Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИОМЕТРИЯТА ОТНОВО ПРЕВЪЗБУДИ МВР

Вътрешното министерство със сигурност ще влезе в книгата на рекордите Гинес, но не с колосалните си успехи срещу престъпността, а с трескавата си готовност да ни подменя през ден паспортите. Две години след приключването на кампанията по издаването на новите лични карти, шофьорски книжки и паспорти, започнала през 2000 г. и приключила през 2005 г., МВР вече набира пара за нова процедура по подмяна на българските документи за самоличност. При първата смяна бе наложително да хвърлим на боклука зелените тескерета, останали ни от Живково време. Причината за поредната процедура обаче е меракът да се покажем по католици и от папата, като въведем тапии с биометрични данни, преди това да сторят останалите страни членки на Европейският съюз.
Както вече стана известно, на заседанието си от 3 май, четвъртък, Министерският съвет одобри постановлението за изменение и допълнение на правилника за издаване на българските документи за самоличност, внесено за разглеждане от вътрешния министър Румен Петков. Според документа от ноември 2007 г., започва издаването на паспорти, в които ще бъде вграждан електронен носител на информация с биометрични данни. До 31 октомври новата технология за издаване на паспортите ще бъде въведена, се казва в съобщение на Министерски съвет след приемането на постановлението.
Поредните промени в правилника са продиктувани от измененията в Закона за българските документи за самоличност, приети на второ четене на 18 декември 2006 г. от Народното събрание. Според новите текстове българските документи за самоличност задължително трябва да съдържат електронен носител с изображение на лицето и пръстови отпечатъци, като се прави и уговорката, че документите, издадени, преди да влезе в сила този закон, са валидни до изтичането на срока им.
Въпросът за въвеждането на биометрични данни стана актуален след терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 година. В началото на 2003 г. Съединените щати поискаха в документите на гражданите от страните членки на Европейския съюз и от страните, с които има безвизов режим, да притежават чип с пръстови отпечатъци и лицева биометрия. ЕС се обяви против искането, но след натиск от САЩ кандиса до началото на 2006 г. да въведе новия документ с чип. Този въпрос бе обсъден на срещата на вътрешните министри на страните членки на ЕС през октомври 2004 г. в Люксембург, а със специална наредба на Съвета на ЕС от 29 декември 2004 г. бе решено окончателно, че паспорти с вградени биометрични данни - цифрова снимка и пръстови отпечатъци - ще има.
Дебатите по темата продължиха и през следващата година, като на 28 февруари 2005 г. ЕС обсъди и възприе възприе първата част от техническата спецификация, отнасяща се до съхранението на лицева биометрия в рамките на безконтактния чип в паспортите. В съобщение на комисията бе подчертано, че защитата на тези изображения е осигурено от системата Basic Access Control, която изисква наличието на специални устройства, отварящи чипа и четящи информацията от него. На следващото заседание по въпроса за биометрията на 28 юни 2006 г. Европейската комисия разгледа и втората част от техническата спецификация, отнасяща се до влагането на пръстови отпечатъци в електронния носител на информация. При обсъждането комисията е преценила, че тази база данни е особено чувствителна и е необходима система с висока степен на защита. Това от своя страна е свързано и с повече време за установяването на техническите й параметри. В някои от страните членки на ЕС са направени тестове с такава система, които показват че тя работи. Но за да има достъп до архива с пръстовите отпечатъци, се предполага, че всички гранични пунктове в ЕС, включително и на новоприетите страни, трябва да бъдат снабдени с необходимата четяща техника. Засега обаче членките на ЕС все още не са инсталирали такъв софтуер и хардуер, което се очаква да стане през 2009 година. Засега комисията е решила, че срокът за заработването на тази система и влагането на пръстовите отпечатъци в паспортите е 36 месеца след решението от 28 юни 2006 г., т.е. не по- късно от 28 юни 2009 година.
Въпреки очертаващите се затруднения, особено при създаването и защитата на базата данни, ентусиастите от МВР внесоха набързо в МС предложение за промени в издаването на документи за самоличност и огласиха, че от ноември 2007 г. започват да издават паспорти с биометрични данни.
Не за първи път прави впечатление пионерският плам на МВР, когато се втурне да изпълнява изискванията на европейските си партньори. ЕС все още мъдруваха над искането на САЩ, а ние вече се бяхме изказали по въпроса. Далеч преди решението на ЕС (от 2004 г.) още през ноември 2003 г. тогавашният заместник-министър Бойко Коцев обяви пред журналисти, че България има готовност и техническа възможност да въведе биометрични данни в граничната информационна система.
