка по случая. На 30 март подполк. Станимиров излиза в отпуск по болест, като връзва ръцете и на шефа на Гранична полиция - ген. Красимир Петров, който оттогава не може да му връчи заповедта за дисциплинарно уволнение.
От информация, деликатно изтекла в публичното пространство през уикенда чрез един столичен всекидневник, камерите пред единия от трите безмитни магазина на ГКПП-Калотина са заснели как подполк. Станимиров, най-хладнокръвно е напълнил багажника на джипа си с безакцизни цигари и още по-хладнокръвно е потеглил към София. Няколко минути по-късно, когато проверяващите излезли от вцепенението, една от мобилните митнически групи тръгнала след подполковника. Той обаче засякъл опашката, рязко завил волана вдясно и подкарал с пълна газ през полето.
След кратка и съдържателна гонка из стърнищата край главен път Е 80 мобилката догонила подполковника и го принудила да спре. Когато обаче двамата митнически служители, антимафиотът и консултантът от Краун ейджънтс тръгнали да задържат нарушителя, най-неочаквано се случило друго чудо. Мевереецът вдигнал страховит скандал, защото той бил подполковник и някакви си сержанти и капитани нямали никакво право да го проверяват и да го задържат. А в суматохата около търсенето на подходящ офицер, достоен да арестува подполк. Станимиров, пишман контрабандистът просто... успял да изхвърли абсолютно всички цигари от багажника си.
По какъв начин ще се развие случаят не е трудно да бъде предвидено. След половин година проверката на Софийската военноокръжна прокуратура (между другото въпросните проверки са забранени още от юни 2003 г.) ще приключи с мнение за образуване на следствено дело. След още година и половина обвинителният акт срещу подполк. Васил Станимиров най-вероятно ще бъде внесен в съда, а към края на 2008 г. изведнъж ще се окаже, че той няма как да бъде осъден. Било защото е бил проверяван незаконно, било защото 120-те стека с цигари не са били открити в личния му автомобил.

Горе-долу същото щеше да се случи и с убийството на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров, известен с екзотичния си прякор Чората, което от една седмица отново е сред водещите новини. На 10 ноември 2005 г. вечерта той бе окован с белезници и пребит до смърт от петима благоевградски полицаи - майор Мирослав Писов, капитан Иво Иванов, старши лейтенант Борислав Механджийски и главните сержанти Янко Граховски и Георги Калинков.
Още на следващия ден, Благоевградската окръжна прокуратура образува предварително производство срещу неизвестен извършител, което възложи на Благоевградското окръжно следствие. А причината за смъртта на Чората бе формулирана с дежурната фраза Полицаите са действали в условията на неизбежна самоотбрана. И всичко щеше да мине мирно и тихо, ако приживе Чората не бе случил с роднини. Които вдигнаха такъв медиен шум, че от трагичния инцидент се заинтересуваха едновременно българският парламент и... световните медии.
Всичко, което се случи през следващите три месеца отдавна е известно. Онова обаче, което наистина буди много сериозна тревога е изявлението, което направи в началото на седмицата председателят на Военно-апелативния съд - ген. Веселин Пенгезов. Във вторник (4 април), в ефира на една национална телевизия той съвсем официално обяви, че в средата на декември 2005 г. делото за смъртта на Ангел Димитров най-вероятно е прекратено от бившия главен прокурор Никола Филчев по молба на МВР.
Развитието на разследването ми дава основание да направя този извод. То е било възложено на органи на досъдебното производство, които са извън военното правораздаване. А това е необичайно, защото подобни инциденти задължително се разследват от военни следователи, обясни още ген. Пенгезов.
За ген. Веселин Пенгезов подобни процесуални хватки може и да са необичайни. За Параграф 22 обаче, който от четири години и половина непрекъснато се занимава с привидно законните начини, по които слугите на Темида оневиняват обитателите на подземния свят, това не е никаква новина. Така, както не са новини други две причини, поради които Ангел Димитров-Чората и днес можеше да е жив, за да бъде съден и осъден по закон.
Първата от тях е, че ако някой в предишното ръководство на МВР уважаваше собствения си закон, ръководителят на ударната група - майор Мирослав Писов, отдавна нямаше да носи униформа. Било, защото като контраразузнавач е хващан да охранява дървени бракониери в средата на 90-те години на миналия век, било, защото в началото на август 2005 г. - като заместник-шеф на РЗБОП-Благоевград, той беше арестуван по подозрение, че е информирал определени престъпни структури за задграничните пътувания на двама свои началници от НСБОП.
Втората причина звучи по същия начин, но с няколко много съществени уточнения: в крачка е хванат друг бияч на Чората - главен сержант Янко Граховски, а делото, по което за малко му се е наложило да стане пациент на Темида е образувано за съучастие в отвличане и трафик на хора.
