Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИВШИЯТ ШЕФ НА ДЕМОКРАЦИЯ НЕ Е ПРАЛ НИЩО

Обитателите на високите етажи из държавното обвинение са на път да преживеят още една конфузна ситуация. Преди двайсетина дни Върховната касационна прокуратура (ВКП) се похвали, че бившият шеф на фондация Демокрация Пламен Илиев ще бъде съден за извършено престъпление по чл.253 б от Наказателния кодекс (НК) - за пране на пари, и като нищо може да отнесе максималната присъда, предвидена в Наказателния кодекс, от три години затвор и глоба от 1000 до 3000 лева. Тази радостна новина бе разпространена от заместник главния прокурор и председател на ВКП Христо Манчев след заседанието на Висшия съдебен съвет на 26 януари, а като неин първоизточник бе посочен директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров. За пореден път обаче се оказа, че истината е доста по-различна от желанията на някои магистрати да докажат де юре и де факто, че съдебната система работи на пълни обороти. Причината е, че в средата на януари от НСлС са изпратили делото в Софийската градска прокуратура с мнение за прекратяване, а наблюдаващият прокурор Николай Любенов, който е и заместник-градски прокурор на София, все още се чуди как да постъпи. Дали да уважи заключението на Националното следствие, или да им върне делото с указанието срещу Илиев да бъде повдигнато друго обвинение. Другото странно нещо е, че наказателното преследване срещу бившия шеф на синята фондация започна през април 2004 г. заради Марко и Йордан от небезизвестния видински ромски клан Миткови, които дарили на Демокрация незаконно източен ДДС и които днес са съвършено... невинни. Или недосегаеми от закона.Медийният скандал избухна около местните избори през октомври 2003 г., когато в. Труд нанесе два удара на бившия премиер Иван Костов и неговата фондация Демокрация: за дарените 200 000 долара от Майкъл Чорни и за щедростта на видинските дедесари (така е известен кланът Миткови в Северозападна България), които на 11 май 2001 г., чрез две свои фирми - Букет 2001 ООД и Веран ООД, са превели на фондацията общо 239 496 лева. Във видинската публикация на всекидневника надълго и нашироко се разказваше, че ромите са подставени лица в схема за източване на ДДС, чиито конци дърпат местен юрист и столичен силов бизнесмен. Твърдеше се още, че през 1998 г. хора от клана Миткови са били задържани от НСБОП при опит да източат неправомерно от столичния клон Витоша на ХЕБРОСБАНК възстановен данъчен кредит в размер на 260 млн. стари лв., а през 2000 г. тогавашният шеф на софийските данъчни Александър Свраков е отменил данъчен акт за дължими 294 726 лв. от ДДС на ЕТ АТМ - Асен Митков . Справка в Националната следствена служба обаче показа, че реалната ситуация по делото срещу двамата Миткови и срещу ексшефа на Демокрация Пламен Илиев е малко по-различна. Най-напред бившият изпълнителен директор на фондацията изобщо не може да бъде съден и осъден за нарушаване на Закона за мерките срещу изпирането на пари, защото престъпният произход на дарените близо 240 000 лв. не е установен по безспорен начин. Освен това на 13 януари 2005 г. Пламен Илиев е привлечен като обвиняем по делото, но по чл. 253 б от Наказателния кодекс (НК). Той обаче влезе в сила на 2 март 2004 г., докато фондацията е получила и оползотворила парите още през май 2001 година. Според действащото законодателство у нас, когато разпоредбите в Наказателния кодекс са променени, срещу обвиняемия задължително се прилага онзи текст, който е по-благоприятен за него. С други думи, ако бившият шеф на фондацията е премълчал през 2001 г., че дарението е от незаконно източен ДДС, той би трябвало да бъде подведен под отговорност по действащия тогава чл. 253 а, който гласи: Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от хиляда до три хиляди лева. Законодателят е решил още, че този тип престъпления се погасяват с двегодишна давност, така че ако някой е искал да тикне зад решетките Пламен Илиев, е трябвало да го стори до... месец май 2003 година.