Дали от справедлива гордост, че сме дали на света бащата на компютъра, или заради склонността ни често да слагаме каруцата преди магарето, но ето че и днес сме свидетели на повече ентусиазъм, отколкото на професионализъм при обсъждането на този въпрос. На първо място това се отнася до готовността за изграждането на нов тип автоматизирана информационна система (АИС), над каквато се оказва, че все още експериментират и в ЕС. В досега действащата информационна система се пази база данни от дигитални снимки, които са вложени в новите документи за самоличност. Лицевата биометрия обаче предполага съвсем различна система, основаваща се на възможността за съхранение на цифрови ирисови изображения. Базата данни от пръстови отпечатъци също изисква специфични възможности на системата за защита и пренос на информация.
Обещаното въвеждане на биометрични данни от ноември 2007 г., макар и с уговорката, че такива паспорти все още ще бъдат малко на брой, предполага, че първите тестове на новата АИС вече са проведени и тя е готова за действие. А от есента всички гранични пунктове в държавата ще са снабдени с устройства за четене на информация от електронните носители в документите, така че тя да бъде сравнявана с базата данни от системата. Ако това стане в оставащите шест месеца - до обявения в постановлението старт, ние ще сме отличниците на Европейския съюз.
Едно сравнение с предишната кампания за смяна на паспортите от 1999 г. показва, че нещата са далеч по-сложни. Конкурсът за избор на изпълнители продължи около година, след като беше обявен през февруари 1998 г. и се точи до 24 юни същата година. В крайна сметка конкурсът беше спечелен от фирмите Капелен и Хюлет пакард-България. Официално издаването на новите тапии започна на 1 април 1999 г. , като договорът предвиждаше в продължение на три години да бъдат отпечатани 12 млн. документа, чиято офертна цена тогава бе 74 777 000 германски марки.
Според неофициалната информация новият проект за подмяна на международните паспорти с нови, съдържащи биометрични данни, предвижда издаването на документите да става централизирано, т.е. от един-единствен пункт в страната, по всяка вероятност в София. Това предизвиква и опасения, че е възможно да се образуват опашки за документи, въпреки че старите паспорти ще бъдат валидни до датата на изтичането им.
Преди смяната обаче вътрешното министерство задължително трябва да премине през няколко важни предхождащи процедури. За шестте месеца, оставащи до ноември 2007 г., МВР трябва да обяви публичен конкурс за изпълнители на този проект, да отсее кандидатите, да избере най-добрата оферта и да сключи договор. Технологичното време за тази процедура, според европейската практика, е минимум осем месеца. Дори и да съкратим сроковете за провеждането на този конкурс на три месеца, това не означава, че от 1 ноември държавата ни ще е в състояние да произвежда паспорти с електронен носител. Причината е проста и очевидна -едва след сключването на договор със спечелилия конкурса изпълнител започва оборудването на новата информационна система, разполагането на нови компютри във всичките гранични пунктове, тестване на системата и старт на смяната. Досега обаче от МВР не са обявили нито условията на търга за изпълнители, нито са съобщили срокове за прегледа на документите, да не говорим за време за тестване и за други такива глезотии.
Тайна засега е и отговорът на въпроса колко ще струва новият паспорт, с колко ще бъде по-скъп от безконтактния чип. Цената на валидните сега паспорти варира според възрастта на собственика му и скоростта на изпълнение - от 7 лв. (за лица до 14 години) до 30, 60 и 150 лв. съответно за обикновена, бърза и експресна услуга за хората между 14 до 58 години. Според някои експертни мнения, при въвеждането на чипа с биометрични данни цената на паспортите ще скочи почти двойно, както е станало във Великобритания, където цената от 42 лири се е повишила на 85 лири. Това означава цените у нас да варират от 60 до 300 лв., което приблизително при 4 млн. притежатели на паспорти у нас прави колосална сума за хазната.
Ще има ли паспорти с безконтактен чип или не за гражданите на Европейския съюз? На този въпрос ще даде отговор Европейската комисия. Ако на някого му се струва, че крайният срок през юни 2009 г. е прекалено дълъг, греши. Показателно в това отношение е позицията на Питър Хъстингс, натоварен от комисията да наблюдава и контролира защитата на личните данни на гражданите на Европейския съюз. Още при първия категоричен сигнал, че ЕК пристъпва към въвеждането на паспорти, съдържащи биометрични данни, той обвини европейските правителства в прибързано използване на пръстови отпечатъци и на сканирани изображения на ирисите. Според него влагането на биометрични данни в новите паспорти е нарушение на защитата на личните данни на гражданите. Мнението му се подкрепя и от много експерти, които отлично знаят, че една снимка на ириса на човека крие много информация, включително и за здравословното му състояние. Би трябвало да очакваме, че основната грижа на Европейската комисия, докато настъпи крайният срок, е да намери баланса между необходимостта от нови и добре защитени паспорти и спазването на основните права на европейците.
Ентусиазмът, с който МВР се хвърля към новата смяна на документи, не може да не предизвика притеснение, че в бързината си вътрешното министерство ще забрави нещо. Очевидно това е фактът, че от 1 януари българите вече са граждани на Европейския съюз. А там с особена почит се спазва един основен принцип, който у нас е познат от фолклора - каквото за всички, това и за гол Хасан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във