Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИТКАТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

Тринадесет години след началото на прехода и една година преди влизането ни в НАТО мъртвите вълнения и разрушителните прибои около Националната разузнавателна служба (НРС) очевидно достигат своите върхови точки. Тринадесет години не бяха достатъчно, за да се решат някои безспорни и видими за цялото общество изисквания, но годината, която ни дели от присъединяването към НАТО, ще трябва да покрие този политически дефицит. Точно този безусловно лимитиран срок предизвика реакции във всички политически нива, мобилизира всякакви ресурси, постави на изпитание нервите на мнозина и в битката бяха хвърлени всички непозволени средства.Предварително трябва да бъдат ясни няколко неща, които не могат да бъдат заобиколени, нито променени, нито пренебрегнати.В областта на сигурността (специалните национални институции за сигурност и технологията на функционирането им) предоставянето на суверенни права към общосъюзните звена е най-обемно, най-детайлизирано и най-точно фиксирано в сравнение с всички други изисквания за членство в НАТО (вкл. и военните аспекти).Стратегиите за сигурност, доктрини, планове и пр. (както за отделните специализирани институции, така и на общонационално ниво) винаги ще бъдат съгласувани с политическите рамки, възприети от НАТО. Излизането от тези рамки е невъзможно и практически неосъществимо.Ръководството на НРС ще бъде изцяло съгласувано със службите за сигурност на НАТО и в неговия състав не могат да попадат хора, служили в звената на Държавна сигурност преди 1989 година. Дори ако става дума за разузнавателното ПГУ-ДС (Първо главно управление на ДС), или за военното разузнаване. Всъщност - това изискване важи за всички структури на сигурността.Ръководният състав на НРС (на всички нива) ще бъде изцяло проверен според критериите на НАТО. Процедурата ще бъде извършена постепенно, ще обхване всички кадрови служители на службата и ще продължи дори след фактическото ни присъединяване към Алианса. И накрая - връзки със съмнителни капитали, съмнителни структури и съмнителни интереси са недопустими. Ето защо всеки, който по един или друг начин е допуснал подобни връзки или влияние, не може да работи в областта на разузнаването и сигурността. В това число и в чисто полицейските структури на страната.Проблемите за НРС и битката за нейното овладяване идват на практика от желанието и опитите да бъдат пренебрегнати изброените твърди натовски изисквания. Тази битка е предварително загубена за онези, които не разбират (или се правят, че не разбират) безалтернативните критерии на НАТО. Въпреки това обаче старата гвардия, очевидно губейки самообладание, хвърля всичко на масата и продължава играта с нарастващо ожесточение. Възможностите й не бива да се подценяват, независимо че времето й... изтича. Усилията (засега) се съсредоточават в три главни направления.Първо. Пускат се в действие всички средства креслата във висшето ръководство и на останалите ръководни нива в НРС да бъдат запазени за изпитани кадри на службата, работили в ПГУ-ДС. Тоест - за хора, обучавани в Москва и доказали на практика своята преданост към отречените днес цели, задачи и функции на този олтар на ДС до 1989 година. Тук най-широко се спекулира с т.нар. професионализъм, който се издига едва ли не в култ. Срещу този професионализъм обаче има толкова широка и ясна аргументация, че до голяма степен непрекъснатото му напомняне става смешно. Нека споменем част от аргументите. Този професионализъм изцяло е натрупан в противодействието на ПГУ-ДС срещу държавите членки на НАТО и техните служби за сигурност. Ето защо твърденията, че въпросният професионализъм и носителите му могат да служат по същия начин и със същото вдъхновение на общата политика на атлантическа сигурност, е най-обикновен цинизъм. Тук има и още нещо любопитно. Защо, въпреки наличието на високия си професионализъм, нито една от разузнавателните служби на бившата социалистическа общност не можа нито да предотврати, нито да предвиди (поне) краха на системата? Нима именно тази тяхна слепота не поставя под съмнение (меко казано) тъй широко рекламирания професионализъм на старата гвардия? Дори в параметрите, които тогава комунистическите партии й бяха задали? Още по-абсурдна и по-затегната става ситуацията от факта, че в Москва се съхраняват дубликати от всички кадрови дела на работещите в българските разузнавателни служби (заедно с техните психологически портрети, личностни характеристики и т.н.). Всяко назначение на каквато й да е ръководна длъжност в ПГУ-ДС се съгласуваше с Москва, а всеки новоназначен служител задължително завършваше школа в Москва към ПГУ-КГБ (Първо главно управление на КГБ). Ето тези професионалисти сега се опитват да преминат на служба към натовските разузнавания и всички, които смятат, че това е възможно (в смисъл, че някой ще допусне подобно нещо), действително са инфантилни наивници. Трябва да се споменат още два факта (поне) от професионалната сфера. Чехия например разформирова изцяло специалните си служби, но това ни най-малко не намали степента на нейната сигурност и тя стана член на НАТО още преди четири години. А вторият пример е с американски адрес - досега кариерата само на един от ръководителите на щатската разузнавателна централа преди това е преминала в разузнаването - легендарният директор на ЦРУ Алън Дълес. Следователно позоваването на професионализма в НРС е само една фразеология, която не би могла да има нещо общо с бъдещата работа на Националната разузнавателна служба. Опитът на Полша, Чехия и Унгария го показва по безспорен начин.