Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИВШ НАРКОМАН - ТРЪН В ПЕТАТА НА ОБВИНЕНИЕТО

Когато полицията и следствието нищят престъпления в железен синхрон и в съответствие с буквата на закона, разследванията в повечето случаи се оказват успешни. Най-често обаче това се отнася не за следствени дела или за дознания срещу едри риби в подземния свят, а срещу най-обикновени кокошкари или хора, които са в ниските нива на престъпната йерархия.
Сред последните споменати е и героят на нашата история - 46-годишният Николай Атанасов. Съдбата му е белязана от наркотиците, които започва да взима, след като излиза от ареста в началото на далечната 1987 година. Тогава е осъден условно заради видео, което си купил от Кореком с щатска валута.
Зад решетките, докато е чакал присъдата за видеото, той се запознава с мъж, с когото впоследствие се сближават. На няколко пъти Атанасов му ходи на свиждане. При едно от посещенията приятелят му го черпи с маков чай. На Атанасов толкова му харесало, че почнал да го пие редовно. С времето започнал да добавя екстри, за да стане напитката по-силна. Слагал вътре кодеин и лидол.
Така в продължение на десет години той употребява различни упойващи вещества. Но през 1997 г. му идва акълът и се захваща сериозно с предизвикателството да откаже дрогата. Лекува се в комуни и организации против наркоманията, сред които фондация Надежда-София и Доверие за здраве (програма за лечение със субститол). За целта купува различни прахове и вещества, които да го откажат веднъж завинаги от този порок.
Уви, по-късно точно тези медикаменти дават повод на няколко ченгета и на една следователка да пожелаят да видят Николай Атанасов веднъж завинаги зад решетките. Защото е злоупотребявал с откритите упойващи вещества.
През ноември 2004 г. в сектор Криминална полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи (днес Столична дирекция Полиция) е получен сигнал за лице на име Нини, което разпространява наркотични вещества и снимки с порнографско съдържание. На 18 ноември същата година ченгетата от столичното Четвърто РПУ Бисер Иванов (водещ акцията - б.а.), Мирослава Атанасова, Андриано Ситнилски (син на заместник главния прокурор Камен Ситнилски - б.а.) и Красимир Василев
щурмуват жилището на Николай Атанасов
на ул.Цветна градина в столичния квартал Лозенец.
Човекът обаче не си е у дома, заради това полицаите завардват входната врата и го изчакват да се прибере. Атанасов пристига и след кратък разговор с тях отваря вратата на жилището си, пуска ги вътре и обискът започва.
Според протокола за претърсване и изземване, съставен от следовател Диана Ангелова, в апартамента са намерени следните интересни неща:
- 6 броя колби, в които се съдържали общо 113 бр. бели кръгли хапчета;
- 215 броя желатинови капсули, някои от които в блистери с надписи MS OD 200 /120/ - SUBSTITOL (общо пет капсули);
- 107 броя ампули с надпис Лидол;
- найлонов плик с бяло прахообразно вещество.
Образувано е следствено дело №773/2004 г. по описа на Четвърто териториално отделение на Столичната следствена служба, а Софийският градски съд налага на Атанасов постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
Разследването приключва в края на ноември 2005 г., а в началото на декември с.г. Софийската градска прокуратура (СГП) образува срещу Нини дело от общ характер № 5463/2005 г. по обвинение за повторно притежание на наркотични вещества без надлежно разрешение (чл.354, ал.2, т.5 от Наказателния кодекс). Подсъдимият вече е осъждан за същото деяние през ноември 1999 г. на 500 лв. глоба.
Предвиденото наказание за този род престъпления според действащия през 2004 г. НК е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста до триста хиляди лева за притежание на високорискови наркотични вещества, за каквито се смятат откритите в жилището на Атанасов. Оценени са на 3743.41 лева.
Делото тръгва в Софийския градски съд (СГС) през февруари 2006 година. На няколко поредни заседания са разпитани Николай Атанасов и майка му Елена, следователката Диана Ангелова, както и ченгетата, претърсили апартамента. Показания дават и съседите Зарухи Шойкова и Димитър Пунев, които са били поемни лица при обиска в апартамента на Атанасов.
Както се очаква, униформените и магистратката защитават тезата, че всички вещества са открити и описани по перфектен начин и цялото претърсване и изземване е протекло безупречно.
Поемните лица обаче тласкат делото в съвсем различна посока. Нито Пунев, нито Шойкова са могли да конкретизират какво, къде и в какво състояние са намерили от ченгетата. Никой не се е сетил или не е поискал да им покаже надписите върху ампулите, затова поемните лица не са могли да ги прочетат. Освен това
никой от разследващите не си е направил труда да преброи пред тях намерените вещества
кръстят се поемните лица. Затова им е останало само да гадаят дали броят и видът на откритите вещества, отразени в протокола, са верни.
