Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИЯЧИТЕ ОТ КЪЩАТА НА УЖАСИТЕ СЕ РАЗМИНАХА С ПРАВОСЪДИЕТО

Цивилизованият свят остана потресен, когато на 19 декември 2006 г. съдът в Триполи осъди зо втори път на смърт петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф. Съвсем естествено, решението на либийските магистрати бе посрещнато с гняв и разочарование, а главният прокурор на България Борис Велчев обяви, че срещу мъчителите на нашите сънароднички в затвора Джудейда ще бъде образувано дело, въпреки че те - деветима полицаи и един лекар, на 19 ноември 2006 г. бяха оправдани от криминалния съд в Триполи.
Около 20 дни по-рано (на 30 октомври 2006 г.) български съд също оправда други трима мъчители полицаи, които по аналогичен начин - чрез побоища, изтезания и заплахи, изтръгнаха самопризнания от обвинен в убийство. Става дума за Юрий Ленев, подсъдим по делото за разстрела на бившия премиер Андрей Луканов (на 2 октомври 1996 година).
Паралелът и да е странен
защото за всички е ясно, че медицинските сестри са невинни, докато делото за убийството на Андрей Луканов все още не е приключило с влязла в сила присъда.
На 28 ноември 2003 г. Софийският градски съд (СГС) призна Юрий Ленев за виновен и го осъди на доживотен затвор. Същата присъда получиха и останалите обвинени - Ангел Василев, Георги Георгиев, Александър Русов и Алексей Кичатов. На 8 юни 2006 г. обаче Софийският апелативен съд отмени решението на СГС и призна петимата подсъдими за невинни по всички обвинения срещу тях. Така че в момента делото се намира във Върховния касационен съд и никой не е в състояние да прогнозира каква ще бъде неговата последна дума.
В случая обаче не е от първостепенно значение дали Ленев е виновен, или не е. По-важното е, че в уж демократична България неговите самопризнания бяха изтръгнати така, както либийските мъчители принудиха част от медицинските ни сестри да признаят вината си за заразяването на децата със СПИН: бой, бой и... пак бой. Е, в интерес на истината чест прави на нашите ченгета, че не последваха изцяло примера на либийските си колеги и не са измъчвали Ленев с електрически ток. Това обаче в никакъв случай не ги прави по-благородни или по-големи професионалисти от либийците.
А най-важното в случая е, че
макар побоищата в Къщата на ужасите в Копривщица да не са оспорени
от никого по време на процеса срещу Ангел Василев, Юрий Ленев, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Александър Русов, на 28 февруари 2006 г., трима от биячите - Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков от бившата вече НСБОП (днес - ГДБОП) бяха изправени пред Софийския военен съд, а на 30 октомври бяха.. оправдани от униформения магистрат Цанко Грозев.
След протест на прокуратурата и жалба на Юрий Ленев делото се озова във Военноапелативния съд, който насрочи първото заседание срещу биячите за 29 януари 2007 година. То обаче няма да бъде проведено, защото междувременно абсолютната давност (седем и половина години) за престъплението на ченгетата изтече и наказателното преследване за побоищата над Юрий Ленев бе прекратено.
Според версията на защитата инцидентът с Юрий Ленев се е разиграл по следния сценарий. На 1 юни 1999 г. към 18 часа Илия Антонов (по онова време шеф на сектор Оперативна реализация към НСБОП) е получил съобщение по пейджъра да се върне на работа и да събере всички свои подчинени. Вече в НСБОП Антонов разбрал, че трябва да бъде задържан Юрий Ленев, защото е заподозрян за участие в покушението над Андрей Луканов. В работната група влезли ченгетата Стефан Гъров, Кирил Пенков, Сергей Куртев и Валентин Николов. Малко преди да тръгнат, антимафиотите разбрали, че към жилището на Юрий Ленев вече са изпратени още двама полицаи - Гален Ганчев от НСБОП и Свилен Михайлов от ДНСП, които трябвало да установят дали обектът си е вкъщи.
Около 20. 30 часа цялата група се събрала пред блока на Юрий Ленев в столичния ж. к. Овча купел. Илия Антонов, Сергей Куртев, Свилен Михайлов и Гален Ганчев се качили пред жилището на заподозрения, а Валентин Николов и Стефан Гъров останали да чакат в микробуса, с който пристигнали.