За разлика от прокуратурата, понякога в Националната следствена служба (НСлС) не се поддават на емоциите и затова делото срещу видинските дедесари е изпратено в Софийската градска прокуратура с мнение за прекратяване поради изтичане на давност. Преди да се стигне до това заключение обаче, в НСлС е установено по безспорен начин и нещо друго: ромските фирми дарителки изобщо не са били в състояние да подарят на синята фондация дори стотина-двеста лева, камо ли 240 бона. Според показанията на Марко и Йордан Миткови, те никога не са виждали толкова много пари накуп, за да ги подарят на някого. Думите им са потвърдени и от съдебно-счетоводната експертиза по делото, която установява, че през пролетта на 2001 г. двете ромски фирми не са имали оборот, който да им позволи да извършат такова дарение, не са теглили кредити и в тяхната документация счетоводно не е отразено минаването на такива суми. Казано на по-простичък език, това означава, че е невъзможно да бъде изяснено кои са дарителите и по какъв начин те са спечелили парите. С други думи - докато не бъде установено, че тези 239 000 лв. са придобити по престъпен начин и истинският дарител не бъде осъден с влязла в сила присъда, бившият директор на Демокрация Пламен Илиев не може и с пръст да бъде докоснат за пране на мръсни пари. Оттук нататък може само да се гадае кой и в името на какво е започнал наказателното преследване срещу Пламен Илиев по такъв начин, че цялата афера с дарението да бъде размита и потулена - с неправилно квалифицирано обвинение и с търсене на отговорност там, където тя не съществува. Всъщност отговорът на този въпрос може да бъде открит в материалите по делото, събрани в Националната следствена служба. По тях обаче никой няма право да работи без изричната санкция на прокуратурата. В хода на предварителното производство е установено, че на 11 май 2001 г. видинските 239 000 лв. са били внесени по сметката на Мото Пфое в ТБ Биохим, срещу което синята фондация веднага е получила седем чисто нови возила - пет Форд Фокус-а, един микробус Форд Транзит и едно Волво Ес 80. Според запознати с разследването, дарителският договор между автомобилната компания и Демокрация са няколко хвърчащи листа, в които са вписани имената на двете ромски фирми, но липсват личните данни на техните собственици или на хората, които са внесли парите в банката. Другите две неща, които липсват в т. нар. официални бумаги, са имената на хората от фондацията, които са получили дарението и самоличността на хората, които са внесли парите в БИОХИМ. В момента наблюдаващият прокурор по делото Николай Любенов, който е и заместник-председател на Софийската градска прокуратура, продължава да се чуди как да измъкне държавното обвинение от деликатната ситуация. По закон той може да се съгласи със заключението на Националната следствена служба и да внесе делото в Софийския градски съд с мнение за прекратяване, но може да постъпи и по друг начин. Тогава възможностите пред него също са две: или да си изсмуче от пръстите някакъв обвинителен акт, който трудно ще издържи в съда, или да върне делото за допълнително разследване с указание срещу Пламен Илиев да бъде повдигнато ново обвинение по друг текст от Наказателния кодекс. И от това трудно ще излезе нещо, защото подписът на бившия шеф на Демокрация не стои под нито един от инкриминираните документи, няма и данни, че парите са минали през сметките на фондацията. Всъщност най-добре е заместник градският прокурор на София Николай Любенов моментално да сложи кръст на това дело и да го прати в архивите. По простата причина, че цялата история е съшита с бели конци от самото й начало. Самият факт, че Пламен Илиев трябва да бъде съден за пране на мръсни пари, а срещу видинските дедесари изобщо не са повдигани никакви обвинения, показва, че става дума за PR-кампания. А дали тя ще бъде наречена Анти Костов, или Про Костов е без значение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във