Освен това докато е траело претърсването на апартамента, Димитър Пунев е извикан в една от стаите. Там полицай Бисер Иванов провел личен обиск на Николай Атанасов и поради тази причина Пунев не успял да присъства през цялото време на т. нар. процесуалноследствено действие обиск и изземане на веществени доказателства. По някое време след началото на обиска пък другото поемно лице - Зарухи Шойкова, също трябвало да бъде сменено, защото жената се извинила, че си има работа и си тръгнала. За да спазят духа и буквата на закона, ченгетата извикали друга съседка - Таня Мирчева, която по време на съдебния процес заявила, че е била в апартамента на Атанасов не повече от 30 минути. Време, през което - пак според показанията на Мирчева - полицаите не обърнаха нито една възглавница, нито пък отвориха вратата поне на един шкаф. Тоест в нейно присъствие обиск въобще не е имало.
Но най-странното в случая е друго: под протокола от току-що описаното претърсване и изземване фигурира единствено автографът на... Зарухи Шойкова, която, както вече стана дума, си е тръгнала по-рано от жилището на Атанасов и въобще няма никаква представа как е завършил обискът.
Всички тези недоглеждания дават основание на защитата да оспори процесуалната годност на доказателствата, събрани по време на фриволното претърсване. И на 6 юли 2006 г. състав на Софийския градски съд оправдава Николай Атанасов по всички повдигнати обвинения.
В мотивите към решението си магистратите от СГС посочват още няколко фрапиращи нарушения, извършени от разследващите.
Откритите пет капсули със субститол са били държани напълно правомерно от Николай Атанасов, тъй като по това време
те са му служили за лечение на наркотичната зависимост
Това лечение е осъществявано от д-р Здравка Кертева-Герджикова и лично тя му е изписала въпросните медикаменти.
Разследването куца и в друго отношение. Според правилата на тогава действащия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) е трябвало то да бъде извършено от дознател или следовател. В случая обаче то е предприето от оперативни работници от полицията. А пък следователката Диана Ангелова, посочена в протокола за претърсване и изземване като негов съставител,
дошла около половин час, след като тарашът вече бил започнал
Въпреки това тя е фиксирала точен час, в който е започнало действието.
Освен това Диана Ангелова прави още недопустими грешки. В протокола за претърсване и изземване тя отбелязва, че са открити 107 броя ампули с надпис Лидол. Внесеният в съда обвинителен акт обаче сочи, че всъщност са намерени... 57 ампули лидол и 50 ампули морфин. Откъде са се взели ампулите с морфин и защо се е получило това разминаване никой не знае и не може да обясни.
Нещо повече. В документа за обиска обстоятелствата, при които са намерени медикаментите, въобще не са конкретизирани. Както бе казано, никъде не пише къде са намерени, нито пък видът, в който са се намирали, и техният конкретен брой. Не е посочено дори в кое помещение на апартамента са открити. А това със сигурност хвърля сериозна сянка на съмнение в обективността на протокола, категорични са градските магистрати.
Затова на 11 юли 2005 г. с постановление на Софийската градска прокуратура Диана Ангелова е отстранена, а разследването е възложено на следователя от Столичната следствена служба Ивелин Петров. Искането за отвод на Ангелова е направено естествено от подсъдимия Николай Атанасов.
Сериозни пробойни в тезата на обвинителите идват и от... самите ченгета, извършили претърсването. Пред съда полицаите Бисер Иванов и Андриано Ситнилски са признали, че не знаят дали намерените по време на обиска упойващи вещества са същите, които са били изследвани в Националния институт по криминалистика и криминология (НИКК). Двамата даже не са успели да посочат какво количество хапчета са открити.
Още на следващия ден след прочитане на присъдата (7 юли 2006 г.) прокурорът по делото Валентин Кирилов протестира решението пред Софийския апелативен съд (САС). Мотивите на обвинителя са, че Николай Атанасов не е държал веществата само за да се лекува от наркотичната си зависимост, а е променял химическия им състав. На какво основава Кирилов този мотив също не е ясно - най-малкото защото в дома на подсъдимия не са открити никакви уреди, които са необходими, за да се сътворят или манипулират наркотици.
Оправдателната присъда на градския съд осем месеца по-късно (12 март 2007 г.) потвърждава състав на САС с председател Галина Тонева. Според апелативните магистрати в протокола за претърсване и изземване наистина са допуснати редица процесуални нарушения, заради което
той не представлява годно доказателство
и в никакъв случай не може да подкрепи обвинителната теза за повторно притежание на дрога.
Освен това извършеният обиск на Николай Атанасов в присъствието само на едно поемно лице (Димитър Пунев - б.а.) е нарушение на чл.138, ал.2 от тогавашния НПК, според който трябва да има поемни лица, т.е. те да бъдат най-малко двама души. Отгоре на всичко този протокол не е представен за одобрение от съдия, както изисква НПК, не го е подписал и самият Николай Атанасов.
