Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИТКАТА ЗА СТОЛА НА ГРИГОРОВ ЗАПРИЛИЧА НА МНОГОБОЙ

Тайно и полека надпреварата за поста председател на Върховния касационен съд (ВКС) започна близо десет месеца преди мандата на Иван Григоров да изтече. Историята на първия кандидат за престижния пост - председателят на Софийския градски съд Светлин Михайлов, бе описана в Параграф 22, бр. 4 от 27 януари 2007 година. Оказа се обаче, че този път някой от информационните ни източници май е пресолил манджата, защото три-четири дни след публикацията откъм Позитано № 20 се дочу лек, но доста ехиден кикот. Придружен, разбира се, със заядливия коментар, според който човекът по принцип става, но никой не е толкова луд, за да го пуска на пистата точно сега.
Какво точно се крие зад това въздлъжко и наситено с емоции изречение така и не стана ясно. По неизвестни за нас причини Светлин Михайлов също не пожела да коментира с каква цел името му е било изстреляно в публичното пространство и кой би имал сметка от това. Вместо това той любезно ни посъветва да не му губим времето с глупости и да го търсим само по теми, свързани със Софийския градски съд и по-нататъшния ход на съдебната реформа.
И понеже в момента Софийският градски съд не разполага със сериозни проблеми, изискващи дълбоко и щателно журналистическо разследване, а след четвъртия ремонт на конституцията съдебната реформа просто няма как да продължи, Параграф 22 отново се връща към темата за бъдещия председател на Върховния касационен съд. Не за друго, а защото от 27 януари насам към стола на Иван Григоров вече се протягат... осем чифта ръце.

Според източници на Параграф 22, четирима от претендентите са членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), един е бивш правосъден министър, а останалите трима са външни хора - с юридическо образование, но без магистратски тоги.
От институционална гледна точка безспорният фаворит за момента е заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председател на неговата Наказателна колегия и шеф на постоянната комисия за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет - Румен Ненков. Като единствен негов недостатък безпристрастните наблюдатели сочат липсата на каквато и да било политическа подкрепа.
Поне официално Румен Ненков никога не се е заигравал както с управляващите, така и с парламентарната опозиция. По принцип това е положително качество, но в случая то може да му изиграе лоша шега. На всички ни е известно, че изборът и назначаването на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища са политически, докато професионалното им поведение по-нататък си зависи само от тях, убедени са въпросните наблюдатели.
Другият мераклия за престижния пост е заместник-председателят на Върховния административен съд Венета Марковска. По отношение на партийната подкрепа нейното положение е същото като на Румен Ненков. За разлика от касационния си колега обаче Венета Марковска крие един много силен коз в ръкава си. Според източници на Параграф 22, които от години следят израстването й в кариерата, извън съдебната система съществуват десетки юридически субекти, които трябва да й целуват ръцете от благодарност, че именно тя се е занимавала по някакъв начин с делата им. А влиянието на тези юридически субекти е такова, че те покриват управляващата коалиция и най-агресивната парламентарна опозиция, като в случай на необходимост могат да задействат волята им в... правилната посока.
Другите двама членове на Висшия съдебен съвет, чиито имена се завъртяха на колелото на късмета, са Радка Петрова - председател на Пловдивския апелативен съд, и Евгений Стайков - председател на Софийския апелативен съд. Тяхната поява в деликатния пасианс засега изглежда по-скоро като екстравагантен слух, защото двамата с нищо досега не са показали, че могат да бъда обладани от подобна амбиция. От друга страна обаче, кадровата практика около полите на Темида през последните осем-девет години категорично сочи, че народът е бил прав, когато е казал: Тихите води са най-дълбоки!
Последният действащ орел на правосъдието, който злите езици включват в групата на претендентите, е Антон Станков - бивш правосъден министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски и настоящ редови магистрат в Софийския градски съд. По принцип спрягането на неговото име би трябвало да се приема по-скоро като необходим пълнеж, отколкото сериозно. Причината е, че след като през лятото на 2005 г. той сдаде властта на проф. Георги Петканов, за Антон Станков се понесоха... какви ли не слухове: че ще става главен прокурор, че ще става съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, че ще бъде избран за член на Съда на Европейските общности в Люксембург, че ще заеме отговорен пост в Европейската комисия, и т. н. А последната клюка гласи, че автор на клюката Антон Станков - председател на Върховния касационен съд е... самият Станков.
Реална или измислена обаче кандидатурата на бившия правосъден министър не е за пренебрегване. Въпреки че не намери своето място в коалиционното правителство, Антон Станков продължава да е в прекрасни отношения с някои по-първи юристи от партийната свита на Симеон Сакскобургготски и продължава да се ползва с авторитета на активен борец срещу режима на бившия главен прокурор Никола Филчев. Но най-важното е, че от известно време Антон Станков е масон и като такъв разполага с неограничени възможности за лобиране.
