Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЛАГОЕВГРАДСКАТА ПОЛИЦИЯ РАЗКРИ 32 ДАЛАВЕРИ В ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Докато държавното обвинение и Министерството на образованието и науката се чудят как да подходят към въпроса с 22-те незаконни висши учебни заведения, от Благоевград долетя вестта, че тамошната Областна дирекция на полицията работи по 30 случая на незаконно записани студенти в Югозападния университет Неофит Рилски.
Става дума за наивници, зарибени по несъществуващата програма Диплома срещу спонсорство, която - съвсем накратко - може да бъде описана така: мераклиите дават на определени хора по 2000 лв. в брой, копие от диплома за завършено средно образование и две (или четири) паспортни снимки, срещу които стават напълно редовни студенти по право в Правно-историческия факултет на Югозападния университет (ЮЗУ).
Поне засега не е известно дали икономическите ченгета от Областната дирекция на полицията в Благоевград разполагат с данни, че в престъпната схема са замесени хора от ректората на Югозападния университет. Но е почти сигурно, че ректорът на ЮЗУ - доц. Илия Гюдженов, както и деканът на Правно-историческия факултет - проф.Александър Воденичаров (между другото от декември 2004 г. той е член на Висшия съдебен съвет) ще трябва да дадат свидетелски показания поне по един от двата тематични съдебни процеса, които започнаха през пролетта и лятото в Благоевградския районен съд. И то не за друго, а защото почти всички студенти менте са били записани в университетските бумаги, а някои от тях дори са издържали по няколко изпита.

През септември, веднага след приключването на съдебната лятна ваканция, в Благоевградския районен съд продължава процесът срещу 47-годишната учителка Елисавета Маеркова, който започна на 26 юли 2006 година. Още на първото заседание председателят на съдебния състав Екатерина Николова даде ход на делото и конституира като граждански ищци по него жертвите на подсъдимата - Михаил Димитров и Албена Николова от София, които през 2002 г. са й броили по 2000 лв., за да бъдат записани като редовни студенти, първи курс Право в Югозападния университет.
Срещу тях също са образувани наказателни производства - за използване на официални документи с невярно съдържание (чл.308, ал. 4 във връзка с ал.2), но като за първи и последен път Димитров и Николова успяха да се отърват само с административни глоби, съгласно чл.78а от Наказателния кодекс.
Далеч по-сериозно изглежда положението на учителката Елисавета Маеркова, защото според обвинителния акт на Благоевградската районна прокуратура тя трябва да отговаря пред закона за престъпление по чл.210, ал.1 от Наказателния кодекс: За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръка на властта.
Историята започва през лятото на 2002 г., когато продавачът на вестници Михаил Димитров кандидатства в Правно-историческия факултет на Югозападния университет Неофит Рилски, но не е приет. От негов познат обаче той разбира, че все пак може да учи право в Благоевград, защото университетът предоставял втори шанс на всички, които спонсорират дейността му.
За да докаже, че не се шегува, човекът дава на Михаил Димитров домашния телефон на посредничката Елисавета Маеркова, която живее на ул. Марица № 37 в Благоевград. Вестникопродавецът веднага се свързва с нея и тя, в името на бизнеса, моментално пристига в София.
Още на първата среща между двамата - в столичното кафене Фреди (под бившето кино Изток срещу хотел Плиска), Маеркова в прав текст заявява на Димитров, че въпросът му ще бъде уреден срещу 2000 лв., копие от дипломата му за средно образование и две паспортни снимки. На втората срещу между двамата (пак в кафене Фреди) Димитров връчва на посредничката исканите документи, плюс 550 долара и 1000 лв. и в началото на септември става... съвсем редовен първокурсник в Югозападния университет.
Няколко дни след паметното събитие Михаил Димитров споделя радостта си с 30-годишната Албена Николова. Жената има зад гърба си едно висше образование (специалност Екология във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий), работи като барманка в столично заведение, но детската й мечта е да стане дипломиран юрист.
За да помогне на познатата си, Михаил Димитров й урежда среща с Елисавета Маеркова (отново в кафене Фреди). На сгледата посредничката се представя като инспектор в катедра на Правно-историческия факултет на Югозападния университет и, без да губи излишно време, разяснява условията на новата си клиентка.
На 25 септември 2002 г. Маеркова посреща Албена Николова на благоевградската автогара и я отвежда в собствения си апартамент. Там софиянката дава на Маеркова 2000 лв., получава заветната разписка и хуква към Югозападния университет, за да се запише. За нейна най-голяма изненада обаче, вместо да получи студентска книжка и факултетен номер, Албена Николова е арестувана и отведена на разпит в РДВР-Благоевград.
В късната есен на 2002-а нещастието спохожда и нищо неподозиращия Михаил Димитров. По това време той редовно ходи на лекции и дори се е явил на няколко изпита. Един прекрасен ноемврийски ден обаче Димитров е привикан на разпит в благоевградската Икономическа полиция, където с изумление научава, че в студентството му няма нищо редовно. Първо, защото програмата Диплома срещу спонсорство изобщо не съществува. И второ, защото в бумагите на Правно-историческия факултет Михаил Димитров е заведен като студент, който... се е прехвърлил в Югозападния университет от Русенския университет Ангел Кънчев.
В хода на разследването Михаил Димитров и Албена Николова чистосърдечно описват пред благоевградските полицаи патилата си и съобщават името и адреса на благодетелката им. Вместо обаче Елисавета Маеркова също да признае вината си и по този начин да излезе от ситуацията само с лек уплах, тя категорично отрича да е участвала в каквито и да е корупционни схеми около Югозападния университет. Пред ченгетата тя признава, че за кратко е помагала на една своя позната - Мария Георгиева, която наистина работи като инспектор в Правно-историческия факултет, но... нищо повече. А на очната ставка с Албена Николова Маеркова хладнокръвно лъже, че софиянката й е дала парите назаем, защото съпругът й - Станке Маерков, много искал да си купи кола от Германия.