И още едно фрапантно нарушение е констатирала въззивната инстанция. От приложената по делото експертна справка № 947 от 19 ноември 2004 г. (ден след проведената акция на ченгетата - б.а.) става ясно, че за анализ в НИКК са постъпили 217 бр. капсули вместо описаните в протокола за претърсване и изземване 215 броя. Няма обяснение откъде са се появили допълнителните две хапчета.
Вместо да се примири с поражението по делото обаче, апелативният прокурор Галина Стоянова протестира повторната оправдателна присъда пред Върховния касационен съд (ВКС).
Въпреки двете оправдателни присъди, на 21 юли тази година състав на ВКС с председател Румен Ненков и членове Ивета Анадолска и Капка Костова отменя решението на апелативния съд и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В документа обаче няма подписи нито на Румен Ненков, нито на двамата членове на съдебния състав. Освен това върху решението не е сложен и печат.
Мотивите на магистратите за връщане на делото сочат, че въззивната инстанция не е изложила в пълен обем доказателства за липсата на престъпна дейност от страна на Атанасов. Освен това изводите на двете предходни съдебни инстанции, че е нарушен редът при опаковане на иззетите наркотични вещества, е твърде произволен.
В мотивите си върховните магистрати посочват още, че апелативните съдии са обърнали сериозно внимание само на негодния протокол за претърсване и иземване, а нетолкова на факта, че са намерени наркотични вещества в дома на Атанасов.
Така съдебните перипетии на Николай Атанасов продължават. Първото заседание по делото се проведе на 9 октомври в САС и на него беше разпитано поемното лице Димитър Пунев и ченгето Бисер Иванов.
Те потвърдиха показанията си. Съдия Лада Паунова направи очна ставка между двамата. След това отложи делото за 13 ноември, когато ще дадат показания третото поемно лице Таня Мирчева и останалите герои от сагата Държавата срещу Николай Атанасов. А какво ще бъде решението на втория състав от САС, който поема делото, е пълна енигма.

ИРОНИЯ НА СЪДБАТА
По странно стечение на обстоятелствата Николай Атанасов добре познава сегашния заместник-председател на ВКС Румен Ненков. На 15 октомври 1987 г. именно Ненков, като съдия в Благоевския районен съд, осъжда Атанасов на осем месеца условно и 900 лв. глоба за това, че подсъдимият си е купил видео от Кореком с американски долари.
За втори път нашият герой се сблъсква с Румен Ненков десетина години по-късно. На 26 октомври 1998-а, в дома на Атанасов на ул. Цветна градина в столичния кв. Лозенец, по анонимен сигнал две ченгета намират наркотици (около 350 гр. стара марихуана и 11 кг маков чай) и патрони. Освен забранените находки по онова време майор Сашо Тодоров и старши лейтенант Румен Пандов прибират още няколко веществени доказателства: електрическо пиано Роланд, телевизор Фунай, два видеокасетофона Акай и касов апарат Елка-800.
По случая са образувани две преписки - едната за наркотици, а другата за боеприпаси, които са разпределени на столичната следователка... Диана Ангелова. Тъй като се оказва, че патроните не са собственост на Атанасов, преписката за боеприпасите е прекратена почти веднага след образуването й. А през октомври 1999 г. Атанасов получава административно наказание - 500 лв. глоба, заради намерените стари наркотици.
С техниката обаче нещата се развиват далеч по-сложно. По време на разследването Диана Ангелова разпоредила на двамата полицаи да донесат електрическото пиано, телевизора, видеокасетофоните и касовия апарат в Столичната следствена служба. Нареждането й обаче минало покрай ушите на ченгетата, които оставили техниката да отлежава в кабинета им в Четвърто РПУ-София.
Почти седем месеца по-късно Николай Атанасов решил да си прибере обратно аудиовизуалните веществени доказателства, но никой не му обърнал внимание. След серия писма и жалби той най-сетне успял да предизвика служебна проверка срещу двете ченгета, чиито резултати се оказали доста... гръмотевични.
Електрическото пиано Роланд, телевизорът Фунай, двата видеокасетофона Акай и касовият апарат Елка-800 били потънали вдън земя (вероятно ченгетата са ги употребили за своя полза). Заради това изпаряване на т. нар. веществени доказателства майор Сашо Тодоров и старши лейтенант Румен Пандов са уволнени дисциплинарно от органите на МВР, а Софийската военна прокуратура образува срещу тях дело за престъпление по чл.387, ал.4, пр.1 от НК: за неизпълнение на служебните задължения, от което са настъпили вредни последици.
На 3 май 2001 г. Софийският военен съд осъжда Тодоров и Пандов на по три месеца лишаване от свобода. Година и половина по-късно - на 25 ноември 2002-а, присъдите им са потвърдени от Военноапелативния съд. А на 17 юли 2003 г. - и от състав на Върховния касационен съд, чийто председател е... Румен Ненков.
По никому неизвестни причини следователката Диана Ангелова тогава се разминава с наказанието, за да може седем години по-късно... отново да се захване с Николай Атанасов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във