Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИОХИМ ИЗГОРЯ С 1.5 МЛН. ДОЛАРА ЗАРАДИ СЪДЕБНО САЛТОМОРТАЛЕ

През 1994 г. в дома на петричкия кмет д-р Петър Илиев избухва бомба, хвърлена от улицата в кухнята. По чудо жертви и пострадали няма. На помощ на местните оперативни работници пристигат криминалисти от Благоевград, един от които (след първоначалния оглед) успокоява потърпевшия с думите: Г-н Илиев, това е опит за сплашване. Следствените действия стигат до задънена улица, а атентаторите остават неразкрити. После човекът, произнесъл знаменитата реплика, става - за кратко, шеф на РПУ-Петрич, а случаят потъва... ... Осем години по-късно, без никакви видими причини, д-р Петър Илиев е извикан в петричката полиция във връзка с неуспешния атентат срещу него. Но вместо да научи (най-после) кой и защо го е сплашвал, разбира, че следственото дело е прекратено окончателно, а той трябва да се разпише върху съответните бумаги. Изуменият д-р Илиев обаче категорично отказва... Полицията не направи нищо, въпреки че имената на извършителите бяха известни. Аз също ги знам, но и да ги кажа днес - какво от това? Делото е прекратено, а следите отдавна са заличени. Мисля, че още тогава полицията и следствието трябваше земята да изрият, защото това беше първият опит за покушение срещу кмет в България през последните 50 години - сподели за Параграф 22 д-р Илиев и каза, че килърите са имали и резервен вариант, ако не успеят с бомбата. Според този план той е трябвало да бъде ликвидиран в Кресненското дефиле. За пъкления замисъл д-р Илиев научава доста по-късно от човек, близък до лицата, с които е водил борба в ония години. Петре, ти си късметлия - му казал човекът. - Трябваше да бъдеш гръмнат в дефилето, но нещата се провалиха, защото в колата с тебе пътуваха заместник-кметът и счетоводителят на общината....Според д-р Петър Илиев, атентатът срещу него през 1994 г. има пряка връзка с бъдещата (по онова време) приватизация на хладилната база за дълбоко замразяване, популярна под названието Хладилника. Като кмет на Петрич той започва отчаяна битка за опазване на базата и на кооперативните масиви, влизали в ликвидираните (през 1991-1994 г.) ТКЗС-та в Петричката община. Идеята била на територията на Хладилника да се развие модерна зеленчукова борса, а стуктурата, която трябва да реализира поне първия етап на кметския замисъл, е държавната Агроюг АД (акционерната фирма е предшественик на съвременното акционерно дружество - бел.ред.).Аз съм основател на Демократическата партия в Петрич, но като кмет нямах право да бъда начело. Ето защо направих Васил Костенаров председател на местния координационен съвет на СДС, а той поиска Христо Арнаудов да стане управител на Агроюг. След време установих, че именно Костенаров е давал информация на Арнаудов за всички действия, които предприемах за опазването на Хладилника, припомни си друга част от кметския кошмар д-р Илиев. Опасни връзкиСпоред д-р Петър Илиев, за незаконната приватизация на Агроюг АД е създадена паралелна (и почти едноименна) фирма - Агроюг-94 ООД. Усетил накъде духа вятърът, петричкият кмет хуква по инстанциите и ги обикаля в продължение на близо две години. Отначало се среща с отговорните по-нисши фактори в Министерството на земеделието, от които зависи назначаването на ликвидационни съвети в Хладилника и прилежащите ТКЗС, които да определят дяловете на различните кооперации и да се пристъпи към същинското изграждане на зеленчуковата борса. После разговаря (безплодно, разбира се) с Георги Танев - земеделски министър в правителството на проф. Любен Беров, и с лидера на БЗНС Александър Стамболийски и вицепремиер Светослав Шиваров. Накрая, осъзнал собственото си безсилие - обърнал гръб на битието си на тъмносин кмет и потърсил помощ от БСП-депутатката Елена Янева. С нея той прекарал повече от два часа при тогавашния финансов министър Стоян Александров, но също безрезултатно. Когато Александров ни прие, аз го попитах дали е ходил в Петрич да яде агне - припомни си Петър Илиев. - Той обаче отговори, че наистина е идвал в града, но с друга цел - да обсъжда варианти за осигуряване на заем от Световната банка, с който регионът да бъде съживен....