Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БИВШИЯТ ТУРКМЕНИСТАНСКИ БАНКЕР ПАК ОСЪМНА В АРЕСТА

По всичко личи, че ченгетата и магистратите във Варна са си свършили всичката работа, която им е останала от 1989 г. насам. И понеже няма какво друго да правят, преди две седмици от Върховната касационна прокуратура (ВКП) им наредиха отново да арестуват постоянно пребиваващия в България бившия вицепрезидент на Централната банка на Туркменистан, който е с двойно гражданство - руско и туркменистанско, и е със статут на постоянно пребиваващ в България.
На 19 февруари Аннадурди Хаджиев бе арестуван. Три дни по-късно (на 22 февруари) Варненският окръжен съд го въдвори в предварителния арест с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, а във вторник (27 февруари) Варненският апелативен съд потвърди решението на окръжните магистрати.
Единственото официално съобщениe за случая, откъснало се от сърцата на полицията, прокуратурата и двете съдилища в черноморската ни столица, се появи на 22 февруари и е дело на пресаташето на Варненския окръжен съд. Това съобщение е относително кратко и сравнително неясно и затова трябва да бъде преразказано с... думи прости.
По време на делото във Варненския окръжен съд стана известно, че на неизвестна дата през 2006 г. във Върховната касационна прокуратура (ВКП) е пристигнала молба от съдебните власти на Туркменистан с искане за временното задържане на Аннадурди Хаджиев, докато бъде подготвено официалното искане за неговата екстрадиция.
Според материалите, изпратени във ВКП, бившият банкер Хаджиев е обвинен в длъжностно присвояване на 41. 5 млн. щ. долара и през 2006 г. е бил обявен за международно издирване чрез Интерпол. Въз основа на тези документи ВКП е разпоредила на Варненската окръжна прокуратура да предприеме необходимите мерки, след което е задействана и Областната дирекция на полицията в черноморската столица.
Освен това на 22 февруари Варненският окръжен съд реши, че Хаджиев ще прележи в предварителния арест точно 40 дни, съгласно чл.13, ал.7 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Ако до 3 април, когато изтича този срок, във ВКП не постъпи прецизно аргументирано искане за екстрадицията на Аннадурди Хаджиев, Варненската окръжна прокуратура трябва сама да отмени временното задържане под стража на бившия банкер.
Но ако до изтичането на 40-дневния срок съдебните власти в Туркменистан изпратят искане за екстрадицията на Хаджиев, съдът трябва да обсъди мотивите за това искане в ново заседание и да се произнесе дали бившият банкер може да бъде изпроводен в родината му или пък доказателствата за вината му не струват и той трябва да бъде оставен на свобода.
По време на двете дела за мерките за неотклонение на Аннадурди Хаджиев стана известно, че той трябва да бъде екстрадиран в Туркменистан за същото престъпление, за което преди около пет години варненските магистрати категорично отказаха да го върнат в родината му. Според материалите, които явно отново са изпратени в България, Хаджиев трябва да бъде съден за длъжностно присвояване на 41. 5 млн. щ. долара от Централната банка на Туркменистан, чийто вицепрезидент е бил от 1992 до 1998 година.
За първи път Аннадурди Хаджиев е задържан на 26 ноември 2002 г. по сигнал на Агенцията за финансово разузнаване, според който Хаджиев е направил опит да прехвърли в Дубай 450 000 щ. долара от своя сметка във варненска банка. На 1 декември 2002 г. Варненският окръжен съд го освобождава срещу парична гаранция от 10 000 лв., тъй като сред материалите по делото магистратите не откриват нито едно доказателства за извършено престъпление.
На 4 декември 2002 г. Хаджиев отново е арестуван във Варна, но този път зад решетките е хвърлена и съпругата му. Поводът е искане от Генералната прокуратура на Туркменистан за екстрадирането на бившия банкер заради изчезналите 41.5 млн. долара от Централната банка на Туркменистан. Съпругата му също трябва да бъде върната в родината й, защото тя била експерт в Централната банка и като такава е помогнала на мъжа си в извършването на престъплението.
