Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЛАГОЕВГРАДСКИТЕ МАГИСТРАТИ ПРЕБОРИХА СТРАХА СИ ОТ КЬОРАВИЯ

След 13-годишни професионални и човешки притеснения слугите на Темида в Благоевград най-сетне се осмелиха да доведат до частичен завършек първото следствено дело срещу т. нар. силова структура около несъществуващата вече фирма Бизнес интернешънъл ООД. Тя се появява на бял свят в началото на 1993 г., когато Васил Горчев-Кьоравия събира около себе си десетина-петнайсет местни борчета и тарикати, сред които Йордан Йорданов-Жъчката, Георги Тодоров-Гурвата, Пламен Илиев-Джудиста, Радослав Балев и Николай Механджийски. Днес половината от тях вече не са между живите (виж карето по-долу), но всички продължават да бъдат обединявани от една обща характеристика: според полицията, следствието и прокуратурата в Благоевград те са мафиоти, но първият, който се обзаведе с присъда, е Георги Тодоров-Гурвата. И то не за друго, а за... хулиганство.

Знаменателното събитие се случи преди десетина дни, но в Благоевград все още продължават да шушукат, че 13-годишната абсолютна власт на Кьоравия и хората му в региона е започналата да се пропуква. На 11 април съдия Екатерина Николова от Благоевградския районен съд призна 47-годишния Георги Тодоров-Гурвата за виновен за престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс - едро хулиганство и непристойни действия, изразяващи се в изключително дръзко и цинично неуважение към обществото и съпротива срещу органите на властта. Присъдата бе произнесена в отсъствието на подсъдимия, който е тежкоболен от цироза, последен стадий.
Екшънът, заради който Георги Тодоров-Гурвата стана първият осъден мафиот в Югозападна България, се разигра на 18 април 2004 г. в мотел Горна Джумая край с. Селище, от който Гурвата държи 50 на сто (другите 50% са собственост на Валери Тодоров-Полковника, за когото от РДВР-Благоевград твърдят, че е човек на покойния наркобос Константин Димитров-Косьо Самоковеца). По време на тежък запой Тодоров удря с бутилка по главата готвача на заведението, а човекът до такава степен се шашва, че забравя страха от работодателите си и вика полиция.
Вместо да се озапти обаче, при появата на униформените Гурвата съвсем побеснява и започва да ги обижда и псува с такава страст, че приключва с емоциите няколко часа по-късно - в една от килиите на РПУ-Благоевград. По време на предварителното производство са разпитани над 10 полицаи, както и сътрапезниците на Гурвата. Всички те в един глас описват драматичните събития, но кой знае защо на благоевградските прокурори и съдии им трябваше точно една година, за да добутат делото до присъда. При това - условна, въпреки че Тодоров е много стар пациент на Темида.
Вярно, съдия Екатерина Николова си има обективни причини, за да осъди Гурвата на година и половина условно с тригодишен изпитателен срок: тежка цироза и чисто съдебно минало. В същото време обаче е вярно и нещо друго: след като Гурвата е толкова болен, че не може да се явява на съдебните заседания или пък да лежи в затвора, защо нито едно длъжностно лице досега не посмя да го въдвори на принудително лечение? Било в клиниката за алкохолици в столичния кв. Суходол, или в болницата на Софийския централен затвор?
Колкото до втория аргумент на съдия Николова за условната присъда, той звучи повече от притеснително: Гурвата е с чисто съдебно минало, защото магистратите в Благоевград и в София не се осмелиха да довършат поне едно от трите му дела, заради които той доста отдавна щеше да си е получил заслуженото.
В началото на 2005 г. Гурвата е осъден на шест месеца условно от състав на Благоевградския окръжен съд начело със съдия Красимир Аршинков. Поводът е притежание на кокаин, който по време на следствието и процеса е описан като наркотик за лична употреба с цел облекчаване на силните болки от цирозата. Откога кокаинът взе да се използва като болкоуспокояващо средство не е ясно, тъй като коката има точно обратното действие на морфина и лидокаина. За сметка на това обаче шестмесечната присъда, която Гурвата обжалва, продължава да се влачи между съдебните инстанции в Благоевград и София, без никой да знае кога тя може да влезе в сила.
През пролетта на 2005 г. от благоевградския ресторант Винарната, собственост на местния бизнесмен Николай Галчев, изчезват сребърни съдове и прибори на стойност 1000 лева. Сигналът за изпарилата се посуда е подаден от служител на заведението и няколко дни по-късно Георги Тодоров-Гурвата е арестуван като извършител на кражбата. След 24-часов престой зад решетките в РПУ-Благоевград обаче той е освободен - заради тежката си цироза, а по случая е образувано полицейско дознание, което още не е приключило.