На два пъти кметът почти успява да изпълни целта си - да вкара в Хладилника ликвидационен съвет, но в последния момент все нещо се обърквало. А най-големият кутцуз го споходил по линия на тогавашния управител на Софийска област Кирил Палешутски. Един ден до ушите на петричкия градоначалник достигнала вестта, че областният управител все пак е подписал лелеяната заповед за назначение на ликвидационния съвет. Той зачакал бумагата и след десетина дена, като не я дочакал, предприел собствени мерки: Беше шест и половина сутринта - разказа пред Параграф 22 Петър Илиев. - Влязох в кабинета на областния управител и заварих вътре само чистачката. Поогледах се насам-натам, плъзнах едно око по бюрото му и... видях заповедта. Наложи се да си я взема, защото явно никой нямаше намерение да ми я дава - продължи с описанието на областните си перипетии д-р Илиев. - Веднага тръгнах за Петрич, но когато с хората ми отидохме в Хладилника, не ни пуснаха да припарим зад оградата. Имаше частна охрана, а полицията не пожела да ни окаже никакво съдействие. Тогава отидох директно при заместник областния управител Вили Динов, защото поне от месец той ме врънкаше за среща с тогавашния конституционен съдия Александър Арабаджиев. Когато връхлетях при него, той започна да ме увещава, че след час наистина ще обядваме с Арабаджиев, но аз му отказах. Даже му заявих, че вече е късно и че притежавам папката с документите, доказващи гигантска далавера. Съжалявам, че тогава нямах касетофон в себе си да го запиша, защото думите му бяха потресаващи: Господин кмете, намерете си обреден дом да ви обслужи.... Още същата вечер свиках общоградско събрание и обясних на петричани за какво става дума. А три дни по-късно ми хвърлиха бомбата... - обобщи патилата си Илиев.МетаморфозиВълната от общи събрания (надигнала се в края на 1993 и началото на 1994 г.), на които правоимащите делят и разпределят земите и имуществото на бившите ТКЗС и АПК, не подминава и Петрич. Агроюг АД (в която влиза скандалният Хладилник и която притежава достатъчно обработваеми земи) е регистрирана от Благоевградския окръжен съд (ф.д. N56) през 1990 година. Уставният капитал на дружеството е в размер на 5.4 млн. лв., разпределен в 540 акции с номинал 10 000 лв. всяка. До 1993 г. ръководител на селскостопанската фирма е Димитър Керезов, а след това на негово място е назначен Христо Арнаудов.На 18 януари 1994 г. Благоевградският окръжен съд (ф.д. N130) регистрира дружеството Калисто ООД със седалище гр. Петрич, ул. Места 12. Съдружници в него са Антоанета Тушинова, Христо Ламбрев и Костадин Хаджииванов (и тримата от Петрич), Георги Калибацев от Пловдив и софиянецът Николай Арабаджиев (брат на конституционния съдия Александър Арабаджиев). Управител на фирмата е Христо Арнаудов. На 31 януари 1994 г. Благоевградският окръжен съд регистрира (ф.д. N257) фирма Агроюг-94 ООД със седалище гр. Петрич, ул. Места 10.На 12 април 1994 г. общото събрание на Калисто ООД решава да бъдат придобити 466 акции от Агроюг АД и упълномощава Антоанета Тушинова да ги изкупи от бившите членове на АПК Беласица.На 18 април 1994 г. е свикано извънредно заседание на Агроюг АФ, на което са освободени като акционери ТКЗС-тата в ликвидация - в селата Марикостиново, Тополница и Кулата, както и стопанските предприятия (СП) Изкупуване и реализация и Млечна промишленост. На тяхно място е приет нов акционер - Агроюг-94 ООД, собственик на 540 броя акции. На същото заседание е одобрен договор между Агроюг-94 ООД и Калисто ООД за прехвърляне на 466 броя акции на името на Калисто, както и приемането на последното ООД за акционер. А като капак Агроюг-94 е преобразувано в акционерно дружество с управител Христо Арнаудов.Какво се получава с Агроюг АД след въпросната гимнастика? Калисто ООД става собственик на мажоритарния пакет акции (466 бр.), а останалите се разпределят по следния начин: Агроюг-94 АД - 52 акции и СП Тютюнева промишленост - 22 акции.На 29 юли 1994 г. земеделският министър Георги Танев назначава (на трудов договор) Стоян Кирилов Илиев за председател на ликвидационния съвет на Агроюг АД, но пет дни по-късно го уволнява. Нов ликвидационен съвет така и не е назначен, въпреки че ликвидацията на Агроюг АД е обявена на 23 август 1994 г., а на 16 май 1995 г. фирмата завинаги е изличена от лицето на земята.След този акт с имуществото на несъществуващата вече Агроюг АД започва да се разпорежда общото събрание на кредиторите, което с протокол от 28 ноември 1995 г. възлага управлението на дълготрайните материални активи (оценени на 10.164 млн. лв.) на Агроюг-94 АД. В замяна на това акционерното дружество трябва да поеме задълженията на ликвидираната Агроюг АД към няколко банки и останалите кредитори. Всички тези ангажименти са отразени в нотариално заверен констативен протокол, гласуван на общото събрание на правоимащите, проведено на 1 декември 1995 година. В този констативен акт Агроюг-94 АД е признато за собственик на имуществото на прекратеното Агроюг АД и правоприемник на банковия кредит (в размер на 1.5 млн. щ. долара), изтеглен през 1993 г. от банка БИОХИМ АД.