Както вече стана дума в началото, на 25 юли 2006 г. процесът срещу 47-годишната Елисавета Маеркова започна. По време на първото заседание съдът разпита потърпевшите - Михаил Димитров и Албена Николова, и ги конституира като граждански ищци по делото. Освен това съдът прие резултатите от тройната съдебно-графологична експертиза и разпореди за следващото заседание ректорът на Югозападния университет - доц. Илия Гюдженов, и деканът на Правно-историческия факултет - проф. Александър Воденичаров, да предоставят справка кои служители са приели и обработили документите на Михаил Димитров, след което са го записали като редовен студент.
Три месеца по-рано - на 5 май 2006 г., в Благоевградския районен съд започна друго дело, свързано със записване на студенти менте в Правно-историческия факултет на Югозападния университет. Действието се развива отново през 2002 г., но този път в мрежата на посредниците попадат дъщерята на строителния предприемач от Благоевград Иван Кочев - Антония, и неговата позната от гр. Сандански - Мая Любенова.
Друг е благодетелят на двете пишман студентки - благоевградският бизнесмен и бонвиван Иван Секулов, за когото се твърди, че ако пожелае, може да запише в Югозападния университет дори и покойната си прабаба.
Според обвинителния акт по това дело през октомври 2002 г. Секулов е заблудил Антония Кочева и Мая Любенова, че без да полагат изпит - пак срещу срещу 2000 лв. - ще бъдат записани като студентки по право в Югозападния университет. Безспорно е доказано, че този начин Иван Секулов е целял да набави за себе си имотна облага и е причинил вреди на двете жени в общ размер от 4000 лв., се казва още в обвинителния акт срещу посредника Секулов.
По време на първото заседание (на 5 май) прокурорът по делото Георги Качорев обяви, че поддържа обвинителната теза и че по делото са събрани достатъчно доказателства, според които Иван Секулов е извършил престъпление по чл.210, ал.1 от Наказателния кодекс, т.е. изкарал е някой лев, като е излъгал Кочева и Любенова, че безнаказано могат да получат дипломи от Югозападния университет. А съдът уважи финансовите претенции на жертвите - 4000 лв. общо, и конституира като граждански ищци по делото Мая Любенова и бащата на Антония - Иван Кочев.
Според показанията на строителния предприемач Иван Кочев той и Иван Секулов се познават от години, имат много общи познати и често сядат на една маса. Тъй като Секулов е част от т. нар. благоевградски хайлайф, на някаква веселба през октомври 2002 г. Кочев го пита дали не може да помогне за осъществяването на съкровеното желание на дъщеря му Антония: след като е завършила Културология в Югозападния университет, да изкара и Правно-историческия факултет.
Абсолютно убеден в неограничените си възможности, Иван Секулов уверява адаша си, че няма никакъв проблем, стига строителният предприемач да стане... спонсор на висшето училище. Сумата, която Кочев трябвало да внесе в полза на Правно-историческия факултет, е стандартна - 2000 лв., като в нея е включена и таксата за първия семестър.
Няколко дни по-късно Секулов се свързва с Кочев и му казва да донесе парите на бензиностанция Шел, намираща се на изхода на Благоевград към София. На тази явка присъства и колежката на Кочев от Сандански - Мая Любенова, която също иска да бъде включена в програмата Диплома срещу спонсорство.
След още десетина дни Секулов уведомява Иван Кочев, че въпросът на дъщеря му Антония е уреден и че той трябва му донесе копие от дипломата й за завършено средно образование, плюс личната й карта и четири нейни паспортни снимки.
Двамата си уговарят нова среща, този път - на паркинга зад градския универсален магазин. На сгледата обаче се появява една от посредничките на Секулов - Ана Видина. Само с няколко думи тя разсейва подозренията на Иван Кочев, после взема от него плика с документите и за довиждане отново му казва, че място за притеснения няма. Едновременно с това Иван Секулов посреща в едно от барчетата на Югозападния университет другата пациентка - Мая Любенова, от която получава плик с 2000 лв., копие от диплома за завършено средно образование и четири паспортни снимки.
Към края на октомври 2002 г. мечтата на Антония Кочева започва да се сбъдва, защото тя отива в Правно-историческия факултет и лично подава молба за записване. Придружават я споменатата вече Ана Видина и още една жена. Поне засега, откъм Благоевградската районна прокуратура за тази персона са изтекли само две подробности: че се казва Елена Шакина и че точно тя е заблудила Антония как ще бъде записана направо във втори курс, защото... вече има една диплома от Югозападния университет и много от изпитите й ще бъдат признати.
Горчивата истина се стоварва върху главата на пишман студентката Антония Кочева чак през януари 2003 г.: вместо в деканата на Правно-историческия факултет тя е извикана в РДВР-Благоевград на разпит и е обвинена в използването на фалшиви документи за... прехвърлянето си като студентка от Русенския университет Ангел Кънчев в Югозападния университет.
За разлика от случая с Михаил Димитров (за него стана дума по-горе), сигналът за неверните документи на Антония Кочева е подаден лично от декана на Правно-историческия факултет проф. Александър Воденичаров.
По случая е образувано наказателно производство, по което показания дават още бизнесменът Иван Секулов, секретарката на Правно-историческия факултет Соня Стоянова и Ана Видина. В хода на предварителното разследване Антония Кочева прави пълни самопризнания и става свидетел по делото, по което като обвиняем е привлечен единствено Иван Секулов. Процесът срещу него трябва да продължи през септември, като за следващото заседание е призована като свидетел и митичната Елена Шакина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във