Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИЯЧИТЕ МАЙ СЕ БОРЯТ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Странно нещо е законът. От една страна, дава възможност на човек да защити интересите си по съдебен път независимо дали насреща му е домоуправителят на входа, работодателят му, или пък мощно ведомство като МВР например. От друга страна обаче, законът (поне в ръцете на българските слуги на Темида) много често не само превръща престъпниците в мъченици, но им осигурява и възможности за допълнителни печалби от обезщетения, получени по делата им срещу държавата.
По всичко личи, че процесуалноследственият и съдебен водевил, разиграл се около извращенията с Юрий Ленев, Георги Георгиев и Александър Русов по делото за убийството на Андрей Луканов, ще приключи точно по този начин.
Е, в интерес на истината биячите от Копривщица няма да забогатеят чак толкова много, защото за случилото се в т. нар. Къща на ужасите е образувано само едно дело - за побоищата над Юрий Ленев. За сметка на това обаче те трябва да са доволни, защото от 1999 г. насам са си получили дължимото под формата на заплати и надбавки, полагащи се на всеки нормален полицай.
Съвсем наскоро (в бр. 2 от 13 януари 2007 г.) Параграф 22 описа развитието на делото срещу биячите на Ленев - ченгетата Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков, така че в случая ще си припомним екшъна съвсем накратко:
На 1 юни 1999 г. Юрий Ленев е арестуван, натоварен в микробус и откаран в т.нар. Къща на ужасите в Копривщица. По пътя той е ескортиран от няколко ченгета от НСБОП и ДНСП, сред които са антимафиотите Илия Антонов (ръководител на групата по задържането на Ленев), Стефан Гъров и Кирил Пенков. По време на пътуването Гъров и Пенков многократно удрят лежащия на пода в микробуса арестант и блъскат краката му с плъзгащата се врата на микробуса.
На 2 юни 1999 г. Ленев е отведен в следствения арест, който се намира в двора на Националната следствена служба (НСлС) на бул. Д-р Г. М. Димитров № 42. Същия ден той е прегледан от лекаря на НСлС д-р Димова, която констатира множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедрицата на левия крак.
В средата на юли 1999 г. майката на Ленев - Дацка, за първи път вижда сина си и изпада в паника, защото следите от побоя все още личат по тялото му. Тя подава жалби до всички инстанции, но през следващите няколко месеца никой не й обръща внимание.
В края на 1999 г. Софийската военна прокуратура най-сетне образува дело за издевателствата над задържания, а на 5 януари 2000 г. срещу Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков от НСБОП са повдигнати обвинения за нанасяне на лека телесна повреда (чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130 от Наказателния кодекс).
В края на 2005 г. Софийската военна прокуратура внася обвинителния акт срещу Антонов, Гъров и Пенков в Софийския военен съд, а процесът срещу тях започва на 28 февруари 2006 година. Ленев е конституиран като граждански ищец. Той иска 100 000 лв. обезщетение.
На 30 октомври 2006 г. тримата полицаи са оправдани, като съдът отхвърля и финансовите претенции на Ленев. В мотивите си военният съдия Цанко Грозев пише, че ченгетата са респектирали Юрий Ленев в рамките на закона и не са превишили правата си.
На 14 ноември 2006 г. военният обвинител Мирослав Ангелов протестира оправдателното решение пред Военноапелативния съд, а първото заседание е насрочено за 29 януари 2007 година.
На 1 декември 2006 г. обаче изтече абсолютната давност (седем и половина години) на престъпленията, за които тримата антимафиоти са изправени на подсъдимата скамейка.
Вместо обаче да прекрати наказателното преследване срещу тях, на 29 януари 2007 г. тричленният състав на Военноапелативния съд все пак се събра за заседание, като още в самото начало неговият председател Цаньо Ангелов попита страните дали желаят делото да продължи, или да бъде прекратено веднага поради изтекла давност, съгласно чл.24, ал.1 и ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс.
По искане на защитата униформените магистрати провеждат заседанието и обявяват, че ще се произнесат в законоустановения 30-дневен срок.
Оттук нататък изходът от делото е един, но вариантите, при които може да се случи това, са три:
- Военноапелативният съд да прекрати делото по давност, без да се произнесе за вината на тримата;
- съдът да признае биячите за виновни, като им наложи условни или ефективни присъди и прекрати делото по давност. (Това означава в досиетата на тримата да бъде записано, че са осъждани, но без те да изтърпят наложените им наказания.);
- съдът да оправдае тримата подсъдими и да прекрати делото поради изтекла давност.
Според юристи на 1 март, когато изтича 30-дневният срок за размисъл на военноапелативните съдии, най-вероятно ще се разиграе третият вариант: хем делото ще бъде прекратено, хем тримата ще бъдат обявени за невинни. А стане ли това, до поредната присъда на държавата остава само една крачка. По закон тя може да бъде направена и в София, но това едва ли ще се случи, защото Европейският съд по правата на човека в Страсбург е... доста по-щедър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във