Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИВШ РИБАРСКИ ШЕФ ЗАСТАНА ПРЕД ТЕМИДА

Човек на ДПС посрещна 17-годишнината от създаването на движението в... съдебна зала. В четвъртък (4 януари), докато лидерът на ДПС Ахмед Доган и хората му отбелязваха празника с телевизионни интервюта и гощавки, бившият шеф на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Ерман Занков се яви в Софийския градски съд (СГС) в качеството си на подсъдим.
Срещу него са повдигнати две обвинения - за безстопанственост (чл. 219 от Наказателния кодекс) и за длъжностно присвояване (чл. 202 от НК).
Съдът обаче не успя да даде ход на процеса заради адвоката на Занков - Красимир Григоров. Защитникът се наежи срещу прокурора по делото Климентина Паличева. Адвокат Григоров поиска тя да си направи отвод, защото била младши магистрат и съответно некомпетентна и недостатъчно подготвена да води такива сложни дела.
Състав на СГС обаче отхвърли искането на защитата, като се позова на чл.148, ал.2 от Закона за съдебната власт, който гласи: младшите съдии и младшите прокурори след прослужване на една година могат да бъдат командировани да изпълняват съдийска или прокурорска длъжност съответно в районен съд и прокуратура. По този начин Паличева може да участва самостоятелно като страна в процеса, а компетенцията й позволява да бъде прокурор по делото.
Като видя, че номерът му с отвода не мина, адвокат Григоров поиска делото да се върне на държавното обвинение за отстраняване на процесуални нарушения, които накърнявали правото на защита на подсъдимия. Но и този път Григоров не успя да склони съдът да му угоди.
Накрая защитникът приложи добре познатия вече похват. Той заяви, че процесът трябва да бъде отложен, защото не е успял да се запознае в детайли с материалите. Съдът най-накрая капитулира и отложи делото за 12 март. За тогава са призовани деветима свидетели и ще бъде прочетена съдебно-счетоводна експертиза, която да разкрие дали Ерман Занков неправомерно е изразходвал 270 хил. лв. от бюджета на ИАРА.
Според обвинителния акт през есента на 2003 г. като шеф на ИАРА Ерман Занков е закупил пломби за рибарски мрежи от фирма на бизнесмена Красимир Модев, като по този начин е заобиколил Закона за обществените поръчки, минавайки през стоковата борса. За 100 000 бройки от пломбите агенцията се е охарчила със 180 000 лева. Простата аритметика показва, че една пломба струва 1.80 лева. В същото време пазарната цена на изделието е 0.40 лева.
През 2005 г. бившият главен секретар на агенцията Любомир Трифонов праща сигнал до прокуратурата именно за този случай. Държавното обвинение образува досъдебно производство срещу Занков, което е възложено на Националната следствена служба (НСлС).
На 9 февруари 2006 г. парламентарната комисия за борба с корупцията решава на свое заседание, че бившият шеф на ИАРА действително е замесен в корупционни практики.
Повод за решението на комисията са два одита в агенцията по рибарство и аквакултури, проведени съответно през 2004 и 2005 г. от инспектората на Министерството на земеделието и горите (МЗГ). От тях става ясно, че не е спазена Националната програма за рибарство и аквакултури и процедурите по възлагането на обществени поръчки, както и не е била изготвена програма за управление на агенцията. Одитните доклади са били пратени на разследващите органи.
На 4 октомври 2006 г. НСлС приключва разследването с мнение за съд. Според следователите Ерман Занков е ощетил държавата с около 270 000 лева. В материалите се посочват примери на завишени плащания по сключени договори за наем, подписани неизгодни договори с частни фирми без провеждане на конкурс, както и злоупотреба със средства от командировъчни. Делото е пратено на Софийската градска прокуратура, която до края на октомври 2006 г. написва обвинителния акт срещу Занков и го внася в СГС.
В бр. 6 на в. БАНКЕРЪ от 11 февруари 2006 г. излиза материал, озаглавен Мътните дела на рибарската агенция, в който Занков разкрива корупцията в този отрасъл: Рибарството отдавна се слави като най-чистия начин за пране на пари. Отглеждането на риба се превърна в полулегален бизнес, който не подлежи на контрол. Схемата е утвърдена - взема се язовир под аренда, правят се уж някакви зарибявания, рибата се застрахова и след това се отчита, че е измряла. Всеки друг земеделски производител може да покаже загубите си пред застрахователите, но рибарите - не. След това водата се източва и язовирът остава без риба.
През юли същата година той подава молба за напускане, която е уважена от земеделския министър Нихат Кабил на 31 август. Сега Темида трябва да реши дали най-едрата риба от агенцията е използвала подобни съмнителни практики, за каквито говори, в управлението си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във