В края на миналата седмица (31 март, петък) Параграф 22 научи, че съдия Екатерина Николова от Благоевградския районен съд е отказала да прекрати наказателното преследване срещу македонския гражданин Георги Нестев-Джако и софиянецът Християн Иванов. От края на 1999 г. те са обвиняеми по дело за отвличане, изнасилване и търговия със сексробини, заедно с още петима души - Боян Зафиров и Стефан Петров от София, Стоян Дешев от санданското село Ново Делчево и благоевградчаните Лъчезар Добрев и Методи Кирчанов.
Първоначално в групата на обвиняемите са и две благоевградски ченгета - главните сержанти Янко Граховски и Златко Боянски. Съдбата (в лицето на техните колеги, следствието и прокуратурата в Благоевград) обаче така широко им се е усмихнала, че след като бурята утихва (т. е. - обвиненията срещу тях са свалени), Боянски напуска системата на МВР по собствено желание, а днес Граховски съди министъра на вътрешните работи Румен Петков, който го уволни за побоя над Чората.
Деветнайсет годишната студентка в Медицинската академия - Соня Т., е отвлечена на 18 октомври 1999 г. по обед от бившия софийски бар Рубин, в който има среща с един от барманите там - Християн Иванов. Двамата се запознават чрез един от многобройните по онова време телефони на доверието и след известно време започват да се виждат най-редовно. Във фаталния ден обаче на срещата пристига не Християн, а неговите приятели - Боян Зафиров и Стефан Петров. Двамата вземат девойката, уж да я заведат на едно по-интересно място, тримата сядат в едно такси и... потеглят за Благоевград. По пътя Зафиров и Петров делово обясняват на момичето, че ще я продават като проститутка в Македония и я убеждават в сериозността на намеренията си по най-простия начин - с шамари.
При пристигането си в Благоевград, таксито спира на ул.Илинден, където към него се приближава червен Фолгсваген с трима мъже в купето. Двама от тях са униформени полицаи, а третият е македонец, към когото ченгетата се обръщат с прякора Джако. След кратък разговор с тримата, Боян Зафиров сяда отново в таксито и лаконично обяснява на момичето, че полицаите са в час с бъдещата й съдба, така че да си избие от главата всякакви мисли за бягство.
През следващите няколко часа тримата се забавляват в кафе Кристал и в механа Хъшове, където към групата се присъединяват македонеца Джако и неговия приятел Стоян Дешев. Към края на деня Джако предлага на Соня Т. да си избере в коя страна да я изпратят да проституира - Гърция, Македония или Италия. След това момичето е откарано на бул. Св. кв. Кирил и Методий № 30, и е заключено в апартамент на третия етаж, предварително нает от Методи Кирчанов.
Още същата вечер (18 октомври 1999 г.) похитителите на Соня, придружени от наемателя на жилището Методи Кирчанов и приятелят му Лъчезар Добрев, се връщат в апартамента, пребиват момичето и в продължение на няколко часа го изнасилват. Историята се повтаря през следващите три дни, като през апартамента минават поне още десетина (
През следващите три дни издевателствата и побоищата над момичето продължават, като периодично жертвата е дрогирана насила, за да мълчи. Едва на 21 октомври пред Соня се отваря възможност да избяга и тя не я пропуска. Вечерта бъдещата жрица на платената любов е поверена на Валентин Новоселски-Хищника и неговата приятелка, които - след кратка и изтощителна любов - заспиват като пребити в спалнята. Усещайки, че моментът е настъпил, Соня се промъква в хола и по телефона моли своя прятелка в София да съобщи на полицията за отвличането. А след това излиза на балкона и избира най-краткия път към свободата - по водосточната тръба и с помощта на първото семейство, което се отзовава на молбата й за помощ и вика полиция. За най-голяма изненада на униформените обаче, при вида им Соня Т. не въздъхва с облекчение, а започва да пищи като обезумяла. Мистерията е изяснена няколко часа по-късно, когато момичето се успокоява и описва униформените съучастници на своите похитители.
На 4 декември 1999 г., разработката срещу двете благоевградски ченгета приключва и те са задържани, след като Соня Т. ги идентифицира безпогрешно при предварително организираното разпознаване. Няколко дни по-късно са изловени и останалите участници в отвличането, а делото - образувано по чл.142 от Наказателния кодекс (противозаконно лишаване от свобода) е попада в ръцете на софийския военен обвинител майор Бойко Найденов, който днес е ръководител на Софийската градска прокуратура.
Година и половина-две по-късно, когато обвиненията срещу главните сержанти са свалени, делото е изтеглено от Софийската военно-окръжна прокуратура и е възложено на Благоевградското районно следствие. Където, най-вероятно, ще си остане до изтичането на 10-годишната давност. Това ще се случи точно след осем месеца, защото похитителите са привлечени като обвиняеми по дело през декември 1999 г., а наказанието за престъпление по чл.142 от НК е лишаване от свобода от една до шест години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във