Като старши на групата Антонов позвънил на вратата, която била отворена от дъщерята на Ленев - Александра. Ченгето казало, че търси баща й и след като Ленев се появил, Антонов му казал, че трябва да го придружи до Шесто РПУ-София за справка. Нищо неподозиращият Юрий Ленев взел паспорта и якето си и тръгнал с полицаите.
Оттук нататък групата на ченгетата се разделила. Свилен Михайлов и Гален Ганчев, които били инструктирани от полк. Ботьо Ботев, влезли в апартамента, за да попречат на близките на Ленев да звънят по телефона и да разгласят, че той е задържан.
А Антонов, Куртев и Пенков тръгнали с Ленев към микробуса, паркиран пред входа. По средата на пътя обаче Юрий Ленев се усъмнил, че толкова много хора са дошли да го викат за справка и се опитал да се върне обратно във входа. Чак тогава Илия Антонов му казал, че е арестуван и че трябва да влезе в микробуса.
Като наближили возилото, Гъров отворил страничната плъзгаща се врата и се качил, за да поеме заподозрения. Точно в този момент Ленев рязко се насочил към задната част на микробуса, което принудило Куртев и Пенков да го хванат за ръце. Ленев обаче се отпуснал с цялата си тежест, а двете ченгета го завлекли до микробуса, чиято странична плъзгаща се врата предвидливо била оставена отворена. Тогава заподозреният се запънал с крака на прага, Сергей Куртев му направил пресечка с ръка (каквото и да означава това) и... Ленев се озовал на пода по корем - с крака, стърчащи навън.
В схватката се включил и Стефан Гъров. Той направил опит да издърпа задържания вътре и да затвори вратата, но не успял. Тогава на помощ му се притекъл Сергей Куртев, който няколко пъти блъснал с вратата краката на Ленев, но и той не постигнал желания ефект. В това време Илия Антонов седнал до шофьора, а Валентин Николов се качил в беемвето на Свилен Михайлов и Гален Ганчев и групата потеглила към... Копривщица.
При Юрий Ленев останали Кирил Пенков и Стефан Гъров, които в продължение на няколко километра извършвали едновременно две действия: опитвали се да извадят ръцете на Ленев изпод тялото, за да му сложат белезници, и продължавали да блъскат краката му с вратата с цел той да ги сгъне, а те да затворят микробуса.
Накрая опитите им се увенчали с успех и малко преди полунощ на 1 юни 1999 г. Юрий Ленев - окован и с качулка на главата, най-сетне бил доставен във вилата на РДВР-София в Копривщица. Там Илия Антонов, Кирил Пенков, Стефан Гъров и Валентин Николов предали арестанта на полк. Ботьо Ботев и веднага потеглили обратно за София. А Свилен Михайлов и Гален Ганчев останали...
На 2 юни сутринта Ленев бил откаран в Националната следствена служба. Там го приел следователят Богдан Карайотов, който му предявил обвинение за съучастие в убийството на Луканов. Същия ден, към 17 часа, Ленев бил прегледан от лекаря на службата - д-р Димова. След това той бил заключен в следствения арест, който се намира на същия адрес, въпреки че в протокола на д-р Димова било записано: По време на прегледа са констатирани множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсана контузна рана на лявата китка и втори пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедрицата на левия крак.
Явно, за да има време раните от разпита в Копривщица заздравеят, майката на Юрий Ленев - Дацка, е пусната да види сина си едва в средата на месец юли 1999 година. След срещата жената, меко казано е останала потресена от гледката, защото Юрий продължавал да бъде целия в синини, хематоми и охлузвания, като част от ноктите на ръцете му били изпотрошени, а един нокът изобщо... го нямало.
Дацка Ленева веднага надала вой до небесата и изпратила протестни писма както до всички възможни институции в България (главния прокурор Никола Филчев, шефа на следствието Бойко Рашков, вътрешния министър Богомил Бонев, президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов), така и до медиите.
Единствената реакция обаче дошла от страна на следствието. Веднага след избухването на скандала заместник-директорът на службата Румен Георгиев отключил Юрий Ленев и организирал нов медицински преглед, който... потвърдил констатираното от д-р Димова.