Второ. В името на успешното преливане на старата гвардия в Националната разузнавателна служба от евроатлантически тип в момента се мобилизират всички сили и средства. Усилията се съсредоточават към разработване на нова структура към внедряване на нови функционални рамки, критерии за оценка на дейността и начини за обществен контрол. Целта е да бъде изпреварено въвеждането на изискванията, които НАТО ще постави точно в тази сфера, когато вече ще бъдем членове на организацията. При това разработките са възложени именно на професионалистите от НРС, за които вече стана дума. Очевидно тук ще се разчита на механизма на свършените факти, особено ако в утвърждаването на тези разработки се включат и политическите нива на държавата. Два са въпросите, които все още нямат задоволителен отговор: как споменатите професионалисти ще изграждат службата по натовски критерии, и как самата служба ще постави пред себе си стратегии, задачи, способи за контрол и т.н.? Необходимо е да се знае, че в демократичните общества действа точно обратният принцип - политическото ръководство на държавата (което изцяло подлежи на обществен контрол) определя всички основни изисквания и контролни механизми, а съответните служби ги изпълняват, владеейки професионалните технологии. Що се отнася до първия въпрос (за професионалистите от стар тип, които градят разузнаване от нов тип), той има само едно смислено (и съвсем очевидно) обяснение - никой няма намерение действително да реорганизира Националната разузнавателна служба (НРС), а гръмките декларации прикриват една удобна мимикрия.На следващо място в ход е усиленото търсене на най-подходящия начин всички опити за съхранение на НРС (поне в досегашния й вид) да бъдат облечени в законова форма. Приемането на специален закон за службата ще утежни изключително много хармонизирането на нейната структура и функции с натовските критерии, ще снижи до недопустима степен гъвкавостта в дейността й и ще я направи функционално и структурно тромава за динамиката на съвременните опасности за страната. Специален структурно-функционален закон няма никакъв смисъл извън намерението да се запази НРС в досегашния й вид и (особено) за съхранение на нейните изпитани кадри. Съвсем очевидно е, че по същата тази логика предстои да се приемат още няколко нормативни акта - за военното разузнаване, за Националната служба за сигурност (НСС) и за военното контраразузнаване (ВКР), защото те не могат да останат извън законовата регламентация. А България вече има подобен опит при реорганизирането в началото на 90-те години на националните служби (те бяха в състава на МВР). Той се оказа изключително горчив за НРС точно по изтъкнатите вече причини. Очевидно е, че законовата база за структурно-функционално оформяне на НРС трябва да се търси в други рамки. Основната идея би следвало да акумулира в себе си няколко принципни неща: гъвкавост на структурата и функциите на службата, ефективно управление и контрол, кадрово осигуряване, място в административната йерархия на държавата, пълна хармонизация с натовските критерии и функционални изисквания, пълна съвместимост между всички специални служби в страната (за сигурност и за разузнаване).Трябва да оценим по достойнство усилията, които се полагат, за да се заобиколят критериите на НАТО. Тези усилия действително са добре премислени, тактически правилно провеждани. Единствената слабост, която се допуска, че стратегията за прокарването им е практически безперспективна. В това направление особено интересни са последните пет-шест години (от 1997 г. насам), защото точно те са истински пропилени за НРС и станаха основа за всичко онова, което сега така безпардонно се разиграва пред очите ни. Това са годините, през които властта беше в ръцете на дясно и демократично управление, чийто основен външнополитически приоритет беше НАТО. На именно това управление не направи практически нищо за реформирането на специалните ни служби (преди всичко НРС, военното разузнаване и ВКР). Ако натовските критерии (които и днес са абсолютно същите, както и през 1997 г.) бяха влезли в употреба постепенно и настойчиво - сега за тези неща просто нямаше да се говори.Звучи абсурдно да искаме покана за НАТО и да не правим нищо за изпълнение на най-важните критерии в най-важната област - сигурността. Очевидно е, че причините обхващат много широк диапазон - липсата на достатъчно политическа воля, недостиг на знания, подценяване на цялата тази проблематика, неудачните избори на съответните висши ръководства, нежелание да се пристъпи към ясна законова регламентация. Особено тежък (и тъжен) в това отношение е случаят с Националната разузнавателна служба (НРС). Бившият й директор Димо Гяуров оглави службата като политическо лице (добро като замисъл), но се оказа, че няма нито жизнения опит, нито широката ерудиция, за да се справи с този пост. Най-лошото беше, че той остана твърде далеч и от проблематиката на службата, и от нейните вътрешни и скрити механизми. По една-единствена причина - на него просто му липсваха необходимите личностни нагласи за работа в подобен род служби. За всичко това Гяуров не е виновен, но резултатът е повече от печален - вместо да оглави службата, той беше погълнат от нея. Трябва открито и честно да се признават тези неща, за да не се допускат отново подобни грешки, които рефлектират не върху една или друга управляваща партия, а върху възможностите на страната да отстоява интересите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във