На 5 декември същата година, по време на делото за втората мярка за неотклонение във Варненския окръжен съд, става ясно, че съпругата на Аннадурди - Таджигул Бегмедова-Хаджиева, никога не е имала трудовоправни отношения с Централната банка на Туркменистан, тъй като в продължение на дълги години е работила като преподавател в икономическия институт в Ашхабад. А престъплението, за което бившият банкер и жена му трябва да бъдат екстрадирани от България, е било извършено в периода 25 юли - 3 септември 2002 година.
На 17 декември 2002 г. Варненският апелативен съд освобождава Хаджиев и съпругата му срещу парична гаранция от по 10 000 лв., като решението е окончателно и не подлежи на протест.
През януари 2003 г. във Варненския окръжен съд е образувано дело за екстрадицията на Аннадурди Хаджиев и съпругата му, което продължи цели шест месеца. В крайна сметка, на 22 май 2003 г., окръжните магистрати отхвърлиха искането за екстрадицията на семейство Хаджиеви със следните аргументи.
В документите, получени от Варненския окръжен съд, е посочено, че присвояването на издирваните 41. 5 млн. долара е извършено между 25 юли и 3 септември 2002 година. Прокуратурата на Туркменистан обаче не е представила никаква информация как точно е станало това присвояване и в качеството си на какви Хаджиеви са го извършили, след като са напуснали родината си през 1998 г., а през 2002 г. не са напускали България. Не е уточнено още и в какво точно е съучастието на Таджигул Бегмедова-Хаджиева в присвояването на милионите, след като тя никога не е работила в Централната банка на Туркменистан.
Единственото нещо в документите на туркменистанската прокуратура, което според варненските окръжни магистрати звучи що-годе конкретно, е, че семейство Хаджиеви било извършило... международно престъпление чрез система за плащания Суифт. Но какво представлява тази система, по какъв начин бившият банкер и съпругата му са я използвали и къде точно се намират източените 41. 5 млн. долара, в материалите, пристигнали от Туркменистан, няма и дума дори.
Въз основа на всички тези липсващи доказателства на 22 май 2003 г. Варненският съд отхвърли искането за екстрадицията на семейство Хаджиеви и обяви, че в Туркменистан ексбанкерът може да бъде преследван по политически причини, тъй като е един от основателите на опозиционното движение Ватан (Родина).
През декември 2003 г. Аннадурди Хаджиев и съпругата му заведоха дело срещу РДВР-Варна и Прокуратурата на Република България за имуществени и неимуществени вреди, нанесени им от незаконния арест по измисленото обвинение за пране на пари в края на ноември 2002 година. На специална пресконференция двамата обявиха, че ще претендират за обезщетение в размер на 2 млн. лв., но много скоро всички забравиха за случая и днес никой не си спомня завършило ли е изобщо това дело и, ако е завършило - в чия полза.
Оттогава имената на Аннадурди Хаджиев и Таджигул Бегмедова-Хаджиева не са попадали в полезрението на медиите и на правораздавателните ни органи. До средата на месец февруари тази година, когато Върховната касационна прокуратура отново освети имената им в публичното пространство.
Доколкото Параграф 22 успя да научи, идеята за последното задържане на бившия банкер (19 февруари) е... повече от прозаична.
На 21 декември 2006 г., за най-голяма радост на обикновените туркменистанци, пожизненият президент на бившата съветска република - диктаторът Сапармурат Ниязов, почина. За да докажат своята лоялност към новата власт в Турккменистан, служителите от бюрото на Интерпол в столицата Ашхабад моментално подновяват старата оферта за международното издирване на Аннадурди Хаджиев, въпреки че прекрасно знаят къде се намира той. След това изпращат в София искане за временното му задържане, като отново забравят да придружат това искане с необходимите доказателства. Досущ като през 2002-2003 година...

