Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЛАГОЕВГРАДСКИ СЪДИЯ ПОРУГА ПАМЕТТА НА ОТЕЦ СТЕФАН

Край нямат причудливите решения на българските съдии. Веднъж ще пратят за 15 години зад решетките наркоман, заловен с три дози хероин. Друг път ще оневинят доктор, забравил в стомаха на пациента си скалпел или ножица. Трети път ще осъдят условно рецидивист със седем-осем висящи дела и стари присъди за грабежи и рекет...
Всъщност истината е, че много често за българските магистрати в черни тоги няма никакво значение какво пише в Наказателния кодекс и с какви доказателства прокуратурата е внесла съответния обвинителен акт в съда. Просто на първа инстанция делото трябва да бъде решено по определен начин, а оттам нататък... да му мислят апелативните и върховните съдии.
Едно от най-драстичните доказателства, че понякога законът не е врата в полето, а... дупка в морето, се разигра в началото на седмицата. На 10 юли (понеделник), след тригодишен тягостен процес, състав на Благоевградския окръжен съд се смили (в буквалния смисъл на думата) и осъди убийците на 76-годишния отец Стефан Камберов от Банско - Борис Еринин и Малин Сакарев, съответно на пет и на четири и половина години лишаване от свобода.
По принцип двамата бяха изправени на подсъдимата скамейка за престъпление по чл.116, ал.1, т. 6 от Наказателния кодекс - за убийство, извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост, което се наказва с лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години. В хода на процеса обаче защитата успя да надделее по някакъв начин и двамата бяха осъдени на основание на далеч по-безобидната разпоредба на чл.124, ал.1 от НК, гласяща следното: Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години....

От хронологична гледна точка движението на наказателното производство, образувано за убийството на отец Стефан, може да бъде определено като сравнително бързо. Свещеникът е пребит до смърт на 22 юли 2002 г., обвинителният акт срещу Борис Еринин и Малин Сакарев е внесен в Благоевградския окръжен съд през есента на 2003 г., а три години по-късно двамата изслушаха с наведени глави присъдите си. От гледна точка на прословутата обективна истина обаче това наказателно производство си е... най-обикновен провал за българското правосъдие.
На 10 юли (понеделник), по време на последното заседание по делото в Благоевградския съд, в пледоарията си адвокат Рени Цанова, която защитава Борис Еринин, заяви, че смъртта на отец Стефан Камберов е голяма човешка трагедия, провокирана от борбите между двата синода. Освен това тя обяви, че нейният подзащитен трябва да бъде оневинен, тъй като представената от прокуратурата фактическа обстановка е необоснована и няма нито един свидетел освен Малин Сакарев, който да твърди, че именно Борис Еринин е пребил отец Стефан.
За радост на адвокат Цанова петчленният състав на Благоевградския окръжен съд реши да подходи като в поговорката: Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Ще рече - слугите на Темида не отхвърлиха съвсем защитната й теза, но и не признаха всички доказателства на обвинението, събрани по време на предварителното разследване.
Според петчленния състав по делото при определяне на наказанието съдът взе под внимание съдебномедицинската експертиза, изготвена от проф.Стойчо Раданов. В нея се твърди,че причина за смъртта е мастна емболия. Нанесените удари не са били по главата, а по тялото. Това е било наказателен бой, а не планирано убийство.
Действителният мотив за смехотворните наказания на Еринин и Сакарев обаче бе произнесен от председателя на състава - съдия Янко Гебов. След като изчете съдебното решение до последната точка, той направи следното нелепо за съдебна зала заявление: Истинският съдник е друг - Този, който е над нас и вижда това, което правим. Защото ние подходихме със смирение и боязън към делата на свещениците....