Другите трима кандидати за поста председател на Върховния касационен съд са извън съдебната система.
Единият от тях е деканът на Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски доц. д-р Тенчо Колев. Той оглави ковачницата на кадри за съдебната система през октомври 2006 г., когато неговият предшественик - проф. Димитър Токушев, стана член на Конституционния съд от президентската квота.
По принцип медиите нямат навика да се консултират с Тенчо Колев по актуалните или парливите въпроси на съдебната реформа и поради тази причина той не е медийна звезда. За сметка на това обаче неговите качества като университетски преподавател и ръководител е широко одумвано в ИНТЕРНЕТ форумите, а оценките за него са... крайно противоречиви. От страхотен пич и голям чешит, до супер сухар и роб на статуквото, който през октомври 2003 г. (явно при откриването на първия учебен ден) е обяснил своето верую само с четири изречения: Младшите трябва да свикват. Юридическият факултет е консервативна институция. Тук промени се случват много рядко и така трябва да бъде. Винаги така е било, значи това е правилно.
В началото на седмицата като евентуални наследници на Иван Григоров бяха споменати и имената на директора на Националния институт на правосъдието (НИП) - Пенчо Пенев, и на заместник-председателя на 40-ото Народно събрание - червения депутат Любен Корнезов.
Въпреки че кандидатурите им изглеждат достолепно, тяхното положение по-скоро е деликатно.
Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 г. в гр. Кюстендил. През 1967 г. записва Химикотехнологическия институт, но две години по-късно се мести в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. През 1970 г. се дипломира и започва работа от най-ниското стъпало - младши съдия в Софийския окръжен съд, две години по-късно вече е председател на Наказателната колегия в Софийския районен съд, след което е избран за заместник-председател на Софийския окръжен съд.
След 10 ноември 1989 г. Пенчо Пенев става правосъден министър в първото правителство на покойния Андрей Луканов (8 февруари - 22 септември 1990 г.), министър на вътрешните работи във втория кабинет на Луканов (22 септември - 19 декември 1990 г.) и отново правосъден министър във временното правителство на Димитър Попов (20 декември 1990 - 7 ноември 1991 година).
От 1990 до 1991 г. Пенчо Пенев е депутат от Великото народно събрание (ВНС), а в периода 1991-1997 г. е член на Конституционния съд от парламентарната квота. От 1997 г. до 2004 г. той е на свободна практика, а на 27 октомври 2004 г. Висшият съдебен съвет го избира за директор на Националния институт на правосъдието.
Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в Ямбол. Пред 1969 г. е приет в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и се дипломира през 1973 година. Минава през всички стъпала на съдебната йерархия, като последователно е бил председател на две окръжни съдилища - в Търговище и в Ямбол.
През 1990 г. Любен Корнезов става депутат в 7-ото Велико народно събрание (ВНС) и заместник-председател на Комисията по изработването на новата българска конституция. След разпускането на ВНС Любен Корнезов е избран за член на Конституционния съд, а в периода 1995-1997 г. е заместник-министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов. От 1997 г. до сега Любен Корнезов е депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, като три пъти е бил негов заместник-председател: от 16 ноември 2000 г. до парламентарните избори през лятото на 2001-а, от 15 октомври 2003 г. до изборите през месец май 2005 г. и в момента.
Никой не трябва да се обижда, че Параграф 22 се спря толкова подробно върху биографиите на Пенчо Пенев и Любен Корнезов, сякаш иска един от двамата непременно да наследи поста на Иван Григоров. Нищо подобно. Става дума за това, че понякога нормативната уредба си прави толкова жестоки шеги с хората, че направо не е за вярване.
Както вече стана дума, проблемът на Пенчо Пенев и Любен Корнезов в задочната (все още) битка за председателския кабинет във Върховния касационен съд е деликатен и се нарича... разпоредбата на чл.129, ал.3, т.1 във връзка с ал.2 от конституцията. В най-общ вид този текст гласи, че председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от длъжност само при навършване на 65-годишна възраст.
С други думи, ако през октомври (мандатът на Иван Григоров изтича на 20 ноември) партийната повеля не надделее над разума, Висшият съдебен съвет не би трябвало да избере за председател на ВКС човек, когото ще трябва да освободи след някакви си четири и половина-пет години. Иначе казано, на 3 януари г-н Корнезов чукна 60 лазарника, а на 7 юли Пенчо Пенев ще трябва да почерпи по същия повод.
Така че наддаването за поста председател на Върховния касационен съд продължава. И колкото повече хора се включат в него през следващите два-три месеца - с истинските си имена или пък чрез посредници, толкова по-добре. За правосъдието, разбира се, защото на управляващите вече им е толкова уютно във властта, че май ще си направят устата и за втори мандат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във