Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИТКАТА ЗА ПРОКУРАТУРА Е ДРУГА БИРА ЗА ДРУГИ ХОРА

Актуалното отношение на президента Георги Първанов и на тримата старейшини на управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган към прокуратурата (по принцип) и към главния прокурор Никола Филчев (в частност) отвсякъде заслужава да бъде разгледано отделно. Причината е, че открай време, стане ли дума за реформирането на държавното обвинение по същество, поведението на управляващите изведнъж придобива странен вид: краката им омекват, куражът им се изпарява, а езиците им се вдървяват като дъски.
От същата управленска треска се тресеше преди години и синият президентско-парламентарно-правителствен тандем Петър Стоянов - Йордан Соколов - Иван Костов. Не по-различно бе и управленското поведение в периода януари 1995 г. - декември 1996 г., когато президент беше осъзналия се седесар Желю Желев (Петър Стоянов встъпи официално в длъжност през януари 1997 г.), шеф на парламента беше червеният академик Благовест Сендов, а премиер - невръстният лидер на столетницата Жан Виденов.
За първите четири демократични години на държавното обвинение - от приемането на конституцията през юли 1991 г. до свалянето на правителството на проф. Любен Беров в края на 1994 г. е по-добре да не отваряме приказка. Не за друго, а защото в ония времена всички бяха улисани да трупат пари от нарушаване на югоембаргото и от обикновена контрабанда и на никого не му е било до превръщането на държавното обвинение в демократична и национално отговорна институция.
Откъде извира страхът, който сковава управляващите всеки път, щом някой отвори приказка за тоталитарната структура на прокуратурата, също не е никаква загадка. Както неведнъж досега Параграф 22 е писал, за първите 15 демократични години в България са били извършени около три милиона престъпления (по около 220 000 годишно), по които са образувани дознания и следствени дела. За същия период обаче са влезли в сила само около 450 000 присъди (по около 30 000 на година).
Ако приемем, че около 1. 5 млн. наказателни производства са прекратени по една или друга основателна причина (изтичане на давностни срокове, липса на доказателства и т. н.), значи някъде по трасето между следствието, обвинението и съда се губят около един милион неприключени предварителни производства. И само 300 000 от тези висящи дела да са в ръцете на единната и централизирана прокуратура, в която всеки прокурор е подчинен на висшестоящия прокурор, а всички - на главния прокурор, работата наистина става... дебела. Но за онези управляващи на които някога им е хрумвало да реформират - дори само мъничко прокуратурата по европейски тертип.
В интерес на истината, подобен род смелчаци никак не са много. През 1998 г. сините се престрашиха и клъцнаха някои от по-безобидните правомощия на държавното обвинение, сред които най-болезнени бяха изваждането на прокуратурата от гражданския процес и прехвърлянето на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест за изпълнение от съда. Вторият неуспешен опит за някакво по-сериозно реформиране на държавното обвинение бе през лятото на 2002 г., когато парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС се опита да ремонтира основно Закона за съдебната власт (ЗСВ) и да поотвори малко прокуратурата към света.
Малцина са хората, които все още си спомнят за маскарада, разиграл се преди три години и половина. Просто случилото се беше толкова срамно, че ако тогава българските политици имаха куража да се противопоставят на откровения магистратски рекет, днес държавното обвинение отдавна щеше да е в изпълнителната власт и да се отчита пред парламента и пред правителството и по-често от веднъж на година.
Според тогавашния график на Народното събрание, споменатите вече 107 поправки в Закона за съдебната власт щяха да влязат за второ четене в пленарната зала в края на юли. Три седмици преди това обаче прокуратурата погна двама от заместниците на правосъдния министър Антон Станков - Миглена Тачева и Марио Димитров. И то по изпитаната рецепта - поръчково тиражиране на вехти компромати, самосезиране на Върховната касационна прокуратура и образуване на проверка по случая, която никога не завършва така шумно, както е започнала.
За най-голяма изненада на скептиците, прокурорският номер не мина и на 31 юли 2002 г. 39-ото Народно събрание прие окончателно проектозакона за изменение на Закона за съдебната власт в пълния му блясък. На висшата магистратска номенклатура обаче не й трепна изобщо окото от този факт. Непосредствено след края на съдебната лятна ваканция, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров (тогава той и главният прокурор бяха първи приятели) прати прясно ремонтирания Закон за съдебната власт (ЗСВ) в Конституционния съд.
През декември 2002 г. Конституционният съд отмени 44 от 107-те поправки на ЗСВ като противоречащи на основния закон, а вечната дружба между прокуратурата и управляващото тогава мнозинство (НДСВ и ДПС) бе скрепена на 8 юли 2003 г., когато в сила влезе абсурдната разпоредба на чл.35б, ал.2 от Закона за съдебната власт: Инспекторатът (на правосъдното министерство - бел. ред.) не проверява дейността на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура.
Какво може да бъде добавено още към тези мили спомени? Нищо повече, освен една мно-о-ого стара българска поговорка, която гласи: Парен каша духа. А, според списъчния състав на сегашното парламентарно мнозинство, парените коалиционни партньори са толкова много на брой, че най-вероятно до 22 февруари, когато България трябва да има нов главен прокурор, ще падне яко... духане.
Стига, разбира се, Политическият съвет на управляващата коалиция, начело със Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, внезапно не решат и не постъпят така, както постъпиха навремето Иван Костов и ОДС. В последния момент измениха Закона за съдебната власт и разтуриха Висшия съдебен съвет. После уредиха нещата така, че в новия състав на върховния кадрови орган на съдебната власт да влязат предимно техни хора. А те... избраха Никола Филчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във