Ето тук - в последното изречение, отронило се от устата на съдия Гебов, е заровено кучето, както се казва по друг повод. Защото зверското убийство на отец Стефан Камберов изобщо не е голяма човешка трагедия, провокирана от борбите между двата синода, както твърди адвокат Цанова, и затова съдът изобщо не е трябвало да подходи със смирение и боязън към делата на свещениците. Тъкмо обратното. В хода на предварителното разследване е установено, че Борис Еринин и Малин Сакарев са пребили отец Стефан като най-обикновени мутри и затова трябваше те да бъдат осъдени точно като индивиди, на които... всичко човешко им е било чуждо.
Според материалите по делото - над 850 страници, събрани в три тома, дядо Стефан става жертва на едно изключително земно обстоятелство: кой от двата синода да сложи ръка върху златните имоти на манастира Свети Пантелеймон (недалеч от с. Добринище, община Банско), които са над 370 декара и върху които могат да бъдат построени... най-малко 30-40 хотелски комплекса за чудо и приказ.
До смъртта си отец Стефан прекарва по-голямата част от дните си в манастира. За него вярващите казват, че бил свят човек и добър духовник. До началото на 2001 г. манастирът Свети Панталеймон и имотите му се стопанисват от алтернативния синод на покойния Пимен и неговия наместник в Благоевградската епархия - владиката Гавриил.
През август 2001 г. (т.е. два месеца след победата на НДСВ в парламентарните избори), по време на църковния празник на манастира, гледащи се на кръв представители на двата синода се изправят един срещу друг в спор за собствеността и ползването на манастирските имоти. Тогава масовият бой се разминава на косъм, но благоевградският владика на патриарх Максим - дядо Натанаил, усеща деликатната подкрепа на новата власт и година по-късно предприема открита атака за превземането на манастира и на земите му.
На 15 юли 2002 г., по разпореждане на владиката, група свещеници буквално щурмуват светата обител и сломяват крехката съпротива на враговете си, Сред войните Натанаилови са Никола Михайлов Мунин, Янко Георгиев Русков и Малин Борисов Сакарев, които за броени минути изхвърлят пазача на храма Георги Аврамов и подменят де-що има брави и катинари по вратите на манастира.
Уволненият по най-бързата процедура в света Георги Аврамов моментално подава жалба срещу нападателите в РПУ-Банско, но реакцията на т. нар. органи на реда е повече от изумителна. По случая е образувана полицейска преписка, участниците в нападението подписват предупредителни протоколи, че повече така няма да правят, след което бумагите - кой знае защо - са изпратени за реализация в... РПУ-Разлог.
Една седмица по-късно напрежението около манастрира Свети Панталеймон ескалира отново. На 21 юли 2002 г., към 18 часа, отец Стефан Камберов уведомява дежурния офицер в РПУ-Банско, че в знак на протест срещу насилственото превземане на светата обител обявява гладна стачка, която ще проведе в двора на манастира. Вместо да разубеди свещеника или пък да вземе мерки за неговата безопасност, дежурният тутакси провежда телефонен разговор с окупаторите на манастира и ги информира за намерението на отец Стефан. По това време в манастира са само двама от тях - отец Янко Русков и отец Данаил. Двамата в един глас уверяват дежурния офицер от РПУ-Банско, че незаконни действия спрямо възрастния човек няма да бъдат допуснати и с това всичко приключва.
Малко по-късно обаче, когато отец Стефан влиза в двора на манастира, колегите му на секундата го изхвърлят обратно. Преди обаче да го натирят, отец Янко Русков и отец Данаил му дават шише с вода, за да не умре от жажда по време на гладната стачка. След това двамата заключват манастирската порта и се обаждат на свои хора в с. Добринище за подкрепление.
Новото попълнение пристига й в Свети Панталеймон през нощта на 21 срещу 22 юли с уазка. Опълченците са 60-годишният клисар Борис Еринин, синът му - свещеник Ангел Еринин (30 г.), свещеник Николай Варин (33 г.) и 33-годишният отец Костадин Калайджиев. Малко по-късно, яхнал мотоциклет и с развяно расо, в манастира долита и поп Малин Сакарев (53 г.), който по онова време е с... двумесечен стаж в лоното на Българската православна църква.