КРАДЕЦЪТ ВИКНА ДРЪЖТЕ КРАДЕЦА!
В бр. 6 от 14 февруари 2003 г. Параграф 22 публикува уникално интервю със съпругата на бившия банкер - Таджигул Бегмедова-Хаджиева (нейният баща дълги години е бил главен прокурор на бившата съветска република), озаглавено Ниязов прероди Темида в продавачка на кооперативния пазар. Пред репортер на вестника Хаджиева откровено разказа, че тя и съпругът й са преследвани по изричното разпореждане на пожизнения президент на Туркменистан - Сапармурат Ниязов.
Днес препечатваме някои основни моменти от това интервю, защото начинът и бързината, с които бюрото на Интерпол в Туркменистан поиска бившият банкер и съпругата му отново да бъдат задържани с цел екстрадиция, изглеждат... доста съмнителни: само няколко дни след смъртта на диктатора Ниязов и без абсолютно никакви доказателства за евентуалната вина на семейство Хаджиеви.

В нашата страна се води неприкрита битка за унищожаване на образованието, културата и за смазване на мислещите хора, върлува своеобразен ориенталски геноцид. Всички чужди държави вече виждат това, което става. По-рано президентът Ниязов се опитваше да прикрива изстъпленията си, но вече е невъзможно. Има версия, че самият той и приближените му министри са източили парите от Централната банка на Туркменистан, като кражбата е станала през юни-юли 2002 година. Парите са били изнесени в брой, натоварени в камион, но те мълчаха и през юли, и през целия август.
На 17 септември същата година опозицията вдигна шум за откраднатите пари, но официалните власти отново се направиха, че нищо не се е случило. Едва три дни по-късно - на 20 септември, президентът излезе със специално изявление, с което обвини за кражбата опозицията.
Тоест - крадецът викна Дръжте крадеца!, защото в Туркменистан законът е такъв: всички пари се пазят в Централната банка и единственият, който може да разреши тези пари да излязат оттам и да се пратят в някоя банка зад граница, е... държавният глава. Председателят на банката знае кода, счетоводителят знае шифъра, трети знае паролата, но всичко става единствено с подписа на президента.
Ние открито казахме кои сме, затова ни подгони. Мъжът ми е първият, който открито каза фамилията си, яви се в консулството за отчет, показа документите си и заяви, че не иска да се укрива. С тази си проява той се превърна в основната мишена на Ниязов. А причината да ни нарочи бе, че ние не си замълчахме и попитахме на висок глас: Защо скрихте кражбата? И какво се получи в крайна сметка? Докато ние лежахме в българския следствен арест, в Чехия двама души (от хората на президента, естествено) изтеглиха част от откраднатите милиони в брой...
Какво мога да кажа за Ниязов? Той е изключително опасен човек, който притежава огромна власт. Хвърли брат ми, сестра ми и зет ми в затвора, братята на съпруга ми също. Не за друго, а защото са ни роднини. Сестра ми е учителка повече от 30 години и за да я арестуват, я обвиниха в хулиганство и съпротива срещу властта. Какъв хулиган може да бъде един учител, при това - дъщеря на бившия главен прокурор на Туркменистан?
В Туркменистан не съществува понятие като права на човека. Няма свобода на словото, а журналистите са длъжни да пишат за президента само хвалебствия. Като преподавател по икономика аз нямах право да обучавам студентите по програмата, която смятах за правилна. В институтите четат само Рухнама, което е смесица между Корана и моралния кодекс на комунизма. Без съд и присъда конфискуват къщите, имуществото и автомобила на когото си поискат. Категорично е забранено в страната да влизат чуждестранни експерти и наблюдатели. ИНТЕРНЕТ, чуждестранните телевизионни канали и предаванията за чужбина са забранени. Има само три местни тв канала, единият от които денонощно излъчва само президентските речи. Ниязов въведе дори визов режим между градовете вътре в страната. Това е лудост, но такива са фактите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във