Делото за издевателствата над Юрий Ленев
било образувано от Софийската военна прокуратура едва в края на 1999 г., и то по жалба на тогавашния адвокат на арестанта - Рени Цанова. На 5 януари 2000 г. срещу Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков от НСБОП са повдигнати обвинения за нанасяне на лека телесна повреда (чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл. 130 от Наказателния кодекс), след което ентусиазмът на военните магистрати се изпарил и през следващите пет години по делото не било свършено нищо съществено, защото материалите били надлежно прибрани от Върховната касационна прокуратура.
Чак в края на 2005 г.
Софийската военна прокуратура успява да си върне делото
и да внесе обвинителния акт срещу Антонов, Гъров и Пенков в Софийския военен съд. Делото започна на 28 февруари 2006 година. Ленев е конституиран като граждански ищец с претенции за обезщетение в размер на 100 000 лв., а на 30 октомври - пак 2006-а тримата полицаи бяха оправдани.
По време на процеса Ленев разказа пред съда, че е бит не само в Копривщица, но и по пътя дотам.
Хората, които бяха с мен в каросерията, започнаха да ме бият по всички части на тялото с твърд предмет. Един от тях започна да ми скача по бъбреците. Удряха ме и нищо не говореха. Възможно е да съм изпаднал в безсъзнание, губят ми се моменти. По неравния път се движехме 15-20 минути, като боят продължаваше. Биха ме по цялото тяло, в задната част - от гърба до ходилата, защото бях легнал по корем. Единствено не ме удряха по слабините и по лицето. Нагласиха ми краката така, че да са пред вратата на микробуса. Някой започна да засилва плъзгащата се врата и да удря краката ми. Тогава припаднах. Когато се свестих, ме изправиха в седнало положение и един от тях започна да ми натиска очните ябълки навътре, а друг започна да ме бие по пищялите на краката - гласят обобщените показания на Юрий Ленев по време на процеса в Софийския военен съд. - Болката беше нетърпима и започнах да се мятам. Но някой ми хвана главата, а друг започна да ме удря по темето и тила с твърд предмет. Припаднах пак. Когато се свестих, двама души ме изведоха от микробуса, като ме влачеха. Бях без обувки и не можех да ходя. Качиха ме по някакви стълби и ме оставиха да лежа на твърд под по гръб. После някой постави над ходилата ми дървена греда. После постави нещо твърдо между всички пръсти на лявата ръка, стиснаха ме и ставите изпукаха. А после някой заби нещо остро под нокътя на показалеца на лявата ми ръка...
Гарван гарвану око не вади
Военният магистрат Цанко Грозев обаче очевидно не хваща много вяра на думите на Ленев, защото в мотивите си за оправдателните присъди (те видяха бял свят на 14 декември 2006 г.), той пише: От така описания от Ленев побой по тялото му не би имало незасегнато място и следите от ударите би следвало да са ужасяващи. Прегледът на д-р Димова описва съвсем друго нещо и подкрепя обясненията на подсъдимите, категоричен е магистратът. Нещо повече, той обявява, че тримата полицаи изобщо не са превишили правата си, докато са арестували Юрий Ленев на 1 юни 1999 година. Освен това съдия Цанко Грозев е убеден, че Илия Антонов, Стефан Гъров и Кирил Пенков са били сигурни, че задържат лице, извършило престъпление (а то по логиката на правораздавателя трябва да бъде бито, докато си каже и майчиното си мляко. И още - че тримата наистина са му нанесли леки телесни повреди, но само защото той е оказал съпротива, а те са го... респектирали в рамките на закона.
Военният прокурор по делото
- капитан Мирослав Ангелов, е протестирал оправдателните присъди пред Военноапелативния съд в законоустановения 15-дневен срок, а първото заседание по второинстанционното дело бе насрочено за 29 януари.
Но... то няма да бъде проведено, защото на 1 декември 2006 г. изтече абсолютната давност от седем и половина години срещу биячите на Ленев и наказателното преследване трябва да бъде прекратено.
Стига, разбира се, да не се случи някакво чудо. Примерно - главният прокурор Борис Велчев да разпореди на подопечния си отдел Инспекторат да извърши проверка, която да установи... очевидното: преди шест години истинските инквизитори на Юрий Ленев са изпаднали от делото и трябва да бъдат върнати обратно незабавно. Ако не за друго, то може да покажем пред света, че за престъпленията срещу правосъдието не признаваме никаква давност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във