Когато вижда хвърковатите четници на Натанаил (които, според материалите по делото са порядъчно пияни), отец Стефан веднага си събира багажа в една торбичка, прекръства се и потегля към с. Добринище. За да докажат, че са истински воини на Христа, Борис Еринин и Малин Сакарев тръгват след стареца. По средата на пътя между манастира и селото те го настигат, пребиват го до смърт, свалят му расото, събуват му панталоните и го зарязват окървавен и гол в крайпътната канавка. След това Борис Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, за да си... допие.
В малките часове на 22 юли 2002 г. Малин Сакарев убеждава сътрапезниците си да се разходят до манастира, за да проветрят главите си. Развеселената компания мигом става от масата, по пътя Сакарев случайно открива бездиханното тяло на отец Стефан и информира за зловещата си находка не друг, а благоевградския владика Натанаил...
Още на 23 юли 2002 г. убийците на дядо Стефан са разкрити и арестувани, а в Югозападна България избухват масови брожения за отнемане на духовния сан на митрополит Натанаил и за разпопване на хората му. След едномесечно мълчание, патриарх Максим публично порицава убийството на отец Стефан, но Светият синод категорично отказа да отлъчи от редовете си Натанаил и войните му с обяснението, че това е груба намеса в делата на самоуправляващата се Българската православна църква.
Благоевградските свещеници от алтернативния синод, начело с дядо Гавриил, сезират Военната прокуратура за бездействие на полицията, довело до смъртта на Стефан Камберов. В РДВР-Благоевград започва проверка, която приключва няколко седмици по-късно с дълбокомисленото (уж) заключение на тогавашния й директор полк. Богомил Янев: Убийството на отец Стефан е хулигански акт и резултат на агресия, провокирана от употреба на алкохол от страна на извършителите.
На 4 юли 2003 г. благоевградският следовател Людмил Коюмджиев, след почти едногодишна работа (и двукратно връщане за доразследване), приключва предварителното разследване по случая, а в обвинителното си заключение пише, че физическите убийци на Стефан Камберов - 53-годишният отец Малин Сакарев и 60-годишният клисар Борис Еринин, трябва да бъдат съдени за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс - за предумишлено убийство, извършено с особена жестокост и мъчителност за жертвата.
Около два месеца по-късно прокурор Евгения Стоянова от Благоевградската окръжна прокуратура внася делото срещу Еринин и Сакарев в съда, като в обвинителния акт и по време на тригодишния съдебен процес изцяло поддържа изводите и заключенията на следователя Людмил Коюмджиев.
Така наречените свещеници са пили алкохол и, обсебени от агресия, са прескочили оградата, за да догонят отец Стефан. С ярост, жестокост и бездушие съвършено безпричнинно е убит беззащитен човек - заяви в пледоарията си на последното съдебно заседание в понеделник (10 юли) прокурор Стоянова. - Съдебномедицинската експертиза показва,че той е повален на земята и е пребит с тояги. Малин Сакарев се е опитвал да прикрие и омаловажи вината си. Той е казал на свидетеля Костадин Калайджиев: Може кола да го е блъснала, може и сам да е паднал. Въобще - нещастен случай... Това, че Малин Сакарев е свещеник, е изключително утежняващо вината обстоятелство. При определяне наказанието на двамата, то трябва да бъде в пределите на чл.116, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс - 17 години лишаване от свобода, заяви още прокурор Евгения Стоянова, но...
Малко по-късно петчленният съдебен състав обяви, че Борис Еринин и Малин Сакарев не са искали да убиват отец Стефан, а само да го накажат. За съжаление обаче те се оказали доста несръчни биячи и средната телесна повреда, която му нанесли, била фатална.
По ирония на съдбата, на 10 юли - деня, в който Борис Еринин и Малин Сакарев разбраха, че са осъдени на пет и на четири и половина години затвор, българското духовенство почита паметта на 45 свещеници, убити от комунистическия режим. Чудно защо сред мъчениците е нареден отец Стефан Камберов от гр. Банско?

Facebook logo
Бъдете с нас и във