ПрецакванетоНа 19 март 1993 г. Агроюг АД сключва договор за банков кредит със Сирбанк АД в размер на 1.5 млн. щ. долара за внос на машини. Срокът за погасяване на кредита е до 20 декември 1995 г., но фирмата спира плащанията на 1 септември 1995 година.Банка Биохим АД София, която през септември 1995 г. наследи активите на Сирбанк, веднага започва да търси парите си, но без резултат. Съдебната сага се проточва с години, като целта на занятието е банкерите да разберат, че фирмата Агроюг-94 АД няма нищо общо с дълга и поради тази причина няма да го връща.На 18 юни 1998 г. състав на Благоевградския окръжен съд, председателстван от Милуш Бараков, отрязва БИОХИМ с мотива, че Агроюг-94 АД не може да се смята за наследник на дълговете. Според него, в констативния протокол от 1 декември 1995 г. не се съдържа искане за поемане на пасивите на Агроюг АД, т.е. не може да има правоприемство между два различни правни субекта.Банката обжалва решението пред Върховния касационен съд, който на 2 декември 1998 г. приема, че жалбата на БИОХИМ е основателна, отменя изцяло решението на Благоевградския окръжен съд (БОС) и връща делото за ново разглеждане в БОС, но от друг съдебен състав. Освен това висшите магистрати са категорични, че между фирмите Агроюг АД и Агроюг-94 приемството е безспорно. На 20 април 2001 г. делото е подновено и се гледа от състав, председателстван от окръжния съдия Мими Фурнаджиева. Банкерите от БИОХИМ вече предвкусват успеха, но... оптимизмът им е попарен. Изведнъж става ясно, че още преди три години (на 19 октомври 1998 г.) Агроюг-94 е преобразувана в Делфа АД, което поема всички активи и пасиви на скандалното дружество. Седалището на новата структура отново е в Петрич, отново на ул.Места, но на номер 17. Познат е и тарторът на компанията (в този случай председател на борда на директорите) - Христо Арнаудов.По това време общият размер на дълга е достигнал 3.713 млн. щ долара (1.503 млн. щ. долара главница и 2.210 млн. щ. долара лихви). От резултатите на направената счетоводна експертиза става ясно, че Делфа АД е с реални активи в размер на 939 000 лв., а дружеството е приключило 1999 г. с финансов резултат от... 972 000 лева. След неколкочасово размишление върху казуса съдът обявява решението си, което хвърля служителите в БИОХИМ в ужас - Делфа АД е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност от... 1 септември 1995 г. и е крайно време да се открие процедура по несъстоятелност. Магистратите са категорични, че Делфа е правоприемник на дълга на Агроюг АФ, но от това на хората в БИОХИМ изобщо не им става по-комфортно. За временен синдик на Делфа е назначен Борис Борисов, а върху имуществото на неплатежоспособния търговец е наложен запор и възбрана. Насрочено е и събрание на кредиторите на 18 март 2001 година.Потърпевшите от Делфа АД моментално пращат жалба до Софийския апелативен съд, който потвърждава решението на Благоевградския окръжен съд от 20 април 2001 година. Адвокатите на Делфа АД не се отказват и случаят отново пристига във Върховния касационен съд. На 23 септември 2002 г. състав на ВКС (с председател Любка Илиева и членове Тодор Домузчиев и Радостина Караколева) допускат жалбата за разглеждане, а решението им хвърля широката публика в музиката: Агроюг-94 АД, преобразувано в Делфа ЕАД, не е правоприемник на Агроюг АФ. Според върховните съдии, волеизявленията, направени на общите събрания на правоимащите за възлагане на материални активи и поемане на задължения от Агроюг-94 АД, не водели до възникване на частно правоприемство и поемане на дълг. Освен това липсвало и съгласието на кредитора ТБ БИОХИМ АД за заместване на длъжника (сякаш банкерите някой ги е питал за нещо).С тези мотиви ВКС отменя решенията на Софийския апелативен съд и на Благоевградския окръжен съд и на практика хвърли молбата на банката за връщане на парите по кредита в кошчето за боклук. С особено мнение се подписва съдията Тодор Домузчиев, който приема обратна позиция и смята за правилни решенията на Софийския апелативен съд и на Окръжния съд в Благоевград. Гласът му обаче си остава глас в пустиня...

Facebook logo
Бъдете с нас и във