За последно Гурвата е арестуван на 10 октомври 2005 г. като поръчител на разстрела на благоевградчанина Иван Бояджиев, извършен на 6 август същата година. Приживе 31-годишният Бояджиев е работил за престъпната групировка около Бизнес интернешънъл, като тясната му специалност са били кражбите на автомобили и търговията с употребявани леки коли. За негова зла участ обаче на 3 октомври 2004 г. през нощта той управлява червеното БМВ, в което се возят синът на Георги Тодоров - Дмитрий (Малката Гурва), Мирослав Костов, Емил Марков-Маймунката и Георги Кузманов. Всички те са криминално проявени и след як запой в благоевградското с. Брежани решават да довършат веселбата в някоя от вилите около минералните бани в с. Огняново, община Гърмен, Гоцеделчевско.
Като най-малко пиян зад волана на беемвето сяда Иван Бояджиев, на предната дясна седалка полягва Дмитрий Тодоров-Малката Гурва, а останалите трима се сместват отзад с... две шишета уиски в ръце. С каква скорост се е движел автомобилът може само да се гадае, но при разклона за гоцеделчевското с. Буково беемвето прелита над мантинелата и от петметрова височина се забива в крайпътното дере. От удара на място загиват Дмитрий Тодоров и Мирослав Костов, а Иван Бояджиев, Емил Марков и Георги Кузманов оцеляват по чудо. Тримата са спасени от случайно минаващи строители, които призори ги откарват в болницата в Гоце Делчев. А труповете на Малката Гурва и на Мирослав Костов са извадени по-късно през деня, след като пожарникари отварят намачканата кола с помощта на флекс.
В най-тежко състояние - с открита черепна травма и мозъчен оток, е Георги Кузманов, който още на 3 октомври 2004 г. е транспортиран в Пирогов. Вторият ранен - Емил Марков-Маймунката, се разминава с два счупени поясни прешлени и няколко дни след инцидента е преместен за лечение в благоевградската болница. Колкото до Иван Бояджиев, той излиза от катастрофата само с гръдна травма и белодробен оток, но неговият проблем е друг. От свои хора в полицията Георги Тодоров-Гурвата веднага разбира, че именно той е шофирал фаталното беемве и му издава... смъртна присъда, заради убийството на сина му.
На 6 август 2005 г. смъртта наистина спохожда Иван Бояджиев, и то в типично мафиотски стил: той е разстрелян от упор с пет куршума, докато е зад волана на лек автомобил Опел Вектра. Екзекуцията е извършена между два и три часа след полунощ, под проливен дъжд. Първият полицейски екип пристига на местопроизшествието три часа по-късно, а първоначалният оглед е повече от безполезен: колата е спряна по диагонал на улицата (т. е. била е засечена), гилзи от оръжието на местопрестъплението не са открити, а дъждът е заличил всички горещи следи на килърите.
След неколкомесечна работа, в края на септември 2005 г., благоевградските криминалисти задържат като физически убиец на Иван Бояджиев лицето Росен Медарски от с. Мурсалево. По време на разпитите (включително и пред съдия) той отрича да има нещо общо с екзекуцията на Бояджиев и обяснява, че тя е извършена от Николай Гълъбов от с. Усойка. От страх за живота си обаче Медарски иска от ченгетата и следователя по делото да го приберат на сигурно, а Благоевградският окръжен съд удовлетворява молбата му и го оставя зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
По данни на РДВР-Благоевград Росен Медарски е престъпник с богата биография и зад гърба си има десет присъди за кражби, рекет и незаконно притежание на боеприпаси. През февруари 2005 г. той излиза от Софийския централен затвор, където е излежал последното си наказание, а пред служебния си адвокат, назначен му по делото за убийството на Бояджиев, разказва горе-долу следното: През лятото на 2005 г. приютих в дома си Николай Гълъбов-Гълъбето от с. Усойка, за да ми помогне при ремонта на моя камион. Една вечер Гълъбов се върна с пари и пистолет Макаров със заглушител. Каза, че те му били дадени от Гурвата, за да свърши една работа. Гълъбов изпробва пистолета, като стреля в тавана на къщата ми в Мурсалево, но така и не ми обяснени за какво точно му е пистолетът. А на 5 срещу 6 август, докато празнувахме на събора в Мурсалево, Гълъбов изчезна за няколко часа....
От своя страна, по време на разпитите, Николай Гълъбов разказва почти същата история, само че в нея главен герой е Росен Медарски. Водени от показанията на двамата, ченгетата откриват куршума, забит в тавана на къщата на Медарски, а гилзата намират в септичната яма. Според експертизата, направена в Научния институт по криминалистика и криминология към МВР, оловото от тавана и куршумите, извадени от трупа на Иван Бояджиев, са изстреляни от един и същи пистолет.
На 10 октомври 2005 г. Георги Тодоров-Гурвата е арестуван като поръчител на екзекуцията на Иван Бояджиев, но няколко дни по-късно той е освободен. Първо, защото оръжието на престъплението не е открито, второ, защото здравословното му състояние рязко се влошава. И трето, защото... делото за убийството на Иван Бояджиев трайно зацикля...

Facebook logo
Бъдете с нас и във