Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИВШ СЪДРУЖНИК НА ГЕН. БОРИСОВ ИЗБРА СВОБОДАТА

Мнозина сигурно не знаят, но първият истински капиталист в Бургас след 1989 г. се казва Емил Райков. До демокрацията той вади официалния си хляб като диджей по Черноморието, докарвайки си по нещо отгоре от тротоарен чейнч и дребни далаверки. Според информирани, именно заради този алъш-вериш преди 10 ноември 1989 г. той толкова често гостува на бургаската милиция, че накрая става неин нещатен сътрудник.Райков прохожда в свободното предприемачество като собственик на първата видеотека в Бургас, а касетите си получава от единственото възможно (по онова време) място - бургаската митница, която безкомпромисно конфискува недекларирания внос. Въпреки че отдаването на видеокасети тогава е 100% пиратско, обектът на Райков просперира: зад гърба му стои неговият приятел Оник Калустян - офицер в служба Сигурност, направление Турция в РДВР-Бургас. През септември 1993 г. Емил Райков и Оник Калустян основават небезизвестната Първа частна милиция. По това време контраразузнавачът вече е уволнен от службите в Бургас, а сред първите служители в новата охранителна фирма блестят имената на бившите спецченгета от бургаското подразделение за борба с масовите безредици (БМБ) - Георги Николов (Жоро Мечката) и Найден Милков (известен в онези години като Малката Мечка). За повода, поради който двамата напускат МВР, Параграф 22 писа в миналия си брой (бр.42 от 15 ноември 2003 година). Става дума за убийството на литовеца Василий Силаруб в дискотека Златната ябълка в курорта Слънчев бряг (на 13 юни 1993 г.) и последвалия екшън в курорта. Срещу тях е образувано дело за грабеж и побой над бургаския борец и представител на ВИС Иван Гинов. Целта на новата структура, така както е афиширана, е да защитава интересите и спокойствието на местните бизнесмени от борците. Първият офис на частните милиционери е в най-новото заведение на Райков (тогава) - Европул в центъра на Бургас. В началото на 1994 г. обаче обещанието е забравено. Първа частна милиция се превръща в най-мощната силова групировка по Южното Черноморие, а борческата легенда Иван Гинов е изпратен в... пенсия. Именно тогава Райков и Калустян напускат фирмата. Бизнесменът се отдава на друго свое хоби: създава първата частна ефирна телевизия в България - РЕНТ ТВ. За да си начеше крастата, Емил Райков тегли кредит от Първа частна банка в размер на 600 000 долара. С парите купува супермодерна техника, за която обаче не плаща и стотинка мито, защото я оформя като временен внос от Дубай. На местните избори през октомври 1995 г. новоизпеченият телевизионен бос се кандидатира за независим общински съветник и печели цели 8% от гласовете на бургазлии. По това време Оник Калустян вече е в Стара Загора, но Емил Райков и за минута не остава сам: новият му партньор се казва Йордан Цонев, с когото двамата са съдружници във фирмите Одесос и Понтеко. Именно от това съдружие започва и възходът на бившето крупие Цонев. Само за две години (края на 1995-1997) никому неизвестното дотогава крупие става председател на бургаския СДС и назначава за свой заместник известния бургаски борец Венцислав Чамурджиев. (Неговото име нашумя по време на т. нар. арендаторски войни в Слънчев бряг през 1994-1995 година. Тогава несебърските туристически босове се бяха хванали гуша за гуша както помежду си, така и с местните представители и с емисарите на борческите и ченгесарските силови структури от София. А всички заедно водеха люта битка с ръководството на държавната фирма Слънчев бряг АД, чийто директорски борд оглавяваше Мирослав Севлиевски, сега жълт депутат). Разривът между Емил Райков и Йордан Цонев настъпва в началото на 1997 г., когато медийният бос изявява желание да стане депутат от листата на СДС. Скандалът между двамата партньори е жесток и приключва с успех за Цонев. Райков напуска двете общи фирми и обявява, че ще участва на изборите като независим. Според запознати Йордан Цонев и хората му се притеснили доста сериозно, че телевизионният бос ще дръпне много от гласовете им. Ето защо те подшушнали тук-там, че цигарената фабрика на Райков в кв. Крайморие произвежда и папироси менте. Други източници смятат, че в скандала има пръст и бургаският кмет Йоан Костадинов, когото Райков бе нарочил за свой враг номер едно. В края на май 1997 г. фабриката е атакувана от полицията и в нея са открити над един милион фалшиви цигари Марлборо и Мелник. Официалната версия е, че полицията влязла в дирите на незаконното производство и търговия с цигари, след като при рутинна проверка автопатрул открил в микробус Мерцедес 20 мастербокса Мелник и 30 мастербокса Марлборо на обща стойност 16 млн. лв. тогавашни лева (около 240 000 щ. долара). Униформените се усъмнили, че става дума за нещо нередно, тъй като превозвачите нямали документи за стоката. При проверка се оказало, че бандеролите на всички пакети Мелник са с еднакви номера, а върху кутиите с Марлборо били налепени бандероли за български цигари. След кратък, но съдържателен разговор, шофьорът на микробуса признал, че е натоварил стоката от рампата на цеха в Крайморие. Вестта за находката на автопатрула моментално стигнала до ушите на служителите от Икономическа полиция и до инспекторите от служба Акцизи в Териториалната данъчна дирекция. Последвала масирана проверка в цеха, а намереното хвърлило всички в музиката: конфискувани били 40 000 пакета Мелник и 10 000 кутии Марлборо на обща стойност 25 млн. лева (около 373 000 долара).По време на предварителната проверка е установено, че Тео Интернационал има официално издаден лиценз само за производството на цигари ММ и Стрийт (Street), а ментетата Мелник и Марлборо са произвеждани от един и същи тютюн. Освен това в различните помещения на фабриката са открити големи количества фалшиви бандероли (с еднакви номера, завършващи на цифрата 35), заготовки за производството на опаковки за Марлборо (маскирани като етикети за газирана вода), печатащите глави за щамповане на отделни късове цигари и всички консумативи, необходими за завършващите операции на нелегалното производство. Според експертизата, само четирите машини, бълвали години наред ментетата, струват около един милион долара. По документи фирмата - собственик на цеха, е Тео Интернационал, в която съдружници са Емил Райков (управител), Румен Николов-Пашата (бивша барета и лидер на бившата групировка СИК) и Бойко Борисов (тогава обикновен охранител и бизнесмен, а днес главен секретар на МВР. Дружеството е регистрирано в Бургаския окръжен съд през 1994 г. (ф. д. 2371), а Румен Гоцов и Бойко Борисов излизат от него на 24 юни 1996 година. Всъщност аферата е разкрита още на 25 март 1995 г., когато икономически ченгета и данъчни откриват в цеха на Райков пет тона тютюн в бали по 35 кг, най-различни консумативи, както и готови цигари. По онова време Тео Интернационал все още няма лиценз за производство, а обяснението на Емил Райков е повече от логично: намерените папироси са опитни образци, произведени надомно от петте-шестте жителки на Крайморие с оглед придобиване на технологични навици и професионални умения.По случая е образувано следствено дело, но то е било смачкано и фабриката е продължила да произвежда цигарите менте още две години. През периода 1995-1997 г. срещу цеха на Тео Интернационал са организирани общо седем полицейски акции, но всички те са завършили с пълен провал. А причината е повече от показателна.(По една щастлива случайност Райков и компания са си имали информатор в Първо РПУ-Бургас, под чиято юрисдикция е Крайморие. Той услужливо уведомявал цигарените пирати за планираните хайки. По още по-щастлива случайност тогавашният шеф на въпросното Първо РПУ-Бургас Георги Пенев по-късно става директор на РДВР-Бургас, а от края на 2001 г. - за малко и регионален шеф на охранителна фирма Ипон.)След разбиването на цигарения цех в Крайморие бизнесът на Емил Райков запада и в началото на 1998 г. той изчезва с приятелката си в Дубай. Оставяйки в България жена, дете и... много дългове. Обявен е за национално издирване, но през есента на 2001 г. той изведнъж се появява в родния град ни лук ял, ни лук мирисал. Докато полицията се усети и разработи операцията по неговото задържане, Емил Райков получава новите си документи за самоличност и... ден преди белезниците да щракнат около китките му заминава (с еднопосочен билет) за Лос Анджелис. Където, както много добре е известно, всеки баровец е добре дошъл. Особено, ако в тескерето му пише, че се казва Иван Петканов Драганов. Тоест - човек без криминално досие и необременен от дългове и висящи следствени дела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във